№ 161
гр. Плевен , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20214430100023 по описа за 2021 година
Производството е по глава втора от Закона за защита срещу домашното
насилие (ЗЗДН) .
Образувано е въз основа на молба с вх.№***г. от Б. Л. Т. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., *** против Л. Б. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** с искане
за прилагане на мерки по чл.5, ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН. Посочва се в молбата, че
ответникът е син на молителя. Твърди се, че Л. Б. Т. осъществил физическо
насилие над своя баща на 07.12.2020г. като му нанесъл юмрук в лицето, в
резултат на който пострадалият получил оток, болки и кръвоизлив по лицето.
Иска се от съда да постанови решение, с което да определи мерки за защита
от домашното насилие като бъде разпоредено на ответника да се въздържа
от извършване на насилие над молителя, както и да бъде поставена забрана на
извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и
срок, определени от съда за срок от 18 месеца.
Молителят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М. –В.-
АК-П., която поддържа молбата и моли съда да уважи изцяло като издаде
заповед за защита за максималния предвиден срок.
Ответникът не се явява. Представлява се от особен представител адв.Н.- АК-
П.. Представителят на страната взема становище за вероятна основателност
на молбата.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235,
ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Молителят е сред активно легитимираните лица по чл.3, т.5 от ЗЗДН.
Ответникът е сред кръга от лица, посочени в чл. 3 от ЗЗДН т.е. ответникът
разполага с пасивна процесуална легитимация.
Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес –
защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в
чл.3 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и следва да бъде
разгледана.
С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е
подсъден на Районен съд – гр.Плевен.
Разгледана по същество молбата е основателна.
От писмените доказателства по делото, разгледани по отделно, съдът
установява следните факти и обстоятелства:
Видно от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, че на 07.12.2020г. в град П. Л. Б.
Т. нанесъл юмрук в лицето на Б. Л. Т., в резултат на който пострадалият
получил оток, болки и кръвоизлив по лицето.
От приобщените писмени доказателства, разгледани по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
От значение за осъществяване на хипотезата на нормата за извършено
домашно насилие е: установяване на факта - налице ли е деяние по смисъла на
чл 2 от ЗЗДН или не. Легалното определение за "домашно насилие” е дадено в
чл.2, ал 1 ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е предвидена да
даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за
цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето,
нейното достойнство, емоционално и психично състояние. За да се проведе
успешно доказване на твърденията на молителя за осъществени спрямо него
актове на домашно насилие, същият следва да установи, че спрямо него е
2
реализирано домашно насилие чрез действия от страна на ответника,
изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно насилие".
Съгласно чл. 3, т. 5 от ЗЗДН защита по този закон може да търси лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от негов низходящ.
Спори се осъществено ли е насилие над молителя от страна на ответника.
Основно доказателство в настоящия процес е депозираната декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Смисълът и предназначението на декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под страх от наказателна
отговорност, верността на изложените в молбата факти и обстоятелства, като
декларацията е неразделна част от молбата и препраща към изложеното в нея,
но при направено оспорване за извършен акт на домашно насилие, в
доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборването на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й сила. В случая, по делото е представена
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която по същество се сочи осъществено
физическо насилие в резултат на което са причинени травматични
увреждания над Б. Л. Т..
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Тази декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика
от останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална
доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване
на истинността на фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва. По аргумент от
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма по-
голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства,
поради което следва да бъде ценена в съвкупност с всички доказателства по
делото.
Ето защо при наличието на други доказателства, които я опровергават,
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма задължителна за съда материална
доказателствена сила. 3а разлика от исковия процес, в който частните
свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила само в
хипотеза на удостоверяване на неизгодни за издателя факти, декларацията за
извършено насилие притежава материална доказателствена сила за
3
удостоверените от молителя изгодни за него факти. Действително, когато
актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН, именно поради нейната материална доказателствена сила. Ако в
обективният мир има и други доказателства във връзка с обстоятелството
дали е извършен твърденият насилнически акт, същите имат значение при
преценката основателността на молбата за защита от домашно насилие.
Предвид това, ако са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по - убедителни от нея,
материалната доказателствена сила на декларацията се явява оборена.
В конкретния случай съдът намира, че събраните по делото доказателства не
опровергават доказателствената сила на представената от молителя
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая са налице материално-
правните предпоставки по чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид безспорно доказания факт
за упражнено физическо насилие, извършено от ответника спрямо молителя
на процесната дата.
При определяне вида на мерките за защита по чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът се
съобрази с това, че целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно
насилие. Ето защо за да се ограничи възможността на ответника, да продължи
упражняването на евентуално насилие спрямо потърпевшия е наложително
срещу ответника да бъдат взети мерки по чл.5 ал.1 т. 1 и т.3 ЗЗДН-
задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие и забрана за
същия да приближава молителя, неговото жилище, местоработата му, местата
за социалните контакти и отдих, на разстояние по -малко от 200 метра за
максимално определения в закона срок от 18 месеца. Досежно срока, за който
да бъдат наложени възприетите мерки за защита, съдът изхожда от
продължилите във времето влошени взаимоотношения, като се отнеме
възможността на извършителя да извърши и друг акт на насилие спрямо
потърпевшия, както и мотивирането на ответника към въздържане от такива
действия и на всякакво насилие спрямо молителя. Ето защо срокът за
прилагането им следва да е максималния предвиден в закона.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН – "Във всички случаи съдът с
решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до
4
1000 лв." Настоящият съдебен състав намира, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 200 лв. с оглед тежестта на извършеното
правонарушение и наличните доказателства обуславящи висока степен на
обществена опасност на дееца.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН във вр. чл. 3 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати по сметка на РС – Плевен държавна такса за водене на делото – в
размер на 25 лв., 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, 600 лв.
за процесуално представителство на двама адвокати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.16, ал.1 от Закона
за закрила срещу домашното насилие, по отношение на Б. Л. Т. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ***, както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Л. Б. Т. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Б. Л. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***;
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Л. Б. Т. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., *** да доближава на по-малко от 200 (двеста )
метра от пострадалото лице на Б. Л. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***
жилището, в които живее, работното му място, както и местата за социален
отдих, за срок от 18 / осемнадесет/ месеца.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските
органи по местоживеене на извършителя на насилието.
ЗАПОВЕДТА СЛЕДВА ДА СЪДЪРЖА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към Л. Б.
Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** за последиците от неизпълнението
на заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН – задържане в РУ към ОД на
МВР и незабавно уведомяване на Районна прокуратура – П..
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Л. Б. Т. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., *** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.П.
„Глоба” в размер на 200 (двеста) лв., сумата от 25 лв. – държавна такса,
сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист и сумата от 600
5
лв. за двама адвокати или общо сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лв.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните ( на ответника чрез
адв. Н.) и на *** “П.” П..
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд П., като обжалването не спира изпълнението му и
издадената заповед.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6