№ 1538
гр. София, 27.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110108328
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: 8 859,48 лв., представляваща главница по договор за кредит
за текущо потребление от 13.08.2020 г., отчитан по кредитна сметка сметка № 11/27297565,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.06.2022
г. до окончателното плащане; 1 224,56 лв., представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г.; 183,82 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г.; 81,21 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.05.2022 г. до 20.06.2022 г., както и 120,00 лв., представляваща
разходи при изискуем кредит, за които суми по ч. гр. дело № 39630/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.07.2022 г. и въз
основа на нея изпълнителен лист от същата дата.
Ищецът .... твърди, че между него, в качеството на кредитодател, и ответницата Ц. В. Д.,
в качеството на кредитополучател, е сключен договор за обединяване на кредити за общо
погасяване от 13.08.2020 г., по силата на който й е предоставил кредит за текущо
потребление в размер на сумата от 9 298,31 лв., представляваща остатък по съществуващи
кредити, със срок на издължаване от 60 месеца, както и уговорена възнаградителна лихва
при уговорен лихвен процент от 8,700 % годишно или 0,02416 % на ден. Поддържа, че
неразделна част от договора са Общите условия към него, според които при забава в
плащането на месечната погасителна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %, а при допусната забава от над 90
дни, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем. Сочи, че кредитополучателят се
задължава да погасява разрешения му кредит с месечни вноски съгласно погасителен план,
дължими на 15-то число на месеца. Допълва, че същият е допуснал неизпълнение на
задължението за заплащане на 18 броя месечни погасителни вноски с падежни дати от
15.11.2020 г. до 15.04.2022 г., включващи главница и договорна лихва в общ размер на 3
439,11 лв., поради което банката се е възползвала от правото си по чл. 19.1.1 от Общите
1
условия, обявявайки го за предсрочно изискуем, за което същият е уведомен с уведомление
с изх. № 0030-20-00441/24.03.2022 г. на ЧСИ Иванка Цонкова с рег. № 899 на КЧСИ,
връчено лично на 09.05.2022 г. Заявява, че размерът на общо дължимите суми по договора
за кредит възлиза на сумата от общо 9 298,31 лв., от която: 8 859,48 лв. – главница; 1 224,56
лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г.; 183,82
лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г.; 81,21 лв. - мораторна
лихва за периода от 09.05.2022 г. до 20.06.2022 г., както и 120,00 лв. - разходи при изискуем
кредит, чието заплащане претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. В. Д. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението за недължимост на исковите суми. Не оспорва
наличието на предходно сключени между нея и ...., чийто правоприемник е ищецът,
договори за кредит, по които до 2017 г. е изплатила над 40 000 лв. Оспорва да е усвоявала
овърдрафт от 2019 г. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията по
твърдяния договор за кредит 2010 г., който банката твърди да е обединила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 30.07.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните обстоятелствата относно сключването на процесния договор за
обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г. с твърдяното съдържание.
Видно е, че по силата на договора се постига съгласие за обединяване на задълженията
Ц. В. Д. към .... по вече сключените между тях договор за кредит за текущо потребление от
05.08.2010 г. в размер на 22 000 лв. и кредит овърдрафт от 03.08.2019 г. в размер на 500,00
лв., приемайки, че общият остатък по тях се равнява на сумата от 9 298,31 лв., която банката
отпуска на кредитополучателя за погасяването й чрез равни месечни вноски, съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от него. Уговорено е, че срокът за
издължаване на кредита е 60 месеца и същият влиза в сила от първата падежна дата след
сключването му, с падеж на отделните месечни вноски до 15-то число на месеца. В чл. 5 е
предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 8,700 % годишно или 0,02416 на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент“ в размер на
0,130 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0, и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 8,57 %. Съгласно чл. 7 годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита е 9,06 %, като същият може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия.
Неразделна част от договора за предоставяне на кредит за текущо потребление е
погасителен план към него, според който отпусната главница в размер на 9 298,31 лв. се
олихвява с годишна лихва от 8,700 %, като падежът на първата погасителна вноска е
15.08.2020 г., а падежът на последната погасителна вноска е 15.07.2025 г.
В чл. 18.1 от Общите условия, също представляващи неразделна част от договора за
кредит, се предвижда, че при забава на плащането на месечната вноска частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 %, а ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Според чл. 18.2 и чл.
18.3 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като целият не погасен остатък
от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД до окончателното погасяване
на задължението.
За озбезпечаване на вземанията (главница, лихви и разноски) по договора за
обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г. е сключен и договор за залог от
2
същата дата, който се учредява залог върху пълния размер на сумата от 9 298,31 лв.
Представена е покана – уведомление с изх. № 0030-20-00441/24.03.2022 г., с която ....
уведомява ответницата Ц. В. Д., че поради забава в погасяване на задълженията по договор
за банков кредит от 13.08.2020 г., отпуснат в размер на 9 298,31 лв., отчитан по сметка
0000000027297565, на основание Общите условия към него, обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
Връчването на поканата – уведомление е извършено чрез служител на ЧСИ Иванка
Цонкова с рег. № 899 на КЧСИ, като видно от разписката и констативния протокол към нея,
поканата е връчена на адресата лично на 09.05.2022 г., който факт тя е удостоверила с
подписа си.
От изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се установява, че с процесния договор за кредит 13.08.2020
г. са обединени задължения на кредитополучателя по два договора за кредит, а именно: №
11/********** в размер на 22 000 лв., представен на 05.08.2010 г., с остатъчно задължение в
размер на 8 760,67 лв. и кредит овърдрафт по кредитна сметка № 02/26451118 с остатъчно
задължение в размер на 537,64 лв., при което общо отпуснатата сума в размер на 9 298,31
лв. изцяло е усвоена от него. Експертът е констатирал извършени плащания по договора в
общ размер на 579,00 лв., послужили за погасяване на 3 месечни вноски, като последното
плащане е от 20.10.2020 г. в размер на 193,00 лв., което е послужило за погасяване на вноска
с падеж 15.10.2020 г., след което други плащания не са били извършвани, като към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 09.05.2022 г., допуснатата забава е била 540
дни. Сочи още, че останалите непогасени суми са, както следва: 8 859,48 лв. – главница, 1
203,32 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г.,
176,98 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 15.11.2020 г. до
08.05.2022 г., 81,21 лв. – законна лихва за периода от 09.05.2022 г. до 20.06.2022 г. и 120,00
лв. – разноски при изискуем кредит. Изрично вещото лице посочва, че в счетоводството на
.... (правоприемник на .....) е осчетоводено предоставянето на кредит № 11/********** в
размер на 22 000 лв., която сума е усвоена от Ц. В. Д. на 05.08.2010 г. по нейна
разплащателна сметка № ********** и обслужвана от нея, като към датата на сключване на
процесния договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г.
начислените и непогасени задължения по кредитна сметка № 11/********** са в общ размер
на 8 760,67 лв., погасени със сключване на процесния договор за кредит. В счетоводството
на .... е осчетоводено и предоставянето на кредит овърдрафт по кредитна сметка №
02/26451118, който считано от 05.08.2010 г. е използван за плащания и теглене на суми с
кредитна карта по разплащателна сметка № 02/**********, като към датата на сключване на
процесния договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г.
начислените и непогасени задължения по предоставения овърдрафт са в общ размер на
967,77 лв., от част от които в размер на 430,13 лв., банката се е отказала, поради което са
останали задължения в размер на 537,64 лв., които са също са погасени със сключване на
процесния договор за кредит.
Заключението по съдебносчетоводната експертиза е обективно и компетентно изготвено
от специалист в съответната област и отговаря на поставените задачи, поради което съдът го
кредитира изцяло.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ сключването на договор за обединяване на кредити за общо
погасяване от 13.08.2020 г. с твърдяното съдържание, по който на ответницата е
3
предоставена претендираната сума за главница, а последната се е задължила да я върне в
посочения срок ведно с уговорената възнаградителна лихва; 2/ валидно постигната уговорка
за начисляване на наказателна лихва, имаща характер на обезщетение (неустойка) за забава;
3/ поставяне на ответницата в забава; 4/ размера на вземанията и 5/ направата на твърдяния
имуществен разход във връзка с неизпълнение на задълженията на ответницата по
процесния договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г. в
посочения размер.
В случая, по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г. по
смисъла на ТЗ, по силата на който ищецът .... е предоставил на ответницата Ц. В. Д. кредит
за текущо потребление в общ размер на 9 298,31 лв., която сума представлява сбор от
останали непогасени от кредитополучателя суми по нейни предходни задължения,
доколкото същият е представен в заверен препис по делото, заедно с Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, които са неразделна част от него, които
кредитополучателят изрично е декларирал, че е получил и приема с подписване на договора.
Касае се за консенсуален и двустранен договор, но също така и възмезден, тъй като в него
следва да бъде уговорен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, включващ в
себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне
на кредита и уговорената възнаградителна лихва. По своето правно естество
възнаградителната лихва представлява възнаграждение, което длъжникът трябва да
престира на кредитора, защото му е предоставена в собственост парична сума. Процесното
съглашение за обединяване на предходни задължения е надлежно подписано от ответницата
Д., която не е оспорила нито авторството на положените от нейно име подписи върху
документа, нито верността на съдържанието му, поради което следва да се приеме, че
представеният договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г.
представлява обвързващ я договорен източник в отношенията й с ищеца. С подписване на
договора кредитополучателят се е съгласил с всички негови клаузи, като по този начин е
приел условията на банката, а и предварително още към момента на сключването му е бил
наясно със сумите, които ще дължи по отпуснатия му кредит, защото те са ясно и конкретно
описани по напълно разбираем за клиента начин както в договора, така и в погасителния
план. Освен това, пределно ясно е, че кредитът за текущо потребление се отпуска за
погасяването на предходни задължения на кредитополучателя – такива по кредит за текущо
потребление от 05.08.2010 г. и кредит овърдрафт от 03.08.2019 г., които макар да не са
представени по делото, следва да се приеме, че произтичащите от тях задължения
действително съществуват, доколкото само с факта на подписване от ответницата на
процесния договор за обединяване на кредити от 13.08.2020 г. тя е потвърдила този факт.
Нещо повече, при извършена проверка в счетоводството на ищеца вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза също е установило наличието на предходно сключени с Д.
договори за кредит, остатъкът по които възлиза именно в размер на 9 298,31 лв. (след отказ
от страна на банката от част от задълженията по единия от тях), на колкото се равнява и
отпусната главница по процесния такъв.
На следващо място, отново въз основа на съдебносчетоводната експертиза по делото се
установява, че уговорената сума по договора е била предоставена от банката и усвоена от
ответницата Д.. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
доказателственото значение на счетоводните записвания на .... следва от разпоредбите на
182 ГПК, предвид липсата на проведено по делото оспорване на редовността на воденото от
ищеца счетоводство.
Следователно, съдът приема за доказано по делото, че от страна на кредитора е налице
точно изпълнение на поетите задължения по процесния договор за обединяване на кредити
за общо погасяване от 13.08.2020 г., а именно да предостави на кредитополучателя
4
уговорената сума по договора, още повече, че извършвайки плащания по него в общ размер
на 579,00 лв., констатирани от съдебносчетоводната експертиза, ответницата Д. е
потвърдила както възникването на облигационната връзка, така и реалното усвояване на
сумата по нея.
При това положение следва да се приеме, че в тежест на последната е възникнало
насрещното задължение за погасяване на главницата и лихвите в сроковете и размерите
съобразно уговореното, но след 15.11.2020 г. (падежът на първата непогасена вноска) от
страна на кредитополучателя е допуснато забавено неизпълнение, доколкото по делото се
установява, че последната изцяло погасена вноска е с падеж – 15.10.2020 г., като след нея
няма данни да са извършвани плащания от нейна страна.
Следователно, ответницата Д. се явява неизправна страна по договора, което на
основание чл. 18.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е
обусловило правото на кредитора да го обяви за предсрочно изискуем. Ето защо, с
допускането на забава с повече от 90 дни следва да се приеме, че обективните обстоятелства,
обуславящи предсрочната му изискуемост, са налице. Съгласно даденото разрешение в т. 18
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. В случая, представената
покана - уведомление е надлежно получена от ответницата лично на 09.05.2022 г., което
означава , че изявлението на банката в този смисъл надлежно е достигнало до нея още преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – на 21.06.2022 г., като считано от този момент –
09.05.2022 г., неплатеният остатък от кредита е станал предсрочно изискуем. Нещо повече,
дори това да не беше така, обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
извършено и в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, като изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към нея. В
тези случаи изявлението поражда правните си последици с връчване на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване на преимуществото
на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представляват факт
от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителна лихва, който следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. В случая, поканата - уведомление е представена като приложение към исковата молба
и препис от него е връчен на ответницата на 03.05.2023 г.
С оглед на изложеното, съдът приема, че от страна на ищеца по делото се доказа
наличието на всички правопораждащи спорното право юридически факти, като с обявяване
на кредита за предсрочно изискуем – на 09.05.2022 г. за ответницата Ц. Д. се е породило
насрещното задължението да върне сумите по процесния договор за обединяване на кредити
за общо погасяване от 13.08.2020 г.
От нейна страна не се твърди, а и не се доказва да е изпълнила точно задълженията си за
заплащане на дължимите суми, което означава, че е налице основание за ангажиране на
отговорността й. В същото време въз основа на заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза по делото се установява, че останалите непогасени суми по
процесния договор за кредит са, както следва: 8 859,48 лв. – главница, 1 203,32 лв. –
5
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г., 176,98 лв. –
обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г., 81,21
лв. – законна лихва за периода от 09.05.2022 г. до 20.06.2022 г. и 120,00 лв. – разноски при
изискуем кредит, като що се отнася до точния размер на дължимите от ответницата Д. суми,
съдът намира, че отговорът на този въпрос се обуславя най-напред от разглеждане на
своевременно заявеното от нея с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
В случая, касае се за договор за банков кредит, при който връщането на предоставената
за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части, а не периодично плащане. Това разсрочено
плащане на отпуснатия кредит не превръща главницата в периодично платима, поради което
и за нея приложима се явява общата петгодишна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
След като е поето задължение за погасяване на задължението по договора на вноски, то
всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж, като именно
от този момент започва да тече погасителната давност за всяка вноска /в този смисъл са
Решение № 90/31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г. на ВКС и Решение № 161/08.02.2016 г.
по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС /. В подкрепа на това, че вземането на банката за всяка
неплатена вноска е изискуемо на падежа й, е и предвидената в чл. 60, ал. 2 ЗКИ възможност
банката да се снабди с изпълнителен лист за просрочените по договора вноски. В случая, с
оглед деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 21.06.2022 г., съдът приема,
че никое от процесните вземания за главница и лихва не е обхванато от изтекла погасителна
давност. Следва да се отбележи, че исковите претенции, предмет на настоящото дело,
произтичат от договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г., а не
от предходно сключени от ответницата договори за кредит от 2010 г., поради което съдът не
дължи изследване на въпроса дали произтичащите от тях задължения са погасени по
давност.
Ето защо, вземането за главница следва да се приеме за доказано в пълния заявен размер
от 8 859,48 лв., поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.06.2022 г. до окончателното плащане.
Не така стоят нещата обаче, по отношение на част от акцесорните вземания, тъй като
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза е достигнало до извод, че това за
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г., се
равнява на сумата от 1 203,32 лв., а не на сумата от 1 224,56 лв., колкото се претендира от
ищеца, а това за обезщетение за забава, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022
г., се равнява на сумата от 176,98 лв., а не на сумата от 183,82 лв., колкото се претендира от
ищеца.
Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 430, ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени до горепосочените
размери, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени такива съответно от 1 224,56
лв., или за размера от 21,24 лв., както от 183,82 лв., или за размера от 6,84 лв.
По отношение на акцесорното вземане за лихва в размер на 81,21 лв., начислено за
периода от 09.05.2022 г. до 20.06.2022 г., вещото лице е достигнало до извод, че то изцяло
съответства на претендирания от ищеца размер, поради което в тази част искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася вземането на ищеца разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв.,
претендирани от него под формата на претърпени имуществени вреди вследствие
неизпълнение на задълженията по процесния договор за обединяване на кредити за общо
6
погасяване от 13.08.2020 г., прави впечатление, че направата на твърдяния разход следва
само от представената по делото фактура № 55888/16.05.2022 г., но само до размера от 24,00
лв., на колкото се равнява платената от банката такса за връчване на книжа от ЧСИ Иванка
Цонкова с рег. № 899 на КЧСИ. Касае се за направен от нейна страна разход във връзка с
уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, който се
дължи на допуснатото неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя по
процесния договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 13.08.2020 г., който тя
нямаше да направи в случай, че Ц. Д. беше изправна страна по него. Счетоводното
отразяване от страна на ...., че този вид разход е в размер на 120,00 лв., е в противоречие с
удостоверените във фактурата данни, поради което не следва да бъде съобразено, още
повече, че част от основанието на тази претенция е и реалното извършване на съответния
разход, претендиран под формата на направени имуществени вреди, което в случая не е
доказано изцяло.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит е доказан до
размера от 24,00 лв., до който е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер, или за размера от 96,00 лв.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч.
гр. дело № 39630/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 256,30 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на 651,56 лв. - платена държавна такса,
депозит за ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размера юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представители, както и фактическата и правна сложност на
делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответницата не следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, тъй като тя не претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: ...., срещу Ц. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ....., кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Ц. В. Д. дължи на .... сумите,
както следва: 8 859,48 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 13.08.2020 г., отчитан по кредитна сметка сметка № 11/27297565, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.06.2022 г. до
окончателното плащане; 1 203,32 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за
7
периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г.; 176,98 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г.; 81,21 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 09.05.2022 г. до 20.06.2022 г., както и 24,00 лв., представляваща разходи при
изискуем кредит, за които суми по ч. гр. дело № 39630/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.07.2022 г. и въз основа на
нея изпълнителен лист от същата дата, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна
възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 1 203,32 лв. до пълния предявен
размер от 1 224,56 лв., или за размера от 21,24 лв.; иска за обезщетение за забава за периода
от 15.11.2020 г. до 08.05.2022 г. за разликата над уважения размер от 176,98 лв. до пълния
предявен размер от 183,82 лв., или за размера от 6,84 лв., както и иска за разходи при
изискуем кредит за разликата над уважения размер от 24,00 лв. до пълния предявен размер
от 120,00 лв., или за размера от 96,00 лв.
ОСЪЖДА Ц. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 256,30 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 39630/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 651,56 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8