Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 14.06.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 58 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Фонд „Н.и.“ твърди, че е създаден като
юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на образованието, младежта и науката, съгласно чл. 13 от Закона за насърчаване
на научните изследвания с цел подкрепяне на дейности, програми и проекти за
насърчаване на Н.изследвания в Република България. Посочва, че от ответника с
писмо от 15.07.2008 г. постъпило проектно предложение за научно-техническо
изследване на тема: „Национална астрономическа лаборатория – Р.– център за
върхови постижения в астрономията“, което било одобрено и между страните бил
подписан договор № ДО02-85/13.12.2008 г. Твърди, че срокът за изпълнение на
проекта бил 24 месеца на два етапа от по 12 месеца всеки, считано от датата на
приемане на научния и финансовия отчет за изпълнението. Било уговорено, че за
изпълнението на работната програма и постигане на предвидените в проекта
резултати, ищецът ще предостави средства в размер на 1 600 000 лева.
Твърди, че заплатил на ответника на 22.12.2008 г. авансово сумата
1 000 000 лева за изпълнение на І етап от проекта по пера, подробно
описани във финансовия план към договора. Твърди, че за изпълнение на първия
етап от предоставените средства в размер на 1 000 000 лева са
изразходвани 755 869,70 лева и са отчетени неизразходвани средства в
размер на 244 130,30 лева. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора и т. 3
„Финансови условия”, възложителят предоставя в рамките на средствата по ал. 1
не повече от 80 % от стойността на научното оборудване, което ще бъде доставено
за изпълнение на проекта. Посочва, че от изплатените на възложителя суми общо в
размер на 1 000 000 лева, задължителните за финансиране от Фонда
разходи възлизат на сумата от 645 514,03 лева, от които 441 422,70 лева,
представляващи 80 % участие за закупуване на научно оборудване, съгласно чл. 5,
ал. 2 от договора и 204 091,33 лева, представляващи стойността на
разходите, които се финансират на 100 % от Фонда. Налице е разлика между
преведените средства за изпълнение на І етап от проекта и задължителните за
финансиране разходи за сметка на Фонда в размер на 354 485,97 лева, които
представляват неизразходвани средства по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
договора. Счита, че разликата между отразените в отчета на изпълнителя
неизразходвани средства – 244 130,30 лева и установените такива в размер
на 354 485,97 лева или 110 335,67 лева следва да бъдат възстановени
на Фонда от ответника на основание чл. 8 от договора във връзка с чл. 30, ал. 1
ЗННИ, тъй като за ІІ етап от изпълнението на проекта страните не са договорили
средства за доставка на оборудване. Посочва, че средствата, съгласно чл. 8,
изр. второ от договора, подлежат на възстановяване от изпълнителя на
възложителя в едномесечен срок от отчитане на проекта. Техническият и финансов отчет
за изпълнение на І етап от договора е представен от изпълнителя с писмо вх. №
94ТТ/0012/30.12.2009 г., но неизразходените средства не са възстановени в
договорения едномесечен срок. Ето защо за периода от 31.01.2010 г. до датата на
завеждане на исковата молба изпълнителят дължи законна лихва върху
неизразходената сума от 110 335,67 лева в размер на 39 **0,84 лева.
Твърди, че с Анекс № 1 от 14.12.2010 г. страните са изменили чл. 5 от договора
като са се съгласили да намалят размера на сумата от 1 600 000 лева
на 1 300 000 лева, като за ІІ етап са определени 300 000 лева,
които са преведени на изпълнителя с платежно нареждане от 20.12.2010 г. С писмо
от 11.10.2011 г. изпълнителят е поискал удължаване на срока за приключване
изпълнението на проекта, като с протокол № 6/11.05.2012 г. ИС на ФНИ е приел
решение за удължаване срока на договора до края на месец юни 2013 г. Посочва,
че въпреки отправената към изпълнителя нотариална покана от 08.10.2012 г. за
възстановяване на неизразходваната сума за първия етап, до момента плащане не е
постъпило. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 110 335,67 лева, представляваща
неизразходвани средства по договора № ДО02-85/13.12.2008 г. на основание чл. 8 от
договора и сумата от 39 **0,84 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.01.2010 г. до датата на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът И.по А.при БАН оспорва исковете като
недопустими, неоснователни, необосновани, незаконосъобразни и недоказани.
Твърди, че исканата сума по претенцията не е изискуема и не се дължи, тъй като
не е настъпил падежът по договора. Посочва, че финансирането от възложителя не е
било предоставено в пълен обем и със закъснение. Сочи, че поисканото с
нотариалната покана и с исковата молба е различно, тъй като по първото се иска
връщане на нецелево разходвани бюджетни средства, а с исковата молба –
неизразходвани средства по договора. Твърди, че проектът не е приключил и не е
отчетен, поради което уговореното в чл. 8 от договора не е произвело действие,
тъй като не е настъпило, най-малкото до края на месец юни 2013 г. Ето защо счита,
че искът е заведен преди приключване на проекта и не е изискумо вземането на
ищеца. Предвид изложеното иска производството да се прекрати, алтернативно да
се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а същото
се доказва и от ангажираните по делото доказателства, че са сключили договор №
ДО02-85/13.12.2008 г. за финансиране на научноизследователски проект на тема
„Национална астрономическа обсерватория – Р.– център за върхови постижения в
астрономията”, по който възложителят Фонд „Н.и.” възлага, а изпълнителят И.по А.при
БАН се задължава да изпълни дейностите, посочени в Работната програма,
неразделна част от договора. Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца на два
етапа, от които първият етап е с продължителност от 12 месеца, а вторият етап е
една година, считано от датата на приемане на научния и финансовия отчет за
изпълнението на първия етап, съгласно чл. 4 от договора.
Не се спори, а същото се установи и
от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че в изпълнение на чл. 5,
ал. 5 от договора ищецът е изплатил авансово на ответника сума в размер на
1 000 000 лева за І етап от проекта. Видно е, че с анекс № 1 към
договора от 2010 г. е редуциран размерът на финансирането на проекта, като
възложителят предоставя общо 1 300 000 лева, вместо първоначално
определените 1 600 000 лева, като съгласно изменението на чл. 5, ал.
2, т. 2, за изпълнение на втория етап по чл. 4, ал. 3 възложителят предоставя
на изпълнителя средства в размер на 300 000 лева. Последната сума е
изплатена от Фонда на 20.12.2010 г., което се установи от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Установи се по делото, че след изпълнение на І
етап на проекта, срокът на договора е удължаван, първоначално до края на месец
юни 2013 г., а след това, съгласно писмо изх. № 090420/2/18.06.2013 г., до края
на месец март 2014 г.
Спорен по делото е въпросът дали
ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу ответника за сумата от
110 335,67 лева, представляваща дължима сума за съфинансиране от страна на
ответника за І етап.
Безспорно е, че договорът между
страните е валидно възникнал, като с оглед специфичния му предмет се подчинява,
освен на общите норми на Закона за задълженията и договорите, и на разпоредбите
на Закона за насърчаване на научните изследвания, обн. ДВ, бр. 92 от 17.10.2003
г. /ЗННИ/ и издадения на основание § 3 от ЗРЗННИ от министъра на образованието
и науката Правилник на Фонд „Н.и.”. Според чл. 6 ЗННИ, средствата за финансово
насърчаване на научните изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от
други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени от
Националната стратегия за Н.изследвания и от Националната програма за реформи
на Република България, приета с решение на Министерския съвет. Съгласно чл. 24
от закона, насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане
на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по
реда на този закон. В процесния договор изрично е отбелязано, че е сключен след
проведен конкурс на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 и чл. 24 от ЗННИ и чл. 16, т.
6 и чл. 35 от Правилника на Фонд „Научни и.”, поради което отделените уговорки
в него трябва да бъдат съобразени със задължителните предписания в тези
нормативни актове. В съответствие с приложимите материалноправни норми, в чл.
