Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............
гр.В., 25.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1295
по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Т.И.Т. ***
иск с правно основание чл. 124
ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на недвижим имот
с идентификатор 10135.3523.21 по КККР на гр. В., с.о. „*“, с площ от 502 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 10135.3523.573,
10135.3523.22, 10135.3523.9503, 10135.3523.20, 10135.3523.19 и 10135.3501.7.
В исковата молба
ищецът твърдят, че през 2005г. е установил фактическа власт върху процесния имот с идентификатор
10135.3523.21, от когато владее същия необезпокоявано от никого. През
2007г. сочи, че е придобил чрез договор за покупко-продажба друг имот, находящ се в непосредствена близост до владяния
от него – имот с идентификатор
10135.3523.25. Излагат, че през 2016г. с оглед иницииране на
производство по обстоятелствена проверка, е декларирал имота като свой,
заплащайки дължимите данъци. По повод заявлението за издаване на скица, сочи да
е уведомен от СГКК-В., че Община В. е възразила срещу издаването на такава, тъй
като процесния имот бил актуван с акт за частна
общинска собственост № 9257/04.11.2016 год. Счита, че Община В. не е имала
основание да актува имота, поради което и сезират съда с искане за отричане
правата й.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община В.,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Излагат, че Общината е придобила правото на
собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. С оглед факта, че имотът е общинска собственост счита, че
по отношение на него намира приложение забраната на чл. 86 ЗС за придобиването
му по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С
молба-декларация от 13.06.2016г. ищецът Т.И.Т. е заявил признаване правото му
на собственост върху процесния имот с идентификатор
10135.3523.21, с площ от 502 кв.м., находящ се в гр. В.,
м. „*”.
По
искане на Т. е издадено удостоверение изх. № МТ-Т16006920ВН от 09.11.2016г. от
директора на дирекция „Местни данъци”, в което е посочено, че имотът посочен в
горната молба-декларация е деклариран от ищеца с декларация от 29.06.2016г.,
като към 08.11.2016г. по партидата за същия няма непогасени изискуеми
задължения. Видно от приложената на л. 8-9 от делото приходна квитанция, че Т.
е заплатил следващия се данък за имота и такса битови отпадъци за периода
2011г.-2016г. на датата на деклариране на същия.
От
приложеното на л. 59 от делото копие от писмо от началника на СГКК-В. се
установява, че Т.И.Т. е депозирал заявление за издаване на скица за процесния имот по повод на което е дадена възможност на
Община В. да изрази становище. Изразеното такова от ответника е обективирано в писмо от 28.11.2016г., в което Община В. е
възразила срещу издаването на исканата скица, сочейки че по отношение на имота
е съставен АОС № 9257/04.11.2016г. /л. 58/.
Цитираният
в горното писмо АОС № 9257/04.11.2016г. е приложен на л. 61 от делото, видно от
който, че Община В. е актувала имот 10135.3523.21 с площ от 502 кв.м., находящ се в землището на гр. В., м. “*”. Като правно
основание за съставяне на акт е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Не е вписан
бивш собственик на имота.
По
повод актуване на имота Община В. е изискала от кмета на район М. извадка от
всички предходни планове в обхвана та имота, в това число ПКП с таблица на
разпределение на кадастралните единици, заповеди за възстановяване и протоколи
за въвод във владение, искания за изменение на ПНИ. В
отговор на искането с писмо от 30.09.2016г. кметът на район М. е предоставил
исканите планове, като е посочил, че процесният имот
не попада под разпоредбите на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и няма издадени заповеди за
придобиване, съответно възстановяване на собственост, съгласно разпоредбите на
ЗСПЗЗ, както и въводи във владение /л. 72/. Посочено
е, че няма постъпили заявления с искане за изменение на ПНИ на СО „*”, част от
КР 505, землището на гр. В..
Приобщена
към доказателствения материал по делото са и извадки
от плановете за м. „*”, както и разписни листи към тях, от които се установява,
че по КП от 1983г. имотът е записан на К. Р., по този от 1988 на И., което лице
е вписано и в плана от 1998г.
В
таблицата за разпределение на кадастралните единици от стари план между
ползвателите по нов план на гр. В., кв. „В.” по стар кадастрален план (1962г. и
аерофотоснимки) е посочено, че в стар имот 22 с площ
от 1237.38кв.м. с неидентифициран собственик, попадат имоти по КП от 1997г.,
както следва: имот 21 с площ от 501.64 кв.м. с ползвател И., имот 22 с площ от
381.38 кв.м. с ползвател М.Г.Р., имот 23 с площ от 389.71 кв.м. с ползвател Х.
М. З. и имот 9503 с площ от 30.04 кв.м. с ползвател Община /л. 92/.
В хода на производство е проведена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира като обосновано и компетентно
дадено. От същото се установява, че за територията, в която попада процесния имот, са изработени следните планове:
- КП на терена северно от ж.к. „В.” от 1983г., приет с
техническа комисия. По този план процесният имот
попада с площ от 447 кв.м. в имот 1293; с площ от 36 кв.м. в имот 1292 и с площ
от 17 кв.м. в гора. Посочено е, че територията на ПИ 1293 по този план е
земеделска и по разписен лист имота се ползва за нива със собственик К. Р..
Площта на имота е 1300 кв.м., като същият граничи с имоти №№ 1292 – без данни
за собственик, 1306 – собственик В. И. Г.; 1301 – със собственик В. Е. Н. и с
имот 1302 – със собственик С. Г..
- КП на м. „*” от 1988г., приет с техническа комисия. По
този план процесният имот попада с площ от 445 кв.м.
в имот 21 и с площ от 58 кв.м. в имот с незатворен контур, представляващ гора.
В разписния лист имот 21 е записан със собственик И., като същият има за
граници имот 19 – собственик В.Е. Н., имот 20 – със собственик М. Е. Я. и Б. В.
Ч., имот 22 – със собственик М.Г.Р. и имот 36 – без данни за собственик.
- КП на м. „*”, одобрена със заповед №
РД-02-14-951/28.08.1998г. на МРРБ, който е актуализация на КП от 1988г. и
основа за изработване на ПКП на местността. Посочено е, че границите на процесния имот 10135.3523.21 съвпадат с границите на имот
21 по плана. Последният в кадастралните регистри е записан с начин на ползване
лозе и за собственик И., без данни за документ за собственост. Площта на имота
е 501.60 кв.м., като същият граничи с имоти 19 – със собственик В.Н. имот 20 –
със собственик М. Я.и Б. Ч., имот 22 – М.Г.Р. и имот 310 – със собственици М. С.
Н., А. Н.Н. и Г.С. П..
- ПКП на СО „*” е посочено, че е изработен за няколко
имота, само за бивши собственици, за които има решение на поземлена комисия за
възстановяване на собственост и изработен план на старите имотни граници.
Посочено е, че за процесния имот няма изработен ПКП.
- ПНИ на СО „*”, одобрен със заповед №
РД-10-7706-215/28.07.2010г., по който план границите и площта на процесния имот съвпадат с границите и площта на ПИ
10135.505.21. В кадастралните регистри е посочено, че за собственик е вписан И..
- комбиниран план на старите граници на поземлени имоти
на кв. „В.” и ползвателите по новия план, приет с протокол от комисия от СГКК-В.
по чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ на 02.10.1998г. По този план процесният
имот с 10135.3523.21 попада в ПИ 22 по Стар план, неидентифициран според
вписването в таблицата за разпределение към плана. Вещото лице сочи, че между
ПИ 22 по Стар план и ПИ 1293 по КП от 1983г., с вписан собственик К. Вълчев Р.,
е налице пълна идентичност. Същевременно К. В. В. и Д. К. В са записани за
собственици на ПИ 21 по стар кадастрален план. ПИ 21 по Стар план е идентичен с
ПИ 1301 по КП от 1983г. с вписан собственик на поземлен имот В.Е. Н.. Съсед на процесния имот по нов план е ПИ 22 със собственик М.Г.Р..
Отчитайки горното, експертът прави заключение, че в кадастралния регистър на
Стар план има несъответствие при вписване на собственик неидентифициран на ПИ
22 със собственик К. Р. по разписен лист към КП от 1983г. Посочено е, че за
тази част от м. „*” няма кадастрални планове в периода на отчуждаването на
земеделски земи, като старите имотни граници са определени чрез дешифроване на аерофотоснимки от
1942г. и вписване на бивши собственици чрез анкета.
Вещото лице сочи, че след извършени справки е установило процесният имот е бил земеделски преди колективизацията, не
е бил включван в ТКЗС, ДЗС, не е издаван АДС, липсват и данни имотът да е бил
предоставен за ползване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, не е провеждана
реституционна процедура и не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, няма
издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Посочено в заключението е, че поземлен имот – хавра с площ от 1.5 дка в м. „*”, собственост на К. В. Р. е
отчужден и включен в държавния поземлен фонд съгласно 16/01.02.1960г. на
комисия по ТПС, гр. В..
Цитираният протокол е приложен на л. 119-121 от делото,
видно от който на основание постановление на МС № 651/11.10.1950 г. и по молби
на нежители на гр. В. са отчуждени и причислени към държавния поземлен фонд
собствени земи на нежители на гр. В., в това число и притежаваната от К. В. Р. хавра от 1.5 дка в м. „*” – решение 10 по молба на Р. вх. №
386/01.02.1960г.
За доказване на твърдяното от ищеца осъществявана
фактическа власт върху имота ангажирани по делото са гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите В. Ю.Б. и Д. Г. Л.. От показанията на същите се
установява, че ищецът е установил фактическа власт върху имота за себе си през
2005г., като е стопанисвал същия. Към момента не стопанисва имота, предвид наличието
на спорове за собствеността върху същия.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим при наличие на правен
интерес от провеждането му. Конкретният правен интерес за предявяване на
положителен или отрицателен установителен иск се
обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните спор.
Според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 1 от ТР № 8/2012г., правен
интерес е налице в хипотезата, при която за предявилото иска лице съществува
възможност, отричайки правото на собственост на ответника, да придобие
самостоятелно вещо право върху същия. При гореизложеното и неоспорената и
доказана осъществявана от ищеца фактическа власт върху процесния
имот, актуван от ответната община, съдът намира, че за ищеца Т.Т. е налице правен интерес от отричане правата на
ответника, с оглед бъдещата възможност за съдия да придобие права върху
недвижимостта.
По предявения отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на
спорния имот. Като доказателство за оспореното нейно
право на собственост, Община В. представя АОС /частна/ №
9257/04.11.2016г. Последният установява, че като общинска собственост е актуван
ПИ 10135.3523.21. Актът за общинска собственост обаче, удостоверявайки възникването,
изменението и погасяването на правото на собственост, няма правопораждащо
действие. Съставянето на такъв акт, както и липсата на такъв, не се отразява
върху режима на собствеността, тъй като с него само
се констатира, че по силата на основание, вписано в него, общината е станала
собственик на имота /т.е. има характера на констативен акт/. Поради горното, при
спор за собственост оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото
на собственост и именно легитимиращият се с него
следва да установи основанието, на което е издаден. В настоящото
производство, Община В., чрез процесуалния си представител, в отговора на
исковата молба е въвела твърдения да е собственик на процесния
имот на основание чл. 25 ЗСПЗЗ.
Съгласно
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното
поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали
на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не
са изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е
разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване
в хипотези, изрично посочени в закона остават държавна собственост. В обхвата
на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и които
са останали собственост на физически лица в реалните им граници. Придобиването
правото на собственост относно земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става
по силата на закона.
В контекста
на горното, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че процесният имот попада в обхвана
на ЗСПЗЗ. От заключението по неоспорената от ищеца съдебно-техническа
експертиза се установи, че процесният имот попада с
площта си в имот № 1293 по КП на м. „*” от 1983г., като същия в разписния лист
към плана е записан на К. Р.. Установи се на следващо място, че по молба на
последния с решение на комисия по ТПС, гр. В. и на основание разпореждане №
651/11.10.1950г. е причислен към държавния поземлен фонд. С т. 6 на цитираното
разпореждане е разрешено приемането от местните комисии по ТПС земите, които се
предлагат от изселващи се турци, от собствениците на парекандетни
земи /земи, в землище, различно от местожителството
на собственика/ и от други земеделски стопани, при условие че притежателите им
доброволно писмено съгласие за това пред местния народен съвет. Разпоредено е местните комисии да причислят тези земи в
държавния поземлен фонд, след което Министъра на земеделието да разпореди
предаването им на ТКЗС, ДСЗ или местните народни съвети за стопанисване и
срочно засяване.
Установи се на следващо място, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на земеделска земя
по см. на чл. 2 от същия закон, какъвто характер е имал имотът и към момента на
безвъзмездното му отстъпване на държавата, което сочи на извода, че този имот е
подлежал на възстановяване на чл. 10, ал. 3 ЗСПЗЗ /относно основанието за
възстановяване на земите безвъзмездно предоставени по реда на разпореждане №
651/11.10.1950г. на МС, решение № 115 от 31.08.2012г. на ВКС по гр.д. №
132/2009г., І-во г.о./. Поради това и предвид
обстоятелството, че за имота липсват данни да са подавани заявления за
възстановяването му в предвидения в закона срок, както и липсата на ангажирани
от ищеца доказателства, че към датата на установяване
на фактическата им власт имотът е притежаван от физическо лице, съдът приема,
че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното, съдът намира, че Община В. се легитимира като
собственик на процесния имот на соченото от нея
основание, поради което и предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и отправеното от ответната страна
искане за присъждане на сторените по делото разноски, в полза на Община В.
следва да се присъди сумата от 350 лева – заплатен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Т., ЕГН **********,***. „*” 25, срещу
Община В., бул. ”**********” № **, представлявана от кмета И.Н.П., за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот с идентификатор
10135.3523.21 по КККР на гр.
В., с.о. „*“, с площ от 502 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 10135.3523.573,
10135.3523.22, 10135.3523.9503, 10135.3523.20, 10135.3523.19 и 10135.3501.7, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********,***. „*” 25, да заплати на Община В.,
бул. ”**********” № ** представлявана от кмета И.Н.П., сума от 650.00 лева /шестстотин и петдесет лева/,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: