Решение по дело №682/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на "Л. Карс" ЕООД, ЕИК *********, депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение № 202/15.02.2024 г., постановено по НАХД № 1/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ВG2022/2000-137/НП от 02.12.2022г. на Директор на Т. дирекция Митница Варна в Агенция „Митници", с което на оспорващото дружество на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10746,59 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, и е осъдено да заплати на ТД Митница – Варна, в Агенция „Митници“ сума в размер на 80 (осемдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба решението на ВРС се оспорва като неправилно – постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Основно възраженията на касатора са, че решението на въззивния съд се основава на предположения, а не на категорично доказани факти, поради което твърденията за осъществен състав на посоченото в НП нарушение на чл. 234 от ЗМ са останали недоказани в хода на въззивното производство. Неясно оставало за санкционираното дружество защо съдът е кредитирал фактурата, представена от износителя пред митническите органи на страната на износ - Конфедерация Швейцария, а не е кредитирана фактурата, приложена от вносителя към митническата декларация от 18.01.2022 година. Посочва се, че съгласно чл. 70 от МК, договорът е релевантния за определяне на митническата стойност факт, а фактурата по своето правно значение не е равна на договор между доставчика и получателя на стоката. Фактурата не е и доказателство за извършено плащане, още повече когато тя не е подписана от страните по доставката, какъвто е разглежданият случай. Посочва се, че в мотивите на оспореното решение въззивният съд не е обсъдил възраженията на санкционираното дружество относно изводите на АНО за неистинност на подписа върху представената от швейцарския доставчик фактура, тъй като съществува специален ред за установяване автентичността на един подпис. Според касатора, писмото от швейцарските митнически власти удостоверява единствено това, че пред тях износителят е декларирал именно посочената във фактурата цена, а не че тази цена е установена от самите органи като действително платената след извършена проверка по съответния ред. В подкрепа на това се посочва, че към отговора на швейцарските власти не е приложено копие от самата износна декларация. Като друго нарушение на процесуалните правила се посочва, че въззивният съд е разместил доказателствената тежест между страните като приема в мотивите на оспореното решение, че санкционираният вносител не е доказал достоверността на декларираната от него договорна стойност на автомобила, макар по делото да е изготвена и приета съдебносчетоводна експертиза, заключението на която доказва защитната теза на вносителя. Изтъква се, че в хода на въззивното производство не е доказано, че санкционираното дружество-вносител е договорило и/или заплатило по-висока цена от тази, посочена в приложената към митническата декларация фактура. Излагат се доводи, че наличието на проверка на прокуратурата по повод вноса на процесния автомобил самó по себе си не доказва нищо. В заключение касаторът сочи, че вмененото във вина на "Л. Карс" ЕООД административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ е несъставомерно. Изложени са подробни съображения. Иска се касационната инстанция изцяло да отмени решението на ВРС като незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него НП. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание за касатора "Л. Карс" ЕООД се явява надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – Директорът на ТД Митница – Варна, се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба като неоснователна и настоява пред съда да я отхвърли като такава. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и едновременно прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от противната страна адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за основателност на касационната жалба, поради което пледира за отмяна решението на ВРС и на потвърденото с него наказателно постановление.

Настоящият състав, след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията, посочени в чл.348, ал.1 от НПК, като в чл.218 от АПК е разписано, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. С жалбата се твърди неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението на РС е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 348, ал. 3 от НПК, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и то не е отстранено (т. 1), ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на съдебната инстанция (т. 2) или решението е постановено от незаконен състав (т. 3). В настоящия случай такива нарушения не се констатират. Решението е постановено от легитимен състав от един съдия от материално и териториално компетентния съд – Районен съд – Варна. Решението е надлежно мотивирано като правните изводи на съда са изложени ясно и безпротиворечиво.