5, ал. 3, т. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят се задължава да
съфинансира закупуването на научното оборудване с не по-малко от 20 на сто от
стойността на тяхното участие, като за извършеното съфинансиране, изпълнителят
представя разходно-оправдателни документи в срока по чл. 4, ал. 2 /чл. 5, ал. 4
от договора/.
От приетите по делото работна програма към договора,
от финансовия план, от писмо изх. № 349/27.09.2010 г. на Института по А.към БАН
и от уведомленията от ищеца от 18.04.2012 г. и от 22.05.2012 г. съдът приема за
установено, че отчетът за І етап от проекта е приет и именно след това
приемане, както е уговорено и с подписания между страните договор, ищецът е
превел дължимата сума, след нейното редуциране за изпълнение на ІІ етап от
проекта. От ангажираните по делото доказателства – отчет за изпълнение на І
етап, доклад № ДИ 1 Сф-0016/23.04.2012 г. за извършена финансова инспекция на
Фонд „Н.и.” и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се доказа,
че за І етап от проекта ответникът е отчел неизразходвани средства в размер на
244 130,30 лева. Видно е от финансовия отчет и справката за закупените
ДМА, за доставка на оборудване са разходвани 551 778,37 лева. В изпълнение
изискването на чл. 5, ал. 2 от договора за сметка на Фонда е следвало да се
отчетат 441 422,70 лева /551 778,37 х 80%/ и съфинансират от ответника
110 355,67 лева. Както е прието и в отчета на финансовата инспекция, от
изплатените суми общо в размер на 1 000 000 лева, допустими за
финансиране от Фонда са разходи за 645 514,03 лева. Разликата между
преведените средства от Фонда за изпълнение на І етап и допустимите за
финансиране разходи, или 354 485,97 лева е следвало да се определят като
неизразходвани средства. Не се спори, че отчетените от ответника средства са
244 130,30 лева, което е с 110 335,67 лева по-малко. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза съдът приема за установено, че във
финалния отчет от Института по А.към БАН не може да се установи направени
разходи, които да бъдат определени като съфинансиране по отношение оборудването
по проекта. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е
извършил разходи за съфинансиране при закупуването на оборудването в размер на
20 % от стойността му, което представлява неизпълнение на предвиденото в
договора по чл. 5, ал. 3, т. 1 задължение. При разпита на вещото лице в съдебно
заседание, проведено на 20.06.2016 г., експертът допълва, че не е установил
наличие на документи при страните, от които да е видно, че ответникът е
съфинансирал закупуването на научното оборудване, като става въпрос за големия
телескоп, който в момента работи в Обсерваторията и който е закупен изцяло със
средства на ищеца. С оглед на така ангажираните доказателства съдът намира, че
претенцията на ищеца е доказана по основание и размер. След изпълнението на І
етап от проекта, въпреки че е бил задължен да отчете дължимите средства за
съфинансиране, ответникът не е направил това.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на ответника, че сумата не е изискуема все още, поради което и не
се дължи. Срокът на договора изтича, след последното му удължаване, края на
месец март 2014 г. Последният окончателен отчет, видно и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, е с вх. № 0906/6 от 30.04.2014 г. Това, че този
финансов отчет не е разгледан и не е приет на финансов отчет от възложителя
Фонда „Н.изследвания“, каквито изявления прави процесуалният представил на
ищеца в съдебно заседание от 10.10.2016 г., не означава, че договорът не е
приключил. Липсата на произнасяне на възложителя, по смисъла на чл. 20, ал. 2
от договора, доколкото няма и специални правила в приложимия Закон за
насърчаване на научните изследвания и Правилника, не означава, че договорът не
е приключил, още повече, че в цитираната норма изрично са предвидени срокове, в
които възложителят следва да се произнесе по приемането на резултатите. Да се
приеме обратното означава краят на договора и последиците от този факт да са в
зависимост от поведението само на едната страна, което е изцяло неприемливо и
не отговоря на волята на страните, намерила израз в договора. Съгласно чл. 30,
ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на научните изследвания получените средства
се отчитат при условия и по ред, посочени в договора, а средствата,
изразходвани не по предназначение, се възстановявате на Фонд „Н.и.“ в пълен
размер заедно със законната лихва. По делото се доказа, че след отчитане на І
етап ответникът не е отчел и не е възстановил сумата, с която е следвало да
участва като съфинансиране на оборудването. Ето защо и на основание чл. 9, ал.
3, т. 6 от договора, съгласно която разпоредба неизразходваните средства следва
да се възстановят след приключване на договора, за него е възникнало задължение
да възстанови дължимите средства за съфинансиране, които са в размер на
110 355,67 лева. Не се доказа по делото ответникът да е заплатил тази
сума. Твърдението на Института по А.при БАН, че има вземане към ищеца за сумата
258 095,23 лева като вложена сума от собствено финансиране, дори и да е
вярно, не е въведено като предмет на настоящото производство и не подлежи на
разглеждане. Същото е заявено от ответника едва през 2016 г. и то с оглед
доброволното уреждане на спора между страните, а не като процесуално средство
за защита по делото. Освен това от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че тази сума от 258 095,23 лева е следвало да бъде
отчетена в съответните междинни и окончателен финансов отчет, а не след тях. Предвид
установеното по делото, че срокът на договора е изтекъл през месец март 2014
г., съответно към тази дата са приключени всеки един от двата му етапа и са
представени финансови отчети, като за І етап е извършена и проверка от
Агенцията за държавна финансова инспекция, претендираната сума от ищеца следва
да се счита за дължима от ответника. Ето защо предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в заявения с исковата молба размер.
Съдът намира, че задължението за възстановяване на
неизразходваната сума не е скрепена с конкретен падеж, като неоснователно е
позоваването на ищеца на чл. 8 от договор и сумата се дължи от деня на
забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. Нотариалната показа до
ответника за възстановяване на процесната сума му е връчена на 10.10.2012 г. и
следователно е изпаднал в забава с изтичането на дадения му 7-дневен срок за
плащане или след 17.10.2012 г. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът
дължи мораторна лихва върху сумата 110 335,67 лева за периода от
18.10.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба 03.01.2013 г. и в размер
на 2 427,66 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен
калкулатор, като за разликата до пълния предявен размер от 39 **0,84 лева
и за периода от 31.01.2010 г. до 17.10.2012 г. следва да се отхвърли.
По отношение на разноските: Двете страни претендират
разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на
20 017,10 лева, от които 63**,18 лева за държавна такса, 300 лева за вещо
лице, 15 лева за държавна такса за частна жалба, 13 089,92 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение по договор от 25.10.2013 г. и 240 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение по договор от 20.11.2014 г. С оглед уважената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 15 042,30 лева. От страна
на ответника са направени разноски в общ размер на 600 лева, от които 200 лева
за депозит за експертиза и 400 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 149,12
лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД И.по
А.при БАН, с адрес: гр. С., бул. „********“ № **,
да заплати на Фонд „Н.и.“, с адрес: *** А, сума в размер на 110 335,67
лева /сто и десет хиляди триста тридесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща неизразходвани средства по договор №
ДО02-85/13.12.2008 г. за І етап като съфинансиране от ответника в размер на 20
% от оборудването, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба 04.01.2013 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 427,66 лева /две хиляди четиристотин
двадесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.10.2012 г. до 03.01.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума 2 427,66
лева до пълния предявен размер от 39 **0,84 лева и за периода от
31.01.2010 г. до 17.10.2012 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.по
А.при БАН, с адрес: гр. С., бул. „********“ № **,
да заплати на Фонд „Научни и.“, с адрес: *** А, сума в размер на 15 042,30
лева /петнадесет хиляди четиридесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Фонд „Научни и.“, с адрес: *** А,
да заплати на И.по А.при БАН, с адрес:
гр. С., бул. „********“ № **, сума в размер на 149,12 лева /сто четиридесет
и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: