Р Е Ш Е Н И Е
№ 164 / 25.05.2021
г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, в публичното заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм.
дело №126/2021 г. на Административен съд – Добрич, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози и е образувано по жалба на Д.М.Д. ***, подадена чрез адв. Г.
В. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1006/22.03.2021 г. на директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе, в частта по т.
втора.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е
извършил вмененото му нарушение, за което е издаден и АУАН №287765/19.03.2020
г. Излага доводи, че работи като шофьор на трудов договор в „ИНДЖИ ГРУП“ ЕООД
гр. Добрич. Дружеството притежава процесния лек автомобил, който отдава под
наем „рент а кар“ на клиенти. Твърди че при наемането на автомобила от
физически лица на 19.03.2021 г., той е изпратен от работодателя си да върне
автомобила от Германия. Счита се, че по никакъв начин не са нарушени
разпоредбите на закона. Моли, да се отмени заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. и от адв. В., които заявяват, че поддържат жалбата в частта на
точка втора от заповедта. Моли се оспорената заповед
за налагане на ПАМ в
точка втора да бъде отменена.
Ответната страна, директорът на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - Русе в писмено становище при изпращане на
преписка оспорва жалбата като неоснователна. Моли, заповедта
да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
От фактическа и правна страна се установява следното:
По делото няма спор, че на процесната дата - 19.03.2021 г., Д.Д. е управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“,
модел „Спринтер“, кат. М1, с рег. № Тх 1971 АР, собственост на Енчо
Найденов Д..
В автомобила са пътували пет броя лица с маршрут от България за Германия. Няма спор и за
това, че той не е притежавал посочените в процесната заповед документи - лиценз на общността за международен превоз на пътници.
За
извършеното нарушение е съставен АУАН № 287765/19.03.2021 г., като със същия
са иззети СУМПС, СРМППС и предна регистрационна табела. При проверката са снети
обясненията на трима от пътниците. Същите са заявили, че са заплатили различни
суми на водача – 20 евро, 100 евро. Прието е от административния орган, че е
извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП.
На 22.03.2021 г. е издадена
оспорена Заповед № РД-14-1006 от ответника, с
която на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и, ал. 4, б. „б“, ал.2,
т.1 и т.3 и ал.7 са приложени
принудителните административни мерки "временно спиране от движение на
МПС" чрез сваляне и отнемане на един брой МПС с рег. № Тх 1971 АР, собственост на трето лице и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС с № 010468950 да отстраняване на нарушението, но не повече от 12
месеца, както и отнемане на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.
Заповедта е връчена на Д.М.Д. на 22.03.2021 г. и на същата дата е подадена жалба до Административен съд-Добрич, чрез административния орган..
Към административната преписка са приложени писмени
обяснения, дадени на 19.03.2021 г. от Мустан Шамши
Мустан и Живко
Йорданов Д., които са заявили, че пътуват за Германия и са платили
на водача 20 евро за превоза. Добромир Христомиров Добрев заявява в
обесненията си, че са платили 100 евро за пътя до Германия, а горивото ще
заплатят като пристигнат.
Представени са и копия на личните карти и паспорти на пет физически лица, сред които и на далите писмени
обяснения.
Пред
административния орган жалбоподателят е представил трудов договор, от който е
видно, че той работи като шофьор на лек автомобил до 9 места, с работодател
„ИНДЖИ ГРУП 2020“ ЕООД, с управител Енчо Найденов Д. /собственика на лекия
автомобил/. Представена е и длъжностна
характеристика. От управителя на дружеството е дадено обяснение до ДАИ гр.
Русе, към което е приложено актуално удостоверение на дружеството, договори за
наем на МПС, фискални бонове.
Пред
съда са представени писмени доказателства, удостоверяващи заплащането от
дружеството на данъци и документи от счетоводството.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу годен
за оспорване административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност по силата на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Ответникът е представил Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г.
от която е видно, че нейният издател, изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", е упълномощил директорите на
регионалните дирекции "Автомобилна администрация" да издават
заповедите по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП, с които се прилагат принудителните
административни мерки.
С оглед представените доказателства съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена при спазване на изискванията за
форма на акта, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Тя е в писмена форма и
съдържа мотиви - фактически и правни съображения, от които може да се установи
защо е приложена мярката.
Заповедта обаче
е издадена в
нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК.
Административният орган не е извършил преценка на
събраните по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК доказателства като не е обсъдил писмените сведения от неучастващите в производството
лице, трима от пътниците в микробуса, управляван от жалбоподателя, обясненията на
собственика на автомобила, както и представените писмени доказателства. Затова съдът приема, че заповедта е издадена при
неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със събрените писмени доказателства.
В оспорената заповед са цитирани правните основания на
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 4, б. "б. ", ал. 2, т. 1
и т. 3 и, ал. 7 от Закона за автомобилните превози,
Съгласно нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: а) с което се
извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на
Общността.
В т. 4, б. "б. " от горепосочената разпоредба е
предвидено също, че се налага и временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който: б) извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Нормата на чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗАв П,
определят начина, по който се налагат предвидените принудителните
административни мерки, а именно чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по, ал. 1, т. 1 и 3, букви
"б. " и "в" и чрез отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство и контролния талон към него - в случаите по, ал.
1, т. 4 и 5.
Според цитирания в заповед чл. 106а, ал. 7 от ЗАв П,
табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията
на моторното превозно средство, иззети по реда на, ал. 3, се връщат след
отстраняването на нарушението или изтичането на срока по, ал. 1, т. 1 и
заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
Видно е, че главната предпоставка за налагане на
принудителните административни мерки, посочени по-горе, е установяването на
извършван обществен превоз.
В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява по безспорен начин обстоятелството, което
предпоставя налагането на процесната ПАМ, а именно извършването на обществен
превоз на пътници без необходимите по закон лицензи и регистрации.
Съгласно § 1 т. 1 от ЗАв П, "Обществен превоз"
е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Съгласно § 1 т. 2 от ЗАв П "Превоз на пътници"
е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага. От значение за обективното осъществяване на обществен превоз на
пътници, независимо от причината на извършването му и взаимоотношенията на
лицата, е неговото заплащане или получаване на икономическа облага, т.е.
формирането на възнаграждение, печалба.
Липсата на "заплащане или икономическа облага"
по см. на § 1, т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози се установява по
единствените събрани в административното производство доказателства, които са
писмените сведения, дадени от пътниците в микробуса по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК. И тримата пътуващи с жалбоподателя, дали писмени сведения, са заявили, че
пътуват за Германия като са заплатили 20 евро за
превоза,
като единият заявява, че са заплатили 100 евро, но „заплатили“, а не че той е
заплатил тази сума. Явно е, че сумата от 20 евро не покрива
изискването за заплащане на превоз от гр. Добрич до Германия, тъй като от размера на
заплатената сума водачът не може да извлече печалба, възнаграждение или
икономическа облага.
Отделно от представеното писмено обяснения от собственика на автомобила,
безспорно се установява, че наказаният водач е на трудов договор в дружеството
/тр. Договор, длъжностна характеристика/ и той е изпълнявал вменената му
трудова дейност. Дружеството „ИНДЖИ ГРУП 2020“ ЕООД е с основна търговска
дейност – рент а кар, отдаване на коли под наем, транспортна дейност и т.н. С
оглед и представените договори за наем по безспорен начин се установява, че за
процесната дата за използване под наем на автомобила има сключен договор за
наем на моторно превозно средство между петтимата пътници и дружеството, като е
посочена и наемна цена 195 лева, като както се потвърждава и от единият пътуващ
в автомобила, бензина се заплаща отделно. Т.е. е налице съвсем различно
правоотношение, а именно договор за наем. И тъй като жалбоподателят е лице,
което е в трудови отношения, същият е изпълнявал своите задължения, вменени му
от работодателя, поради което и не следва да носи отговорност, за това което му
е възложено.
Съставеният АУАН, в който се твърди, че се извършва
обществен превоз без необходимите разрешителни и лицензи има обвинителна
функция, но фактите, установени в него подлежат на доказване. Единствено
обстоятелството, че жалбоподателят, като водач на МПС, е пътувал с 5 пътници, не обосновава категоричен извод за извършване
на обществен превоз на пътници. Следва да са налице категорични данни, че
превозът е осъществен срещу заплащане, каквито в административното производство
няма.
Съдът
намира и друго нарушение на материалния закон: След изменението на ЗАвтП с ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., когато е предвидена
административна принуда и за водача, посредством временно отнемане на
Свидетелството му за управление на МПС, извън хипотезите на чл. 106а, ал. 1 т.
4 и т. 5 ЗАвтП, в редакцията към ДВ, бр. 105/18 г., означаваща практически
"лишаване от право на управление на МПС"-последното представляващо
вид административно наказание, изрично предвидено със ЗДвП, но отсъстващо в
глава Осма "Административнонаказателни разпоредби" на ЗАвтП.
Следователно, длъжностните лица от този сектор на контролните служби на
движението ( ИААА ), нямат правомощия да налагат наказание "лишаване от
право да управлява МПС", а последното е в пряка корелация с оспорената ПАМ
по чл. 106а, ал. 1 т. 4 б. "б. " ЗАвтП. Последното налага изричното
определяне на срока на принудата, извън относителното му фиксиране със закона,
защото силно ограничава правната сфера на търпящия ПАМ водач, без същия да може
да оспори по същество наложено му наказание от същия вид по реда на ЗАНН,
защото такова не може да бъде определено по ЗАвтП от ответния орган и,
съответно оспорено по вид и размер пред съответния РС. В този контекст неопределянето на срок на ПАМ по т. 2 от
оспорената заповед, със съответните мотиви, тъй като по този въпрос ответният
орган действа в условията на дискреционна власт и е задължително мотивирането
му, е нарушение на закона.
Съгласно глава Пета от ЗДвП службите за контрол на
движението по пътищата са изрично регламентирани, като според чл. 166, ал. 1 т.
1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира
спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза, без да разполага с
административнонаказателна власт да лиши от право на управление на МПС водачът,
извършил нарушение на горните правила. А това означава, че подлежащото на
издаване наказателно постановление срещу него не може да съдържа подобно по вид
наказание срещу което да се защити. Този извод не се променя от предвиденото с
новата, ал. 8 на чл. 106а ЗАвтП, че иззетото СУМПС се изпраща на органа, който
го е издал, заедно със ЗППАМ, щом не е гарантирано правото му на защита срещу
това "отнемане".
Горните несъответствия се проявяват след изменението на
ЗАвтП с ДВ, бр. 60/07.07.20 г. и ДВ, бр. 71/20 г., поради което все още не е
формирана съдебна практика в това направление. Такава има при стария режим,
предвиждащ по чл. 106а, ал. 1 т. 1 ЗАвт П "спиране от движение за срок от
6 месеца" ( в абсолютен размер ) на МПС, с което е извършено нарушението,
както и по чл. 106а, ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАвт П - временно отнемане на СУМПС за
нарушение на правилата на времето за управление, прекъсване или почивка, както
и за нарушение на чл. 92, ал. 4 ЗАвт П ( неплатена глоба в едномесечен срок от
влизане в сила на НП ) - до изпълнение на задължението за заплащане на
наложената с НП глоба. Или, регламентирана е правна възможност за водача,
спрямо когото е наложена ПАМ, да преодолее последиците ѝ чрез заплащане
на наложените му глоби, каквато възможност в сега действащата редакция няма.
Това именно налага определянето от ответния орган на конкретен по размер срок
на ПАМ по чл. 106а, ал. 1 т. 4 б. "б. " ЗАвт П, с излагане на нарочни
мотиви, тъй като в противен случай е налице пряко нарушение на чл. 13 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ( ратифицирана със
Закон, приет от НС на РБ на 31.07.92 г., обн. ДВ, бр. 66/14.08.92 г. ), поради
липса на ефикасно вътрешноправно средство за защита на правото на
жалбоподателя, в ракурса и на чл. 6 от същата Конвенция - правото на справедлив
съдебен процес. А когато административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, той дължи мотивиране на своя акт, с оглед контрола
по чл. 169 АПК и съобразно ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността. За преустановяване на административните нарушения се
прилагат ПАМ, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Същите по дефиниция са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки,
водещи до ограничаване на права или вменяващи задължения. Тяхната цел е да
предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено
правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно
нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл. 22 ЗАНН ). Правният резултат, целен от закона с прилагането на ПАМ по чл. 106а,
ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване, респ. недопускане извършването на обществен
превоз с МПС без притежаване за същото на изискуемите от закона документи. /Вж.
Решение № 58/06.01.20 г., адм. д. № 2154/19 г. на ВАС, VII О/. За да е
налице хипотезата на чл. 106а, ал. 1 т. 1 ЗАвтП е необходимо кумулативно да са
налице две предпоставки: положителната - извършване на обществен превоз на
пътници и отрицателната - за моторното превозно средство, с което се извършва
международния пътнически превоз, да не е издадено заверено копие от лиценз на
Общността. По делото с категоричност не са установени и двете предпоставки, което сочи на неправилно приложение на материалния закон.
Индивидуализирането на административната принуда в нейния
размер
е въпрос на
приложението на материалния закон, а относно
срока на отнемане на СУМПС на жалбоподателя по т. втора от заповедта, същата е постановена в нарушение на последния, защото не е мотивирана в тази ѝ част - е
и процесуално порочна, което налага и на това основание отменяната й.
По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед по т. втора е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени
процесуални нарушения и липса на материално правните предпоставки на закона и
следва да се отмени на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от Закона за
автомобилните превози
Съдът не дължи произнасяне за разноските, тъй като искане за такива не е
направено от оспорващия.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173,
ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Д. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1006/22.03.2021 г. на директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе, в частта по т.
втора.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: