№ 149
гр. Дупница, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510102562 по описа за 2021 година
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Т.К., е предявило срещу АНДР. ЛЮБ. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК и чл.79 ЗЗД. Искането е:
- да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 1144, 62
лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 08.03.2017 г., 1221, 17 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането; 746, 22 лв. –
договорно възнаграждение;
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 1144, 62 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 08.03.2017 г., 1221, 17 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането; 746, 22 лв. – договорно възнаграждение.
Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 08.03.2017 г. в качеството на кредитор сключил с Л. С. В., като
длъжник, договор за потребителски кредит № ********** г., съгласно който отпуснал кредит в
размер на 2500 лева със срок за погасяване 36 месеца, с годишен лихвен процент 41, 17 %, с
избран и закупен пакет от допълнителни услуги на цена 2925, 36 лв., като по този начин общият
размер на задължението възлизал на 7317 лв.
Кредиторът изпълнил задължението си, като на 08.03.2017 г. превел сумата 1365 лв. /след
рефинансиране на друго задължение на длъжника/ по банкова сметка, посочена от Л. С. В.. С
анекс №1 от 17.05.2017 г. и анекс №2 от 18.01.2018 г. е постигнато споразумение за отлагане на
погасителни вноски и бил подписан нов погасителен план.
Длъжникът направил пет пълни и една непълна погасителна вноска и преустановил
плащанията, като с изтичането на срока на договора на 07.09.2020 г. задължението е изискуемо в
пълния му размер – предвид направените плащания в размер общо на 1165, 45 лв., дължими са
1
6224, 03 лв., от които: 2289, 25 лв. – главница; 1492, 77 лв. – договорно възнаграждение; 2442, 34
лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Предвид обстоятелството, че Л. С. В. починал, за защита на интересите си ищецът подал
заявление по чл.410 от ГПК срещу наследниците по закон на кредитополучателя за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 41068/2021 г. по описа
на РС - София и искането е уважено частично, за наследствения дял на АНДР. ЛЮБ. В.: 1144, 62
лв. – главница; 746, 22 лв. – договорно възнаграждение; 1221, 17 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1
ГПК.
Предвид обстоятелството, че другият наследник по закон на кредитополучателя – С. Л.ов
В., се е отказал от наследството, ищецът счита, че приелият наследството следва да отговаря за
целия размер на задължението.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен над размера на
приетото от ответника по опис наследство от Л. С. В..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото, по който не са направени възражения, е прието за безспорно
сключването на договора за потребителски кредит № ********** от 08.03.2017 г. между ищеца и
Л. С. В.; спирането на плащанията по договора от Л. С. В., размера на дължимите по договора
суми за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги; приемането на наследството по опис от ответника АНДР. ЛЮБ. В..
Видно от представеното определение по гр. дело № 1851/2018 г. по описа на ДнРС, общата
пазарна стойност на вещите, спадащи към наследството от Л. С. В., прието по опис от ответника,
възлиза на 815 лв.
Не е спорно и се установява от представените доказателства, че наследници по закон на Л.
С. В., починал на 18.08.2018 г., са АНДР. ЛЮБ. В. и С. Л.ов В., като последният се е отказал от
наследството от Л. С. В..
Приложено е ч.гр.д. № 41068/2021 г. по описа на РС - София, от което се установява
подаването на възражението от ответника в срока по чл.414 ГПК и предявяването на иска по чл.422
ГПК от заявителя в срока по чл.415 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41068/2021 г. по
описа на РС – София, и осъдителен иск съгласно чл.79 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже:
сключването на договора за кредит; неизпълнението на задължението от страна на
кредитополучателя, както и размера на дължимите по договора суми.
По делото не е спорно сключването на процесния договор за потребителски кредит между
ищеца и Л. С. В., включващ и договор за закупуване на пакет от допълнителни услуги; не е спорен
размерът на незаплатените от кредитополучателя суми за главница, договорно възнаграждение и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. По делото е установено, че след
смъртта на Л. С. В. на 18.08.2018 г. негов наследник е АНДР. ЛЮБ. В., приел наследството по
опис.
Разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за наследството ограничава отговорността на
наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство /само до стойността,
която се покрива от наследственото имущество/. Преценката относно обема на отговорността на
наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по
предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му
материалноправна легитимация /Решение № 226/04.04.2018 г. по т.д. №1906/2016 г. по описа на
ВКС, ІІ, т.о./.
Следователно размерът на отговорността на ответника следва да бъде съобразен от съда в
2
исковото производство и да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.
По делото е установено, че стойността на вещите, спадащи към приетото по опис
наследство, възлиза на 815 лв. Незаплатените от наследодателя на ответника суми възлизат общо
на 6224, 03 лв., от които: 2289, 25 лв. – главница и 1492, 77 лв. – договорно възнаграждение по
договора за кредит; 2442, 34 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Уговорките в договора за кредит при извършване на частични погасявания /чл. 6.4, б. „б” ОУ/ и
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвиждат, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата.
Ищецът не е претендирал разноски по договора, поради което със стойността, която се
покрива от наследственото имущество, следва да се погаси част от договорното възнаграждение по
договора за кредит.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит №
********** от 08.03.2017 г., следва да се уважи за сумата 746, 22 лв. – договорно възнаграждение,
а за претендираните 1144, 62 лв. - главница по договора, и 1221, 17 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, следва да се отхвърли.
На следващо място, предявеният иск за осъждане на ответника е основателен за сумата 68,
78 лв. - договорно възнаграждение, а за разликата до претендираните 746, 22 лв. – договорно
възнаграждение, както и за сумите 1144, 62 лв. – главница по договор за потребителски кредит №
********** от 08.03.2017 г. и 1221, 17 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането, следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 175, 52 лв., юрисконсултско възнаграждение –
100 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 35, 82 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение /основателно е възражението за прекомерност и размерът му следва да
се намали до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 665, 68 лв./ съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 579 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 41068/2021 г. по описа на РС – София /в размер на
124, 48 лв. – държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 35, 68 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНДР. ЛЮБ. В., ЕГН **********,
че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, вземане, възникнало на
основание договор за потребителски кредит № ********** от 08.03.2017 г., в размер на 746,
22 лв. – договорно възнаграждение; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца 1144, 62 лв. - главница по договора, и 1221, 17
лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА АНДР. ЛЮБ. В., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
3
ЕООД, ЕИК *********, сумата 68, 78 лв. - договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № ********** от 08.03.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата над 68, 78 лв. до претендираните 746, 22 лв. – договорно
възнаграждение, както и за сумите 1144, 62 лв. – главница по договор за потребителски кредит №
********** от 08.03.2017 г. и 1221, 17 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА АНДР. ЛЮБ. В., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 35, 82 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 41068/2021 г. по описа на РС – София
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 35, 68 лв.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на АНДР.
ЛЮБ. В., ЕГН **********, разноски по водене на делото съразмерно с отхвърлената част от
исковете на стойност 579 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4