№ 7114
гр. С, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕ. МИТЕ.
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕ. МИТЕ. Гражданско
дело № 20231110165335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. С. В., уточнена с молба с вх. № 3751/05.01.2024
г., молба с вх. № 36133/05.02.2024 г. и молба с вх. № 63489/26.02.2024 г. срещу Н з к, с която
при условията на обективно съединение са предявени следните искове:
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № РД-09-
990/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“;
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор“ на СЗОК;
- искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 16.11.2023 г. до 16.05.2024 г. вкл. в общ размер на 11 040 лв., от
които сумата от 8 000 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от
16.11.2023 г. до 15.01.2024 г., и сумата от 3 040 лв., представляваща разлика в заплатите за
периода от 16.01.2024 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане /след
допуснато с протоколно определение от 22.10.2024 г. изменение на иска по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК с намаляване размера му/;
- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ за сумата от 360 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа на 21.10.2023 г.
съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1368/19.10.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното
1
плащане;
- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ за сумата от 360 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа на 14.10.2023 г.
съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1353/16.10.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното
плащане;
- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ за сумата от 3 000 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за
периодите от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. и от 01.10.2023 г. до 16.11.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до
окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 24 000 лв., представляваща
разлика между изплатеното и дължимото се трудово възнаграждение на ищцата за периода
от 23.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и за периода от 15.02.2023 г. до 15.11.2023 г., в които е
заемала длъжността „директор“ на СЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ за сумата от 8 000 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в периода
от 23.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и в периода от 15.02.2023 г. до 15.11.2023 г., в които ищцата
е заемала длъжността „директор“ на СЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане.
Ищцата Е. С. В. твърди, че по силата на трудов договор с ответника, сключен на
12.03.2021 г., заемала длъжността „заместник директор“ на С зк по безсрочно трудово
правоотношение, считано от 15.03.2021 г., при 8-часов работен ден. Твърди, че със заповеди
на управителя на НЗОК в периодите от 07.02.2022 г. до 22.09.2022 г., от 23.09.2022 г. до
03.01.2023 г. и от 15.02.2023 г. до 15.11.2023 г. било вменено да изпълнява длъжността
„директор“ на С зк поради отсъствието на титуляря на длъжността. Със Заповед № РД-09-
990/16.11.2023 г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото
правоотношение между страните било прекратено. Твърди, че констатациите на
дисциплинарнонаказващия орган не отговаряли на действително осъществените от нея
действия, насочени към стриктно и точно изпълнение на трудовите задължения.
Възразява, че оспорената заповед била незаконосъобразна, бланкетна, немотивирана,
неправилна, издадена при явно несъответствие с целта и правилата на дисциплинарното
производство. Отрича да е извършвала каквито и да било нарушения на трудовата
дисциплина. В заповедта за уволнението погрешно било указано, че същата подлежала на
обжалване в 14-дневен срок, с което се нарушавало правото й на защита. Възразява, че при
издаване на оспорената заповед за уволнение не била спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1
КТ, тъй като не били взети предвид дадените от ищцата подробни писмени обяснения. На
следващо място, по отношение на твърдяното нарушение по т. 2.1. от заповедта твърди, че в
Заповед № РД-09-91/24.04.2023 г. е допусната техническа грешка, поради което с последваща
2
заповед същата била отменена. Във връзка с нарушението по т. 2.2. от заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание излага, че лечебното заведение самоинициативно депозирало в
деловодството на СЗОК документи, с което отпадала необходимостта от изпращане на
указания в тази връзка. Във връзка с твърдяното нарушение по т. 2.3. от заповедта изтъква,
че съгласно действащия медицински стандарт по медицинска дейност „Лъчелечение“ не се
изисквало осигуряването на 24-часово изпълнение на медицинската помощ. По описаната
фактология по т. 2.4. от процесната заповед възразява, че от съвкупния анализ на данните за
собствеността на УМБАЛ „С“ ООД в Търговския регистър и издадената лицензия за
използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели от АЯР следвал
несъмнен извод, че в сградата с адрес „Д била налична необходимата апаратура за
осъществяване на медицинска дейност „Лъчелечение“. Това се установявало и от
назначената от ищеца преди сключването на допълнителното споразумение проверка на
лечебното заведение, като в тази връзка подчертава, че медицинското оборудване било
специално и не можело да се демонтира и монтира в друго лечебно заведение. Във връзка с
описаните нарушения по т. 2.5., 2.6. и 2.7. от заповедта излага, че мнението, дадено от проф.
П С в качеството му на управител на НЗОК, не било обвързващо и не кореспондирало с
действащото законодателство. Поради противоречие между алгоритъма на клиничните
пътеки и медицинския стандарт се налагал извода за отсъствие на изискването за минимален
брой специалисти със специалност „Лъчелечение“. Твърди, че взела под внимание
особените мнения на комисията, но те не били обвързващи, а освен това отказът за
сключване на допълнително споразумение с УМБАЛ „С“ застрашавал здравето и живота на
пациентите. Възразява, че преклузивният двумесечен срок за налагане на дисциплинарно
наказание за сключеното на 24.07.2023 г. допълнително споразумение бил изтекъл. На
следващо място, възразява, че не била извършена преценка от страна на работодателя за
съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на твърдените
нарушения. Последният пълен месец, който отработила при ответника, бил месец октомври
2023 г., за който получила основно трудово възнаграждение в размер на 4 000 лв. Излага, че
периодът, за който е останала без работа, е от 16.11.2023 г. до 15.01.2024 г. вкл. Твърди, че
считано от 16.01.2024 г. започнала по-нископлатена работа с основно месечно
възнаграждение в размер на 3 000 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове, като присъди законната лихва върху всички съдебно
предявени вземания от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.11.2023 г., до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба с който оиспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е
спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че
вменените нарушения били извършени виновно от ищцата. Твърди, че при преценка
тежестта на извършените нарушения управителят на НЗОК взел предвид всички относими
критерии, включително, че ищцата е била санкционирана и за предходни нарушения на
трудовата дисциплина с наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. Във
3
връзка с иска за допълнително възнаграждение за постигнати резултати изтъква, че такова се
изплащало по преценка на управителя на НЗОК. По арг. от чл. 259, ал. 2 КТ претенцията за
заплащане на разликата между изплатеното възнаграждение на ищеца и възнаграждението
за действително изпълняваната в периода на заместването на отсъстващия директор работа
била неоснователна. По отношение на претенциите за възнаграждение за извънреден труд
подчертава, че не била издавана заповед за полагането на такъв. Ето защо моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарната отговорност на служителя е уредена в чл. 186 - чл.199 КТ.
Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при
спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят
или определено от него лице или друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), в сроковете по чл. 194 КТ,
като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал.
1 КТ).
Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя,
който по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание, както и че
правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по
извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при
което спорът не се разглежда по същество.
По делото е безспорно, а и от приетия като писмено доказателство Трудов договор №
3/12.03.2021 г. /лист 827/ съдът приема за установено, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„заместник директор” на РЗОК – С град.
