Р Е Ш Е Н И Е № 1073
26.09.2019г.,
град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав
в закрито заседание на 26.09.2019г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело № 1764
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано по жалба на Д.П.Ш., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв.М.Г., , против предявено на 09.07.2019г.
разпределение на постъпила сума
по изп.дело №264/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821,с район
на действие ПОС. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на
разпределението,като се поддържа от жалбоподателя,че дългът на първочалният
взискател е напълно погасен.Така въпреки признанието му,че е получил сумата на 08.07.2019г. и искането за приключване на производството по делото,
ЧСИ изготвя обжалваното разпределение , с което
разпределя суми на лица , които
нямат право да ги получат. След като дългът на взискателя, сезирал съдебния
изпълнител с искане за образуване на производство, е погасен изцяло от
длъжника, делото се явява без основна страна, което налага неговото приключване
и съдебният изпълнител не може да извършва изпълнителни действия и да
разпределя суми на други взискатели. Искането
до съда е за отмяна на обжалваното разпределение и присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата.
Постъпили
са писмени обяснения от ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК,
като е изразено становище относно недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Пловдивският
окръжен съд , след преценка доводите на
жалбоподателите и материалите по
изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл.462, ал.2 и
чл.463 от ГПК
акт на съдебния
изпълнител и в
срока по чл.462, ал.2
от ГПК.
С обжалваното
разпределение , изготвено на 03.07.2019г., предявено на 09.07.2019г.,
съдебният изпълнител е разпределил сумата от 13 824,78 лева,
постъпила в изпълнение на наложен
запор върху вземанията на длъжника Д.Ш. от третото задължено лице „Обединена Млечна
Компания“ЕАД. С процесното разпределение съдебният изпълнител отделя суми за вземания в негова полза по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД в
общ размер от 128,28 лева: такси по т.13
от ТТРЗЧСИ-36 лв. с ДДС; такси по т.4 от ТТРЗЧСИ-36 лв. с ДДС; такси по т.5 от
ТТРЗЧСИ-48 лв. с ДДС ;такси по т.31к от ТТРЗЧСИ-8,28 лв. с ДДС , след което разпределя суми за вземания с
привилегия по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД и съответно в полза на присъединения по
право взискател-Държавата-ТД на НАП-12657,57 лева и пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ-1038,93 лв. с ДДС. Видно е ,че с така изготвеното и предявено
на страните разпределение не са заделени суми в полза на първоначалния
взискател „Микса“ЕООД.
Поддържаните от длъжника Д.Ш.
оплаквания за незаконосъобразност на
разпределението са, че е погасил изцяло
паричното задължение спрямо
първоначалния взискател „Микса“ЕООД на 08.07.2019г. , поради което
съдебният изпълнител е следвало да приключи изпълнението по делото, а не да извършва изпълнителни действия и да
разпределя суми на други взискатели. Към
писмената си молба , подадена по делото на 06.08.2019г., длъжникът представя
доказателства за връчено му от съдебния
изпълнител на 18.07.2019г. съобщение за прекратяване на изпълнителното
производство само по отношение на първоначалния взискател и запазване на
висящността по отношение на присъединените по дело взискатели, което
постановление за прекратяване няма данни да е влязло в законна сила .
При тези данни по делото
съдът намира оплакванията на длъжника в жалбата за незаконосъобразност на
изготвеното от съдебния изпълнител разпределение на 03.07.2019г. за
неоснователни.
Обстоятелството, че длъжникът Д.Ш. е погасил доброволно на 08.07.2019г.
, след изготвяне на обжалваното
разпределение, паричното си задължение спрямо първоначалния взискател, по чиято
инициатива е било образувано изпълнителното производство , не води до
незаконосъобразност на обжалваното разпределение , тъй като с него не са
заделени суми в полза на „Микса“ЕООД и
не е налице хипотеза за повторно плащане на задължението от страна на длъжника.
В настоящият случай с оглед
погасяване на дълга спрямо първоначалния кредитор, съдебният изпълнител не е имал право нито задължение да приключва
изпълнението, което следва да продължи до удовлетворяване паричните вземания на
всички присъединени по делото взискатели, в частност това на държавата ,
присъединена по право , съгласно чл.458 от ГПК
Присъединеният
кредитор става страна в изпълнителното производство, която съгласно чл. 457, ал. 1
и 2 от ГПК
има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният
взискател, и се ползва не само от изпълнителните действия, извършени след
присъединяването, но и от тези, които го предхождат.
Така,
независимо че първоначалния кредитор е бил удовлетворен и е поискал
прекратяване на производството , изпълнителният
процес следва да продължи по отношение на присъединилите се взискатели, чието
вземане не е било погасено,който извод се извежда от съдържанието на казаната разпоредба на
чл.457 ал.1 ГПК. В хипотезата на множество взискатели /първоначален и
присъединени, било по тяхна воля, било по право/ първоначалният взискател не
може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори
да го отложи. Ето защо изпълнителното производство не може да бъде
прекратено изцяло в хипотезата на чл.433,ал.1,т.2 от ГПК без изричното съгласие на присъединилите
се взискатели. Противното би обезсмислило присъединяването и признато му от
закона право на присъединения кредитор да се ползва от извършените до този
момент изпълнителни действия, тъй като основна последица от прекратяването
по чл. 433 ГПК е заличаването с обратна сила на всички извършени действия и
вдигане на наложените обезпечителни мерки.
В
тази връзка и доколкото няма доказателства за извършено погасяване на
задължението спрямо присъединения по право взискател- Държавата-ТД на НАП и
същият не е давал съгласие за прекратяване на производството по изпълнителното дело, то не са налице
фактите, предвидени в хипотезата на
чл.433,ал.1,т.2 от ГПК.Така , като не е заделил суми с обжалваното
разпределение за удовлетворения взискател „Микса“ЕООД , а е разпределил суми за
погасяване на вземания с привилегия по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД в полза на присъединения по право
взискател-Държавата-ТД на НАП, съдебният изпълнител е извършил законосъобразна преценка относно
кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им
привилегии.
Гореизложеното
обосновава извода, че изготвеното и
предявено на 09.07.2019г. от съдебния изпълнител разпределение не страда от
сочените от жалбоподателя пороци, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.П.Ш., ЕГН **********, длъжник по изп. д. №
№264/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с район на действие ПОС, против
разпределение изготвено на 03.07.2019г. и предявено на 09.07.2019г.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.