Във връзка с оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон касационният състав взе предвид, че, съгласно чл. 348 ал. 2 от НПК, такова е налице когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Н. основание чл.220 от АПК проверката досежно прилагането на материалния закон е извършено въз основа на фактите, установени в решението на въззивния съд, а именно:

Н. 18.01.2022 г. от упълномощен представител на „Л. Карс“ ЕООД е подадена митническа декларация (М.) за поставяне под режим „допускане за свободно обращение и крайно потребление“ на стока (употребяван автомобил) по Декларация за временно складиране (ДВС) № 22BG002005073125U4. Декларацията е регистрирана в митническата информационна система на А. М. като MRN 22BG002005073128R7/18.01.2022 г. и е придружена от изчерпателно описаните в НП документи, между които регистрационен талон на автомобила, преференциален сертификат за произход и търговска фактура от 16.12.2021 г. с посочена цена на стоката *****. Самата стока е декларирана като: „лек автомобил, употребяван, [Марка] – Бенц, модел: ***, тип ****, бр. места*, първа регистрация ********, цвят – син, обем – *** куб. см., мощност – ****, двигател – не е открит, дизел, шаси № *************. Въз основа на данните, декларирани от вносителя „Л. КАРС“ ЕООД, са заявени и заплатени публични държавни вземания в размер на 0,00лв.-мито и ДДС в размер на 1712,36 (хиляда седемстотин и дванадесет лева и тридесет и шест стотинки).

От събраните в хода на производството доказателства въззивната инстанция установила че по повод вноса на посочения автомобил е извършена последваща проверка като от митническите органи по линия на международното сътрудничество е разменена кореспонденция за проверка на декларираната митническа стойност. В отговор на запитване е постъпило писмо рег. № 32-141387/03.05.2022 г. (в ЦМУ) от митническите власти на Конфедерация Швейцария – страната на износ. От съдържанието на писмото е установено, че внесеното в България превозно средство „лек автомобил, употребяван, [Марка] – Бенц, модел: GLC ..“ е продадено и фактурирано на 16.12.2021 г. за купувача „Л. КАРС“ ЕООД за сума от 20 500 CHF. От износителя е заявено пред компетентните власти на Конфедерация Швейцария, че представената пред българските митнически власти фактура е фалшива/неистинска, доколкото не отговаря на оригиналната фактура, заверено копие от която е приложено в писмото-отговор. Посочено е също, че подписът, поставен за продавача в представената от вносителя фактура не е на нито един от служителите в EC Export Center S A, както и че компанията никога не поставя декларация за произход върху фактурите. Към отговора на швейцарските митнически власти са приложени заверени копия на фактури, получени от продавача. Въз основа на тези данни и като съобразил цената на автомобила, посочена в представената от износителя фактура в размер на 20 500 CHF, извършващите проверка митнически органи приели, че митническата стойност на стоката следва да бъде определена на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/ 2013 г. и се вземе предвид действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата  за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Приета е нова митническа стойност на внесения автомобил, с оглед на което данните по М. са променени служебно по следния начин: 1/ Код по Т. **********; 2/ Държава на произход – ЕД 5/15: EU; 3/ Ц. на стоката – ЕД 4/14: 20500 CHF; 4/ Митническа стойност: 38934,22 лв. и 5/ Преференции – ЕД 4/17: 100.

Мотивиран от изложеното, АНО приел, че на 18.01.2022 г. дружеството-вносител е осъществило състава на митническо нарушение по чл. 234, ал.1, т. 1 от ЗМ, тъй като, декларирайки по-ниска стойност на закупения автомобил, дружеството е избегнало частично заплащане на публични държавни вземания в общ размер 10 746,59 лв., от които 3 893,42 лв. мито и 6 853,17 лв. ДДС. Предвид тези установявания срещу дружеството е съставен АУАН, въз основа на който по-късно е издадено процесното НП, с което на „Л. КАРС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10746,59 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да постанови решението си, въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни лица в сроковете, установени в ЗАНН, както и че същите удовлетворяват установените в чл. 42 и чл. 57 от същия закон критерии за форма и съдържание. След подробен и задълбочен анализ на приложимата правна регламентация е обоснован извод, че обективно санкционираният вносител е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 234, ал.1, т. 1 от ЗМ, предвид което неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана основателно и законосъобразно.

Изводите, на въззивния съд се споделят напълно от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Не се споделя становището на касатора, че АНО безкритично е приел за меродавна стойността на закупения автомобил, посочена от швейцарския износител, единствено с оглед на това, че тя е по-висока от стойността, посочена в приложена към М. фактура. Настоящият тричленен състав на съда счита, че достоверността на всяка от двете фактури следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото, както правилно е процедирано от въззивната инстанция. В конкретния случай, към писмото на швейцарските митнически власти, освен фактурата с посочена цена на автомобила 20500 CHF, са приложени и други доказателства, удостоверяващи истинността на този счетоводен документ, в т.ч. и фактурата, с която продавачът е придобил процесния автомобил на 10.12.2021 г. за сума от 20 000 CHF, което кореспондира с продажната цена от 20 500 CHF.

Видно е от доказателствата по делото, че в хода на производството пред АНО вносителят „Л. КАРС“ ЕООД не е представил допълнителни доказателства относно декларираната от него сума на покупката от 4300 CHF, въпреки предоставената му от АНО възможност да направи това. Не са направени и възражения срещу констатациите, съдържащи се в АУАН, нито при предявяването му, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на това основателно органът е приел, че действителната договорна цена за покупка на посочения в НП автомобил е тази, посочена от износителя – 20500 CHF.

Към така установените във въззивното производство факти, подробно описани по-горе в мотивите, при извършената по реда на чл.220 АПК проверка, касационният съд намира, че материалният закон е бил правилно приложен от директора на ТД Митница Варна както по отношение на правната [жк], така и по отношение на размера на наложената имуществена санкция, а съдържащите се в касационната жалба доводи в противен смисъл се възприемат като неоснователни. В АУАН и НП нарушението е достатъчно конкретизирано и съответства на посочената като нарушена разпоредба от Закона за митниците, чиято санкционна част правилно е приложена при индивидуализиране размера на санкцията.

Изготвената в хода на въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза не повлиява на правните изводи на въззивната инстанция, както и на настоящата с оглед на обстоятелството, че според гласните показания на вещото лице, дадени в проведеното на 10.01.2024 г. открито съдебно заседание, експертизата е изготвена без да е извършена проверка в счетоводството на вносителя, а единствено въз основа на представените от него документи. Експертът посочва също, че плащанията от купувача към продавача са извършвани без да бъде посочено в банковото извлечение за какво точно се отнасят. Ето защо и не може да се установи по категоричен начин каква е реално заплатената от вносителя цена за конкретно посочения автомобил [Марка]. Още повече, че на съда е служебно известно, че от оспорващото дружество „Л. КАРС“ ЕООД от Конфедерация Швейцария са закупувани и други употребявани автомобили.

В допълнение към вече изложеното следва да се посочи, че в А. съд – Шумен е било образувано Адм. дело № 286/ 2022 г. по жалба на „Л. КАРС“ ЕООД срещу Решение № 32-2981/ 05.09.2022 г. на Директора на ТД на Митници – Варна, с което не е приета декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил [Марка] и е определена нова такава в размер на 20500 CHF, въз основа на която са определени и допълнителни митни сборове и задължения за ДДС. Производството е приключило с Решение № 74 от 19.05.2023 г., с което оспореният административен акт е отменен като незаконосъобразен. С решение № 4141 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 7608, решението на първостепенния съд е отменено и е постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на „ЛЕОН КАРС“ ЕООД срещу решението на Директора на ТД на Митници – Варна е отхвърлена като неоснователна.

Въз основа на изложеното съдът приема, че с влязло в сила съдебно решение е разрешен въпроса относно митническата стойност на процесният автомобил, както и, че декларираната от касатора митническа стойност е неистинска. Следователно издаденото срещу него НП е правилно и законосъобразно. В съответствие с разпоредбите, определящи вида и размера на санкцията, в НП правилно е определен размера на имуществената санкция, при отчитане на размера на избегнатите мита и ДДС, дължими съобразно митническата стойност на внесената стока, която е идентична с нейната нова митническа стойност, определена с влязъл в сила административен акт.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. С настоящото решение на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН касаторът „Л. Карс“ ЕООД – [населено място] следва да бъде осъден да заплати на ответната страна – Агенция „Митници“ сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда н а чл.37 от ЗПП.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, А. съд – Варна, ІХ тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 202/15.02.2024г. постановено по АНД № 1/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Л. Карс“ ЕООД – [населено място] с ЕИК ********* да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.