№ 1259
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110210118 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. С. Н. чрез адв. З. срещу Наказателно постановление (НП)
№ 22-4332-012854/11.07.2022 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира отмяна на наложеното с НП административно
наказание поради незаконосъобразност и необоснованост на НП. В жалбата е посочено, че
след като автомобилът на жалбоподателя е бил ударен, той е подал незабавно сигнал до
телефонен номер 112, но поради автомобилния трафик е следвало да измести автомобила
си, за което уведомил оператора на спешния телефон и му съобщил къде е спрял. В жалбата
е описано още, че по-късно е установен и другият участник в ПТП и двамата заедно са
изчакали идването на екипа на ОПП СДВР. В жалбата като нарушения се сочат дадената
неправилна правна квалификация на нарушението, която сочи на пострадали лица при ПТП,
без да е имало такива, както и невъзможността на жалбоподателя да паркира на мястото на
инцидента. Прави се искане и за квалифициране на нарушението като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. З., която поддържа жалбата и моли за отмяната на НП. В пледоарията
си сочи, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил. Моли за
присъждане на направените разноски за адвокатска защита.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2022 г. около 17:30 часа в гр. София, жалбоподателят Е. Н. управлявал лек
автомобил, марка „Шевролет“ марка „Авео“, с рег. № ..., негова собственост, с посока на
движение от бул. Княз Ал. Дондуков към бул. Княгиня Мария Луиза. На около 20 метра
преди кръстовището с бул. Княгиня Мария Луиза той бил ударен от друг автомобил модел
„Рено“, „Меган“ с рег. № ..., движещ се попътно след него. В следствие на удара на
автомобила Шевролет били причинени щети в задната част – на задната броня и калник. От
ПТП нямало пострадали лица. Двамата водачи не спрели на място поради засиления трафик,
като жалбоподателят Н. потеглил и незабавно позвънил на тел. 112. Сигнал за ПТП на тел.
112 бил подаден и от водача на другия автомобил – Г. Д.. Около 20:10 часа на мястото
пристигнал патрулен автомобил, включващ и св. П. Д. на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП СДВР. От служителите на ОПП СДВР били съставени Протокол
за ПТП и скица, разписани от жалбоподателя и от другия участник в ПТП. Двамата водачи
попълнили и декларации. Но св. Д. преценил, че жалбоподателят Н. не е останал на мястото
на ПТП до идването на патрулния автомобил и с това е извършил нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 2 б. „б“ от ЗДвП, а другият водач е извършил нарушение, довело до реализиране на
ПТП.
Въз основа на така установеното, на 28.06.2022 г. св. П. Д. на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя Е. Н. за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на свидетел при
установяване на нарушението, видно от положените от тях подписи. Жалбоподателят
подписал акта и препис от него му бил връчен, като той не изложил никакви възражения
срещу него. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Актът бил съставен за това, че при управление на своя лек автомобил, марка
„Шевролет“ с рег. № ..., „като невинен участник в ПТП не остава на място на
произшествието до пристигането на компетентните органи на МВР“.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушението правна квалификация, на 11.07.2022 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 15.07.2022 г.
Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 27.07.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
П. Д., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП и скица към него,
декларации от двамата водачи, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът намира, че следва да кредитира и показанията на св. Д., който е съставил АУАН,
макар същите да са схематични и да не разкриват множество конкретни обстоятелства.
Свидетелят сам признава, че не може да посочи поради какви съображения е приел, че
жалбоподателят няма вина за ПТП, както и защо е приел, че водачът е напуснал мястото на
ПТП, след като се е разписал на съставените документи за ПТП. Свидетелят единствено
предполага, че водачът се е върнал на мястото, след като първоначално го е бил напуснал, с
което си обяснява и съставянето на документите за ПТП и АУАН същата вечер в негово
присъствие. В декларациите на двамата водачи е потвърдено, че те са изместили
автомобилите си след удара, за да не препятстват движението. По делото не са събрани
категорични и еднопосочни доказателства, сочещи опит за укриване на жалбоподателя след
ПТП и липсата му на мястото на ПТП при идването на полицейския патрул 2 часа и
2
половина след инцидента. Като съдът приема, че с оглед мястото на ПТП е обяснимо
изместването на автомобила му, като междувременно същият е продължил да поддържа
връзка с органите на МВР чрез оператора на тел. 112.
Съдът кредитира и справката от тел. 112, сочеща, че и двамата водачи на участвалите в
ПТП автомобили са подали сигнал за него незабавно след удара /съответно в 17:33 часа и
17:34 часа/, както и че жалбоподателят Н. е провел и няколко последващи разговора с
оператор на тел. 112 в 17:45 часа, 18:00 часа, 18:20 часа и 19:28 часа.
По делото не са събрани каквито и да е доказателства за пострадали лица от ПТП, като
такива твърдения не се съдържат и в АУАН или НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснато нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. съгласно
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Но при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с разминаването между дадената на нарушението правна
квалификация и словесното му описание, което представлява съществено процесуално
нарушение поради сериозното затрудняване на възможността жалбоподателят да разбере в
какво точно е обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Законът не изисква
вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая е
установена причинена имуществена щета на МПС.
Но в акта и в НП на нарушението е дадена правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б“ ЗДвП, която е приложима единствено, когато при ПТП има пострадали хора. А в
конкретния случай подобно обстоятелство не само не е установено, а и не се твърди от
актосъставителя и наказващия орган. В контекста на изложеното се налага извода, че
актосъставителят и наказващият орган не са оценили правилно събраните доказателства и са
дали неправилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение. По
този начин е нарушен и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Това представлява самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Допълнително, съдът установи, че жалбоподателят Н. е уведомил органите на МВР за
реализираното ПТП чрез обаждане на тел. 112 и очевидно, при идването на служителите на
3
ОПП СДВР на мястото два часа и половина по-късно, той е бил там. С това той е изпълнил
и задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 1 и 3 ЗДвП, следователно не се установиха
доказателства за поведение на водача, което да представлява административно нарушение,
т.е. в случая наказващият орган е допуснал и нарушение на материалния закон и
необосновано е издал НП.
В заключение, съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради констатираните
нарушения на материалния и процесуалния закон, без да се налага излагане на съображения
относно субективната страна на нарушението или индивидуализацията на наложеното на
жалбоподателя административно наказание.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на
чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото
в проведените две съдебни заседания е участвала лично упълномощената адв. З., която е
осъществила процесуално представителство на жалбоподателя включително и чрез
изготвяне на жалбата срещу НП. Тя е представила пълномощно и договор за правна защита
и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лева за адвокатска
защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло на адв. З., видно от
отбелязването върху договора, който служи и за разписка. Съдът намира, че така уговорения
размер на възнаграждението е съответен на вида и сложността на делото; наложената
санкция на жалбоподателя, включително и лишаване от право да управлява МПС; както и на
положените усилия от страна на процесуалния му представител. Следователно претенцията
е изцяло основателна и възнаграждението в размер на 400 лева следва да бъде присъдено на
жалбоподателя.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-012854/11.07.2022 г. издадено от
началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Е. С. Н.
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Е. С. Н. с ЕГН ********** сумата от
400.00 лева, представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4