Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 692
09.07.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №987/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
А. Г.
П. ***, ЕГН **********,
против Решение №78 от 06.02.2020г.,
постановено по гр.д. №2088/2019г. по описа на Районен съд- Асеновград, с което
е бил задължен
да се въздържа
от извършване на актове на домашно насилие спрямо Т. А. П.,
ЕГН **********, забранено
му е да приближава
него, жилището му, местоработата
му и местата му за социални контакти
и отдих, за срок от осемнадесет месеца,
считано от влизане
в сила на решението
и му е наложена глоба
в размер на 500 лв. на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН. С
жалбата се излагат
доводи за неправилност на
решението, като се
иска отмяната му
и отхвърляне на
молбата за защита.
Ответната страна
по жалбата- Т. А. П.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв. Л. А.- М., в
подаден писмен отговор
на същата иска
обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
молба за защита
по ЗЗДН, подадена
от Т. А. П., с която
е поискана защита
по реда на ЗЗДН
поради извършено спрямо него
домашно насилие от
страна на ответника
А. Г. П.- негов племенник. С
молбата е поискана
защита поради акт
на домашно насилие,
извършен от ответника
на 07.10.2019г.,
между 19,30 и
20,00 ч., изразяващ
се в нанасяне
на удари по главата
и тялото на молителя,
подробно описани в
молбата. С
обжалваното решение съдът
е приел, че
ответникът е
извършил описания в молбата за защита
акт на домашно
насилие спрямо молителя,
поради което е
уважил подадената молба
за защита и е
наложил мерки за
защита на пострадалия по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3
от ЗЗДН за
срок от 18 месеца,
както и глоба на
ответника в размер
на 500 лв.
на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да бъде
проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена
служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния
спор между страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От
фактическа страна по делото
няма спор между страните, а и
се установява от
писмените доказателства, че молителят
Т. П. е
чичо на ответника
А. П., т.е.
същият се намира с него в
родство по съребрена линия
от трета степен, поради
което и
съгласно разпоредбата на
чл.3, т.6 от ЗЗДН
има право да търси
защита по реда
на същия закон.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите
на първоинстанционния съд,
че ответникът по
молбата за защита
А. П. е
извършил описаните в
нея актове на
домашно насилие спрямо молителя Т. П.. По делото
е представена от молителя
декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, в която са описани
отделните действия на
ответника, и която
съгласно чл.13, ал.2, т.3 от
ЗЗДН съставлява доказателствено средство
в производството по издаване
на заповед за
защита. Твърденията на молителя,
изложени в молбата за
защита и в
декларацията, се потвърждават
и от представеното съдебно- медицинско удостоверение, издадено на следващия ден
след твърдяното насилие, видно
от което при
прегледа му са
били констатирани разкъсно-
контузна рана на
левия крак, охлузвания
и кръвонасядания по главата
и крайниците, които
по начин и време
е възможно да
са възникнали така
както съобщава освидетелствания, както
и от приложения фиш
за спешна медицинска помощ,
от който е видно,
че при посещението
от медицинския екип
на дома на молителя
веднага след инцидента
същият е бил с
охлузни рани на
долна част на гърба
и носа, както и
с оток на подбедриците. В
подкрепа на същите
са и показанията на св.
С.П.- съсед на страните, от които
се установява, че непосредствено след
инцидента Т. П.
е посетил дома
му, треперейки, и му
е споделил за нанесен
му побой от А. П., като
е имал кръв на лицето, както и показанията
на св. Д. Л.- също съсед, от които
се установява, че на
следващия ден след инцидента е
разговарял с молителя, който
му споделил, че е бил
бит от племенника си,
като е имал рани на носа и
главата. Същите
обстоятелства се установяват
и от показанията на
полицейските служители Г. Б. и А. З.,
които са посетили
адреса, на който
живеят страните, непосредствено
след инцидента. Не могат
да бъдат кредитирани показанията
на св. И. Т.- съсед
на страните, според когото след
инцидента на Т. П. му
нямало нищо, тъй като
тези твърдения на свидетеля
се опровергават от описаните
по- горе доказателства, от които
еднозначно се установяват
следите от нанесен
побой върху молителя.
По същите съображения не могат да
бъдат кредитирани и показанията на св. Х. П.- съпруга
на ответника и очевидец
на инцидента, според която
А. не бил удрял Т.,
а Т. го
сграбчил за шията, като
отделно от това следва да се
отчете и заинтересоваността на св. П. от
изхода на делото. Ето
защо подадената молба
за защита правилно е била приета
за основателна и
за защита на
пострадалия са били
предприети мерките по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН,
както и му е
наложена глоба по чл.5, ал.4 от
ЗЗДН, като срокът
на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и
размерът на глобата
са съобразени с
характера и интензивността на
причиненото домашно насилие.
Без значение
за изхода на делото са наведените
във въззивната жалба
на ответника А. П. доводи
и представените от него доказателства, че в
резултат на инцидента самият той имал контузия
на десния палец, както и че
бил душен от
молителя Т. П.. Служебно
известно е на
настоящия състав на съда, че с влязло в
сила решение са
били наложени мерки за
защита на А. П.
заради извършено спрямо него на същата
дата домашно насилие от страна
на Т. П..
Тези обстоятелства обаче
по никакъв начин не изключват
възможността при същия инцидент А. П.
също да е извършил
домашно насилие спрямо
Т. П., което
се установява по настоящото дело, и
заради което спрямо
него също да бъдат взети мерки по
ЗЗДН. Няма убедителни
доказателства ответникът да
е действал в състояние
на неизбежна отбрана,
причинявайки телесните увреждания
на чичо си, а и
даже да е
бил нападнат от
последния, както твърди, и
да е имал
необходимост да се защити, то предвид
здравословното състояние на
чичото /след прекаран инсулт
и с 90%
трайно намалена работоспособност/ следва
да се приеме, че
е превишил пределите на
неизбежната отбрана и
извършеното от него съставлява
акт на физическо насилие.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да се потвърди,
като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
изхода на делото
в полза на адв. Л.
А.- М.- процесуален представител
на въззиваемата страна Т. А. П., която
му е оказала
безплатна правна помощ,
следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в
размер на 200
лв.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №78 от
06.02.2020г., постановено по гр.д. №2088/2019г. по описа на Районен съд- Асеновград.
ОСЪЖДА А. Г. П. ***, ЕГН **********, да
заплати на адв. Л. П.А. М., ЕГН **********, сумата
от 200 лв.- адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.