№ 3519
гр. С., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110140709 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ИВ. Д. Д., чрез
адв. К., срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост с адрес гр.
С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378, представлявана от управителя „Комплекс Мениджър“ ООД, с
която e предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на
решения по т. 2.2. и т.2.3. по протокол от 12.06.2021 г. на общо събрание на собствениците
на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
гр. С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378,
вх. 2, ет. 4, ап. № 8. Твърди, че на 12.06.2021 г. било проведено общо събрание на
собствениците на обекти в етажната собственост, находяща се на посочения по – горе адрес,
което било опорочено поради множество допуснати процедурни нарушения. Поддържа, че
по време на провеждане на общото събрание не било дадено сведение как се изчислявал
процентът на представените идеални части, като много от собствениците на самостоятелни
обекти напуснали събранието още при разглеждане на т.1, но това обстоятелство не било
отбелязано в протокола, а представителите на тези идеални части били отбелязани като
„въздържал се“. На следващо място, в протокола били записани общи идеални части, без да
се направи индивидуално изброяване на самостоятелните обекти, които гласували, както и
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. На следващо място,
сградата нямала изградено видеонаблюдение, поради което гласуването на разход в размер
на 17 000 лева имало характеристиката на „полезни разходи“ по смисъла на пар. 1, т. 12 ДР
на ЗУЕС, тъй като щяла да се изгражда нова система с характер на обща част на ЕС по
1
смисъла на чл. 38 ЗС. В тази връзка минималното мнозинство за вземане на решение за
полезни разходи било 75% от общите части, което мнозинство в случая не било спазено, тъй
като решението по т.2.1 било взето с по – малко мнозинство, а именно 56,99% идеални
части от 71,42% от представените ид.части на събранието, а по т. 2.2. – с 56,87% ид. ч. от
62,36% ид.ч. от присъстващите идеални части, т.е. решението било взето с по – малко от
50% от общите идеални части, при императивно определен кворум от 75%. При тези
твърдения моли съда да отмени посочените по – горе решения по т. 2 (т.2.1 и т.2.2) от
протокола от проведеното на 12.06.2021 г. общо събрание. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. А., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че
протоколът от ОС на ЕС, проведено на 12.06.2021 г. бил изготвен в законоустановения
седемдневен срок от момента на провеждане на ОС и бил поставен на видно място във
входа на сградата, като това обстоятелство било удостоверено с изричен протокол за
залепване на съобщението. От този момент започвал да тече 30-дневният срок за депозиране
на иск пред РС за отмяна на незаконосъобразните решения на ОС на ЕС по реда на чл. 40
ЗУЕС, като исковата молба била депозирана извън срока , в който заинтересованото лице –
собственик можело да поиска по съответния ред да бъде извършен контрол за
законосъобразност. Ето защо счита, че исковата молба е недопустима и производството по
настоящото дело следвало да се прекрати. В условията на евентуалност поддържа, че по
т.2.1 изобщо не било взето решение, като от процесния протокол било видно, че 63,60% от
присъстващите собственици били гласували „Против“ направеното предложение, поради
което същото било отхвърлено. Ето защо счита, че липсва интерес от искането за отмяна на
процесното решение по т.2.1. По отношение на решението по т.2.2. счита, че одобряването
на бюджет в размер на 17 000 лв. за изграждане на видеонаблюдение и възлагането на УС да
събере и одобри оферти било изцяло законосъобрано. Ето защо моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят и съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: 1/ че ищецът притежава
право на собственост върху самостоятелен обект в етажната собственост, находящ се в гр.
С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378, вх. 2, ет. 4, ап. № 8; 2/ че притежаваните от всеки от обектите в
етажната собственост идеални части съответства на идеалните части, посочени в списъка на
присъстващите собственици на имоти на общото събрание на етажната собственост,
проведено на 12.06.2021 г., които са приложени от ответника към молбата от 11.02.2022 г.
От приетия по делото протокол за проведено общо събрание от 12.06.2021г. се
установява, че по т. 2.2 от дневния ред е взето решение за одобряване на бюджет от 17 000
лева за изграждане на видеонаблюдение, за което УС да събере и одобри оферти, изготвени
на база предварително задание за изграждането. Прието е още, че разходът може да бъде
2
покрит от фонд ремонт и обновление или да бъде създадена кампания за допълнително
събиране на средства от собствениците на база идеални части. В протокола е отразено, че
предложението по т.2.2 е било подложено на явно гласуване от присъстващите 71,42% от
ЕС, като резултатът от гласуването бил следният: „ЗА“ – 56,99%; „ПРОТИВ“ – 16,45% и
„ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ – 26,56%.
От т.2.3 от представения протокол за проведено общо събрание от 12.06.2021г. се
установява, че предложението по т.2.2 било гласувано повторно, тъй като кворумът бил
отчетен погрешно към момента на гласуването по т.2.2. Ето защо било отправено още едно
предложение – да бъде изградено видеонаблюдение във вътрешния двор на комплекса. Така
по т.2.3 от дневния ред е взето решение в комбинация с т.2.2. за изграждане на
видеонаблюдение в двора, по входовете и по периферията на сградата. В протокола е
отразено, че предложението по т.2.3 е било подложено на явно гласуване от присъстващите
62,36% от ЕС, като резултатът от гласуването бил следният: „ЗА“ – 56,87%; „ПРОТИВ“ –
18,68% и „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ – 24,25%.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.П.К., който
заявява, че е присъствал на 12.06.2021 г. на общото събрание на етажната собственост в ж.к.
„М. 3“, бл.378. Свидетелят заявява, че тъй като сградата била доста голяма (250
собственика), на всеки била предоставена възможност да сравни данните за общи части и
имена за грешки и да се подпише. Организацията по самото събрание, освен от
поддържащата фирма, на която свид. К. е служител, била поверена на домоуправителите на
сградата - осем на брой, като всеки вход имал отговорник по вход. Всеки имал грижата за
собствениците от неговия вход да следи за документацията - дали всичко е изрядно и да не
се получават грешки. Един от собствениците водел протокола на събранието, който бил
софтуерен специалист и направил специален софтуер, който да отчита гласовете и
съответно софтуера след всяко гласуване изваждаше процента общи части и съответно кой
как е гласувал – „за“, „против“ или „въздържал се“. Водещият на събранието бил
управителят на фирмата „Комплекс Мениджър“. Собственикът на „Комплекс Мениджър“
участвал активно в събранието, по водене на събранието, комуникация с протоколчика и
съответно комуникация с всеки от отговорниците на входове. Тъй като сградата била
голяма, разделили общото пространство, където щяло да се проведе събранието, разделили
входовете на отделни части. Всеки отговорник на вход отговарял за неговата част и
съответно записвал гласовете и след всяко гласуване отговорникът представял резултата на
протоколчика, който смятал резултатите и тогава водещият на събранието обявявал дали
решението съответно е взето или не. След всяко гласуване, след дадения вот на
собствениците накрая софтуера автоматично изчислявал идеалните части и от там резултата
от гласуването. Протоколчикът водел протокола на ел. носител – лаптоп, като имал и
работен хартиен носител, от който после обобщавал данните. Свидетелят изяснява още, че
коментарите по т.2.2 продължили дълго време. Грешката в процентите се установила после
след гласуването, за това съответно в т.2.3 било направено допълнително гласуване и там
бил коригиран процентът идеални части. Грешката дошла от един от преброителите, който
3
не отразил неговия вход, като в т.2.3 били преизчислени идеалните части.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде допустим предявеният иск, ищецът следва да докаже наличието си на
право на иск, част от което представлява и спазването на тридесетдневният преклузивен
срок съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Процесното решение е взето след влизане в сила на
изменението на разпоредбата, обн. ДВ. бр. 26 от 1 април 2016г., поради което
тридесетдневеният срок за обжалване тече от получаването на решението по реда на чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС, а не от неговото оповестяване чрез залепване на съобщение за изготвяне на
протокола. Съгласно чл. 16, ал. 7, изр. 2 и 3 ЗУЕС, копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. В случая от представения по
делото протокол за проведено общо събрание се установява, че процесното решение е взето
на 12.06.2021 г., а исковата молба е подадена на 12.07.2021 г., поради което предявеният
конститутивен иск се явява в рамките на преклузивния 30-дневен срок съгласно чл. 40, ал. 2
ЗУЕС.
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че е взето от Общото
събрание решение, чиято отмяна се иска, както и твърдените в исковата молба нарушения
при вземане на процесните решения.
В тежест на ответниците е да докажат спазването на императивните изисквания по
отношение на свикването, провеждането и вземането на решения на Общото събрание,
както и че взетите решения не противоречат на императивни материалноправни норми, в
частност, че са спазени разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 5 ЗУЕС и чл. 17, ал. 2, т. 3,
респ. т. 6 ЗУЕС.
Сочените от ищеца пороци на посочените решения следва да бъдат разгледани в
поредност, съобразно тяхната тежест.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС определя, че общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители, собственици на най-малко 67 на сто идеални
части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т.
1-4 и 7 ЗУЕС. В проведеното на 12.06.2021 г. общо събрание в 10:10 часа, лично или чрез
пълномощник, са присъствали собствениците на самостоятелни обекти в сградата,
представляващи 80,7% идеални части от общите части на етажната собстветност, поради
което изискването на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС е спазено.
Изискванията към съдържанието на протокола са изчерпателно изброени в чл. 16, ал.
5 ЗУЕС - датата и мястото на провеждане на общото събрание, дневният ред, явилите се
лица и идеални части от етажната собственост, които те представляват, номерата на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал
4
се", техния подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите
решения. В приложение № 1 към протокола от общото събрание са посочени притежаваните
от отделните собственици идеални части от общите части, а в протокола е отразено как са
гласували отделните собственици по всяко конкретно решение, както и процент от
представените на събранието ид.ч. от общите части на сградата. Представеният по делото
протокол от проведено на 12.06.2021 г. общо събрание, ведно с приложенията към него,
отговаря на изискванията към съдържанието по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.
Основният спорен по делото въпрос е с какво мнозинство е следвало да бъдат взети
решенията по т.2.2 и 2.3 от протокола от провеведеното на 12.06.2021 г. общо събрание – с
мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части или с мнозинство не по-
малко от 75 на сто идеални части от общите части. Така ищецът се позовава на Решение №
942 от 05.02.2020 г. по в.гр.д. № 9867/2018 г. по описа на СГС, II – „Г“ въззивен състав, като
поддържа, че гласуването на разход в размер на 17 000 лева имало характеристиката на
„полезни разходи“ по смисъла на § 1, т. 12 ДР на ЗУЕС, тъй като щяла да се изгражда нова
система с характер на обща част на ЕС по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което минималното
мнозинство за вземане на решение за полезни разходи било 75% от общите части. Ответната
страна поддържа, че по своя характер охранителната техника представлявала техническо
средство по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „Д“ ЗУЕС, за което се изисквало разрешение на
общото събрание на ЕС и наличие на мнозинство повече от 50 на сто идеални части от
общите части – съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС, какъвто бил налице към момента на
вземане на решението по т.2.3 от дневния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „Д“ ЗУЕС, общото събрание приема
решения за поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата, като
съобразно чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС това решение следва да бъде прието с мнозинство повече
от 50 на сто идеални части от общите части. В чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС пък е предвидено, че
общото събрание на собствениците приема решения за извършване на полезни разходи и за
получаване на кредити - с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите
части. В § 1, т. 12 ДР на ЗУЕС е дадена легална дефиниция за полезни разходи - "разходите,
с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части,
не са нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за
основно обновяване".
В частност настоящият съдебен състав приема, че решенията по т.2.2. и 2.3. от
протокола от проведеното на 12.06.2021 г. общо събрание са незаконосъобразни, тъй като са
взети с мнозинство по – малко от 50 на сто идеални части от общите части. Т.е. дори и да
бъдат възприети доводите на ответната страна за необходимо мнозиство повече от 50 на сто
идеални части от общите части, това не променя извода на съда за незаконосъобразност на
решенията. Това е така, тъй като от представения по делото протокол от 12.06.2021 г.
несъмнено се установява, че решението по т.2.2 е взето с мнозинство 56,99% от
присъстващите 71,42%, т.е. по – малко от 50 на сто идеални части от общите части, а
решението по т.2.3 е взето с мнозинство 56,87% от присъстващите 62,36%. Тук следва да се
5
отбележи, че е необходимо да се прави разграничение между изискванията на законодателя
за наличие на кворум, за да бъде проведено общото събрание, и изискванията за вземане на
определени решения с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части или с
мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части.
Разпоредбите на чл. 17, ал. 2, т. 3, респ. т. 6 ЗУЕС са ясни, като Общото събрание на
собствениците приема решения за извършване на полезни разходи с мнозинство не по-малко
от 75 на сто идеални части от общите части, респ. за поставяне на технически съоръжения -
с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, а не със съответното
мнозинство от присъстващите на събранието етажни собственици.
Ето защо предявеният иск е основателен и решенията по т. 2.2 и т. 2.3 от протокол от
ОС от 12.06.2021 г. следва да бъдат отменени в приложение на чл. 40 ЗУЕС.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
заплатят направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 80 лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 600 лв., съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие. Релевираното от процесуалния представител на
ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното
от адв. К. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, изчислен съобразно чл. 7, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от ИВ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес – гр.С., ж.к. „М.-3“,
бл. 378, вх. 2, ет. 4, ап. 8, срещу Етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр.С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378, представлявана от управителя
„Комплекс Мениджър“ ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС,
решенията по т. 2.2. и т.2.3. от протокол от 12.06.2021 г. на общо събрание на собствениците
на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
гр. С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378.
ОСЪЖДА Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр.С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378, представлявана от управителя „Комплекс Мениджър“
ООД, ЕИК *********, да заплатят на ИВ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес – гр.С., ж.к. „М.-
3“, бл. 378, вх. 2, ет. 4, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 80 лева - разноски за
държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр.С., ж.к. „М. – 3“, блок № 378, представлявана от управителя „Комплекс Мениджър“
ООД, ЕИК *********, да заплатят на адв. Б.Д. К., с адрес: гр. С., ул. „Г.С.Раковски“ № 42,
6
ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумата от 600 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7