Р Е Ш Е Н
И Е №920
22.11.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1084 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Образувано е по искова молба от ЕООД
Гранд Текстил – Х., ЕИК …. - чрез представляващия адв.М.Т., против Агенция
Митници. Твърди се, че било обжалвано Наказателно постановление
№24/28.02.2018г. на Началник Митница Пловдив /считано от 01.01.2019г. ТД
Тракийска към АМитници/. Било образувано анд №355/2018г. по описа на РС Хасково
и с решение на съда наказателното постановление било отменено. По жалба на
ответната страна било образувано през Административен съд Хасково канд
№899/2018г. и постановеното решение на ХРС било отменено, като делото било
върнато за ново разглеждане. Пред ХРС било образувано анд №1722/2018г., с
решение по което се отменя процесното наказателно постановление. По жалба на
ответната страна било образувано канд №339/2019г. по описа на АС Хасково, с
което било потвърдено решението на ХРС. В хода на съдебното производството ищцовото
дружество било представлявано от адвокат, чийто хонорар бил общо 2800,00 лева
или по 700,00 лева за всяко от посочените четири дела. Налице били
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на
2800,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди Агенция Митници да заплати
обезщетение за имуществени вреди от 2800,00 лева, ведно със законната лихва от влизане
на решението в сила – 12.06.2019г. до окончателно заплащане, както и
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция Митници, чрез
процесуален представител депозира отговор и взема становище по предявения иск. Не
оспорват фактите, свързани с проведеното съдебно производство по обжалване, но
считат, че отговорността можела да бъде реализирана единствено в случаите на
отменен акт по реда на АПК. Не били налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като нямало допуснати незаконни действия или бездействия от АМ, с
които да били настъпили вреди за ищеца. Разноските в хода на съдебното
производство не били имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена
последица от административния акт. В производствата по обжалване на наказателни
постановления не се дължали такси и разноски, а и адвокатската защита не била
задължителна. Освен това ако се стигнело до възстановяване на разноски по
воденето на делото, то ищецът щял да получи и законна лихва върху обезщетение,
което в класическия случай на присъждане на разноски не се случвало. В
допълнително становище възразява относно размера на адвокатското възнаграждение
в проведеното съдебно производство, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в настоящото производство. Счита иска за
неоснователен и иска да бъде отхвърлен, като се заплатят на ответната страна
направените разноски.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана по размер, поради
което предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №297/25.07.2018г., постановено
по АНД №355/2018г. по описа на Районен съд Хасково е отменено Наказателно
постановление №24/2018г. от 28.02.2018г. на Началник митница Пловдив, с което
на ЕООД Гранд Текстил – Х., била наложена имуществена санкция от 7 647,41
лева на основание чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 от Закона за митниците
и на основание чл.234, ал.4 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките,
предмет на нарушението. Решението е било отменено при касационно обжалване с
Решение №944/13.12.2018г., постановено по канд №899/2018г. на ХАС и върнато в
ХРС за ново разглеждане. По образуваното след връщане на делото в ХРС
анд№1722/2018г. било постановено Решение №48/18.02.2019г., с което
наказателното постановление било отменено, а това решение било потвърдено при
касационно обжалване – Решение №392/12.06.2019г. по канд №339/2019г. на ХАС. Видно от приложените дела, в съдебното производство ищецът
е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно – л.13 от анд
№355/2018г., л.18 от канд №899/2018г., л.16 от канд №339/19г., л.11 от анд
№1722/2018г./. За процесуалното представителство по всяко от делата ищецът е
платил договорен хонорар в размер на по 700,00 лева, която сума е получена от
адвоката в брой съответно 20.04.2018г., 13.11.2018г., 14.05.2019г. и на 16.01.2019г.,
видно от отразеното в представените договори.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за
разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд,
поради което съдът приема, че искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът
е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на
незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Приложимите
правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с правна
квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата,
постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност
и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна,
безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените условия, искът за
обезщетение на вреди следва да се отхвърли
като неоснователен.
В конкретния случай
претенцията на ищеца се основава на отменено наказателно постановление като
незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – наказателно
постановление за определяне на имуществена санкция за нарушение, е отменен като незаконосъобразен, като съобразно мотивите
на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден
от административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност.
Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно
сключени договори, представени по делата, както и процесуалното
представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е в размер на по
700,00 лева по четирите дела, заплатено в брой при подписване на договора.
Провеждането на производство по обжалване пред съд на издадено наказателно
постановление е необходима предпоставка за отмяната на същото и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване е ползвана адвокатска защита, което е нормативно установено
право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява
увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния акт. Така
претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. По изложените
съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР №1/15.03.2017г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият състав намира
предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази
претенция не е прекомерен, тъй като адвокатското възнаграждение е определено
съобразно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху процесната сума, но съща е дължима от дата на предявяване на
исковата молба – 10.09.2019г. В този смисъл е трайната практика на ВАС -
адм.дело №9399/2017, №8483/2017г., 8472/2017г., №6831/2017г., №1857/2017г.,
№3124/2017г., № 8730/2017г. и др.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на
направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответникът заплати 426,00
лева – възнаграждение за адвокат, и 25,00 лева – д.такса, като следва да се има
предвид, че размерът на възнагражеднието е съобразен изцяло с разпоредбите на
посочената вече наредба.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ – София, да
заплати на ЕООД Гранд Текстил – Х., ЕИК ….., сумата от 2800,00 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление
№24/28.02.2018г. на Началник Митница Пловдив, отменено с Решение №297/25.07.2018г., постановено
по АНД №355/2018г. по описа на Районен съд Хасково, което е отменено при
касационно обжалване с Решение №944/13.12.2018г., постановено по канд
№899/2018г. на ХАС и върнато в ХРС за ново разглеждане, при което по
анд№1722/2018г. на ХРС с Решение №48/18.02.2019г. - отменено, а това решение е
потвърдено при касационно обжалване с Решение №392/12.06.2019г. по канд
№339/2019г. на ХАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска – 10.09.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ – София, да
заплати на ЕООД Гранд Текстил – Х., ЕИК …., направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 451,00 лева
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: