Решение по дело №376/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Административното дело е образувано по жалба от А. Д. С. и Д. М. Д., двамата от [населено място], ***, подадена чрез пълномощник адв. С. Р., против Заповед № РД 15-1056/06.06.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която: е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 68,5 кв. м. земя, ведно с подобренията, представляващи част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.165 в землище гр. Сливен, собственост на оспорващите; и е определено парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя и подобрения в размер на 3650 лв.

В жалбата се твърди, че: оспорената заповед е издадена без да са налице фактически основания за постановяване на отчуждаването; в нарушение на чл. 108 от ЗУТ; при неправилно определяне размера на паричното обезщетение; при съществени нарушения на предвидените процедури. Заявено е искане оспорената заповед да бъде отменена изцяло или да бъде изменена в частта й относно определеното обезщетение. Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от упълномощен процесуален представител адвокат С. Р., който поддържа жалбата. Прави искане отмяна на заповедта изцяло или да бъде изменена в частта относно размера на паричното обезщетение, като бъде определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот в по-големия размер определен в заключението на съдебно – техническата експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител старши юрисконсулт Н. Ц., който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност моли сумата предвидена за обезщетение да бъде увеличена в по-малкия размер, определен в заключението на съдебно – техническа експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващите А. Д. С. и Д. М. Д. са собственици на поземлен с идентификатор 67338.416.165 в землище гр. Сливен, съгласно нотариален акт № 3, том I, дело 1 от 2021 г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№ 131 от 13.01.2021 г., Акт № 60, том І, дело 56/2021 г..

Отчуждителното производство е предприето на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите “Андреева чешма”, „Дюлева река” и „Сухата чешма”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен (л. 47), предвиждащ реализиране на част от улица от о.т.1460, през о.т.1127 и о.т.1126, до о.т.1125 за осигуряване на достъп до имоти, за което липсват данни, а и не се спори, че не е обжалвана от оспорващите.

С обявление ОРД 03-342/25.04.2024г., (л. 26/, процедирано по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, са уведомени собствениците, че се открива процедура по отчуждаване на имотите за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Обявлението е публикувано в два централни (вестник „24 часа", вестник „България Днес" от 30.04.2024 г. (л. 22 – 23) и един местен вестник - „АЛО Сливен" от 26.04.2024 г. (л. 24), както и на интернет страницата и таблото на общината (л. 21).

По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 14.04.2024 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с лицензиран оценител и. М. П., съгласно която отчуждаваните 68.5/1576ид. части от имота на оспорващите А. и Д. Д., представляващи част от ПИ с идентификатор 67338.416.165 са оценени на 3 650 лева (л. 28 и сл.). За да определи пазарната цена на отчуждаваната част от имот в общ размер на 3 650 лева, лицензираният оценител е ползвал стойност при използване на разходен метод и метод на пазарните сравнения (сравнителен подход с аналози).

Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 853,80 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 02.05.2024 г. от Община Сливен (л. 27).

В резултат на проведеното административно производство, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, била издадена оспорената Заповед № РД 15-1056/06.06.2024 г. на кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 68,5 кв.м. земя, ведно с подобренията, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.165 в м.”Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целия с площ 1576 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.416.163, ПИ 67338.416.162, ПИ 67338.416.166, ПИ 67338.416.404, ПИ 67338.416.149 и ПИ 67338.416.164, собственост на А. Д. С. и Д. М. Д., и е определено дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 68,5 кв.м. земя и подобрения, определено съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС, в размер на 3 650, 00 лв. /три хиляди шестстотин и петдесет лв./.

Процесната заповед на кмета на община Сливен била поставена на информационното табло на община Сливен на 06.06.2024 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващите А. и Д. Д. лично на 10.07.2024 г., които подали жалба против нея до съда с вх. № СД-01-01-2316/23.07.2024 г.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и възложена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице и. Ф. К. отчуждителното производство по обжалваната заповед, касае влязъл в сила окончателен проект на план за регулация, който: „План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони за северната част на местностите „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма", CO „Изгрев", землище на гр. Сливен", одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006г. на ОбС - Сливен, съдържа всички изискващи се компоненти съгласно Наредба № 8 от 14 юни 2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Според вещото лице пазарната цена на отчуждавания поземлен имот с идентификатор 67338.416.165 с площ с площ 68,56 кв. м. е в размер на 6 540,00 лева за земята, заедно с подобренията и в размер на 13 845,00 лева за земята, заедно с дейностите по укрепване на участъка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата на А. Д. С. и Д. М. Д. е допустима, тъй като е подадена от заинтересовани лица, адресати на оспорената заповед, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството е във връзка с отчуждаване на имот - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОС. Несъмнено и безспорно по делото се установи, че отчуждаването извършено въз основа на влязъл в сила План за улична регулация, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, за който липсват данни да е обжалван от оспорващите.

Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. В настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имота след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост.

Съобразно обаче разпоредбата на чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ.

По делото липсват данни, че от страна на оспорващите е инициирана процедура за изменение на ПУП преди издаване на оспорената заповед, следователно законосъобразно Кметът на община Сливен е започнал отчуждително производство след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ.

Оспорената Заповед № РД 15-1056/06.06.2024 г. на кмета на Община Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл. 3, ал. 2 от ЗОС са публична общинска собственост. Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл. 21, ал. 1 от ЗОС.

От заключението на вещото лице се установява, че в конкретния случай отчуждителното производство по обжалваната заповед, касае влязъл в сила окончателен проект на план за регулация, който: „План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони за северната част на местностите „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма", CO „Изгрев", землище на гр. Сливен", одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006г. на ОбС - Сливен, съдържа всички изискващи се компоненти съгласно Наредба № 8 от 14 юни 2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове.

Съдът намира за неоснователно и неотносимо към спора по делото обстоятелството дали Община Сливен е осигурила, респ. предвидила средства в бюджета за извършване на строителството на улицата, за която е извършено отчуждаването на процесния имот. Липсата на започнато строителство е относимо към правото на оспорващите да поискат евентуално отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 31 от ЗОС.

В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че оспорването на процесната заповед в нейната цялост е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предмет на оспорване в настоящото производство е и размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидения за отчуждаване поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице. Двамата оценители са достигнали до различни цени на оценявания поземлен имот и намиращите се в него подобрения, като оценителят в административното производство е посочил, че е използвал разходния и сравнителен метод, а назначеното по делото вещо лице – сравнителния метод за оценка на земята и количествено стойностна сметка на видовете СМР за изпълнение на подобренията. Отделно от това вещото лице е дало заключение стойността на СМР с цел укрепване на участъка с габиони, като е съобразил разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от ЗУТ.

Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице К. пазарна стойност на отчуждавания поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС, като размерът на обезщетението следва да определи на 6 540,00 лева.

Съдът счита за неоснователно искането на процесуалния представител на оспорващите за присъждане в тяхна полза на по-високия размер на определеното със заключението на вещото лице обезщетение, а именно – в размер на 13 845,00 лева, тъй като то не е определено по реда на ЗОС. При определяне на обезщетението в този размер вещото лице е включило в него стойността на СМР с цел укрепване на участъка с габиони, като е съобразил разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от ЗУТ, според която: „Собствениците на поземлените имоти се обезщетяват за вредите, причинени от прилагането на плана за вертикално планиране. В случая се прилага чл. 210.“ В конкретния случая обаче при отчуждаването по реда на чл. 22 от ЗОС, съгласно ал. 5: „Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.“. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗОС "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон.“. Т.е. разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от ЗУТ, предвижда обезщетение за вреди, което е различно от равностойното парично обезщетение, съгласно разпоредбите на ЗОС, където няма предвидено обезщетение за вреди.

По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен в оспорената  част по отношение на размера на определеното възнаграждение е неправилна, поради което следва да бъде изменена, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 3 650,00 лева на 6 540,00 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал. 1 от АПК Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски за платена държавна такса в размер на 20 лева, за изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 600 лева и за изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 1 500 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващите, предвид обстоятелството, че представлява двама жалбоподатели и съобразно фактическата и правна сложност на делото, вкл. броя на проведените съдебни заседания.

Воден от гореизложеното и на основание и чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. С., [ЕГН] и Д. М. Д., [ЕГН], двамата от [населено място], ***, подадена против Заповед № РД 15-1056/06.06.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 68,5 кв.м. земя, ведно с подобренията, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.165 в м.”Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целия с площ 1576 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.416.163, ПИ 67338.416.162, ПИ 67338.416.166, ПИ 67338.416.404, ПИ 67338.416.149 и ПИ 67338.416.164, собственост на А. Д. С. и Д. М. Д..

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-1056/06.06.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 68,5 кв.м. земя, ведно с подобренията, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.165 в м.”Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целия с площ 1576 кв.м, определено съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС, в размер на 3 650, 00 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 3650,00 лева на 6 540,00 (шест хиляди петстотин и четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на А. Д. С., [ЕГН] и Д. М. Д., [ЕГН], двамата от [населено място], *** направените по делото разноски в размер на 2 120 лева (две хиляди сто и двадесет лева).

 

Решението на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.