Не се спори, че считано от 16.11.2023 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено със Заповед № ЧР-10/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК /лист 717/ на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради това, че със Заповед № РД-09-990/16.11.2023 г. на
управителя на НЗОК /лист 141-152/ на ищцата Е. С. В. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за извършени две групи нарушения на трудовата дисциплина: неизпълнение на
законните нареждания на работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ) и неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове (чл. 187, ал. 1, т. 10
4
КТ). Съгласно уволнителната заповед неизпълнението на законните нареждания на
работодателя се изразило в това, че ищцата не изпълнила писмените указания, дадени с
писмо с изх. № 20-22-119/04.03.2022 г. на управителя на НЗОК П С. Изложено е, че Е. В. не
изпълнила и други свои трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, тъй като сключил с УМБАЛ „С“ ООД Допълнително споразумение № 148/24.07.2023
г. към Договор № 22-3981/27.02.2020 г. в нарушение на разпоредбите на чл. 59б, ал. 1 ЗЗО
вр. чл. 262, ал. 1, т. 5 и чл. 292, т. 5б от Националния рамков договор за медицински
дейности за 2020-2022 г. и Приложение № 17а към него по отношение на специалните
условия за сключване и изпълнение на договор за оказване на болнична помощ по Клинична
пътека № 250.1 и Клинична пътека № 250.2. При сключването на допълнителното
споразумение ищцата не се съобразила с предложението на комисията на СЗОК, отразено в
протокола от 24.07.2023 г., както и с особеното мнение на съгласуващите длъжностни лица Р
И – изпълняващ длъжността „началник“, отдел ДКБМП, и И М – главен юрисконсулт, отдел
ПАОД, във връзка с неспазване на условията за сключване на договор на всички заявени
клинични пътеки, предвидени в алгоритъма на клинични пътеки с номера: 250.1, 250.2,
251.1, 251.2, 252.1, 252.2 за условието за задължителна медицинска апаратура от страна на
УМБАЛ „С“ ООД. От съдържанието на заповедта се установява още, че описаните
нарушения на трудовата дисциплина са извършени в периода от 24.04.2023 г. – датата на
подписване от ищеца на Заповед № РД-09-91/24.04.2023 г., до 24.07.2023 г. вкл. – датата на
подписване от ищцата на Допълнително споразумение № 148 към Договор № 22-
3981/27.02.2020 г., сключено с УМБАЛ „С“ ООД.
Заповедта е връчена на ищцата Е. С. В. на 16.11.2023 г., което обстоятелство не е
спорно по делото.
Безспорно между страните се явява и обстоятелството, че е периода на сочените в
уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина Е. С. е изпълнявала длъжността
„директор“ на СЗОК поради отсъствието на титуляря. Това обстоятелство следва и от
приетите по делото Заповед № РД-09-260/15.02.2023 г. на управителя на НЗОК /лист 183/,
съгласно която на ищцата е възложено да изпълнява функциите на директора на СЗОК,
считано от 15.02.2023 г. до заемането на длъжността „директор“ на СЗОК.
Съгласно трайната практика на ВКС съдът се произнася само по заявените от ищеца с
исковата молба доводи за незаконност на уволнението, тъй като няма задължението
служебно да следи за факти, пораждащи правото на уволнение или надлежното му
упражняване /в този смисъл Решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на IV
г.о, Решение № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 909/2015 г., IV г.о., Решение №
459/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о, Решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС
по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; Решение № 159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г.,
IV г.о.; Решение № 96/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; Определение №
3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д. 3380/2016 г., III г.о. и др./.
В конкретния случай твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
5
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните
нарушения на формалната процедура по извършване на уволнението: 1) работодателят не
взел предвид дадените от ищеца писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; 2) заповедта за
уволнение е немотивирана и бланкетна; 3) в заповедта погрешно е указан срокът за
обжалването , с което се нарушава правото на защита на ищеца; 4) не е спазен
преклузивният двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за
сключеното в нарушение на посочените нормативни разпоредби Допълнително
споразумение № 148/24.07.2023 г. към Договор № 22-3981/27.02.2020 г.
Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество /чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ/.
Ето защо най-напред следва да бъде обсъден доводът за незаконност на уволнението
поради това, че работодателят не е взел предвид дадените от служителя писмени обяснения,
нито ги е обективирал в процесната заповед за уволнение.
Не се спори между страните, че преди налагане на наказанието с Писмо с изх. № 20-
22-1284/13.10.2023 г. на управителя на НЗОК от ищцата са изискани писмени обяснения за
описаните в заповедта за уволнение нарушения. Конкретното съдържание на писмените
обяснения на служителя се установява от приобщените по делото като писмени
доказателства обяснения от Е. В. – изпълняващ длъжността „директор“ на СЗОК с вх. № 20-
22-1284/20.10.2023 г. /лист 265/.
Като съобрази посочените писмени доказателства, както и че самият факт на
депозиране на писмените обяснения от ищеца се явява безспорен между страните, съдът
достига до извод, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена и правото на защита на
служителя в дисциплинарното производство е осигурено. Това е така, тъй като, за да се
счита спазен законът, е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от
служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни нарушения, и те
да са достигнали до него /Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, IV г. о./. От съществено значение е единствено обясненията да са
стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото
изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита. Законът
не вменява задължение на работодателя да възприеме защитната позиция на работника или
служителя, заявена в дадените от него обяснения, били те писмени или устни. Още повече,
че щом въпреки тях дисциплинарното наказание все пак е наложено, това само по себе си
свидетелства, че така изложените обяснения не са приети от работодателя като оневиняващи
извършените от работника или служителя действия/бездействия. Следва да се посочи и че от
съдържанието на уволнителната заповед, по-конкретно от посоченото т. 5 „Доказателства,
които потвърждават нарушението“, се установява, че работодателят е обосновал приетите от
него положения на базата на дадените от ищеца писмени обяснения, прилагайки същите към
6
дисциплинарната преписка, с оглед на което е спазено и изискването обясненията да бъдат
събрани и оценени заедно с останалите доказателства преди налагане на наказанието /арг. от
чл. 193, ал. 1 КТ/.
Видно от съдържанието на приетата като доказателство по делото заповед за
уволнение, процесното дисциплинарно наказание е наложено за две групи нарушения на
трудовата дисциплина, обстоятелствата около които са подробно описани в хронологичен
ред. Обстойно е разяснено по какъв начин са установени нарушенията, посочени са мястото
и периода на извършването им, приложени към дисциплинарната преписка са и всички
доказателства, послужили за установяване на нарушенията. Изложеното в заповедта
съдържание е достатъчно конкретно и ясно и покрива предвиденото в разпоредбата на чл.
195, ал. 1 КТ изискване за мотивираност и за детайлно описание на вменените нарушения на
трудовата дисциплина от обективна и субективна страна, целта на което е осигуряване на
възможността на уволнения работник или служител да узнае за какви нарушения е наказан,
за да може да се защити пълноценно при оспорване на наложеното му наказание. Това е
видно и от съдържанието на депозираните от ищцата писмени обяснения в хода на
дисциплинарната процедура, които не оставят съмнение, че служителят е бил наясно какви
са вменените му конкретни нарушения, и е дал обяснения именно във връзка с тях.
На следващо място съдът съобрази, че редът и срокът за обжалване на уволнителната
заповед не са предвидени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ като реквизит от
задължителното й съдържание.
Ето защо заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, покрива изискванията за обоснованост и мотивираност.
Установява се по делото, че извършването на процесните нарушения от ищеца е
сведено до знанието на работодателя чрез Докладна записка № 21-03-630/27.09.2023 г. на
ръководителя на Инспектората на НЗОК /лист 228/, с която на управителя на НЗОК е
предоставен Доклад за резултатите от извънпланова тематична проверка, извършена от
комисия съгласно Заповед № РД-25-621/05.09.2023 г. на управителя на НЗОК /лист 230-245/.
От съдържанието на доклада става ясно, че в резултат на извършената тематична проверка и
на основание чл. 22, ал. 4, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК
комисията е предложила на управителя на НЗОК да образува дисциплинарно производство
по повод описаните в доклада нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Е. С. В..
По аргумент от разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Съгласно трайно установената съдебна практика, в т.ч., Определение №
332 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 6195 / 2015 г. на Върховен касационен съд, III г. о., откриване
на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на
дисциплинарна власт за нарушаването на трудовата дисциплина, установено по
съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването му,
както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна. В
Решение № 60202 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 3965 / 2020 г. на Върховен касационен съд, III
7
г. о., е прието, че извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат
открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от
работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените
обяснения на служителя възражения, и довеждане до знанието на работодателя на
констатациите от възложените проверки.
Като съобрази горецитираната съдебна практика, съдът достига до извод, че в
процесния случай двумесечният срок за ангажиране дисциплинарната отговорност на
ищцата е започнал да тече на 27.09.2023 г. – датата, на която докладната записка е постъпила
в деловодството на НЗОК, поради което към датата на издаване на заповедта за уволнение –
16.11.2023 г., двумесечният срок не е изтекъл.
Предвид всичко изложено съдът намира, че не се установяват твърдените от ищцата в
исковата молба формални нарушения на дисциплинарната процедура, свързани с
осигуряване правото на служителя на защита, респ. съдът приема за установено, че
работодателят е провел производството по налагане на дисциплинарното наказание в
съответствие с изискванията на закона.
Наред със законосъобразно провеждане на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и
главно доказване и извършването на вменените на служителя нарушения на трудовата
дисциплина.
От съдържанието на уволнителната заповед следва, че първото от вменените на
ищцата дисциплинарни нарушения се изразява в неизпълнение на писмените указания,
дадени с писмо с изх. № 20-22-119/04.03.2022 г. на управителя на НЗОК П С. В мотивната
част на заповедта е посочено, че ищцата е подписала с УМБАЛ „С“ Допълнително
споразумение № 148/24.07.2023 г. към Договор № 22-3981/27.02.2020 г., без да вземе предвид
писмените указания на управителя, с което нарушила и разпоредбите на чл. 262, ал. 1, т. 5 и
на чл. 292, т. 5б) от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г.,
както и приложимите разпоредби от Приложение № 17а „Клинични пътеки“ (отм.),
неразделна част от него. Изложено е в т. 2.8 от заповедта, че алгоритъмът на клинични
пътеки КП № 250.1 и КП № 250.2 изисквал трима лекари със специалност „Лъчелечение“,
докато Допълнително споразумение № 148/24.07.2023 г. било подписано от ищеца при
наличие само на двама лекари със специалност „Лъчелечение“ в УМБАЛ „С“ ООД.
Установява се, че въпросните писмени указания са дадени по повод отправено
запитване с изх. № 55-00-329/09.02.2022 г. /лист 411-412/ до управителя във връзка с
преодоляване несъответствията между изискванията на утвърдените медицински стандарти
и изискванията за сключване на договори/допълнителни споразумения за изпълнение на
клинични пътеки, заложени в Приложение № 17 „Клинични пътеки“, Приложение № 18
„Амбулаторни процедури“ и Приложение № 19 „Клинични процедури“. Запитването е
направено от ищцата в качеството й на изпълняваща длъжността „директор“ на СЗОК град
съгласно Заповед № РД-09-131/04.02.2022 г. С изпратените в отговор писмени указания,
8
обективирани в писмо с изх. № 20-22-119/04.03.2022 г. /лист 413/, директорът на НЗОК П С е
посочил, че НЗОК е сезирала ВАС с жалба против Наредба за изменение на Наредба №
49/18.10.2010 г. за основаните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи (обн. ДВ, бр. 63/30.07.2021 г.), с която е направено искане за
спиране на действието на оспорената наредба. Излага, че образуваното по жалбата
административно производство пред ВАС не е било приключило към онзи момент, с оглед
на което е дал указания при сключването на договори и допълнителни споразумения да се
спазват и прилагат разпоредбите на Националния рамков договор за медицинските дейности
за 2020-2022 г., както и диагностично-лечебните алгоритми от съответните приложения,
които са неразделна част от рамковия договор.
По повод писмените указания ищцата е изразила писмено становище /лист 399-400/,
в което е счела същите за незаконосъобразни поради противоречието им с разпоредбата на
чл. 19 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основаните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и
домовете за медико-социални грижи. В становището си ищцата е дала заключение, че са
налице всички законови предпоставки да бъде сключено допълнително споразумение между
СЗОК и УМБАЛ „С“ ООД. Становището е приложено към поставена върху Докладна
записка с вх. № 93-00-1954/24.07.2023 г. резолюция на ищцата, издадена в качеството на
изпълняващ длъжността „директор“ на СЗОК, чието съдържание гласи „Да се сключи
договор по клинични пътеки с номера 250.1, 250.2, 251.1, 251.2, 252.1, 252.2. Прилагам
лично становище, част от преписката“.
Приложено в тази връзка по делото е и Определение от 17.08.2021 г. по адм. дело №
8113/2021 г. по описа на ВАС – Пето отделение /лист 17-18/, с което искането на НЗОК за
спиране изпълнението на Наредба за изменение на Наредба № 49/18.10.2010 г. за основаните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, е
отхвърлено като неоснователно.
По силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения дейността на лечебните
заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява
при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с
наредби на министъра на здравеопазването.
На основание горепосочената разпоредба е приета Наредба № 6 от 29.01.2010 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Лъчелечение“ /изм. и доп., бр. 40 от 5.05.2023 г./,
издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно изискванията за персонал, уредени в
Раздел II, т. 3., т. 3.2.1.3., т. 3.2.1.3.1. от цитираната наредба /изм. – ДВ, бр. 40 от 2023 г./, в
кабинет по лъчелечение в лечебно заведение за СИМП работи най-малко един лекар с
придобита специалност „Лъчелечение“.
По арг. от разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните
9
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи нивото на
компетентност на клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории на
болниците се определя в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1-3 от наредбата /изм. – ДВ, бр. 63
от 2021 г./ нивото на компетентност на конкретна клиника/отделение/лаборатория се
определя при отчитане изпълнението на следните показатели: минимална обезпеченост от
лекари за клиника/отделение/лаборатория за съответното ниво за съответната специалност;
минимална обезпеченост от лекари със специалност за клиника/отделение/лаборатория за
съответното ниво за съответната специалност; минимална обезпеченост от лекари със
специалност и допълнителна квалификация за клиника/отделение/лаборатория за
съответното ниво за съответната специалност.
По арг. от нормата на чл. 262, ал. 1, т. 5 от Националния рамков договор за
медицинските дейности за 2020-2022 г. /отм./ страна по договор с НЗОК за оказване на БМП
по КП, АПр и КПр може да бъде лечебно заведение по чл. 15, което отговаря на посочените
в разпоредбата общи условия, както и на изрично изброени специални условия, сред които и
условието в лечебното заведение да работят съответни специалисти с придобити
специалности, посочени в приложения № 17, 18 и 19 на съответните КП, АПр и КПр, за
които то кандидатства. По силата на чл. 292, т. 5б) от НРД за 2020-2022 г. /отм./ клиничните
пътеки се състоят от изброените в разпоредбата основни компоненти, които са задължителни
за изпълнение от лечебните заведения, сред които компоненти са и условията за сключване
на договор и изпълнение на КП, включващи необходими специалисти за изпълнение на КП.
Съгласно т. 6б) от същия чл. 292 диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с
утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за
изпълнение.
От Раздел I: „Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната
пътека“ от КП № 250 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични
заболявания“ от Приложение № 17а към Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2020 - 2022 г. (КП № 247 - 267) /отм./ следва, че клиничната пътека се изпълнява
от обхвата на медицинската специалност „Лъчелечение“, осъществявана най-малко на второ
А и трето ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт „Лъчелечение“ с линеен
ускорител и/или уредба за брахитерапия, като изискванията за наличие на задължителни
звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Лъчелечение”.
Съгласно Раздел I, т. 3 от Приложение № 17а /отм./ необходими специалисти за изпълнение
на клиничната пътека са трима лекари със специалност по лъчелечение/медицинска
радиология за III ниво.
При извършен анализ и оценка на събраните по делото писмени доказателства, и
като взе предвид приложимата за реда и начина на сключване на процесното Допълнително
споразумение № 48/24.07.2023 г. към Договор № 22-3981/27.02.2020 г. с УМБАЛ „С“ ООД
нормативна уредба, съдът приема за недоказано извършването на вмененото на ищцата
10
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на писмените указания,
дадени с писмо с изх. № 20-22-119/04.03.2022 г. на управителя на НЗОК П С, респ. в
нарушение на разпоредбите на чл. 262, ал. 1, т. 5 и чл. 292, т. 5б) от Националния рамков
договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (отм.) и на тези от Приложение № 17а
„Клинични пътеки“ (КП № 247 - 267) (отм.), неразделна част от него.
От гореизложената правна рамка, приложима към условията за сключване на договор
с лечебно заведение и за изпълнение на процесните клинични пътеки КП № 250.1 и КП №
250.2, следва, че по повод необходимия брой лекари с придобита специалност
„Лъчелечение“ за изпълнение на тези клинични пътеки е налице противоречие между, от
една страна, утвърденото в Наредба № 6 от 29.01.2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Лъчелечение“ и в Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, и от друга - изискванията на Раздел
I от КП № 250 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични
заболявания“ от Приложение № 17а към Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2020 - 2022 г. (КП № 247 - 267) /отм./. Установява се по делото, че ищцата
своевременно е установила посоченото противоречие с Наредба № 49 от 18.10.2010 г. и е
сигнализирала за същото на прекия си ръководител – управителя на НЗОК, в отправеното от
нея запитване с изх. № 55-00-329/09.02.2022 г. С това свое действие ищцата е изпълнила
вменените съгласно длъжностната характеристика задължения за контролна и
организационна дейност по т. 4.2 и т. 4.3, които заместник-директорът следва да прилага и
когато изпълнява функциите на директора при заместване по арг. от т. 8 от длъжностната
характеристика по повод самостоятелното взимане на решения. Установява се и че
писмените указания на управителя на НЗОК, обективирани в писмо с изх. № 20-22-
119/04.03.2022 г., противоречат на действащото към 24.07.2023 г. /момента на сключване на
допълнителното споразумение/ законодателство, доколкото са дадени преди приемането на
измененията в Наредба № 6 от 29.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Лъчелечение“ /изм. и доп., бр. 40 от 5.05.2023 г./, с които изменения е отпаднало
изискването за наличие на трима лекари със специалност „Лъчелечение“ за осъществяването
на клинични пътеки КП № 250. 1 и КП № 250.2. От приетите по делото Приложение № 1
„Списък на специалистите, оказващи болнична помощ по КП № 250.1“ и Приложение № 2
„Списък на специалистите, оказващи болнична помощ по КП № 250.2“ към сключеното от
ищцата Допълнително споразумение № 48/24.07.2023 г. /лист 373-374/ се установява, че
същото е сключено между страните при наличие на двама лекари със специалност
„Лъчелечение“, т.е., при спазване и в съответствие с измененията в Наредба № 6 от
29.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Лъчелечение“ /изм. и доп., бр. 40 от
5.05.2023 г./. Следва да се посочи и че в длъжностната характеристика за длъжността
„заместник-директор“ на СЗОК, заемана от ищеца, изрично е упоменато, че заместник-
директорът организира дейността на РЗОК в съответствие със закона, правилника за
устройството и дейността на НЗОК, решенията на Надзорния съвет и актовете на
управителя на НЗОК /т. 5.1/, идентифицира, оценява и управлява рисковете, застрашаващи
11
постигането на целите на РЗОК /т. 5.4./ и при заместване на директора взима самостоятелно
решения /т. 8/. Съдът намира, че действията на ищцата по сключване на процесното
допълнително споразумение са съобразени с цитираните трудови задължения и същите не
следва да се окачествяват като нарушения на закона или на подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Следва да се вземе предвид, че сочените като нарушени от ищцата
разпоредби на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. /отм./
и на Приложение № 17а (КП № 247 - 267) /отм./ на няколко пъти препращат към утвърдения
с наредбата по чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ медицински стандарт „Лъчелечение“, което, както се
установява от становището на ищеца и от нейните писмени обяснения, дадени по реда на чл.
193, ал. 1 КТ, ищцата е съобразила и приложила съответно, подписвайки процесното
допълнително споразумение. Не на последно място, при дадени от работодателя
нареждания и при обосновано съмнение за противоречието им с нормативната уредба,
ищцата правилно е преценила да съобрази актуалната към момента на сключване на
допълнителното споразумение законодателна рамка – действащите медицински стандарти.
Законът и приетите по прилагането му подзаконови нормативни актове се прилагат с
предимство пред противоречащите им актове от по-ниска степен, както и пред указанията
на управителя на НЗОК.
Поради горните съображения не се установява ищцата да е извършила
дисциплинарно нарушение и с извършване на третата от вменените простъпки, отнасяща
се до несъобразяването й при сключването на допълнителното споразумение с
предложението на комисията на СЗОК, отразено в протокола от 24.07.2023 г., и с особеното
мнение на съгласуващите длъжностни лица Р И, изпълняващ длъжността „началник“, отдел
ДКБМП, и И М, главен юрисконсулт, отдел „ПАОД“, във връзка с неспазване условията за
сключване на договор за всички заявени клинични пътеки, предвидени в алгоритъма на КП
№ 250.1, КП № 250.2, КП № 251.1, КП № 251.2, КП № 252.1 и КП № 252.2.
От приобщения по делото Протокол от дейността на комисията, конституирана със
Заповед № РД-09-91/24.04.2023 г., за разглеждане на заявления, подадени от лечебни
заведения за сключване на допълнително споразумение с НЗОК за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки/амбулаторни процедури/клинични процедури от 24.07.2023 г.
/лист 388-398/ се установява, че тъй като не са изпълнени изискванията за КП № 250.1 и КП
№ 250.2 за необходимостта от трима лекари със специалност „Лъчелечение“, и във връзка с
указанията на управителя на НЗОК за необходимостта от спазване на диагностично-
лечебните алгоритми при сключване на договори и допълнителни споразумения, комисията
е предложила да се откаже сключването на допълнително споразумение с УМБАЛ „С“ ООД
към Договор № 22-3981/27.02.2020 г. относно заявените КП № 250.1 и КП № 250.2 при
неотстраняване на непълнотите. Установява се и че комисията е отразила особеното си
мнение на последната страница от процесното Допълнително споразумение № 48/24.07.2023
г. по повод неспазване на изискването на чл. 262, ал. 1, т. 5 от НРД за медицинските
дейности за 2020-2022 г. /отм./, липса на становище по чл. 37б, ал. 3 ЗЛЗ и неспазване на
диагностично-лечебния алгоритъм на всички клинични пътеки.
12
По изложените по –горе съображения съдът намира, че подписвайки допълнителното
споразумение, ищцата е съобразила действащите към онзи момент утвърдени с наредбата,
издадена по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, правила за медицински стандарт „Лъчелечение“, с оглед
на което решението да подпише процесното допълнително споразумение, без да вземе
предвид предложението на комисията и особеното мнение на нейните членове, не
представлява нарушение на трудовата дисциплина. Напротив, същото е израз на изпълнение
на задълженията на ищцата да изпълнява функциите на „директор“ на СЗОК, респ. цялостно
да планира, координира и самостоятелно да ръководи дейността на районната каса в
съответствие и в рамките на дадените му от закона правомощия. Следва да се отбележи и че
особеното мнение на комисията за липса на становище по чл. 37б, ал. 3 ЗЛЗ правилно не е
взето предвид от ищцата. От приетите като писмени доказателства по делото Заповед № РД-
01-266/21.06.2022 г. на министъра на здравеопазването и Разрешение за осъществяване на
лечебна дейност № МБ-378/07.07.2023 г. /лист 613-617/ се установява, че на УМБАЛ „С“
ООД е разрешено да осъществява нови медицински дейности по медицинските
специалности „Лъчелечение“ и „Нуклеарна медицина“ след изискано от министъра на
здравеопазване, респ. оправомощено от него длъжностно лице по реда на чл. 37б, ал. 3 ЗЛЗ
становище от НЗОК.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че доколкото не се установява ищцата
да е извършила вменените й с процесната уволнителна заповед нарушения на трудовата
дисциплина, оспореното дисциплинарно уволнение следва да се отмени като
незаконосъобразно.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че поведението на ищцата
представлява дисциплинарна простъпка, то работодателят не е спазил изискването по чл.
189, ал. 1 КТ.
При извършване на преценката по чл. 189, ал. 1 КТ следва да бъдат взети предвид
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в
т.ч., значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено нарушението, както и субективното отношение на работника или
служителя към конкретното неизпълнение и цялостното му поведение при полагането на
труд - преди и след извършване на нарушението /Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК/. За да съответства на най-тежкото наказание,
неизпълнението на задълженията на работника/служителя следва да не е епизодично или
изолирано, като наличието на други санкционирани нарушения се явява утежняващо
обстоятелство /Решение по гр. д. № 799/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 1061 от
26.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9736/2022 г./. Тежестта на допуснатото нарушение се
определя с оглед характера на изпълняваната от работника или служителя работа, характера
на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо
доверие, както и доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата /Решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о./. Следва да се
13
съобразят и неблагоприятните за работодателя последици от допуснатото нарушение и
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността му. Трудови
функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност, по опазване
сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат за
оказано високо доверие на служителя, а неизпълнението им съставлява изключително тежко
дисциплинарно нарушение / Решение № 163/13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV
г. о., Решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС III г. о./.
В т. 6 „Тежест на нарушението и настъпилите от него последици за държавната
служба“ и т. 7 „Цялостно служебно поведение на държавния служител“ от уволнителната
заповед работодателят е констатирал, че вследствие извършените нарушения е настъпила
финансова тежест за бюджета на НЗОК при заплащане на клиничните пътеки, предмет на
сключеното от ищеца Допълнително споразумение № 148/24.07.2023 г. към Договор № 22-
3981/27.02.2020 г., както и че е налице предходно противоправно поведение на ищеца,
санкционирано чрез налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № РД-
09-149/26.01.2023 г. и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед
№ РД-09-771/25.09.2023 г.
В действителност, заеманата от ищцата длъжност „заместник директор“, както и
длъжността „директор“ на РЗОК – С град, чийто функции Е. В. временно е изпълнявала,
несъмнено са свързани с наличие на оказано от работодателя по-високо доверие за
изпълнение на трудови задължения, характеризиращи се с по-висока степен на отговорност.
И двете длъжности се намират в клас 1112 „Висши представители на държавни органи“
съгласно НКПД и по същество представляват длъжности, включващи изпълнение на
основни задачи и отговорности като определяне, формулиране, съветване и управление
изпълнението на политики на държавни органи и на специализирани организации.
Посоченото се потвърждава и от приетите като писмени доказателства по делото
длъжностни характеристики /лист 171-182/. Характерът на трудовите функции, обаче, не е
единственият критерий, който работодателят следва да вземе предвид при определяне на
дисциплинарното наказание. В тази връзка съдът намира, че значимостта на неизпълнените
от ищцата задължения по трудовото й правоотношение неправилно е оценена като висока.
Въпреки посоченото в т. 6 от заповедта, че като краен резултат е настъпила финансова
тежест в бюджета на НЗОК, по делото не се установява такава действително да е била
налице. Работодателят не е извършил и правилна преценка по отношение на цялостното
служебно поведение на ищцата. С цитираната в т. 7 Заповед № РД-09-771/25.09.2023 г. на
същата е наложено предходно дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено
нарушение, изразило се в използване на служебен автомобил за лични цели по време на
ползване на платен годишен отпуск, което само по себе си няма никакво отношение към
вменените с процесната заповед простъпки. По повод цитираната в т. 7 Заповед № РД-09-
149/26.01.2023 г. /лист 185-193/, с която на ищцата е наложено предходно дисциплинарно
наказание „забележка“ поради това, че не е изпълнила трудовите си задължения, свързани с
възложена проверка на „СБАЛАГ М д“ и със сключване на Допълнително споразумение
14
№ 114/11.07.2022 г. към Договор № 22-3981/27.02.2020 г., по делото се установи, че с влязло
в сила Решение № 11102/10.06.2024 г. по гр. д. № 7173/2023г. по описа на СРС, 64 състав,
/лист 891-896/ наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ е отменено от съда. Освен
това, работодателят не е взел предвид и субективното отношение на ищцата към
конкретните нарушения. При преценка на приобщените по делото писмени обяснения от
26.10.2023 г. съдът намира, че към момента на даването им ищцата, точно и обосновано е
изложила съображенията си за сключване на процесното допълнително споразумение с
УМБАЛ „С“ ООД, респ. същата е била наясно с отговорностите и задълженията си, които е
поела. Последният извод се подкрепя и от приетите по делото Формуляр за оценка на
изпълнението на длъжността на Е. С. В. за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.,
Изпълнение на индивидуален работен план към 20.07.2023 г., Годишна оценка на
изпълнението към 21.12.2022 г. /лист 153-156/, от които се установява положителното
оценяване на служителя от страна на работодателя.
Посочените обстоятелства обуславят извода на съда, че наложеното на ищцата трето
по тежест дисциплинарно наказание „уволнение“ не е съобразено с тежестта на
нарушението, с обстоятелствата, при което е извършено, както и с дисциплинарното минало
на служителя, поради което Заповед № РД-09-990/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК
следва да се отмени като незаконосъобразна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
При извод за незаконосъобразност на обжалваното уволнение възниква
потестативното право за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност – „заместник-директор“ на СЗОК, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2
КТ:
Съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ при незаконно уволнение
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца, а когато през тези 6 месеца работникът или служителят е работил на по-
нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Ето защо основателността на предявените осъдителни претенции по чл. 225, ал. 1 и
по чл. 225, ал. 2 КТ е свързана с кумулативното наличие на следните предпоставки –
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, оставането на
работника/служителя без работа, респ. започването на по-нископлатена работа за процесния
период поради незаконосъобразното уволнение, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, и
размера на получаваното по-ниско трудово възнаграждение. Работникът или служителят е
15
този, който носи тежестта да докаже, че след уволнението е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение /по арг. от Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по т.
д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС/.
По повод претенцията на ищцата за обезщетение за принудителна безработица в
размер на 8 000 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за периода от
16.11.2023 г. до 15.01.2024 г. вкл., по делото са приети като писмени доказателства заверено
копие на трудовата й книжка /лист 900-916/ и служебна бележка от Агенцията по заетостта
/лист 51/, от които следва, че за периода от 16.11.2023 г. до 14.01.2024 г. Е. В. е била
безработна и не е получавала трудово възнаграждение.
За установяване на размера на индивидуалната основна месечна заплата към датата
на възникване на основанието за получаване на обезщетението съгласно чл. 107а, ал. 19 вр.
чл. 228, ал. 1 КТ по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, напълно обосновано и
компетентно изготвено. От заключението на вещото лице следва, че начисленото брутно
трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е в
размер на 4 000 лв. /основно трудово възнаграждение с постоянен характер/. Като съобрази
посочените в т. 2.3 от констативно-съобразителната част на заключението размери, съдът
достига до извод, че дължимото се на ищцата обезщетение за принудителна безработица за
периода от 16.11.2023 г. до 14.01.2024 г. вкл. е в размер на 7 636,36 лв., до която сума
претенцията й по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателна и следва да
бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане. За разликата от 7 636,36 лв. до пълния
предявен размер от 8 000 лв. и за периода от 14.01.2024 г. до 15.01.2024 г. осъдителният иск
ще се отхвърли като неоснователен.
Във връзка с претенцията на ищцата за обезщетение в размер на 3 040 лв.,
представляващо разликата в заплатите за периода от 16.01.2024 г. до 16.05.2024 г., по делото
е приета Заповед № 17/08.01.2024 г., съгласно която считано от 15.01.2024 г., Е. В. е
назначена на длъжността „главен експерт“ в Д ф „З“ при основна месечна работна заплата от
3 000 лв. Като съобрази посочените в т. 2.7 от констативно-съобразителната част на
заключението размери, съдът достига до извод, че дължимото се на обезщетение,
представляващо разликата в заплатите за периода от 16.01.2024 г. до 16.05.2024 г., в който
ищцата е заемала по-нископлатена длъжност, е в размер на 4 685,45 лв. Доколкото съдебно
предявеният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ е по-нисък от установения с
експертизата, то и с оглед принципа на диспозитивното начало по арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК,
настоящата осъдителна претенция се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена за
пълния предявен размер от 3 040 лв. /след допуснато с протоколно определение от
22.10.2024 г. изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК с намаляване размера му/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до
окончателното плащане.
16
По исковете с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ:
Ищцата е предявил осъдителни искове за сумата от 360 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа на 21.10.2023 г.
съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1368/19.10.2023 г., и за сумата от 360 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа
на 14.10.2023 г. съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1353/16.10.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ сред допълнителните
възнаграждения, които се полагат на служителите, работещи по трудово правоотношение в
държавната администрация, е и допълнителното възнаграждение за извънреден труд. По
силата на чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. За положения
извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ /труд, положен извън установеното работно
време/ работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо
от това дали е издал специална заповед за възлагане полагането на извънреден труд от
работника или служителя и дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд.
Фактическото полагане на извънреден труд подлежи на доказване от ищеца, за което са
допустими всички предвидени в закона доказателствени средства /така Решение № 6486 от
26.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6347/2024 г./.
Следователно, за основателността на предявените осъдителни претенции за
възнаграждение за положен извънреден труд в тежест на ищцата е да установи, че по силата
на сключения с ответника трудов договор фактически и ефективно е положила извънреден
труд извън установеното за длъжността работно време, за което се полага допълнително
трудово възнаграждение и неговия размер, както и че работодателят е възложил изпълнение
на трудовите задължения извън уговореното работно време, респ. мълчаливо е допуснал
полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време.
При установяване на сочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане.
Страните не спорят, че в периода от 12.03.2021 г. до 16.11.2023 г. между тях е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „заместник директор” на СЗОК при петдневна работна седмица при 8-часова
продължителност на работния ден, както и че със Заповед № РД-09-260/15.02.2023 г. на
управителя на НЗОК /лист 183/ на ищеца е възложено да изпълнява функциите на
длъжността „директор“ на СЗОК за периода от 15.02.2023 г. до заемането на длъжността.
Приети по делото като писмени доказателства са и Докладна записка с вх. № 20-22-
1353/16.10.2023 г. /лист 406/ и Докладна записка с вх. № 20-22-1368/19.10.2023 г. /лист 404/, с
които ищцата като изпълняващ длъжността „директор“ на СЗОК е уведомил управителя на
НЗОК, че във връзка с договаряне на Националния рамков договор за 2023-2025 г. е
възникнала необходимост от полагане на извънреден труд на 14.10.2023 г. (събота) и на
17
21.10.2023 г. (събота) с продължителност от по 6 часа, от 9:00 до 15:00 ч. в
административната сграда на СЗОК. Върху двете докладни записки управителят на НЗОК е
поставил резолюции „за изпълнение“ от 16.10.2023 г., респ. от 20.10.2023 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, кредитирано от съда като компетентно, обективно изготвено и
обосновано, се установява, че съгласно Докладна записка с вх. № 93-00-2866/27.10.2023 г. с
извадка от системата за контрол на достъпа ищецът се е регистрирала в системата за достъп
в СЗОК на 14.10.2023 г. от 09:04:27 ч. до 15:15:22 ч., или за общо време от 6 часа и 11
минути, и на 21.10.2023 г. от 09:09:32 ч. до 14:53:59 ч., или за общо време от 5 часа и 44
минути. Вещото лице констатира, че въпреки това в специалната таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през м. октомври 2023 г. не е отчетен твърденият
извънреден труд, положен от ищеца. Установява се и че работодателят не е отчел пред
инспекцията по труда наличието на положен от ищеца за календарната 2023 г. извънреден
труд на процесните дати.
От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и заключението на
вещото лице следва извод, че през процесните два съботни дена Е. В. действително е
полагала труд извън уговореното в трудовия договор работно време. Фактическото полагане
на извънреден труд се доказва с присъствието й в административната сграда на СЗОК на
14.10.2023 г. и на 21.10.2023 г. между 9:00 ч. и 15:00 ч. за продължителност от по 6 часа.
Полагането на извънреден труд на 14.10.2023 г. и на 21.10.2023 г. е станало със знанието и
без противопоставянето на работодателя, което обстоятелство съдът намира за доказано от
поставените върху двете докладни записки резолюции „за изпълнение“ на управителя на
НЗОК. Липсата на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя – каквато
липса се установява с назначената по делото експертиза, сама по себе си не доказва, че няма
извършена работа в някоя хипотезите на извънреден труд по чл. 143, ал. 1 КТ /така Решение
№ 74 от 7.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4911/2023 г./. Както се посочи по-горе, без
значение се явява и обстоятелството дали работодателят е издал специална заповед за
възлагане полагането на извънреден труд от работника, с оглед на което възражението на
ответника в тази насока съдът намира за неоснователно.
От заключението на вещото лице следва, че дължимото се на ищеца трудово
възнаграждение за положения от него извънреден труд на 14.10.2023 г. (събота) и на
21.10.2023 г. (събота) между 9:00 ч. и 15:00 ч. за продължителност от по 6 часа е в размер от
по 238,63 лв. за всеки от процесните два дни, до които суми претенциите на ищеца по чл.
107а, ал. 14, т. 2 КТ се явяват основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2023 г., до окончателното плащане. За разликата от 238,63 лв. до пълния предявен
размер от 360 лв. осъдителните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
18
Ищцата е предявила осъдителен иск за сумата от 24 000 лв., представляваща разлика
между изплатеното и дължимото се трудово възнаграждение за периода от 23.09.2022 г. до
03.01.2023 г. и за периода от 15.02.2023 г. до 15.11.2023 г., в които периоди е заемала
длъжността „директор“ на СЗОК.
В тежест на ищеца по така превдявените искове е да докаже съществуването на
трудово правоотношение с ответника, както и и че за исковите периоди възмездяването на
положения труд не е извършено в цялост, без да е налице основание за това.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже изпълнение
на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
Страните не спорят, че в периода от 12.03.2021 г. до 16.11.2023 г. между тях е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „заместник директор” на СЗОК при петдневна работна седмица при 8-часова
продължителност на работния ден.
Безспорно е по делото, че със Заповед № РД-09-872/23.09.2022 г. на управителя на
НЗОК /лист 217/ на ищеца е възложено да изпълнява функциите на длъжността „директор“
на СЗОК за периода от 23.09.2022 г. до заемането на длъжността, както и че със Заповед №
РД-09-260/15.02.2023 г. на управителя на НЗОК /лист 183/ на ищеца е възложено да
изпълнява функциите на длъжността „директор“ на СЗОК за периода от 15.02.2023 г. до
заемането на длъжността.
Съгласно Заповед № РД-09-978/15.11.2023 г. на управителя на НЗОК изпълнението от
ищеца на функциите на длъжността „директор“ на СЗОК е прекратено, считано от
15.11.2023 г.
От разпоредбата на чл. 259, ал. 1 и ал. 3 КТ следва, че когато работник или служител
изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за
тази длъжност или работа, включително и трудово възнаграждение, ако това е по-
благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има
право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по
трудовото правоотношение. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и на
работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е
пречка работникът или служителят да получава възнаграждението по заместването. В
разпоредбата на чл. 259, ал. 2 КТ е посочено, че от правата по чл. 259, ал. 1 КТ не може да се
ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.
В настоящия случай съдът намира за приложима цитираната норма на чл. 259, ал. 2
КТ, доколкото несъмнено се установява, че заместването, респ. изпълнението на функциите
на длъжността „директор“ на СЗОК при отсъствието на директора представлява елемент от
трудовата функция на ищцата. Съгласно Раздел 3 от длъжностната характеристика за
заеманата от ищеца съгласно трудовия договор длъжност „заместник директор“ на СЗОК
/лист 171-175/ основната цел на длъжността е подпомагането на директора на СЗОК при
осъществяване на задължителното здравно осигуряване на територията на гр. С и неговото
19
заместване при отсъствие. Посоченото положение е уредено и нормативно - съгласно
разпоредбата на чл. 41 от Правилника за устройството и дейността на Н з к директорът на
РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества
директора при отсъствие.
Следователно, на ищцата не се дължи допълнително трудово възнаграждение за
процесните периоди, през които е изпълнявала основните си трудови задължения за
заеманата от нея длъжност „заместник-директор“ на СЗОК.
С оглед гореизложеното, предявената осъдителна претенция по чл. 128, т. 2 КТ
подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По исковете с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ:
Ищцата е предявила осъдителни искове за сумата от 3 000 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за периодите от 01.07.2023 г.
до 30.09.2023 г. и от 01.10.2023 г. до 16.11.2023 г., както и за сумата от 8 000 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за
периодите от 27.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и от 14.02.2023 г. до 16.11.2023 г., в които ищецът
е заемала длъжността „директор“ на СЗОК.
В тежест на ищцата е да установи, че е взето решение за заплащане на допълнително
възнаграждение за постигнати резултати по реда на чл. 107а, ал. 15 КТ, неговия размер,
както и че отговаря на изискванията за получаването му.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже изпълнение
на задължението си за плащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение
за постигнати резултати.
Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ сред допълнителните
възнаграждения, които се полагат на служителите, работещи по трудово правоотношение в
държавната администрация, е и допълнителното възнаграждение за постигнати резултати.
Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок
изпълнение на поставените задачи, както и за дейности по управление и изпълнение на
проекти и програми, като може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и
октомври за текущата година и през януари - за предходната година /чл. 24 от Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация/. Допълнителните възнаграждения
за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в
административната структура и/или на отделните служители. Определянето на
допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на служители, които по
изискванията на закон не са включени в структурни звена, и на служители, изпълняващи
дейности по управление и изпълнение на проекти и програми, се извършва само въз основа
на индивидуална оценка. Във вътрешните правила за заплатите на административните
структури се определят административните звена и/или служителите, които ще бъдат
оценявани, длъжностните лица, които ще определят оценките, степените на оценката,
20
конкретните показатели, критерии, алгоритми и изисквания за определяне на оценките
съобразно спецификата на дейността на съответната административна структура, както и
източниците за финансиране на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати
/чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация/.
