№ 1933
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. М.
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100106456 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на О. В. К. срещу „А.С.
К. ДКЦ Т.“ ЕАД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане на служители при ответника, изразяващо се в
неправилно проведено лечение, ведно със законната лихва от 20.06.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът в подадената от него искова молба, че на 20.06.2017 г. била
нахапан от кучето си, при което получил увреждане на 4-ти и 5-ти пръст на
дясната лъка, наранявания по гърдата вляво, дясна мишница и дясна китка.
Посетил незабавно „А.С. К. ДКЦ Т.“ ЕАД, където го прегледал
специалист – ортопед. При рентгеновите изследвания се установила фрактура
на 5-ти пръст на дясната ръка. Поставили му шина за срок от 20 дни.
След сваляне на гипсовата шина състоянието му се влошило – пръстът
останал дъговидно извит, без възможност да се движи. Рентгенографията
показала прекъсване на контура по протежение около 1.5 мм на проксимална
фаланга. Добрата медицинска практика изисквала оперативна интервенция за
отстраняване на прекъсването. Такава обаче не била извършена и това довело
до невъзможност за нормално функциониране на пръста и продължаващи
1
болки в 5-ти пръст на дясната ръка.
Ищецът твърди, че ответникът следва да понесе отговорност за
търпените болки и страдания, причинени от неправилното лечение на лекари,
на които ответникът възложил извършване на лечебна дейност.
Моли „А.С. К. ДКЦ Т.“ ЕАД да бъде осъден да му заплати сумата от 26
000 лева обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законните лихви
от 20.06.2017 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК от „А.С. К. ДКЦ Т.“ ЕАД е постъпил
отговор, в който се оспорва основателността на предявения иск. Липсвали
доказателства за необходимостта от извършване на оперативна интервенция и
за състоянието на пръста на дясната ръка след сваляне на шината. Оспорва
пасивната си легитимация, предвид провеждане на първоначалното лечение в
„А.С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД, а не при ответното лечебно заведение.
Възразява и срещу твърденията за допуснати нарушения съобразно
правилата на добрата медицинска практика и медицински стандарти.
В отговора се съдържа и възражение за погасяване по давност на
законните лихви три години преди датата на завеждането на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „А.Б.“ АД оспорва
иска по основание и размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 45 от
ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на ответника физическо лице е
обусловено от доказване с допустимите и относими доказателствени
средства, че при изпълнение на лекарските си задължения във връзка с
лечение на травма на пети пръст на дясната ръка ортопед при „А.С. К. ДКЦ
Т.“ ЕАД е допуснал нарушение на утвърдени правила и медицински
практики, в причинна връзка с което нарушение са настъпили вреди,
изразяващи се в трайна невъзможност за нормално функциониране на пръста
и продължаваща болка в увредената част на горен десен крайник.
По делото не се спори, че в 14.20 часа на 20.06.2017 г. О. В. К. е
2
потърсил помощ в лечебно заведение А.С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД поради
телесни увреждания, причинени от ухапвания от домашни кучета. Обективно
са установени разкъсно-контузни рани в лява пекторална област, дясна
кубитална област, по пръстите на дясната ръка, счупен нокът на първи пръст
на лява ръка, оток, болка и кръвонасядане на пети пръст на дясна ръка. След
промиване на раните и изписана лекарствена терапия пациентът е насочен за
консултация с ортопед.
Същия ден в „А.С. К. ДКЦ Т.“ ЕАД е направено рентгеново изследване
на пети пръст на дясна ръка в лицева и коса проекции. На лицевата проекция
в основата на проксималната фаланга по медиалната повърхност се виждало
прекъсване на контура по протежение от около 1.5 мм, което не се
забелязвало на другата проекция. В амбулаторен лист за преглед в „А.С. К.
ДКЦ Т.“ ЕАД е вписан резултат на рентген: неразместена фрактура на базата
на пета метакарпална кост. Поставена е гипсова шина за 20 дни.
За целите на съдебно-медицинската експертиза по делото са
представени образни изследвания – рентгенографии на пети пръст на дясната
ръка на О. К. от 20.06.2017 г. и от 24.07.2017 г.
При разчитането на образното изследване от 20.06.2017 г. е установено
счупване в основата на проксималната фаланга на пети пръст на дясна ръка с
дислокация на фрагментите под ъгъл. Това състояние на пръста е изисквало
закрито наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация. В
съдебното заседание на 24.03.2023 г. вещото лице д-р С. е пояснил, че не е
било извършено наместване на счупените части преди поставяне на шина и
това е причината да зарасне в неправилна позиция. При второто образно
изследване на 24.07.2017 г. е видима накриво зараснала кост, поправима само
с оперативна интервенция.
Даденото от вещото лице заключение съдът кредитира като обективно и
обосновано. То категорично потвърждава оплакването на ищеца за
неправилно лечение от страна на д-р Е. Влаев, на когото ответникът „А.С. К.
ДКЦ Т.“ ЕАД е възложил упражняване на възложената му от лечебното
заведение работа като ортопед травматолог.
Прекъсването на контура с видимо изкривения пръст на горния десен
крайник е било явно неглижирано от д-р Влаев, в нарушение на
медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за
3
лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации
на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ).
В чл. 81, ал. 2 от ЗЗ са установени основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска
помощ. Тези принципи в случая не са спазени. Лекуващият ортопед
травматолог не е преценил правилно състоянието на пациента. Дислокацията
е била видима от самото положение на пръста, дори и без рентгенова снимка.
Липсват данни да са правени опити за закрито наместване преди шиниране на
пръста. Този пропуск за оказване на качествена медицинска помощ на К. е в
пряка причинно-следствена връзка с произтеклите трайни за ищеца вреди:
обективно установената невъзможност за пълно свиване на пети пръст с
останалите пръсти на дясната ръка в юмрук. При извършения на 08.03.2023 г.
преглед на О. К. е установена ъглова деформация в областта на
проксималната фаланга на пети пръст на дясна ръка под ъгъл от 30 градуса,
отворен нагоре. В ставите на пети пръст на дясна ръка е запазен обемът в
движение, но поради деформацията, самият пръст изостава при пълен захват.
За търпените от К. неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Н., майка на ищеца. Разказва, че
през юни 2017 г. се случил инцидент, при който домашни кучета на сина й се
борили и едно от тях скочило върху О., при което му причинило разкъсано-
контузна рана на ръката и изместване на кокалчетата. О. посетил лекар в
болница „Т.“.От снимката се установило, че е била счупена малката фаланга
на пръста. Върнал се у дома с гипс до края на китката на дясната ръка.
Шината му причинявала болки и му пречела да се грижи за себе си. Нуждаел
се от помощта на майка си.
След като свалил шината се консултирал с лекари и се установила, че
преди поставянето на гипс не е направена фиксация.
В настоящото производство се установиха всички елементи от състава
на непозволеното увреждане. При извършване на регламентирана от ЗЗ,
медицинските стандарти и Правила за добра медицинска практика
професионална дейност не е проведено ефективно, ефикасно и качествено
лечение и от това за пациента О. К. са произтекли трайни неимуществени
вреди, свързани с нарушение в нормалната функция на пети пръст на десен
4
горен крайник.
Търсената от ищеца обезщетение за неимуществени вреди се се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
В резултат на неправилно проведеното лечение за 37-годишния О. К. са
произтекли вреди, изразяващи се в трайна невъзможност да свива пети пръст
на дясната си ръка. Това състояние на десния горен крайник създава за него
трайни затруднения в извършване на обичайни хигиенно-битови и ежедневни
дейности. Поставената гипсова шина не само не е допринесла за
възстановяване на увредената част от ръката му, но и е допринесла за
зарастване на пръста в неправилно положение. Това състояние е поправимо
чрез провеждане на оперативна интервенция за открито наместване –
счупване на пръста, фиксация и повторна имобилизация.
Всички тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение за
търпените в продължение на повече от пет години болки и страдания в
размер на 5 000 лева. Така определеното обезщетение не следва да бъде
намалявано поради обстоятелството, че увредата е причинена от кучета,
отглеждани от самия ищец. За нанесените му увреждания и търпените от това
болки той е потърсил своевременно лекарска помощ и законът му предоставя
правото да я получи в нужния, съобразно конкретните обстоятелства, обем и
качество. Немарливото изпълнение на професионалната медицинска дейност
от лекар, на когото ответното лечебно заведение е възложило упражняване на
медицинска дейност, не се намира в причинно-следствена връзка със
„самоувреждане“ от страна на ищеца, поради неупражнен надзор над
отглежданото домашното животно.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на законни
лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението ответникът е възразил в отговора на исковата молба за
погасяване по давност на този вид вземане. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
вземането за лихва се погасява с изтичане на тригодишна давност. Исковата
молба е заведена на 20.06.2022 г., поради което извън погасителната давност
5
са лихвите за периода след 20.06.2019 г.
В списък по чл. 80 от ГПК се претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. По делото не е
представен договор за правна защита и съдействие. В определение №
217/18.07.2016 г. на ВКС, гр. д. № 70/2016 г. на ВКС, III г. о., определение №
255/28.11.2016 г. на ВКС, т.д. № 2306/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №
179/28.06.2016 г., ч.гр.д. № 2439/2016 г. на ВКС, I г. о., определение №
621/06.11.2015 г., гр.д. № 4731/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в него
актове е прието, че за да упражни правото си на адвокатско възнаграждение,
адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
По тези съображения адвокатски хонорар на представителя на ищеца не се
дължи.
Ответникът изрично е заявил, че не претендира разноски за
производството.
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по делото,
поради което ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, „А.С. К. ДКЦ Т.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“,
бул. ******* да заплати на О. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„******* III“, бл. ******* сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от неправилно лечение на фрактура на
пети пръст на дясна ръка на 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от
20.06.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 26 000 лева и за законни лихви за периода 20.06.2017 г. –
19.06.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „А.С. К. ДКЦ Т.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул. ******* да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лева
6
държавна такса.
Решението е постановено при участието на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
******* – трето лице помагач на страната на ответника „А.С. К. ДКЦ Т.“
ЕАД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7