РЕШЕНИЕ
№ 4627
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110206116 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д. О. Т. срещу електронен фиш серия К № 4476700, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят
твърди, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на електронния фиш,
свързани с липсата на описание на нарушението и неспазване на изискванията на Наредба
№ 8121з-532/2015 г. Жалбоподателят настоява, че не е изяснено дали преди мястото на
установяване на нарушението е имало поставен пътен знак.
След подаване на жалбата е образувано НАХД № 11021/2021 г., но постановеното
решение от 6 състав на СРС, НО е отменено от АССГ по адм.д. № 2610/2022 г., като е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за събиране на доказателства.
В последното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав редовно призованият
жалбоподател, не се явява, като не се явява и неговият процесуален представител – адв. П..
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Eлектронният фиш е връчен на жалбоподателя на 26.06.2021 г., а жалбата срещу него е
изпратена по пощата на 08.07.2021 г. до СРС. Поради това съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2021 г. в 10:39 ч., в гр. София, по бул. Околовръстен път около № 257, с
посока на движение от Самоковско шосе към бул. Климент Охридски, с мобилна система за
видеоконтрол – АТСС TFR1-М с радар TR4D № 560, била засечена скорост на движение на
МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № 83 км./ч. (след отчитане
на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 40 км./ч. в
населено място, въведена с пътен знак В 26, т.е. превишение – 44 км./ч. В този период се
извършвал съществен ремонт на Околовръстен път в участъка от бул. Цариградско шосе до
ж.к. Младост и била въведена временна организация на движението, включително и
поставяне на пътни знаци за ограничение на скоростта до 40 км./час. Но в протокола за
използване на АТСС погрешно било вписано, че ограничението на скоростта е общото за
населено място от 50 км./час, като така били зададени и настройките на техническото
средство и съответно тази скорост е отразена и на снимките от радара. Радарът бил с
фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на
автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около автомобила нямало
други МПС, като същият бил заснет в центъра на кадъра. Водачът не бил спрян за проверка
непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името
на жалбоподателя Д. О. Т. с ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 4476700
срещу Д. О. Т. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл. 21, ал.1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС TR4D № 560, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 09.02.2021 г., в 10:39:44 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о22.4392 и NL 42о37.4185, е засечена скорост на движение от 86 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се установява и
местоположението на техническото средство.
От представената пред настоящия съдебен състав справка от ОПУ София към АПИ,
както и Заповед за въвеждане на временна организация на движението от 25.11.2020 г., се
установява, че поради реконструкцията на Околовръстен път в процесния участък е била
въведена максимална разрешена скорост на движение от 40 км./час, за което са били
поставени и съответните пътни знаци. Видно от заповедта и придружителното писмо към
нея, мястото на нарушението е до № 257, което съответства на 41+200 км от Околовръстен
път. А този пътен участък попада в обхвата на временната организация на движението,
където важи и ограничението на скоростта, като мерките са били валидни и към датата на
нарушението, а и до 01.06.2021 г. Видно от придружителното писмо, участъкът е в рамките
на населено място, няма знаци за начало и край, но е въведено друго ограничение на
скоростта. А Протокола погрешно е посочено, че в пътния участък се е прилагало общото
ограничение от 50 км./час за населено място, без да се отчете поставения знак за
ограничение на скоростта. По делото е приложена и снимка на използваното техническо
средство, поставено в служебен автомобил, което съответства на описаното в Протокола.
Въз основа на приложените снимки от техническото средство, съдът намира, че
засечената скорост е именно на автомобила на жалбоподателя, а не на някой друг
автомобил, като мястото на твърдяното нарушение е конкретизирано достатъчно пълно и
точно, но в електронния фиш погрешно е посочено, че въведеното ограничение на скоростта
е общото от 50 км./ч, а не това, което се установява от материалите по делото.
2
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип –
TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен
тип, за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните
дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една
година, като мобилната система с № 560 е преминала проверка на 30.10.2020 г., като
допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4476700 от 2021
г. - МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от
2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен
фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология,
с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на
системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТСС
TFR1-М № 560. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдържат посочените по-горе
противоречия, като съдът прие, че следва да кредитира изцяло справките от АПИ относно
въведената организация на движението в процесния участък, а не Протоколът, който е
изготвен от служители на административнонаказващия орган и се явява производно
доказателство. Именно от справката от ОПУ София към АПИ се установява и конкретното
ограничение на скоростта, въведено в процесния пътен участък поради ремонтните дейности
там.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в
центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на
движение, а единствено относно въведеното ограничение на скоростта.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
3
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен
фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост според наказващия орган, както и установената такава на движение на процесното
МПС.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 84 км./ч. при
ограничение от 40 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В 26, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение с 44 км./ч. Но водачът е
наказан за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишение от 34 км./час, като погрешно е
прието, че в участъка не е имало допълнително въведено ограничение на скоростта.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. А съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“
Като в електронния фиш не е посочена правилната квалификация по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е опорочило цялото
административнонаказателно производство. Освен това поради неправилното изчисление на
превишението на скоростта, е посочена и погрешна санкционна разпоредба, като
установеното от съда превишение е с 44 км./час е наказуемо съгласно разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 5 ЗДвП с глоба от 600 лева, а не както е посочено във фиша – по чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП – с глоба от 400 лева. Но съдът няма правомощия да изменя
основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в по-тежък санкционен
състав.
Поради изложеното и въпреки събраните доказателства за извършено от
жалбоподателя умишлено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
съдът намира, че са налице основания за отмяна на електронния фиш.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4476700, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя Д. О. Т. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5