Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 11.07.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV-то „А” ВС в публичното
заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
Н. ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 3008 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по жалби на „Т.С.” ЕАД и Н.С.В. срещу
решението на СРС, 126 ти състав от
10.11.2015г. по гр. д. № 8104/2015г., с което са уважени предявените по реда на
чл. 415,ал.1 ГПК искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД до размер до 3194,40 лева – цена на
топлинна енергия, от 44,88 лева – цена на услугата дялово разпределение и по чл. 86, ал.1 ЗЗД до размер от 328, 74 лева
, отхвърлени са исковете за разликите над тези размери до пълните предявени, и
са присъдени разноски.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че в частта, с която искът
за главница е отхвърлен за разликата над
3194, 40 лева до 3250,45 лева, решението е неправилно. Позовава се на процесуални нарушение в отказа да бъдат
допуснати своевременно поисканите СТЕ и ССчЕ, които щели да установят как били
отнесени счетоводно сумите по изравнителните сметки. Твърди, че подлежащата на
връщане на ответника от изравнителните сметки сума била отнесена счетоводно към
най-старото непогасено задължение и така то било служебно погасено. Ето защо,
тази сума не следвало да се взема предвид при определяне размера на дължимата
главница за исковия период. С тези доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което претенцията за главница бъде уважена изцяло.
Ответникът Н.С.В.
обжалва решението в частта, с която
исковете са уважени. Възразява срещу обосноваността на извода на
първоинстанционния съд за пълно доказване на ищцовата претенция. Твърди да е
останал неустановен обема на реално доставената топлоенергия; че не са
представени платежни документи, установяващи количеството й и стойността й; че
не са представени свидетелства за проверка на общия топломер и че същият не е индивидуализиран; че не са
представени и изисканите от третото лице помагач главни отчети за уредите за
дялово разпределение в имота му. С тези доводи, без да сочи как заявената
непълнота на доказателствата влияе върху конкретни правнорелевантни факти, иска
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира
първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно в обжалваната
част.
В отговор на оплакванията по жалбите излага следното:
Материалноправната легитимация на страните на
продавач и потребител на топлинна енергия, е безспорна по делото.
Стойността на фактурираната главница (прогнозната
стойност) за исковия период е 3479,92 лева, а тази на реалното потребление 3194,40 лева, съгласно заключението на СТЕ, каквато,
противно на твърденията на въззивника –
ищец, е допусната и приета по делото ( както ССчЕ). За определяне на реалното потребление
вещото лице топлотехник е съобразило определената от ССчЕ за дължима за
възстановяване на ответника стойност от изравнителни сметки за исковия период в
размер на 285, 53 лева. Вещото лице Б. е установил, че със 157,67 лева от
дължимата за възстановяване сума ищецът е извършил „прихващане” и е погасил
задължения за период извън процесния ( т.2 от заключението на ССЧЕ). Това
счетоводно записване на ищеца не е прихващане по смисъла на закона. В общите
условия на ответника от 2008г. - чл.32 , е предвидено, че когато при
изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма
от сумата за реално потребената от него енергия, сумата в повече се приспада от
дължимата сума за следващия период, или по желание на купувача се възстановява
от продавача; а при просрочени от купувача задължения, със сумата в повече се
погасяват най-старите задължения, ведно с дължимите лихви Така установения ред
няма отношение към формирането на действителната цена на топлинната енергия –
тя остава съответната на реалното потребление. Изравнителният резултат в края
на съответния период няма напълно самостоятелен характер и когато е в полза на
купувача на топлинна енергия, който не е заплащал месечните си прогнозни
сметки, не го прави кредитор на продавача. Следователно, в такава хипотеза не
може да се говори за прихващане в смисъла на способ за погасяване на две
насрещни задължения. Ако купувачът има просрочени задължения, подлежащата на
възстановяване от изравняването сума, се приспада (не прихваща) от най-старите
задължения на купувача, но за съответния отчетен период (за който е формирана
сумата от изравняването). В този смисъл следва да се тълкува клаузата на чл.32,
ал.3 от ОУ, на която се позовава ищецът в жалбата си. По този начин пак се
постига определяне на стойността на реалното потребление за периода, защото от
прогнозните стойности се изважда положителната стойност от изравняването. Ето
защо, като е приспаднал счетоводно следващата се за възстановяване сума от
задължения на купувача извън исковия (не само извън отчетния) период, ищецът
произволно се позовава на разпоредбата на чл. 32, ал.3 от ОУ. Нито в закона,
нито в ОУ има основание за определяне на различна цена от стойността на
действително потребената топлинна енергия.
Изцяло неоснователни са и оплакванията по жалбата на
ответника.
Неверни са твърденията му за непълнота на
доказателствата. Макар в изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК ищецът
да не е представил като доказателства по
делото свидетелства за проверка на общия топломер, метрологичната му годност и съответствието му
със изискванията на Закона за енергетиката, са безспорно установени от
заключението на СТЕ експертиза – така т.7 от заключението, а то не е оспорено
от ответника.
Третото лице помагач е изпълнило задължението си по чл. 190 ГПК и е представило главните
отчети на уредите в имота на ответника. Отчетите са приложени на лист 80 и 81
от делото на СРС, приети са като доказателства по делото и носят подписа на
ответника за потребител т.е. последният е удостоверил показанията на уредите,
въз основа на които е остойностена реално
потребената топлинна енергия, а това е станало при спазване на действащата
нормативна уредба (така т.2 от
заключението на СТЕ).
Липсата на издадените от
ищеца фактури като доказателства по делото е ирелевантна за изводите относно
възникването и съществуването на задълженията за заплащане цената на топлинната
енергия. Фактурата не е елемент от фактическия състав на сделката. Освен това,
в случая тя отразява данни, които се намират в информационната база данни на
ищеца, която е проверена от вещите лиза по СТЕ и ССчЕ при изготвяне на
заключенията им, които пък не са оспорени от ответника. Заключенията се базират не само на
съставената от ищеца информация, но и на проверки на месечните отчети на общия
топломер в сградата (който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от
Националния център по метрология) и на подписаните от ответника отчети на
отоплителните уреди в имота му, и съответно установяват стойността на реално
потребената топлинна енергия, а не фактурираната такава.
В заключение, оплакванията по въззивните жалби са
неоснователни и като достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд,
въззивният следва да потвърди решението му в обжалваната част. В
частта, с която искът по чл. 422 ГПК вр.
с чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 328, 74лева решението, като
необжалвано, е влязло в сила.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 126 ти състав от
10.11.2015г. по гр. д. № 8104/2015г. в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.