Решение по дело №448/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М. Х. Р. от с. Л., К-а обл. против решение № 108/17.10.2011 г. по гр.д. № 370/ 2011 г. по описа на КРС , с което М. Х. Р. от с. Л., К-а обл. е осъден да премахне част от 11 кв.м от гараж, представляващ масивна сграда на един етаж със застроена площ от 29.98 кв.м , построен в имот с пл.сн. № 163 и 165 – представляващи част от УПИ-ІІІ-163 в кв.16а по плана на С.,К-а обл., която част от 11 кв.м е построена в собствения на Х. Ю. Х. и М. Н. Х. , двамата от С., К-а обл., поземлен имот с кад. № 165, представляващ част от УПИ-ІІІ кв.16а по плана на С., К-а обл., представляващ дворно място с площ от 136 кв.м, ведно с изградената в него масивна едноетажна постройка със застроена площ от 63.20 кв.м , представляваща кафе-аперитив, при граници на частта: улица, от две страни имот с пл.сн. № 163 и имот № 165. В тежест на М. Х. Р. са останали направените по делото разноски от Х. Ю. Х. и М. Н. Х. в размер на 750.00 лв. В жалбата си твърди, че построяването на процесния гараж е извършено от самия него в негов парцел ІІІ-163 кв.16а по дворищно-регулационния план на С., К-а обл., отреден за неговия имот с пл.сн.№ 163 , към който при урегулирането са придадени придаваеми части от други имоти с неуредени регулационни сметки. Впоследствие изплатил на брат си стойността на придаваемата част, но не съставили документ за изплатената от него сума, а това позволявало отричането на изплащане на обезщетение и неприлагане на дворищнорегулационния план в частта за придаваемата част от имот № 165. Независимо от това към момента на издаване на строително разрешение за гаража – 18.10.1985 г. по силата на чл.110 от ЗТСУ/отм./ бил собственик на имота, тъй като придаваемата част била отчуждена от деня на влизане в сила на плана. За това в скица № КР-СС-766/19.09.2008 г., със заверка за актуалност към 08.02.2011 г., единствено за неговия имот с пл.сн. № 163 бил отреден УПИ ІІІ-163 в кв. 16а по плана на С. . Счита ,че е недопустимо с негаторен иск по чл.109 от ЗС ревизиране изграждането на гаража със строително разрешение.Одобреният архитектурен проект предвиждал гаража да е с площ от 25.50 кв.м, както е отразено в нотариалния акт, но при осъществяване на строителството поради допусната грешка застроената площ възлизала на 29.98 кв.м , т.е. с 4.48 кв.м повече от позволеното. В тази връзка признал частично иска и се задължил в тримесечен срок да премахне задната стена на гаража, находяща се в имота на ищците –пл.сн. № 165 в кв.16а по плана на С.,К-а обл. Счита, че съдът неправилно е възприел първоначалното заключение на вещото лице по т. ІV.3, че построяването на гаража е извършено без да е спазено отстоянието от вътрешната регулационна линия между двата имота, тъй като построяването на гаража е извършено през 1985 г., при действието на ЗТСУ/отм./, когато понятието „вътрешна регулационна линия” не съществувало. Към момента на изграждането на гаража границата между имот № 163 и № 165 , не е била нито вътрешна регулационна линия, нито външна регулационна линия, а е била имотна граница по кадастралния план и при строителството не се е изисквало спазване на отстояния. Имотната граница между двата поземлени имота придобивала статута на вътрешна регулационна линия едва при действието на ЗУТ след направено искане през 2003 г. от бившия собственик на придаваемата част съгласно пар.8,ал.1 от ПР на ЗУТ. По т. ІІ от първоначалното заключение счита, че е немислимо към 1985 г. границата между имотите да е била парцелна, тъй като към този момент е имало един парцел и два имота, неговия с № 163 и придаваемата част на брат му с № 165 който се придава към отредения парцел № ІІІ – 163 в кв. 16а по плана на С.. Моли съдът да отмени решението на КРС и реши спора по същество, като постанови да премахне 4.48 кв. м. и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуалния си представител, молят съдът да потвърди решението на районния съд. Твърди се, че в случая се касае за неоснователни действия на ответника, изразяващи се в навлизане с 11кв.м в чужд имот, което пречи да упражняват правото си на собственост върху имота изцяло, тъй като се заема от сграда на въззиваемия, с навлизането в имота им, и не могат да преминават, а това става по обходен път за да се стига до задния вход на заведението. Посочили действията , свързани с денивелацията на терена, разликата във височините на покривната конструкция, които се доказвали от експертизата и гласните доказателства. Твърдят, че са налице неоснователни действия от страна въззивника, а не дали гаража е законен или не, това не е основното им твърдение. Всички останали въпроси с правото на собственост са решени с предходни дела. Претендират разноски по делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС. В исковата си молба ищците твърдят , че са собственици на недвижим имот , представляващ дворно място с обща застроена и незастроена площ от 251 кв.м , състоящо се от дворно място в поземлен имот с кад. № 165 с площ от 139 кв.м, представляващ част от УПИ ІІІ-163 в кв.16а по плана на С.,К-а обл. при граници на имота: север- улица, юг и изток – имот с кад.№ 163 и запад имот с кад.№ 164 и на гараµ построен през 1985 г. в имот с пл.сн.№ 165 и в имот с пл.сн.№ 163, представляващи части от УПИ ІІІ-163. Гаражът бил с площ от 25.50 кв.м , но в действителност бил с площ от 29.80 кв.м и заемал площ от 11 кв.м , които били в собствения им имот с пл.сн. № 165, а останалата площ от 18.80 кв.м - в имот с пл.сн. № 163, който бил собственост на ответника. Стопанската сграда и гаража представлявали една сграда с обща външна врата и вход през гаража и за двете сгради. Стопанската сграда била преустроена в кафе-аперитив, а гаражът - в магазин за хранителни стоки, същите били узаконени и е издадено удостоверение № 47/02.06.2004 г. за въвеждането в експлоатация. След влизане в сила на решение по гр.д. № 1170/2007 г. по описа на КРС, ответника владеел сам гаража. Преустроения гараж в магазин за хранителни стоки навлизал в неговия имот с 11 кв.м и при построяването не било спазено отстоянието от вътрешната регулационна линия и имотна граница между имоти с пл.сн. № 163 и 165. Навлизането на гаража с 11 кв.м в техния имот било пречка да упражняват правото си на собственост, това ги лишавало от възможността от достъп до сградата на кафе –аперитива откъм предната част на сградата и от улицата и откъдето би следвало да се преминава и влиза в сградата както от тях, така и от посетителите на заведението. Лишавало ги и от възможността да ползват дворното си място според предназначението и да осъществяват дейност. Височината на кафе аперитива и магазина за хранителни стоки също създавало затруднение при изтичането на дъждовната вода и от топенето на снеговете, хвърляло се и сянка върху имота им.Денивелацията на терена била такава, че единствената възможност за вход , необходим за кафе-аперитива е през собственото им незастроено дворно место в имот с пл.сн.№ 165, което не било заето от гаража на въззивника.

В писменния отговор на исковата молба ответника твърди, че е собственик на законно построен през 1985 г. гараж в собствения му УПИ ІІІ – 163, кв.16а по плана на С., К-а обл., когато е бил собственик на целия парцел. Изграждането на гаража е извършено на основание разрешение за строеж и е недопустимо то да бъде ревизирано с предявяване на иск по чл109 от ЗС. Документацията по строежа на гаража предал на първия ищец и са приложени към нотариалното дело. По одобрения архитектурен проект се предвиждало гаража да е с площ от 25.50 кв.м , но при осъществяването на строежа бил с площ от 29.80 кв.м , т.е. с повече от 4.30 кв.м В тази връзка прави частично признание на иска и се задължава в тримесечен срок да премахне частта от 4.30 кв.м , находяща се в имота на ищците пл.сн. № 165 в кв.16а по плана на С., К-а обл. Претендира разноски.

За да уважи предявеният иск по чл.109 от ЗС районния съд се е позовал на представените доказателства и съдебно-техническата експертиза.

По делото няма спор за собственост на процесния гараж, който е преустроен в магазин за хранителни стоки, а бившата стопанска постройка- в кафе аперитив, които с акт за узаконяване № 10/05.2004 г. на Гл.а. на О. – К. са законни. Ответника е собственик на гараж, преустроен в магазин за хранителни стоки, който е предмет на делото, по силата на решение № 127/01.12.2008 г. по гр.д. № 1170/ 2007 г. по описа на КРС и решение № 47/27.04.2009 г. по в.гр.д. № 42/2009 г. по описа на КОС. Установява се, че към разрешението за строеж № 186/18.10.1985 г. по делото не е представен одобрен архитектурен проект от 17.09.1985 г., а и такъв не е открит от експертизата, за да се установи с каква квадратура и в коя част на имота е отредено извършването на строежа на гаража, както и дали е допусната грешка при извършването на строежа. Независимо от това експертизата установява, че площта която заема гаража от поземлен имот с кад.№ 165 е 11.2 кв.м, мерена графично, по скица № КР-СС-766/19.09.2008 г. , която е актуална към 08.02.2011 г., и е приложена към гр.д. № 1170/2007 г. по описа на КРС на стр.111. Тъй като гаража е преустроен в магазин за хранителни стоки входа на магазина се намира от вътрешната страна на недвижим имот с кад.№ 165 , който е собственост на ищците. Експертизата установява още, че не е спазено отстоянието от вътрешната регулационна линия между имотите, билото на покривната конструкция на гаража, преустроен в магазин за хранителни стоки, е по-високо от билото на кафе –аперитива, стрехата на гаража завършва на половината от покривната конструкция на кафе-аперитива. Наклона на терена на кафе – аперитива е 16 градуса, при входа на улицата се преминава през западната част от поземлен имот с акд.№ 165 и след това от вътрешната /южната/ страна на поземления имот се намира входната врата на кафе-аперитива.

При тези данни правилно районния съд е приел, че застроената площ от 11 кв.м., представляваща част от гараж, собственост на ответника, преустроен в магазин за хранителни стоки, се намира в имота на ищците и пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху собствения им имот с кад.№ 165 по плана С., К-а обл. Установява се, при построяването на гаража не са спазени отстоянията между двата имота и входа на преустроения гараж в магазин за хранителни стоки се намира от вътрешната страна на имота им и зареждането на магазина и изнасянето на амбалаж и достъпа на посетители се извършва в имота на ищците, което създава значителни неудобства при пълноценното използване на имота. Освен това разположението на покривните конструкции и билото на гаража е по-високо от билото на кафе аперитива и стрехата на гаража завършва на половината от покривната конструкция на кафе-аперитива, което създава условия при валежи от дъжд и сняг отичането на водата да става в имота на ищците. Установява се, че наклона на кафе-аперитива е 16 градуса, което създава възможност за вход към този обект през неговия имот. Всички тези действия, които се сочат в исковата молба не се оспорват от ответника в писмения отговор и са пречка ищците да упражняват правото си на собственост върху имота пълноценно. Без значение за изхода на делото е възражението на въззивника, че към момента на построяването на гаража през 1985 г. понятието вътрешна регулационна линия не съществувало, тъй като от данните по делото се установява, че навлизането в имота на ищците с 11 кв.м е посегателство върху правото им на собственост и единственото средство за правна защита е негаторен иск по чл.109 от ЗС. С оглед на тези данни съдът намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в тежест на ответника следва да останат направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 /17.10.2011 г. по гр.д. 370/2011 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Осъжда М. Х. Р. с ЕГН * от С., К-а обл. да заплати на Х. Ю. Х. с ЕГН * и М. Н. Х. с ЕГН *, двамата от С., К-а обл. чрез адв. З.Д.-АК-К. ,бул.”Б.” , бл.”М.” вх.*, ап. * разноски по делото в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.