Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260006

 

гр. Кубрат, 11 февруари 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кубратският районен съд, в публичното заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                    

 

        При участие  на  секретаря  П.П.и в присъствието на прокурора ………………….., като разгледа АНД № 19 по описа за 2021 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 1 от УБДХ,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПРИЗНАВА нарушителя Т.И.К. *** на  *** ***, неженен,  неосъждан, български гражданин,  без образование,  ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2021 год. в гр. Кубрат, обл. Разград, е осъществил проява на дребно хулиганство, поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, във вр. с чл. 6, б. „а“ от УБДХ му налага наказание ГЛОБА в размер на 100.00 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд – Разград на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

НАСРОЧВА делото пред Окръжен съд – Разград на 16.02.2021 година от 14:30 часа в случай на обжалване, за което незабавно да се уведоми Окръжна прокуратура - Разград.

Препис от решението да се изпрати на РУ на МВР – гр. Кубрат за сведение,  след влизане в сила на решението.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/Ал. Великова

 

Мотиви към Решение № 260006/11.02.2021 г. по АНД № 19 по описа на Районен съд – Кубрат за 2021 г.

 

Постъпила е полицейска преписка рег. № 290000-851/11.02.2021 г. по описа н.Р.у.н.М.г. ведно с Акт № 21/11.02.2021 г. за констатиране проява на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) н.Р.у.н.М.г.

Нарушителят е: 

Т.И.К. *** на  *** ***, неженен,  неосъждан, български гражданин,  без образование,  ЕГН **********.

Актосъставителят Д.Г.Р.– полицейски инспектор при Р.у.н.М.г. поддържа акта, както е съставен и предявен.

Нарушителят Т.И.К. заявява, че не помни нищо от случилото се на инкриминираната дата. Защитникът му пледира за постановяване на съдебен акт, с който подзащитният му да бъде оправдан, тъй като на процесната дата е бил с епилептичен припадък, а не както сочат свидетелите от филиала на спешната помощ. Алтернативно, ако съдът приеме, че нарушителят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ пледира съдът да наложи административно наказание „Глоба“ на минимума, предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние, материално положение – полага грижи за малолетната си дъщеря и възрастна жена с деменция.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, както и обясненията на нарушителя, намира следното:

От фактическа страна:

На 10.02.2021 г. нарушителят Т.И.К. бил в дома си, който обитавал заедно с малолетната си дъщеря Лили и възрастна роднина с деменция и за които се грижел. Изпил седем бири, след което започнал да пие ракия. Докато пиел разговаряли по „месинджър“ със св.В.С., с която били в приятелски отношения. Състоянието на К. се влошило, който бил със заболяване епилепсия, поради което С. подала сигнал на тел.112.  В дома на К. пристигнали св. Н. А. – мед. Фелдшер заедно със св. Г. С. – шофьор. А. опитала да прегледа нарушителя, той видимо не бил в гърчово състояние, а в алкохолно опиянение, като дъщеря му съобщила, че е употребил алкохол. Свидетелката го изчакала да уринира, след което пристъпила към поставянето на инжекция. По време на манипулацията нарушителят стиснал здраво ръката на фелдшерката в областта на лявата китка, тя изпитала болка, но за да не създаде риск за пациента в момента на манипулацията, продължила да поставя медикамента. Когато се върнала във филиала показала на колежката си, също дежурна на смяна – св. Т. Н. – ръката си, която била зачервена от стискането на пациента. След няколко минути отново св. С. повикала спешния екип, като заявила, че К. не се подобрява, но тъй като от ФСМП не отивали, С. отишла на място в болницата и отправила обидни думи към здравните работници. Последните поискали съдействие от полицейските служители и съвместно с тях посетили отнова адреса на К.. Този път със св.С. била св. Н., която опитала да прегледа пациента, той се държал грубо и едва след намесата на полицейските служители му била поставена инжекция с диазепам. След като фелдшерката приключила с манипулацията, К. отправял обидни думи и псувни към нея. 

Във връзка с инцидента служителите в РУМВР–Кубрат  снели писмени сведения от всички участници, след което актосъставителят ПИ Р. съставил акта за проява на дребно хулитанство внесен в съда.

По доказателствата:

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на св. С. и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК показания, депозирани от свидетелите А., Н. и С., писмените доказателства – епикриза и 2 бр. фиш за спешна медицинска помощ.

Съдът намира, че показанията на свидетелите А., Н. и С. следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като са последователни, изхождат от незаинтересовани лица, които са възприели действията на нарушителя лично и непосредствено. Безспорно от техните показания се установяват релевантните за делото факти – мястото и датата на конфликта, както и лицата между които е станал.

Показанията на св. С. в частта им, сочещи на това, че въпросната вечер нарушителят бил в гърчово състояние вследствие на заболяването си, не следва да се кредитират. В тази насока съдът дава вяра на свидетелките А. и Н., възприемайки тяхната експертиза като медицински работници, на които е възложена най-отговорната задача – да окажат квалифицирана бърза помощ на нуждаещ се пациент. И двете свидетелки сочат, че нарушителят не е бил в гърчово състояние, а в алкохолно опиянение. В този смисъл са и признанията на нарушителя в съдебно заседание, както и приложените такива към административнонаказателната преписка.

Съдът не кредитира показанията на св. С. в тази им част, тъй като тя е в близки приятелски отношения с нарушителя, а от друга страна не е възприела лично и непосредствено случилото се, а както сочи – чрез месинджър.   

Съдът кредитира събраните по делото доказателства – показания на свидетелите А., Н., Б., частично показанията на св.С., които безпротиворечиво сочат, че нарушителят Т.И.К. е извършил действия, които нарушават обществения ред – държал се е оскърбително към медицинските служители от дежурния екип на спешна медицинска помощ в гр. Кубрат, пристигнали да му окажат помощ. 

От правна страна:

Чл. 1, ал. 2 от Указ № 904 от 28. ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство урежда три основни хипотези на административни нарушения:

1.      ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора;

2.     оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността;

3.     скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие.

В настоящия случай е налице втората хипотеза, при която не се изисква непристойната проява да е извършена на публично място.

 От обективна страна Т.И.К. е осъществил проява на дребно хулиганство, изразяващо се в това, че на 11.02.2021 г. в гр. Кубрат, на ул. „**, в дома си е извършил непристойна проява, изразяваща се в в оскърбително отношение и държание към служителите от филиала на ЦСМП в гр. Кубрат – стискане на ръката на св. А., отправяне на обидни думи, с които действия е нарушил обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Безспорно неговото поведение касае непристойни прояви в употреба на посочените изрази и неправомерни действия, които са се проявили в оскърбително отношение и държане към здравните работници и с които се засягат обществения ред и спокойствие.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното настъпване.

Действайки по описания начин, нарушителят Т.И.К. ангажира административнонаказателна отговорност по УБДХ и следва да понесе предвиденото в закона наказание.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прие като съответно и наложи на нарушителя Т.И.К. административно наказание „Глоба“, на основание  чл. 6, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, в размер на минимума, а именно от 100 лева.

Съдът счита, че наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение и годно, в конкретния случай, с изтърпяването му да бъдат осъществени целите и задачите на административното наказание за предупредително и възпитателно въздействие върху нарушителя. Съдът определи административното наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, здравословно състояние на нарушителя, съдействие за разкриване на обективната истина.

Водим от изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                     Председател:  /П/ - А.ВЕЛИКОВА