Приети като писмено доказателство по делото са Вътрешни правила за работната
заплата на служителите в администрацията на НЗОК № РД-16-39/08.07.2021 г., изменени и
допълнени с вътрешни правила от 12.10.2021 г., 19.01.2022 г., 21.01.2022 г., 15.07.2022 г.,
08.09.2022 г., 12.01.2023 г., 29.08.2023 г., 12.10.2023 г., 20.10.2023 г. и 19.01.2024 г. /лист 92-
137/. Съгласно чл. 22 от вътрешните правила допълнителните възнаграждения за постигнати
резултати се определят въз основа на резултатите от дейността на всеки служител, а по арг.
от чл. 25, ал. 2 размерът на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати за
отделните служители се изчислява въз основа на получения личен коефициент за всеки
служител, като конкретните правила, критерии, алгоритми и изисквания са посочени в
Приложение № 2 към вътрешните правила. Съгласно чл. 2 от Приложение № 2 „Правила за
определяне на степените за оценяване на постигнатите резултати и размерите на
допълнителните възнаграждения за постигнати резултати“ отделните служители, получили
оценка до 10 точки включително съгласно Приложение № 3 за съответния период, не
получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати.
Като съобрази т. 4.6 от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна, пълна и компетентно
изготвена и обоснована, следва извод, че за претендирания период от 01.07.2023 г. до
30.09.2023 г. на ищцата не се дължи допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
Съгласно Карта за оценка на Е. С. В. на длъжност изпълняващ длъжността „директор“ на
СЗОК за периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г., ищцата е получила оценка от 9 точки.
На следващо място, съдът намира за недължимо на ищеца и допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за периода от 01.10.2023 г. до 16.11.2023 г. От
писмените доказателства по делото, анализирани ведно с констатациите от т. 4.7 от
заключението следва, че съгласно Заповед № РД-16-5/19.01.2024 г. за изменение и
допълнение на вътрешните правила за работната заплата на служителите в администрацията
на НЗОК средствата за допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на
служителите в НЗОК за четвърто тримесечие на 2023 г. (01.10.2023 г. – 31.12.2023 г.) се
разпределят на служителите, които по закон не се включват в структурни звена, и за
служителите, включени в административни звена в централното управление на НЗОК и 28
РЗОК, съобразно заетите щатни бройки на персонала към 01.01.2024 г. С последваща
Заповед № РД-09-24/25.01.2024 г. директорът на СЗОК е наредил да се изплатят
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служителите, които са в трудови и
служебни правоотношения със СЗОК към 01.01.2024 г. Доколкото е безспорно по делото, че
ищцата не е била част от персонала към 01.01.2024 г., респ. не е в трудово или служебно
правоотношение със СЗОК поради прекратяването му на 16.11.2023 г. със Заповед № ЧР-
21
10/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК, съдът приема, че Е. В. не отговаря на изискванията
за получаване на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за периода
от 01.10.2023 г. до 16.11.2023 г. и такова не й се дължи от ответника.
По арг. от разпоредбата на чл. 259, ал. 2 КТ, съдът намира, че на ищцата не се дължат
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и за периода, в който е изпълнявал
длъжността „директор“ на СЗОК поради отсъствието му. От експертизата следва извод, че за
периода от 27.09.2022 г. до 03.01.2023 г. не е взимано решение за изплащане на
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служителите в НЗОК за
четвъртото тримесечие на 2022 г. По повод дължимостта на допълнителни възнаграждения
за постигнати резултати за периода от 14.02.2023 г. до 16.11.2023 г. от заключението на
вещото лице се установява, че за първото и второто тримесечие на 2023 г. също липсват
взети от управителя на НЗОК решения за изплащането им, а по отношение на третото
тримесечие на 2023 г. на ищцата не се следва допълнително възнаграждение поради
получената от нея оценка от 9 точки, както се установи по-горе. Допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати за периода от 14.02.2023 г. до 16.11.2023 г., в който
ищцата е изпълнявал длъжността „директор“ на СЗОК, не й се дължат и по арг. от чл. 259,
ал. 2 КТ.
С оглед гореизложеното, предявените осъдителни претенции по 107а, ал. 14, т. 5 КТ
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. oтхвърлената част от исковете.
Ищцата е представил доказателства за сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв. /съгласно Договор за правна защита № 1/26.02.2024 г.
/лист 50/, от който се установи, че на 26.02.2024 г. 1 500 лв. са получени в брой, както и
разписка от 25.03.2024 г. за останалата част в размер на 1 500 лв. в брой /лист 944/. В
договора за правна защита и съдействие не е посочено каква част от адвокатското
възнаграждение е платена по всеки от исковете, поради което съдът намира, че за всеки иск
адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лв. Ето защо по уважените в цялост искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 2 ответникът дължи на ищеца сумата от 1 000 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от всеки от исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и по чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ ответникът
дължи на ищеца сумата от 814,96 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. За
отхвърлените в цялост искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ на ищеца не се
дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на съда следва да се присъди дължимата се
държавна такса за уважените в цялост неоценяеми искове /по 80 лв. за всеки/ и за частично
уважените оценяеми искове, или държавна такса в общ размер на 493,34 лв., както и 166,97
22
лв. от платеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /700
лв./.
Ответникът не претендира и не представя доказателства за сторени разноски, поради
което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Е. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, извършено със Заповед № РД-09-
990/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на Н з к, със
седалище и адрес на управление гр. С.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник-директор“ на СЗОК в Н з к, със седалище и адрес на
управление гр. С.
ОСЪЖДА Н з к, със седалище и адрес на управление гр. С, да заплати на Е. С. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, на основание чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 225,
ал. 2 КТ обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 16.11.2023 г.
до 16.05.2024 г. вкл. в общ размер на 10 676,36 лв., от които сумата от 7 636,36 лв.,
представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 16.11.2023 г. до 14.01.2024 г.,
и сумата от 3 040 лв., представляваща разлика в заплатите за периода от 16.01.2024 г. до
16.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 7 636,36 лв. до
пълния предявен размер от 8 000 лв. и за периода от 14.01.2024 г. до 15.01.2024 г.
ОСЪЖДА Н з к, със седалище и адрес на управление гр. С, да заплати на Е. С. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, на основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ сумата от 238,63 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа
на 21.10.2023 г. съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1368/19.10.2023 г. и сумата от
238,63 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност
от 6 часа на 14.10.2023 г. съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1353/16.10.2023 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 107а, ал.
14, т. 2 КТ за разликата над уважения размер от по 238,63 лв. до пълния предявен размер от
по 360 лв. за всеки иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, срещу Н з к, със
седалище и адрес на управление гр. С, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от
24 000 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимото се трудово
възнаграждение на ищеца за периода от 23.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и за периода от
23
15.02.2023 г. до 15.11.2023 г., в които е заемала длъжността „директор“ на СЗОК, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, срещу Н з к, със
седалище и адрес на управление гр. С, искове с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ за
сумата от 3 000 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати
резултати за периодите от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. и от 01.10.2023 г. до 16.11.2023 г., и за
сумата от 8 000 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати
резултати в периода от 23.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и в периода от 15.02.2023 г. до
15.11.2023 г., в които ищецът е заемала длъжността „директор“ на СЗОК, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н з к, със седалище и адрес на управление гр. С, да заплати на Е. С. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 814,96 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н з к, със седалище и адрес на управление гр. С, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 660,31 лв. – държавна такса и разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24