РЕШЕНИЕ  

 

№                               24.02.2014 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  двадесет и девети януари  две хиляди и  четиринадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:В.Н.                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 2430  по описа за   2013  година.

 

Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

Предявен е иск от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София община Младост ж.к. „Младост”4 ,бизнес парк София,сграда 14 представлявано от изпълнителния директор Луик Льо Пишу ,със съдебен адрес гр.София ул.”Цар Иван Шишман” №3-Б партер,адв.Георги Д.Колев срещу Ф.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, в който се твърди,че    ищцовото дружество съгласно Договор за потребителски паричен кредит с номер CASH-04637316 от 12.10.2011 г., отпуснало заем в размер на 1200.00 лв. на ответника. Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договор  била предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД изпълнило задължението си по него. Въз основа на чл.3 изр. 2 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 24 седмични вноски- всяка  по 77.00 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Твърди се още, че длъжникът Ф.Д.Н. преустановил плащането на вноските по посочения по-горе кредит на 18.11.2011г., като към тази дата били погасени 4 седмични вноски. На основание чл.5, изр.2 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД ставало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. По този начин ответникът следвало да изплати заема увеличен с надбавката в размер на 1534.00 лв., представляващ оставащите 20 броя погасителни вноски към 09.12 2011 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер, както и че ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 140.87 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 09.12.2011 г. до 27.03.2013 г. или същият към момента дължал главница в размер на 1066.44 лв., надбавка по чл.4        в размер на 467.56 лв., законна лихва за забава в размер на 140.87 лв. или общо  сума в  размер на 1674.87 лв. Излагат се обстоятелства , че  ищцовото дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд -гр. Пазарджик,  било образувано гражданско дело № 1305/2013 г., и съответно издадена Заповед за изпълнение, след което  било постъпило възражение от Ф.Д.Н. срещу издадената заповед.  Това породило и правния интерес от завеждане на настоящото производство.

            Във връзка с изложеното  се моли съдът да постанови решение с което  да приеме за установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от Ф.Д.Н. в размер на: 1066.44. лв., представляваща главница по кредита; 467.56 лв., представляваща надбавка по чл.4 от договора; 140.87 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит -09.12.2011 г. до 27.03.2013 г. , или общо дължима сума 1674.87 лв., ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.04.2013г. до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 133.50 лв. Претендират и разноски в настоящото производство в размер на  133.50 лева

            В едномесечния срок за отговор ответникът  е депозирал писмен отговор, като е заявил, че  предявеният иск е неоснователен, направил е възражение, че не е подавал документи за отпускане на заем от БНП „Париба”. Оспорил  положения подпис в поле „получател” върху договора за заем и същото поле в погасителния план.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1305/13 по описа на ПРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 08.04.2013 година и е била издадена Заповед за изпълнение №841/10.04.2013 година,с разпореждане,длъжникът Ф.Д.Н.  да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 066.44 лева- главница,договорна лихва в размер на 467.56 лева за периода от 18.11.2011 година до 30.03.2012 година,законна лихва за забава в размер на 140.87 лева,за периода от 09.12.2011 година до 27.03.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 10.04.2013 година до окончателното изплащане и 133.50 лева разноски по делото.

По делото е депозиран  договор CASH-04637316 от 12.10.2011 година,по силата на който ответника в качеството на кредитополучател е получил сумата от 1200 лева. В договора е уговорено плащането да става на седмични погасителни вноски ,с размер на вноската от 77.00 лева.Представен е и погасителен план,както и общите условия.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.Новата уредба на ГПК, предвиди този специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно, което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

В този смисъл предявеният иск е допустим,подаден в законоустановения срок,но е неоснователен,по следните съображения:

От събраните по делото доказателства,безспорно се установи,че е налице договорна връзка между страните,а именно сключен договор за заем по реда на чл.240 и сл. от ЗЗД.

Ищецът твърди,че на 18.11.2011 година ответникът Ф.Н. е преустановил плащанията, като до момента бил погасил 4 вноски, поради което във връзка с неплащането на две поредни вноски цялото вземане по кредита - остатък плюс надбавки и лихви било предсрочно изискуемо.

Съдът е разпределил доказателствената тежест с определението си по реда на чл.140 от ГПК,както и в открито съдебно заседание проведено на 20.11.2013 година във връзка с което ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на релевантните факти, което последният не е сторил и като последица искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Освен наличието на валидно договорно отношение, ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че като страна по съществуващото правоотношение ответникът не  е заплатил две последователни вноски ,т.е налице е настъпила предсрочна изискуемост,чрез СИЕ, която да установи точният размер на дължимото.Това е така,тъй като ответника оспорва изобщо да е било налице облигационно правоотношение помежду им, от където следва,че оспорва и дължимото претендирано от ищеца.

Недоказването на юридическите факти на които ищецът основава вземането си за исковата главница обуславя извода, че същите не са се осъществили а оттам и извода,че ответникът не му дължи посочената сума на поддържаното от него договорно основание.

Поради изложеното следва исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.

При този изход на делото разноски на ответната страна се дължат,но съдът не дължи произнасяне,тъй като няма направени такива и не са поискани.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

                             Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ  иска на    „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София община Младост ж.к. „Младост”4 ,бизнес парк София,сграда 14 представлявано от изпълнителния директор Луик Льо Пишу ,със съдебен адрес гр.София ул.”Цар Иван Шишман” №3-Б партер,адв.Георги Д.Колев срещу Ф.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***,                                      ул. „Възрожденска” № 14, обл.Пазарджик, с който се иска да се  ПРИЕМЕ за установено по отношение на ответника Н., че съществува вземане на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД в размер на сумата от 1 066.44 лева- главница, договорна лихва в размер на 467.56 лева за периода от 18.11.2011 година до 30.03.2012 година,законна лихва за забава в размер на 140.87 лева,за периода от 09.12.2011 година до 27.03.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата- 1 066.44 лева,считано от 10.04.2013 година до окончателното изплащане и 133.50 лева разноски по делото за което е издадена Заповед за изпълнение №841/10.04.2013 година по ч.гр.д№1305/13 година по описа на ПзРС.

Решението подлежи,на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: