Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
гр.Русе, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието
на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 82 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Н.Й.Л. ***, депозирана чрез
процесуалния му представител адв. В. П., против заповед № 484з-414 от
27.01.2023 г. на директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи, с която, за нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, вр. т.т.15, 19, 20 и
28, б.„а“ и „в“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на
основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
на жалбоподателя, заемащ длъжността младши оперативен дежурен в сектор
„Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ в Зонално жандармерийско
управление - Русе към дирекция
„Жандармерия“ при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“
при МВР, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и на
основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в
МВР. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед
като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с
целта на закона и при
отсъствие на фактическите предпоставки за това. Иска се
нейната отмяна, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерство
на вътрешните работи, чрез процесуален представител Хр. С. – началник сектор
„Правнонормативно обслужване“ в отдел ПНОМСМП при ГД „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ при МВР, лице с юридическо образование и
правоспособност, в депозиран по делото писмен отговор на жалбата вх. № 1160 от
21.03.2023 г. по описа на съда (л.л.43 – 50 от делото), в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 11.04.2023 г. в хода по същество, както и в
представени писмени бележки вх. № 1593 от 19.04.2023 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата и
изразява становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Моли
съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай
че постановеното решение е в полза на жалбоподателя.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл.168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното.
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане – подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат
на издадената заповед. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за обжалване по
чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.211
от ЗМВР - заповедта е връчена лично на адресата на 01.02.2023 г. (л.12 от
преписката), а жалбата срещу нея е депозирана пред АдмС – Русе на 10.02.2023 г.
(л.2 от делото). Оспорва се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол. По същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е заповед на директора на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерство
на вътрешните работи за налагане
на дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР на служител на длъжност младши
експерт - мл. оперативен дежурен в сектор „Патрулно-постова дейност и масови
мероприятия“ в Зонално жандармерийско управление - Русе към дирекция „Жандармерия“ при ГД
„Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при МВР.
Оспорената
заповед се явява издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР,
съгласно която разпоредба,
наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37 – за всички
наказания по чл.197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3.
Заповедта е издадена
в установената в чл.210, ал.1 от ЗМВР форма и съдържа всички посочени в тази
норма елементи: извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Извършено е
пълно и детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено. Оспореният
акт съответства на примерния образец, утвърден в съответствие с § 2 от ДР на
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. със заповед на министъра на вътрешните
работи.
При издаване на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. То е проведено и в съответствие
с изискванията на Глава осма от ЗМВР „Дисциплинарна отговорност“ и Инструкция №
8121з-877
от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Със заповед № 484з-2670 от 30.08.2022 г. на директора на ГД „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при МВР (л.л.17 – 20 от преписката), издадена на основание чл.207,
ал.1, т.2 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу служителя по
повод наличието на предварителни данни, съдържащи се в предложение №
12041р-5298 от 25.08.2022 г. на началника на Зонално жандармерийско управление –
Русе (л.л.112 – 126 от преписката)
за извършено от мл.
експ. Н.Й.Л. – мл. оперативен дежурен в сектор „Патрулно-постова дейност и
масови мероприятия“ в Зонално жандармерийско управление - Русе към дирекция „Жандармерия“ при ГД
„Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при МВР нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР -
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се
налага дисциплинарно наказание „Уволнение", изразяващи се в следното:
На 24.08.2022 г., около 20:15 ч., в гр. Русе, на пътен
възел „Охлюва“, след автобусна спирка в посока на бул. „България“ мл. експ. Н.Л.,
при управление на собствения си л.а. „Хонда", модел „ЦРВ“, peг. № Р 0348 КС, причинява ПТП като се блъска в бетонна стена.
Местопроизшествието е посетено от екип на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
- Русе. Посочено е, че при реализираното ПТП няма пострадали лица. За реализираното
ПТП на основание чл.20, ал.2 от ЗДвП на Л. е съставен АУАН, серия GA № 748851 от 24.08.2022 г.
(л.81 от преписката). Л. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване наличие на алкохол в
издишания въздух. За описаното нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Л.
бил съставен АУАН, серия GA, № 748852 от същата дата и му е бил връчен талон за медицинско изследване
№ 115679 (л.л.119 и 120 от преписката) за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта, като жалбоподателят не е изпълнил това предписание.
Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на
законово установените изисквания за форма и съдържание на административния акт.
В нея е описана фактическата обстановка, изложена в предложение № 12041р-5298 от 25.08.2022 г.
на началника на Зонално жандармерийско управление – Русе и е посочено, че
деянието на мл. експ. Л. е несъвместимо с правилата, регламентирани в т.т.15,
19. 20 и 28, б.„а“ и „в“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР (Обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм.
ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.), както и че то е станало достояние на контролните
органи, на които е отказал извършване на проверка с техническото средство, на
граждани, подали сигнал на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП, с което е уронил
престижа на службата - тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“
(т.т.15, 19, 20 и 28, б.„а“ и „в“ от Етичен кодекс), съставомерно по чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“, за което е предвидено наказание „Уволнение“. С нея е определен и съставът на дисциплинарноразследващия
орган (ДРО), който да проведе дисциплинарното производство. Възложено е на ДРО
да следи за спазване на сроковете по чл.195, ал.2 и чл.205, ал.6 от ЗМВР, като
в срока на производството да събере всички необходими доказателства за
установяването и да извърши всички необходими действия по доказването на
дисциплинарното нарушение, определен е 4-месечен срок от издаването на тази
заповед за изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране
на дисциплинарната отговорност спрямо служителя. Заповед
№ 484з-2670 от 30.08.2022 г. е връчена на жалбоподателя на 05.09.2022 г., в
15:00 часа лично срещу подпис. Той е бил запознат с правото си да участва в
производството и да се защитава. Изразил е желание да бъде подпомаган в
защитата си от адв. С. П..
На Л. е дадена
възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство самостоятелно
или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, той е изразил желание
да бъде подпомаган в защитата си от адв. С. П., да се запознава с
материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя
доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да
дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след
запознаването си с изготвената обобщена справка.
В хода на дисциплинарното производство са
спазени всички законови изисквания, които гарантират правото на служителя на
пълно, обективно и всестранно разследване в рамките на дисциплинарното
производство, съгласно изискването на т.100 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със
заповед на министъра на вътрешните работи, в т.ч. и правото на защита. До
жалбоподателя своевременно са отправяни покани за даване на пояснения и
обяснения по случая и за запознаване със съставените в хода на проверката
документи.
В хода на дисциплинарното производство служителят е представил
писмено обяснение УРИ 12041р-5565 от 07.09.2022 г., в което е посочил, че на
24.08.2022 г., по утвърден график, бил на дежурство като мл. ОД в ОДЧ на ЗЖУ –
Русе за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. След сдаване на дежурството се
преоблякъл в цивилно облекло и заедно с колегите мл. експ. А. К. – мл. ОД и мл.
експ. В. Василев – командир на отделение в група 01 СППДММ в ЗЖУ – Русе излезли
пред входа на сградата на ЗЖУ – Русе, където изпушили по една цигара и в 20:05
ч. се настанил в личното му МПС и се отправил към настоящия му адрес: гр. Русе,
ул. „Клисура“ № 33. В обяснението си изрично сочи, че на личното му МПС няма
поставени никакви стикери и знаци, от които да се направи извод, че е служител
в някоя от структурите на МВР. По време на придвижването му към дома му, в
20:10 ч., на пътен възел „Охлюва“, след спирката за градски автотранспорт в посока
бул. „България“, управлявайки личното му МПС, при навлизане в ляв завой се
движил в дясната лента по посока на движение до тротоара. Вследствие на
моментна загуба на контрол върху МПС, реализирал ПТП – самокатастрофирал, като
се качил на бордюра и се ударил в бетонната стена. Вследствие на допуснатия
удар, за около 15-20 мин. изпаднал в състояние на ступор-силен шок и стрес, тъй
като два месеца преди това по идентичен начин, със същото МПС катастрофирал и
синът му. Отбелязва, че точно същия ден му докарали автомобила от ремонт. В
изблик на нервен срив, гняв и явно състояние на афект, отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и да
изпълни даденото му предписание за даване на кръвна проба за установяване
наличието на алкохол в кръвта му. За допуснатото ПТП, както и за отказа му да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол му били съставени съответно АУАН №№ 748851 и 748852. Изрично
подчертава, че по време на проверката и предприемане на компетентните действия
от страна на служителите от сектор ПП при ОД на МВР – Русе, не се е
идентифицирал като служител на МВР, т.е. не се е легитимирал със служебна
карта. Категорично заявява, че не е употребявал алкохол, просто бил под стрес и
афектиран, като на това му състояние отдава всичките му действия. Сочи, че от
причиненото ПТП няма пострадали лица, а само нанесени материални щети по МПС. (л.л.51
и 52 от преписката).
С искане УРИ 12041р-6140 от 30.09.2022 г. Л. е упражнил
и правото си да направи съответни искания от ДРО, който да изиска от сектор ПП
при ОД на МВР – Русе справка, която да съдържа информация за дата на
придобиване на СУМПС, категориите, които е придобил по години на придобиване,
до процесната дата 24.08.2022 г. има ли нарушения по ЗДвП, какви са по вид и
има ли наложени наказания, като така представената справка да бъде приложена
към материалите по дисциплинарното производство, като е изразил и желание да
бъде запознат и да му бъдат предоставени всички материали, събрани по
производството (л.53 от преписката).
След връчена покана
рег. № 484р-19315 от 07.11.2022 г. (л.л.49 и 50 от преписката), на 15.11.2022
г. Л. е запознат с обобщената справка относно резултатите от разследването по
дисциплинарното производство рег. № 484р-19312 от 07.11.2022 г. (л.л.31 – 46 от
преписката) и всички материали от разследването, получил е копия на всички
материали по дисциплинарното производство, описани в обобщената справка,
включително и 1 бр. CD-диск, заявил е, че при
връчване на обобщената справка, не желае да присъства упълномощения от него
адвокат или друг, подпомагащ в защитата му (удостоверено със саморъчно полагане на име и фамилия, дата и час, и подпис
на л.46 от преписката) и му е предоставена възможност да даде допълнителни
обяснения или възражения.
В указания срок
служителят е депозирал възражение УРИ 12041р-7327 от 16.11.2022 г. (л.л.29 и 30
от преписката), в което е заявил, че като цяло е съгласен със справката, но от
предоставените му материали по производството не било ясно кой го е разпознал
като служител на МВР, липсвала докладна записка от ОДЧ в ОД на МВР – Русе,
който е извършил проверка в АИС-БДС и ЦИС и който да го е разпознал като служител
на ЗЖУ – Русе. От предоставените му материали по производството било видно, че
лицето, подало сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП на 24.08.2022 г., е разбрало
едва на 20.09.2022 г. след проведен разговор и снети обяснения от комисар Хр.
Христов, че Л. е служител в МВР, като това лице изрично заявява, че по време на
извършената му проверка по повод настъпилото ПТП, Л. не се е представял като
служител в МВР. Полицейските служители, които посетили местопроизшествието,
също изрично заявили в снетите им писмени обяснения, че Л. по време на
проверката не се е представял за служител на МВР, а са узнали това
обстоятелство впоследствие в хода на проверката от техни колеги. При тези данни
за Л. не било ясно кога, къде и по какъв начин извършените от него нарушения по
ЗДвП са станали достояние на обществото, като е предизвикал и общественото
възмущение. Отрича поведението му да съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина и етика, тъй като от събраните доказателства - подаден сигнал на тел.
112, снети писмени обяснения от лицето, подало сигнала и полицейските служители
от сектор ПП при ОД на МВР - Русе, посетили ПТП, се установява, че нито за
момент Л. не е демонстрирал привилегировано положение, че е служител на МВР,
напротив, оказал е съдействие като е предоставил всички документи, за да може
да бъде установена самоличността му. Според него, отказът му да бъде тестван с
техническо средство за установяване употребата на алкохол не би могъл да бъде
квалифициран като нарушение на визираните от ДРО правила на Етичния кодекс, тъй
като съгласно Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице /независимо дали е служител на МВР или не/ има право да
откаже извършването на проверка с техническо средство или тест. Относно
твърдението, че служителят в МВР следва да насърчава гражданите да спазват
закона като дава личен пример с действията си, изтъква фактите и
обстоятелствата, изложени в изготвената и приложена към преписката кадрова
справка (л.л.72 и 73 от преписката), както и в справката, представена от сектор
ПП относно липсата на извършени от него нарушения по ЗДвП до процесния случай.
А относно причиненото ПТП, за него изтърпявал наложените му наказания, като е
причинил щети единствено по собствения си автомобил.
В проведеното
производство по чл.207 от ЗМВР, с оглед данните за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.207, ал.1, вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
обобщение на установените факти и обстоятелства в това производство е направено
съгласно чл.207, ал.7 от ЗМВР в цитираната по-горе обобщена справка. На Л. на
основание чл.207, ал.11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената
справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочен в
справката срок за даване на допълнителни сведения или възражения пред ДНО.
При тези данни несъмнено, в хода на проведеното дисциплинарно производство,
на служителя е предоставена възможност да дава своите обяснения, да прави
възражения, да представя доказателства и да посочва доказателства, които желае
да бъдат събрани.
Впоследствие дадените от него обяснения в отговор на отправените покани,
както и възраженията му по съставената обобщена справка, са обсъдени, както от
ДРО в хода на извършването на проверката, така и от дисциплинарнонаказващия
орган преди да наложи наказанието.
При условията на чл.207, ал.12 от ЗМВР, в указания със заповедта за
образуване на дисциплинарното производство срок, ДРО приключил дисциплинарното
производство като представил пред ДНО становище рег. № 484р-21399 от 09.12.2022
г., с което ДНО се запознал на 20.12.2022 г., видно от поставената резолюция с
дата и подпис, в което становище ДРО предлага на ДНО да наложи на мл. експ. Н.Й.Л. –
мл. оперативен дежурен в сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“
в Зонално жандармерийско управление - Русе към дирекция „Жандармерия“ при ГД „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при МВР най-тежкото дисциплинарно
наказание „Уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за извършване на следното
дисциплинарно нарушение: на 24.08.2022 г.,
около 20:10 часа, в гр. Русе, след реализиране на ПТП и поведение,
предизвикващо съмнение за управление на МПС след употреба на алкохол, е
отказал, в качеството му на участник в пътното движение, да бъде тестван с
техническо средство относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество и впоследствие
не се е подчинил на разпореждането на контролните органи за даване на кръвна
проба за химическо изследване за установяване на това обстоятелство. ДРО
счита, че са налице и двете кумулативни материалноправни предпоставки – деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР и уронване
престижа на службата, поради което и от обективна и субективна страна мл. експ.
Н.Л. е осъществил неправомерно поведение, което представлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. В становището подробно са
обсъдени и наведените от страна на Л. доводи за липса на дисциплинарно
нарушение, още повече такова, обуславящо налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание. (л.л.21-28 от преписката).
Последвало издаването на заповед № 484з-414 на директора на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерство
на вътрешните работи на
27.01.2023 г., като с нея за нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, вр. т.т.15,
19, 20 и 28, б.„а“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, и на
основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР на жалбоподателя мл.
експ. Н.Й.Л. – мл. оперативен дежурен в сектор „Патрулно-постова дейност и
масови мероприятия“ в Зонално жандармерийско управление - Русе към дирекция „Жандармерия“ при ГД
„Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при МВР е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение в МВР (л.л.1 – 12 от преписката). Заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание се явява издадена в сроковете по чл.195,
ал.2 и чл. 205, ал.6 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена и при
правилно приложение на материалния закон.
Съгласно
мотивите на оспорената заповед ДНО е приел за установени следните
релевантни факти и обстоятелства:
На 24.08.2022 г.,
около 20:10 ч., в гр. Русе, на пътен уличен участък от пътен възел „Охлюва“ при
ул. „Стефан Стамболов“ и бул. „България“, на около 60 м. след автобусна спирка №
132 на обществения градски транспорт в посока на бул. „България“, в условията
на ясно време и суха пътна настилка, мл. експ. Н.Л., при управление на
собствения си л.а. „Хонда“, модел „ЦРВ“, peг. № Р 0348 КС, при
избиране на скоростта си на движение не се съобразява с ширината на пътя и с
радиуса на ляв завой, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, в резултат на което се отклонява надясно по посока на движението
си, блъска бетонни бордюрни блокчета, част от тротоара, напуска платното за
движение в дясно, навлиза върху тротоара и се блъска в бетонна стена,
причинявайки ПТП с материални щети.
Местопроизшествието
е посетено от екип на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Русе. За реализираното
ПТП на основание чл.20, ал.2 от ЗДвП на Л. е съставен АУАН, серия GA № 748851 от 24.08.2022 г., въз основа на който е издадено и НП №
22-1085-002445 от 29.09.2022 г. (л.л.81 и 82 от преписката).
Л., в качеството
си на участник в пътното движение, отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух. За описаното
нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Л. бил съставен АУАН, серия GA № 748852 от
същата дата и му е бил връчен талон за медицинско изследване № 115679 (л.л.119
и 120 от преписката) за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като
жалбоподателят не е изпълнил това предписание (вж. писмо УРИ 484 000-3583 от
21.09.2022 г. по описа на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“
при МВР на л.75 от преписката, от което е видно, че Л. не фигурира в журналите на
спешното отделение към лечебното заведение за вземане на алкохолна проба на
24.08.2022 г.).
В приобщената към
делото административна преписка се съдържа и заверен препис на НП №
22-1085-002533 от 10.10.2022 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе, постановено
въз основа на АУАН, серия GA № 748852 от 24.08.2022 г., за кумулативно налагане на Л. на
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП (л.98 от преписката). По делото няма спор, че това НП не е било
обжалвано от Л. и е влязло в сила.
Прието е, че деянието
е извършено на обществено място – в гр. Русе, на пътен уличен участък от пътен
възел „Охлюва“ при ул. „Стефан Стамболов“ и бул. „България“, на около 60 м.
след автобусна спирка № 132 на обществения градски транспорт в посока на бул.
„България“, с което ДНО счита, че е създадена опасност за живота и здравето на
други участници в движението – И.П.П. и други и тези действия са станали
достояние на гражданин, който е подал сигнал на ЕЕН 112 – същото това лице И.П.П.,
на служители на МВР – контролните органи от сектор ПП – мл. автоконтрольор
Йордан Руменов Симеонов и мл. автоконтрольор П.Р.П., които са дали
разпорежданията относно установяване на управлението на МПС след употреба на
алкохол или на друго упойващо вещество, с което е уронен престижът на службата.
ДНО е посочил, че установената от него фактическа
обстановка се потвърждава от целия доказателствен материал по дисциплинарното
производство, включително от сведенията на полицейските служители мл. автоконтрольор Йордан Руменов Симеонов и мл.
автоконтрольор П.Р.П., както и от тези на лицето, подало сигнал на тел. 112,
посочено и като свидетел по съставения АУАН И.П.П..
При така
установената фактическа обстановка ДНО е приел, че жалбоподателят, в качеството си на участник в пътното движение, не е изпълнил нормативно определените правила в чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за проверка с техническо
средство за установяване на управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол, не е изпълнил и даденото
предписание да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, като не се е явил и за медицинско изследване.
ДНО е приел, че с описаните неправомерни действия мл. експ. Н.Л. е допуснал
нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, утвърден с МЗ № 8121з - 348/25.07.2014 г., (обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014
г.,
изм.
ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.)., посочени в:
-
т.15 „Държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ - служителят
не е съобразил своето поведение с разпоредбите на ЗДвП;
-
т.19 „Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“ – с отказа да бъде
проверен с техническо средство и да даде кръвна проба за химически анализ,
служителят е увредил името на МВР, като е създал впечатление, че като водач на
МПС и след като е извършил нарушения, служителят на МВР може да не спазва
регламентираните в ЗДвП правила за поведение и да откаже да изпълни полицейски
разпореждания.
-
т.20 „Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ - с поведението си служителят е дал лош пример
на гражданите и създава в тях убеждение, че и те могат да не спазват
установените правила за движение по пътищата.
-
т.28 „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството
си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за
движение по пътищата в Република България и в) на разпорежданията на
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество – след реализиране на ПТП и поведение, предизвикващо съмнение за управление
на МПС след употреба на алкохол, е отказал да бъде тестван с техническо
средство и впоследствие не се е подчинил на разпореждането на контролните
органи за даване на кръвна проба за химическо изследване за установяване на
това. Така е създадено впечатление, че за служителите на МВР не важат правилата
за движение по пътищата.
Гореописаните
етични правила са приложими спрямо държавните служители за техните действия и
поведение в работно и в извън работно време, изискват определено поведение от
служителя не само във връзка с изпълнение на неговите служебни задължения, но и
в обществения му живот.
Служителят е бил запознат със съдържанието на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи и неговите изменения, както и със заповед на министъра на вътрешните работи относно недопускане
нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с
употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества (л.74 от преписката).
ДНО е изложил и
подробни мотиви защо счита, че при така установената фактическа обстановка и
нарушени правила и норми на ЕК, са налице двете
материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи
на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, като така е отговорил и на възраженията на жалбоподателя
за недоказаност на вмененото му дисциплинарно нарушение.
С цел изясняване на релевантни за правния спор
факти и обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, като от разпита на
св. И.П.П. се установява точно какво е било поведението на Л. преди да настъпи
процесното ПТП. Свидетелят лично е възприел как автомобилът, управляван от
жалбоподателя, е криволичел по пътното платно, пресичал осевата линия, движел
се с ниска скорост. След като настъпило и ПТП-то, свидетелят се обадил на тел.
112, като и по време на този разговор съобщил, че пиян шофьор катастрофирал.
Свидетелят уточнява, че счел, че водачът е употребил алкохол именно с оглед
описаното от него поведение по време на движението му по пътното платно.
Свидетелят останал на местопроизшествието и когато дошъл екип на сектор ПП при
ОД на МВР – Русе. Полицейските служители поискали да извършват проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол както на свидетеля,
така и на лицето от катастрофиралия автомобил /жалбоподателя/. Свидетелят П.
лично възприел отказа на Л. да бъде проверен с техническо средство, след което
и връчването на талон за медицинско изследване. Тогава приел за странно
поведението на водача, тъй като ако водачът знае, че всичко е наред, не би
следвало да откаже да бъде проверен с дрегер, така както и самият свидетел бил
проверен. Уточнява, че по време на проверката водачът не е говорел, че е
служител на МВР, не е създал у него такова впечатление и с поведението си.
Разбрал, че катастрофиралият водач, отказал да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол, е служител на МВР, когато бил извикан да даде
писмени сведения по случая. Узнавайки впоследствие, че този водач е и служител
на МВР, изразил своето възмущение от постъпката му, тъй като според него именно
служителите на МВР следва да са пример за обществото.
Разпитан е и св. П.Р.П., един от полицейските
служители, посетили местопроизшествието, след получения сигнал на тел. 112 за
настъпило ПТП. Свидетелят не си спомня в дадения пътен участък да е имало
някакви препятствия, например дупки на пътя, които да обясняват въпросното
„криволичене“, за което свидетелства св. П.. Не си спомня и тогава водачът да
му е казал, че се е опитвал да заобикаля нещо по пътя. Спомня си, че
действително водачът не е бил в кондиция, като се е олюлявал, докато е идвал
към служебния им автомобил, като обаче не би могъл да определи причината за
тази негова походка. Потвърждава, че по време на проверката Л. не е заявявал,
че е служител на МВР, а свидетелят узнал това обстоятелство в процеса на
отработване на инцидента. Свидетелят сочи изрично, че при настъпило ПТП,
водачите следва задължително да бъдат изпробвани за употреба на алкохол, а при
установени такива симптоми в поведението и във физическото състояние – и за
наркотични вещества. Свидетелят е категоричен, че според него е недопустимо служител
на МВР да откаже да изпълни разпорежданията на полицейски орган, тъй като той
следва да бъде пример за обществото.
Възприетата от дисциплинарнонаказващия орган
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата,
събрани в хода на дисциплинарното производство, които са достатъчни, за да
обосноват ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на
посоченото в заповедта правно основание. Установените от ДНО релевантни за
спора факти и обстоятелства се подкрепят изцяло и от събраните в хода на
проведеното съдебно дирене гласни доказателства.
Според чл.206, ал.3 от ЗМВР, за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон. Доколкото подробни правила относно вида на доказателствата и тяхното
допускане и събиране в дисциплинарното производство не се съдържат нито в Глава
осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР, нито в Инструкция № 8121з-877/06.07.2021
г., то следва да се приеме, че в това производство ще са допустими и
доказателства, събрани в други производства (наказателни,
административнонаказателни и административни), стига да са спазени
процесуалните правила за съответното производство. Аргумент в подкрепа на това
тълкуване може да се търси и в чл.39, ал.2 от АПК, който текст предвижда, че не
се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните
закони. В случая от събраните в хода на дисциплинарното и на
съдебното производство доказателства, следва да се приеме, че оспорващият е
нарушил визираните в оспорената заповед етични правила, с което е уронил
престижа на службата. Касае се за събрани редовно в дисциплинарното
административно производство доказателства, които съгласно чл.171, ал.1 от АПК,
имат сила и пред съда. От друга страна, специалният закон за МВР в чл.206, ал.3
и ал.4, предвижда като допустими за разкриване на обективната истина и
доказателствата, събрани в други производства – в случая в
административнонаказателното производство, приключило с издаване на влязлото в
сила НП № 22-1085-002533 от 10.10.2022 г. на началник сектор ПП в ОД на МВР –
Русе и в административните производства, приключили с издаване на ЗППАМ №№
22-1085-000491 от 25.08.2022 г. и 22-1085-000492 от 25.08.2022 г. Безспорно фактическите
обстоятелства в описаните документи са от значение за преценката за наличие на
материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя.
Вмененото на Л. дисциплинарно
нарушение е с правна квалификация по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, вр. чл.203,
ал.1, т.13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата). Действията, нарушаващи Етичния
кодекс на държавните служите в МВР са обстоятелствено описани, както в самата
заповед, така и в другите документи, предхождащи издаването й (становище,
обобщена справка). Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства
същите могат да бъдат обобщени по
следния начин:
на 24.08.2022 г., около 20:15 ч., в
гр. Русе, на пътен възел „Охлюва“, след автобусна спирка в посока на бул.
„България“, мл. експ. Н.Л., при управление на собствения си л.а. „Хонда",
модел „ЦРВ“, peг. № Р 0348 КС, причинява ПТП, след което при
дадено разпореждане на контролните органи отказва да бъде тестван с техническо
средство за установяване на управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол и отказва да даде кръвна проба за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му след като
му е било издадено предписание за медицинско изследване.
Съдът намира
неоснователно основното възражение на жалбоподателя, според което отказът му да
бъде изпробван с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта му не съставлява дисциплинарно нарушение, защото отказвайки той
упражнил едно свое признато от закона право. Действително водачът има право да откаже проба
с техническо средство, но тогава за него възниква задължението за
алтернативното установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
което следва изрично от разпоредбата на чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Тя предвижда, че установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство.
В този смисъл
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. предвижда използване
на техническо средство за установяване на употребата на алкохол „на място“ при
извършване на проверката, а тази на чл.3а, т.1 от същата наредба - изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор или медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая, видно от издадения
на жалбоподателя талон за изследване № 115679 от 24.08.2022 г. (л.120 от
преписката), последният е избрал да бъде изследван за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му чрез медицинско и химическо изследване. Анализът
на цитираните разпоредби води на извод, че целта на закона е да гарантира
извършването на проверка за концентрацията на алкохол в кръвта на водача.
Както беше посочено, отказът от извършване на проверка с техническо средство
поражда необходимостта от проверка с доказателствен анализатор или посредством кръвна
проба, каквото и предписание е било дадено на Л. в случая след отказа му да
бъде тестван с дрегер. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството,
че в конкретния казус жалбоподателят е управлявал МПС и е причинил ПТП, което е
било и поводът за посещението на контролните органи на сектор ПП при ОД на МВР
– Русе на мястото на произшествието. Настъпилото ПТП сочи и на приложимост на
хипотезата на чл.4, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, която гласи, че в случаите, когато контролните
органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се
извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите
участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва
проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. А съгласно ал.2, при
невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от
лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение,
в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за
лечение. От значение е и обстоятелството, че контролните органи са узнали за настъпилото
ПТП от получен сигнал на тел. 112 от гражданин, който заявил по време на
телефонното обаждане, че според него пиян шофьор е катастрофирал. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че св. П., подал сигнала
на тел. 112, лично е възприел как автомобилът, управляван от жалбоподателя, е
криволичел по пътното платно, пресичал осевата линия, при което и счел, че
вероятно причината за такова поведение е употребата на алкохол. В тази връзка
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.125, т.5 от ЗДвП, съгласно която службите
за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство. При тези данни и относимата
към случая нормативна уредба, безспорно по делото са доказани предпоставките за
извършване на проверка на Л. за употреба на алкохол, като за контролните органи
несъмнено е възникнало задължение да извършат проверка с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на участника в
произшествието, което задължение е и било упражнено посредством разпореждане,
отправено до Л. като водач на МПС и участник в ПТП. Контролните органи,
посетили настъпилото ПТП, също възприели как Л., идвайки към служебния им
автомобил, „не бил в кондиция“, вървял „олюлявайки се“ и макар да не били
сигурни каква е причината за тази негова походка, у тях се породило съмнение
/имайки предвид и информацията, получена на тел. 112 и при разговор на място с
лицето, подало сигнала/, че е възможно Л. да е управлявал МПС след употребата
на алкохол.
Следват изводи за
наличие на материалноправни предпоставки за извършване на проверката, а отказът
на нарушителя да изпълни даденото в този смисъл разпореждане на контролните
органи, е неправомерен. Налице е осъществено нарушение на служебната дисциплина
по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, вр. т.15 и т.28, б.“в“ от Етичния кодекс. Да се
приеме обратното би означавало да се толерира отказът за извършване на
изследване и нарушителят да ползва облаги от собственото си неправомерно поведение,
което е недопустимо.
От събраните в
хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства ДНО е установил,
че Л. не се е явил в болничното заведение за медицинско и химическо изследване
и не е регистриран в амбулаторните журнали на Многопрофилно спешно отделение
към УМБАЛ „Канев“ АД (л.75 от преписката). Този факт всъщност не се и оспорва
от страна на жалбоподателя. А освен това обстоятелството, че Л. не само е
отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
но не е и изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване, се
установява и от влязлото в сила наказателно постановление, с което
жалбоподателят е санкциониран именно за това административно нарушение – отказ
да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в двете
хипотези по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както на мястото на произшествието като
е отказал да бъде проверен с техническо средство от контролните органи, така и
впоследствие като е отказал да изпълни даденото му предписание за медицинско
изследване (л.98 от преписката). Тези деяния са възприети от дисциплинарнонаказващия
орган като фактическо основание за издаване на оспорената заповед,
квалифицирани са като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, а именно: на т.т.15, 19, 20 и 28, б.„а“ и „в“.
От данните по делото несъмнено
се налага извод, че Л. умишлено е нарушил разпоредбата на т.28, б.„в“ от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да
изпълни разпореждането на контролните органи относно установяването на
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго
упойващо вещество, като е отказал проба с техническо средство и не се е явил за
даване на кръвна проба за химическо лабораторно изследване. Поведението на
служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на съответните
разпоредби от ЕКПДСМВР, при което служителят е осъществил състава на дисциплинарното
нарушение по чл.194, ал.2, т.4, вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – извършил е
виновно деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващо престижа на службата.
При постановяване на оспорената
заповед са спазени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При описаните по-горе факти и обстоятелства в
конкретния случай, в условията на кумулативност са налице двете
материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата.
Под деяние, несъвместимо с етичните правила на
поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се
установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто
име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно
е установено в хода на дисциплинарното производство.
По отношение на понятието „деяние, уронващо престижа
на службата” следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че това деяние трябва да
е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е
задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са
станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.
В случая въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства действията на жалбоподателя са станали достояние на служители
при ОД на МВР – Русе (от сектор ПП при ОД на МВР – Русе), извършили проверката
на Л. на процесната дата, както и на лице, което е извън системата на МВР и
което било свидетел на поведението на Л. на процесната дата и място, на
настъпилото ПТП, и впоследствие на отказа му да бъде изпробван с дрегер за
установяване употребата на алкохол при управление на МПС и на връчването му на
предписание за медицинско изследване, с което несъмнено се уронва престижът на институцията,
която Л. представлява. Действително от доказателства по делото се установява,
че към момента на настъпване на ПТП и на извършената му проверка от контролните
органи Л. не се е легитимирал като служител на МВР, а посочените по-горе лица
са узнали неговото служебно положение на един по-късен етап – полицейските
служители - при обработката на инцидента, а лицето, подало сигнала на тел. 112
– когато е извикано да даде писмени обяснения по случая. Това обстоятелство
обаче, според съда, не би могло да се тълкува като изключващо наличието на
втората материалноправна предпоставка, а именно квалифициране деянието на Л.
като уронващо престижа на службата. Както вече беше посочено в настоящото
изложение, за да е осъществен съставът на процесното дисциплинарно нарушение не
е необходимо престижът да е вече уронен, а да е налице предпоставка за това.
Безспорно поведението на Л. е станало достояние на други лица, както от
системата на МВР, така и извън нея. Безспорно те са узнали, че Л. е служител на
МВР, макар и не още към момента когато му е била извършена проверка от
контролните органи. Безспорно лицата, на които поведението на Л. е станало
достояние, са изразили възмущение, че служител на МВР, който следва да бъде
пример за обществото, извършва нарушения на ЗДвП и отказва да изпълнява
полицейски разпореждания. С поведението си Л. е формирал негативен облик на
МВР, като е създал впечатление, че служител на МВР може да си позволи да не
спазва закона. В случая е достатъчно, че поведението му реално създава опасност
от намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в МВР като
институция.
В съответствие с установените факти
и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган законосъобразно е наложил на извършителя на
такова деяние предвиденото в чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР наказание „Уволнение”,
обосновало прекратяване и на служебното правоотношение.
При издаването на заповедта дисциплинарнонаказващият
орган е съобразил, приложил и мотивирал прилагането на елементите по чл.206,
ал.2 от ЗМВР - взета е предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на
вината и цялостното поведение на служителя по време на службата му.
Наложено е дисциплинарно наказание „Уволнение“,
което е относимо и пропорционално на извършеното нарушение, като едновременно с
това е изпълнена и целта на търсенето на дисциплинарна отговорност, а именно
индивидуална и обща превенция спрямо останалите служители по смисъла на чл.4,
ал.2 от Инструкция № 8121з-877
от 06.07.2021 г. В случая, предвид установените факти и изложените в
административния акт мотиви, не е налице превратно упражняване на правомощие и
преследване на цел, която да се разминава с тази на закона, доколкото и за
извършеното от мл. експ. Н.Л. законът предвижда единствено дисциплинарно
наказание по чл.197, ал.1, т.6 – „Уволнение“. В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика на ВАС, намерила отражение например в решение № 11821 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. №
7789/2021 г., V о., решение № 3778 от
19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 724/2022
г., V о. и други.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че счита за неотносимо цитираното от жалбоподателя
решение № 310 от 12.01.2021 г. по адм. д. № 10887/2020 г., V о. на ВАС, тъй като касае случай, който не е идентичен от
фактическа страна с настоящия. В мотивите на цитираното решение изрично е
отбелязано следното: „… Последващото
деяние на Михайлов, изразено в неявяване на същия за вземане на биологична
проба за химическо лабораторно изследване, макар и описано в оспорената
заповед, не е възприето от органа като фактическо основание за издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. …“, т.е. в разгледания по
това дело казус дисциплинарнонаказващият орган е възприел като дисциплинарно
нарушение само отказът на служителя да бъде изпробван за употребата на алкохол
с техническо средство без да бъде съобразено, че последният действително има
право да откаже да бъде изпробван с
техническо средство, но при възникващото за него алтернативно задължение
концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде установена чрез доказателствен
анализатор или медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В
настоящия случай, видно и от мотивите на оспорената заповед, положението е
точно обратното - ДНО е възприел и изрично посочил (вж. първи абзац на стр.4 от
заповедта) като фактическо основание за издаването й не само отказа на Л. да
бъде тестван с техническо средство, но и отказа му да даде кръвна проба за
химическо изследване за установяване на управлението на МПС след употреба на
алкохол, съобразно направения избор, удостоверен в талона за изследване.
Поради гореизложеното процесната заповед е
законосъобразна, а депозираната срещу нея жалба се явява неоснователна и като
такава тя следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от
началник сектор „Правнонормативно обслужване“ в отдел ПНОМСМП при ГД
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, същият служител с
юридическа правоспособност, процесуално представителство. С оглед фактическата
и правна сложност на делото и на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя това възнаграждение в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, юрисконсултското
възнаграждение, съответно възнаграждението за осъществената правна защита от
друг служител с юридическа правоспособност, се присъжда в полза на юридическото
лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи, която има качеството на юридическо
лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Л., с ЕГН **********,***, против заповед № 484з-414 от
27.01.2023 г. на директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи, с която, за нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във връзка с т.т.15,
19, 20 и 28, б.„а“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР и на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР
във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е
прекратено служебното му правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА Н.Й.Л., с ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: