№ 8814
гр. С., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. В. К.
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от Г. В. К. Гражданско дело № 20221110114582
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Т. С.“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Я.“
№ 23Б,представлявано от А. А.,против А. М. С.,ЕГН **********,с адрес
гр.С.,ул.“Цар А.“ № 5,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане в размер от 60,58 лева
главница за топлинна енергия за периода м.11.2018 г. до м.04.2019 г. и 14,74
лева лихва за забава за периода 31.12.2018 г. до 25.10.2021 г.,11,12 лева сума
за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2019 г. и 2,97 лева
лихва за забава върху сума за дялово разпределение,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните не е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди,но в имота е доставена
топлинна енергия,а чрез незаплащането й ответникът С. се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца. Твърди се,че претендираната цена
съответства на реално доставено в имота количество топлинна енергия.
Ищецът сочи,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид депозирано възражение е налице правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че имотът се
ползва за адвокатска кантора,за което между ответника и наемателя адв.Ч.
има сключен договор за наем,сочи се,че на 21.04.2022 г. са заплатени всички
дължими парични суми,но се оказало невъзможно да бъдат заплатени
паричните суми за процесния период,ответникът моли съда да отхвърли
1
исковете. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Бруната“ООД не изразява становище по
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т. С.“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против АНГ. М. СТ. за сумите от 60,58
лева за периода м.10.2018 г. до м.04.2019 г.,14,74 лева лихва за забава за
периода 31.12.2018 г. до 25.10.2021 г.,11,12 лева сума за дялово
разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2019 г.,2,97 лева лихва за
периода 31.10.2018 г. до 25.10.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 61766/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди на „Т. С.“ЕАД.
Представена е разписка за плащане на парични суми в полза на „Т.
С.“ЕАД,издадена на 25.02.2022 г.,за суми,начислени за периода м.01.2020 г.
до м.11.2020 г.
Представена е молба декларация от 28.07.2005 г.,съгласно която АНГ.
М. СТ. претендира откриване на партида за имот – кантора на ул.“Цар А.“ №
5.
Със заповед на Столична голяма община е разпоредено отписване от
актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на кантора с антре
и клозет,находяща се на ул.“Цар А.“ № 5 по искане на Елена Василева С.а.
Видно от удостоверения за наследници,АНГ. М. СТ. е единствен
наследник по закон на Мирчо Ангелов С. и Елена Василева С.а.
Установява се,че на 03.05.2019 г. е поискано от адв.СТ. Ч. сключване на
договор за топлоснабден имот в гр.С.,ул.“Цар А.“ № 5 – кантора. Към
молбата е представен договор за наем на адвокатска кантора,сключен между
А. М. С. и адв.СТ. Ч.. Към молбата е приложена и декларация,с която А.С. се
съгласява адв.Ч. да бъде купувач на топлинна енергия.
С искане от 22.05.2019 г.,адресирано до „Т. С.“ЕАД, АНГ. М. СТ.
заявява,че е готов да заплати доброволно паричните суми,но претендира
отписване поради изтекла давност на задълженията за периода 01.08.2005 г.
до 01.05.2016 г.
Представен е договор,сключен между „Бруната“ООД,като изпълнител,и
собствениците в сграда на адрес ул.“Цар А.“ № 5,като възложители,съгласно
който изпълнителят приема да извършва дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители.
Приети са фискални бонове относно заплатени парични суми,начислени
за 2020 г. и 2021 г.
Видно от документ за главен отчет,същият отразява отчет на показания
2
и е подписан за клиент.
Установява се,че по договорна сметка с титуляр С. Д. Ч. „Т. С.“ЕАД
претендира суми в размер общо на 43,73 лева по фактури,издадени през 2022
г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане
– на соченото основание и в претендирания размер,относно което е издадена
заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че е доставена топлинна енергия,ищецът се е обеднил,а ответникът
се е обогатил с цената на доставена топлинна енергия. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 01.11.2021 г.
Софийският районен съд приема,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че исковата
претенция за сумата от 60,58 лева главница за топлинна енергия за периода
м.11.2018 г. до м.04.2019 г. и за сумата от 11,12 лева за дялово разпределение
подлежи на уважаване. Не се спори между страните,а и от доказателствата по
делото се установява,че сградата,в която се намира процесния имот – кантора
е топлоснабдена,а ищецът е доставял в имота топлинна енергия,в която
насока следва да бъде изтъкнато,че ответникът не противопоставя възражения
относно начина на разпределение на топлинна енергия,а с изтичането срока за
отговор тези възражения се явяват преклудирани. От доказателствата по
делото се установява,че ответникът С. е собственик на имота – кантора,която
е придобил по наследяване,за което са представени заповед на Столична
община и удостоверения за наследници. Съобразявайки вида на
топлоснабдения имот – кантора,както и като съобрази,че страните не твърдят
да са сключили договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
към процесния имот,съдът намира,че между страните не съществува
договорно правоотношение относно продажба на топлинна енергия за
стопански нужди,предвид което и ищецът претендира паричната сума на
основание неоснователно обогатяване. За да бъде уважена искова претенция
по чл.59 от ЗЗД,необходимо е да бъде доказано,че е налице обедняване за
едната страна,обогатяване за другата страна,които произтичат от едно и също
основание. Съдът намира,че е безспорно доказана първата предпоставка,а
именно ищецът се е обеднил,защото ищецът е доставил до имота – кантора
топлинна енергия и е сторил разходи за производството и доставката й,при
което от значение дали искът следва да бъде уважен е дали ответникът С. се е
обогатил като е спестил разходите за заплащане на топлинната енергия.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция за сумата от 60,58
лева за периода м. м.11.2018 г. до м.04.2019 г. подлежи на уважаване. В тази
3
насока следва да бъде отчетено,че с искане от 22.05.2019 г.,отправено от
ответника С. до дружеството ищец ответникът заявява,че ще заплати
паричните суми,начислени за имот на ул.“Цар А.“ № 5,но претендира
отписване поради погасяване по давност на начислените задължения за
периода преди м.05.2016 г. Отчитайки направеното от ответника С. изявление
до ищеца,което представлява извънсъдебно признание за дължимост на
паричните суми,както и предвид това,че процесният период е от м.11.2018 г.
до м.04.2019 г.,а това изявление,съдържащо изразена готовност за заплащане
на сумите,начислени след м.05.2016 г.,се явява направено на 22.05.2019 г.,т.е.
след изтичане на процесния период,съдът приема,че исковата претенция за
главницата от 60,58 лева подлежи на уважаване. Изявлението на страна,в
което се съдържа признание за неизгоден за нея факт следва да бъде взето
предвид при постановяване на съдебния акт,а в конкретния случай с
изразеното желание за заплащане на сумите,начислени в периода м.05.2016 г.
до м.05.2019 г.,както и с искането за отписване по давност на по-старите
задължения,възникнали преди м.05.2016 г.,ответникът С. признава,че
отговаря за заплащане на топлинната енергия. Както беше
посочено,ответникът не е релевирал възражения относно начина на
определяне стойността на доставена топлинна енергия,поради което съдът
счита,че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване за сумата от 60,58
лева. Изводът на съда за основателност на иска в частта за сумата от 60,58
лева не се променя предвид доводите в писмения отговор,че клиентският
номер и партидата са на името на друго лице – адв.Ч.,а за тази партида
неиздължените задължения са само за 2022 г.,в която насока следва да бъде
отчетено,че от ангажираните в хода на производството доказателства се
установява,че писмен договор между ищцовото дружество и адв.Ч. е сключен
след процесния период,поради което и задълженията,претендирани спрямо
адв.Ч. по този договор се отнасят до период,последващ процесния период.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че в имота е предоставена услуга дялово
разпределение,за което е представен документ за главен отчет,както и
предвид извънсъдебното признание от страна на ответника,че дължи
паричните суми и ще заплати тези,начислени след м.05.2016 г.,намира,че и
искът за сумата от 11,12 лева сума за дялово разпределение за периода
м.09.2018 г. до м.04.2019 г. подлежи на уважаване.
Софийският районен съд приема,че исковете за заплащане на мораторна
лихва,съответно в размер от 14,74 лева лихва за забава за периода 31.12.2018
г. до 25.10.2021 г. върху главница за топлинна енергия и в размер от 2,97 лева
лихва за забава върху сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне
като недоказани. Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на
падежа или в срока за плащане,при което за периода на забава длъжникът
отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато задължението
има определен падеж или срок за изпълнение,считано от датата,следваща
падежната дата или считано от датата,следваща последната дата от
срока,длъжникът изпада в забава. Когато задължението няма определен
срок,за да бъде поставен длъжникът в забава,необходимо е да бъде отправена
покана. В настоящия случай задълженията,произтичащи от неоснователно
обогатяване,нямат определен срок за изпълнение,поради което за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде доказано,че дружеството
4
ищец му е отправило покана,а такива доказателства не са ангажирани,поради
което исковете за мораторна лихва подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждане на съдебноделоводни разноски при съобразяване уважената част
от исковете съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 140
лева за исковото производство и 60 лева за заповедното
производство,относно чиято дължимост се произнася съдът,който разглежда
установителния иск съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014
г.,постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира,че
предвид формулираното от ответника искане и при съобразяване
отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 70 лева,тъй като в договора за правна
защита и съдействие е удостоверено,че уговореното адвокатско
възнаграждение е заплатено.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД по отношение на А. М. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,ул.“Цар А.“ № 5,че съществува вземане на „Т.
С.“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Я.“ №
23Б,представлявано от А. А.,в размер от 60,58 лева ( шестдесет лева петдесет
и осем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.11.2018 г. до
м.04.2019 г. и в размер от 11,12 лева ( единадесет лева и дванадесет стотинки
) сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2019 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
28.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля
иска,предявен от „Т. С.“ЕАД против А. М. С. за сумите от 14,74 лева (
четиринадесет лева седемдесет и четири стотинки ) лихва за забава за
периода 31.12.2018 г. до 25.10.2021 г. върху главница за топлинна енергия и
от 2,97 лева лихва за забава за периода 31.10.2018 г. до 25.10.2021 г. върху
сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. М. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ул.“Цар А.“ № 5 да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т. С.“ЕАД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Я.“ №
23Б,представлявано от А. А., сумата от 140 ( сто и четиридесет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и сумата от 60 ( шестдесет ) лева сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С.,ул.“Я.“ № 23Б,представлявано от А. А. да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на А. М. С.,ЕГН **********,с
адрес гр.С.,ул.“Цар А.“ № 5 сумата от 70 ( седемдесет ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Бруната“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6