Р Е Ш Е Н И Е №234
гр.ВРАЦА,18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на седемнадесети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа
докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №116 по описа за 2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №978/18.12.2018 год.,постановено по гр.дело №1115/2018
год.,състав на РС-Враца е уважил
предявените от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД-гр.София против Б.И.Д. ***
положителни установителни искове,като е признал за установено в отношенията между страните,че Б.Д. дължи на „Фронтекс интернешънъл”ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
от 23.06.2017 г. по ч.гр.дело №2684/2017 г. на РС-Враца,:
-на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД сумата от 241,92 лв.,ведно със законна лихва за
периода от 21.06.2017 г. до изплащане на вземането,представляваща главница по договор за потребителски кредит №*********/19.06.2015г.;
- на основание чл. 422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД сумата от 4,21
лв., представляваща договорна лихва за периода 17.08.2015 г. - 27.12.2015 г.;
- на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД сумата от 76,56 лв., представляваща такса за оценка на досие и такса за услуга
„Кредит у дома” за периода 17.08.2015г. - 27.12.2015 г.;
-на основание чл.422 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата от 43,81
лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.08.2015 г. - 30.05.2017 г.
На основание чл.78,ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца
сумата от 725 лв. - деловодни разноски за исковото производство,и 75 лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 2684/2017 г. на РС- Враца.
Недоволна от решението е останала
ответницата Б.И.Д.,която го обжалва чрез назначения й особен представител адв. К.К. *** с
въззивна жалба вх.№388/10.01.2019 год.
В жалбата се поддържа,че решението е
недопустимо,неправилно и незаконосъобразно.Навеждат се доводи,че ищецът е
упражнил ненадлежно правото си да предяви иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,при което исковата претенция е недопустима,което от своя страна прави и
решението недопустимо.Същевременно се изтъкват и доводи за неоснователност на
исковата претенция.Посочва се,че районният съд не е съобразил,че заемателката -
въззивник не е била запозната с преддоговорна информация,не е съобразил също,че
първоначалният договор не отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, съответно
няма данни и за действителността му.Изтъква се,че липсват данни,от които да се
установи механизмът,по който е формирано всяко едно от претендираните
задължения,а оттам и претендирания размер на тези задължения.Посочва се и,
че съгласно съдебната практика на ВКС
съдът бил длъжен да се произнесе служебно и по наличието на неравноправни
клаузи в потребителския договор и противоречието им с
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9,т.11 и т.20 и ал.2 от Закона за потребителския
кредит.Иска се отмяната решението и отхвърляне на исковата претенция.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След
анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с
доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд-Враца
е сезиран със заявление от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД- гр.София, с
което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Б.И.Д.
за следните парични вземания: главница в размер на 241.92 лева, дължима поради
неизпълнение на задължение по договор №*********/19.06.2015г. сключен между
"Провидент Файненшъл България" ООД и Б.И.Д.; договорна
възнаградителна лихва в размер на 4.21 лева за периода от 17.08.2015г. до
27.12.2015г., лихва за забава в размер на 43.81 лв. за периода от 17.08.2015г.
до 30.05.2017г., такси в размер на 76.56 лв. както и законната лихва от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата.
Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса в
размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №2684/2017 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №1872/23.06.2017 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане № 972/13.02.2018 г. районният съд на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя
на 22.02.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК,с молба с вх. №3777/19.03.2018г.,
същият е уведомил заповедния съд,че е предявил иск пред РС Враца за вземането
си.
В исковата молба, с която е сезиран РС-Враца, се твърди,
че на 19.06.2015 г. ответницата Б.И.Д. и "Провидент Файненшъл
България" ООД са сключили договор за потребителски кредит №**********/ 19.06.2015г.
за сумата в размер на 300 лв./главница/, със срок на кредита 27 седмици. Съгласно
уговореното между страните кредитополучателят се е съгласил да заплати фиксирана
договорна възнаградителна лихва в размер на 18.89 лева и такса за оценка на
досие в размер на 15.00 лева. В чл.25 от договора е уговорена допълнителна
услуга "Кредит у дома", представляваща домашна доставка на заетата
сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се
дължи такса в размер на 122.80 лева. Съгласно чл.27 от Договора, с подписването
му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й
размер.Твърди се, че ответницата не е изпълнила точно своите задължения и е
преустановила плащанията на 16.08.2015г., и от следващия ден същата е изпаднала
в забава и е начислено обезщетение в размер на законната лихва. Сочи се, че
крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 27.12.2015г., с което е
станал изискуем целият неизплатен остатък на задължението.
Поддържа се, че на 28.07.2016г. между "Провидент
Файненшъл България" ООД, като цедент и "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който цедентът се задължава да прехвърли на цесионера вземанията, предмет на
прехвърляне срещу заплащане от страна на цесионера на уговорената цена, считано
от датата на прехвърлянето - чл.2, ал.1 от договора. По делото е приложено Приложение
№1 към цесионния договор за удостоверяване, че задължението на Б.Д. е сред
прехвърлените в полза на цесионера вземания.
По делото е представено уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от цедента "Провидент Файненшъл България"ООД
до ответницата за извършената цесия от 28.07.2016 г., като няма данни то е да
получено от адресата, а и в исковата молба се поддържа, че уведомяването
предстои да бъде направено в исковото производство.
Направено е
искане да бъде приложено ЧГД №2684/2017г. по опис на РС Враца. Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
В съдебното производство връчването на исковата молба е реализирано в
условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба
съдът е назначил особен представител на ответника –адв. К.К.К. ***.
В срока по чл.131 ГПК адв. К. е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Развива подробни съображения за
липса на уведомяване за извършената цесия на ответницата и несъответствие на
кредитния договор с нормата на чл.11 от ЗПК. Навеждат се и доводи за нищожност
на договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Веселка Георгиева,
което е констатирало, че заемната сума е усвоена от длъжника, като са начислени
следните суми, дължими от ответницата: 300.00 лв. главница, 18.89 лв. –
договорна лихва; 15.00 лв. – такса за оценка на досие; 122.80 лева – такса за
услугата "кредит у дома". Посочено е в заключението, че ответницата е
направила две плащания, а именно сумата в размер на 34.00 лв. на 19.06.2015г. и
сумата в размер на 100.00 лева на 15.09.2015г. Констатирано е, че размерът на задължението
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към датата на изготвяне
на заключението е : 241.92 лв. – главница; договорна лихва върху главницата – 4.21
лв. за периода от 17.08.2015г. до 27.12.2015г.; сумата в размер на 8.28 лв. –
такса за оценка на досие; 68.28 лв. – такса за услуга "Кредит у дома".
Вещото лице е дало заключение и за размера на обезщетението за забава за
периода от 17.08.2015г. до 30.05.2017г., като е посочило, че то е в размер на
43,81 лв.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел иска за
основателен и го е уважил изцяло.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения установителен иск е чл.422 ГПК вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С иска по
чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи
като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя
страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
Ищецът основава
своето право на вземане против ответника на основание договор за цесия от 28.07.2016г.
между него и "Провидент Файненшъл България"ООД, съобразно който в
негова полза са прехвърлени вземания на цесионера, измежду които е и това срещу
ответника.
Съгласно
чл.99,ал.1 от ЗЗД,както сочи и районният съд, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.2 от ЗЗД, прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности,включително с изтеклите лихви,ако не е уговорено противното. Съгласно
ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
Действително по делото няма данни
уведомителното писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента "Провидент
Файненшъл България" ООД да е стигнало до ответницата Д., но в случая
приложение намира,както сочи и районният съд, последователната съдебна практика
на ВКС,според която с получаването на препис от исковата молба с приложените
към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че ответника е
валидно уведомен за цесията. От изложеното следва, че ищецът е материално
легитимиран да претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с
получената искова молба ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането
се счита, че ответницата е запозната с промяната на кредитора по кредитния
договор. Доводът, че исковата молба била
връчена на служебно назначения в съответствие с въведените в ГПК процесуални
изисквания особен представител на ответника е неоснователен, тъй като неговата
функция е защита на правата на последния с предвидените законови възможности. Следва
да се счита, че чрез особения представител,на който надлежно е връчена исковата
молба се счита известен и ответника. Възприемането на противното би означало,да
не бъдат зачетени никакви процесуални действия,с които съобразно закона е
натоварен особения представител,така че изложените в тази връзка доводи са
изцяло несъстоятелни.
В тази му част,решението на районния съд е
правилно и допустимо.
Въззивната инстанция обаче не споделя
направените изводи за спазени изисквания на съответните разпоредби на ЗПК,при
следните съображения:
На
ответницата е отпуснат паричен заем в качеството й на физическо лице,което представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12
от ДР на ЗЗП и същият има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
След
извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема,
че договорът е за потребителски кредит,чиято правна регулация се съдържа в
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба
на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на
чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената
служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор,
въззивният съд констатира следното:
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10,ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен
носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не
е спазено изискването относно минимално допустимия
размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В
конкретния случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при
съставяне на договора е използван шрифт Georgia, с размер 6. Дори
и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или
че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на
шрифта категорично е налице по отношение на сключения с ответника договор, който видимо е съставен в почти
нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на
договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид,формат и размер шрифт се
отнася до всички елементи на договора.
На следващо място
в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/,но единствено като
абсолютна процентна стойност - 50%.Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Според разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви,други преки или косвени разходи,комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Към договора е
изготвен погасителен план, който съгласно констатациите на експертизата /не се
представя оригинала или заверено копие
от погасителния план/ съдържа информация за дължимите седмични вноски по
отношение на главницата, лихвата, такса оценка на досие и такса услуга у
дома. Липсва обаче предоставяне на
предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно,във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира,че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит
№*********/19.06.2015 г. между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
гр.София и Б.И.Д. е недействителен, тъй като не отговаря на част от
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и
т.12 ЗПК.
Последиците от
обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай чистата стойност на предоставения кредит е 300 лв., от които
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответницата е погасила
обща сума в размер на 134.00 лв.,които следва да се отнесат към погасяване на
главницата, при което неиздължаването по главницата остава в размер на 166.00
лв., за която следва да се приеме,че искът е основателен.
Както се посочи по-горе съгласно чл.23 ЗПК,при
наличие на обявена недействителност на договора за потребителски кредит,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност,при което присъдените с
обжалваното решение възнаградителна лихва в размер на 4.21 лв., договорна лихва
в размер 43.81 лв. и такси в размер на 76.56 лв. не се дължат.
При горните съображения обжалваното решение като
частично неправилно ще следва да се отмени в частта, с която искът за
главницата е присъден над 166.00 лв. до уважения от РС- Враца размер - 241.92
лв.,като се приеме,че над сумата 166.00 лв. следва да се отхвърли. Решението
следва да се отмени и в частта,с която са присъдени посочените по-горе
възнаградителна лихва, договорна лихва и такси с оглед на възприетата по-горе
недължимост поради установената по-горе недействителност на договора за
потребителски кредит, като се приеме, че предявеният иск следва да се отхвърли
и в тези части.
По разноските: С оглед приетата частична
неправилност на обжалваното решение, то ще следва да се отмени и в частта за
разноските,като на ищеца се присъдят такива, съобразено с приетото в настоящото
решение досежно частичната основателност на претенцията, а именно - основателност
на исковата претенция за установено вземане по договора за потребителски кредит
за главница в размер на 166.00 лв., респективно неоснователност в останалата
част до пълния размер на дължимата главница и претедираните възнаградителна
лихва,договорна лихва и такси. Или след съответните аритметични изчисления и
представен списък по чл.80 ГПК, за първата инстанция ответницата дължи
възстановяване на разноски в размер на сумата 351.02 лв. - в исковото
производство,и сумата 33.97 лв. в заповедното такова. Пред въззивната
инстанция въззиваемото дружество не е претендирало разноски и такива не следва
да бъдат присъждани.
Съгласно указанията,дадени с
Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК, при
депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на
държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него страна,а именно
въззивника Б.Д..Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в
тежест на съответната страна съобразно изхода на делото.Тъй като въззивната
жалба е частично основателна, в тежест на въззивницата ще бъде възложена
държавната такса за въззивно обжалване в размер на общо 39.63 лв., съобразно
уважената част от исковата претенция, платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното и на основание чл.271,ал.1,пр.3 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 78/18.12.2018г., постановено по
гр.д.№ 1115/2018г. по опис на РС-Враца,в частите му,с които предявеният
иск с правно основание чл.422 вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от "ФРОНТЕКС ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ" ЕАД- гр.София против Б.И.Д.
е уважен за главница за горницата
над 166 лв. до уважения от РС-Враца размер от 241.92 лв.; за сумата 4.21 лв.-договорна лихва за периода от
17.08.2015 г. до 27.12.2015 г.; за
сумата в размер на 43.81 лв. представляваща мораторна лихва за периода от
17.08.2015г. до 30.05.2017г. и сумата в размер на 76.56 лева, представляваща такса
за оценка на досие и такса за услуга "Кредит у дома" за периода 17.08.2015
г. до 27.12.2015 г., както
и в частта за разноските и вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ обективно предявените искове с правно основание
чл.422 вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от
"ФРОНТЕКС ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ" ЕАД- гр.София против Б.И.Д. за горницата над
сумата от 166.00 лв. до присъдения с първонистанционния съдебен акт размер от 241.92
лв.-главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2015г.,сключен с "Провидент
Файненшъл България" ООД, чиито вземания по договора са били прехвърлени на
ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г.; за сумата 4.21 лв.-договорна лихва
за периода от 17.08.2015 г. до 27.12.2015 г.; за сумата в размер на 43.81 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 17.08.2015г. до 30.05.2017г. и сумата в размер на
76.56 лева, представляваща такса за оценка на досие и такса за услуга
"Кредит у дома" за периода 17.08.2015 г. до 27.12.2015 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН ********** да
заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, гр.София направените
пред първата инстанция разноски в размер
на 351.02 лв. и в заповедното производство по ч. гр.д. № 2684/ 2017 г.на
Районен съд Враца в размер на 33.97 лв. съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН ********** да
заплати по сметка на
Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 39.63 лева за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Враца в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........