Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 125
13.10.2022
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На тринадесети септември
2022 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор: МАРТИН
АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 71 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е
искова молба от С.Т.Г., ЕГН: ********** *** чрез А.М. *** против МВР - София.
В същата се
твърди, че със Заповед № 8121К-8462/02.07.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи ищецът бил временно преназначен за срок от една година
от ръководна длъжност Началник I
степен на Районно управление-Търговище при ОДМВР-Търговище на ръководна
длъжност Началник II степен
на Гранично полицейско управление-Сомовит при РД „Гранична полиция”-Русе при ГД
„Гранична полиция”-София. С Решение №
102/17.09.2021 г., постановено по адм.д.№ 189/2021 г. по описа на
Административен съд-Търговище, съдът е отменил
обжалваната заповед на МВР, приемайки същата за незаконосъобразна. С Решение №
2393/15.03.2022 г., постановено по адм.д.№10950/2021 г. по описа на ВАС, Пето
отделение, съдът е оставил в сила решението на Административен съд-Търговище.
Твърди, че
е изпълнявал длъжността Началник II степен на Гранично
полицейско управление-Сомовит като работното му място било в с.Сомовит,
общ.Гулянци, обл.Плевен. На 03.07.2021 г. е встъпил на работа в изпълнение на
длъжността и я изпълнявал до 25.03.2022 г.
За времето
на осъществяване на длъжността му била осигурена храна, но не му била осигурена
квартира, нито транспорт от гр.Търговище до работното място в с.Сомовит. Поради
това му се наложило да направил редица разходи, които към настоящия момент не
са му възстановени от МВР. Всяка седмица пътувал от гр.Търговище до с.Сомовит, в
началото на работната седмица и обратно в нейния край, за да се прибере при
семейството си. Ежеседмичното му пътуване било наложително, тъй като е семеен
човек с две учащи ненавършили пълнолетие деца, които се нуждаели от отглеждане
и възпитание в семейна среда и осигуряване на най-добрия им интерес като деца
чрез постоянна морална и материална подкрепа и от двамата родители. Това
постоянно пътуване генерирало разходи за гориво в общ размер на 1717,59 лв.,
което се удостоверява от представените към исковата молба фискални бонове от
бензиностанции. През месец юли 2021 г. се е придвижвал от гр.Търговище до
с.Сомовит с личния автомобил на своя шурей с рег.№ ... като генерирал разходи
за дизелово гориво. От месец август 2021 г. до месец март 2022 г. за
придвижване ползвал своя личен автомобил с рег. № ..., съпружеска имуществена
общност на него и на съпругата му, като закупувал гориво автогаз пропан-бутан и
бензин. Зе периода на изпълнение на длъжността Началник II
степен на Гранично полицейско управление[1]Сомовит
му се наложило еднократно да ползва автомобилни услуги, свързани с регулярното
обслужване на автомобила, а именно сменил моторното масло, маслен и въздушен
филтър, както и накладки, което му струвало общо 204 лв. Наел квартира в
с.Сомовит съгласно договор от 07.07.2021 г., която ползвал през целия период на
престоя си там. За квартирата заплатил общо 1120 лв. Наложило му се да си
закупи униформено облекло на обща стойност 194,17 лв., тъй като ръководната
длъжност Началник II
степен на Гранично полицейско управление[1]Сомовит
изисквала такова. Средствата осигурил от сумата /400 лв./, която му се полагала
за вещево осигуряване с униформено облекло и друго вещево имущество и
снаряжение. Последната сума той получил на основание чл.181, ал.2, предл.второ
от ЗМВР като парична сума за облекло, тъй като за титулярната му длъжност
Началник I
степен на Районно управление-Търговище при ОДМВР-Търговище не се изисквало
униформено облекло. Сумата от 194,17 лв. за униформа за длъжността II
степен на Гранично полицейско управление[1]Сомовит
той не би заплатил, ако не беше незаконосъобразно временно преназначен на тази
длъжност. Към настоящия момент придобитата униформа не може да му послужи нито
на работното му място в гр.Търговище, нито в свободното му време, тъй като
съдържа отличителни знаци, които той вече няма право да носи. Тъй като
не е бил
временно командирован в с.Сомовит, а временно преназначен, то спрямо него не е
бил приложим чл.181а, ал.3 от ЗМВР и съответно за времето на престоя си в
с.Сомовит той не е получил, освен брутното си възнаграждение, още и пътни,
дневни и квартирни пари.
Така общите
разходи, които e
направил за гориво, еднокатно обслужване на автомобила си, наем за квартира и
униформа, възлизат на 3235,76 лв. /1717,59 лв.+204 лв.+1120 лв.+194,17
лв.-3235,76 лв./.
С оглед на
това моли да се приеме, че му се дължи горепосочената сума 3235,76 лв., но с
начислен върху нея инфлационен индекс в размер на 349,46 лв. /10,8% върху
сумата 3235,76 лв./, за да може той към настоящия момент да си купи същите по
количество и качество стоки и услуги като стоките и услугите, които е можел да
си купи към месец юли 2021 г. с въпросната сума 3235,76 лв., ако не беше я
разходвал, за да изпълни незаконосъобразния индивидуален административен акт.
Претендира законната лихва.
Ответната
страна МВР-София взема становище, че Министерство
на вътрешните работи не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените
искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Надлежният ответник по
искове за обезщетения е съответната служба, учреждение или поделение, от което
е служителят, където е назначен служителят и полага труда си.
Юридическото
лице срещу което следва да се предявят претенциите са ГДГП към която структура
е преназначен г-н Г. *** - където е заемал предишната си длъжност С.Г.. Съгласно
чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните и областните дирекции на МВР са юридически лица.
Като юридически лица те притежават правна и финансова самостоятелност и поемат
задължения по граждански правоотношения, възникнали между тях и граждани по
повод на обезщетяване на вреди.
Съгласно
чл. 27, ал. 2 от ГИК съдопроизводствените действия се извършват срещу
висшестоящото учреждение, само когато държавното учреждение не е разпоредител с
бюджетни кредити. В т. 4 ит. 38 от списък[1]приложение
към член единствен на ПМС № 73/27.03.2015 г. за определяне на второстепенните
разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.
25/03.04.2015 г.) директорът на ГДГП и директорът на ОДМВР[1]Търговище са посочени
като второстепенни разпоредители с бюджет. МВР като висшестоящо учреждение не
носи отговорност за задълженията на своите структури - самостоятелни юридически
лица, поради това исковете спрямо МВР се явяват недопустими и производството по
тях следва да бъде прекратено.
Правото на
обезщетение при преместване на друго работно място е уредено в чл. 236 от
Закона за Министерството на вътрешните работи и в Наредба № 81213-920 от 13 юли
2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета
от Закона за министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи.
От
приложените към исковата молба касови бележки за гориво, счита че с тях не може да се докаже, че Г. е пътувал
всяка седмица от и до работното си място. Не е бил и длъжен да го прави. Не
може да се докаже и че са именно за това МПС, с което той се е придвижвал, тъй
като не са поименни и липсва рег. номер на МПС.
За
регулярното обслужване на автомобила на г-н Г. - няма приложени фактури за
направени подобни разходи от Г..
От копието
на вещевата книжка на Г. и сниманата под нея служебна бележка (Приложение № 9),
както и от писмо вх. № 4006р[1]4354/25.03.2022 г.
(Приложение № 11), на директора на РДГИ - Русе до директора на ОДМВР-Търговище
е видно, че за 2021 г. му е изплатена сума за облекло в размер на 400 лв. като
неносещ униформа служител (когато е изпълнявал длъжността „началник I
степен на РУ-Търговище при ОДМВР[1]Търговище“). Когато е
преназначен на длъжност началник II
степен на ГПУ[1]Сомовит при РДГП-Русе
към ГДИТ е
трябвало да изпълнява служебните си задължения в униформено облекло и за 2022
г. му е осигурено такова облекло за сумата от 194,17 лв., която му се полага на
основание чл. 181, ал. 2 от ЗМВР. Допусната е техническа грешка при изписване
на датата, на която му е предоставено облеклото за 2022 г. Вместо 07.01.2022 г.
е написано 07.07.2022 г.
Суми за
наем на жилище на служителите на МВР от друго населено място различно от
местоработата им ЗМВР не предвижда.
За
неоснователно се счита начисляването върху сумата на инфлационен индекс.
Окръжна прокуратура взема следното становище моли да не
се уважава така предявения иск с правно
осн чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респективно в случай, че са налице настъпили имуществени вреди,
значително да се редуцира е техния размер, като се присъди единствено
обезщетение за платени квартири – пари за квартира. В действителност е отменен
акта, с който ищецът е преназначен на длъжност в района на населено място
извън гр. Търговище, в който смисъл не следва да се приема, че има някакви
основания за предявяване на претенция по ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди.
Налице е обаче специална разпоредба на чл.236, ал. 1 от ЗМВР, където се уреждат
обезщетенията, които се дължат на служители на МВР при преместване на работа в
друго място. Такива обезщетения са изплатени. ЗМВР се явява специален по отношение на ЗОДОВ. Претендирането и
респективно приспадането и изчисляването на това, какви суми са
изплатени би затруднило значително процеса и не би фактически довело до
доказване на претърпени имуществени вреди, след като законодателят в специален
закон е уредил, че обезщетения за определени действия
на ръководството на МВР се изплащат в размер определен нормативно счита, че не може да се претендира обезщетение
по реда на ЗОДОВ. Все пак ако се приеме, че е налице основание, то единствените
имуществени вреди, които реално са доказани на база на представените писмени
доказателства, това са парите платени за квартира. Никъде не е
определено в ЗМВР и не е съществувало задължение на ищеца да извърши този вид пътувания,
за които са представени касови бележки за платено гориво. Абсурдно е искането
за присъждане на обезщетение за извършване на техническо обслужване на
автомобила. Така или иначе, техническото обслужване на автомобила би
се извършвало и в случай и че той не е пътувал по този път.
Липсват доказателства за това, дали горивото, което е заредено в
действителност е послужило за придвижване на ищеца до мястото,
където е изпълнявал длъжността в този период, до място където живее
- гр. Търговище. Той не е бил задължен по някакъв начин да пътува ежедневно в
тези посочени периоди, от мястото си на работа до гр. Търговище, а доколкото се
изтъкват аргументи, че същият е бил лишен от възможност да вижда малолетните си
деца и че е бил задължен едва ли не в това отношение да пътува, то по-скоро
можем да се обоснове извод за неимуществени вреди, но такава претенция не
е. Също се отнася и за парите за униформа. Така или иначе, това е
сума която се плаща. Тази сума е определена нормативно и служи за облекло на
полицейските служители. Това, че ищеца е работил и е било необходимо да си
закупи друга униформа, не означава, че тези средства не са разходени по
непредназначение или че той е бил длъжен да направи или задължен да направи
този разход, или че това е свързано по някакъв начин със заповедта му за
преместване. Алтернативно две искания имам. Първото ми искане е да отхвърлите
изцяло като неоснователна исковата молба, а второто - по преценка,
че все пак се дължат някакви имуществени вреди, да се редуцират до размера на платените наеми, които са
реални.
От
фактическа страна:
Не се спори
в процеса, че съгласно Заповед № 8121К-8462/02.07.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи ищецът е бил временно преназначен за срок от една година от
ръководна длъжност Началник I
степен на Районно управление-Търговище при ОДМВР-Търговище на ръководна
длъжност Началник II
степен на Гранично полицейско управление-Сомовит при РД „Гранична полиция”-Русе
при ГД „Гранична полиция”-София. С Решение № 102/17.09.2021 г., постановено по
адм.д.№ 189/2021 г. по описа на Административен съд-Търговище, съдът е отменил
обжалваната заповед на МВР, приемайки същата за незаконосъобразна. С Решение №
2393/15.03.2022 г., постановено по адм.д.№ 10950/2021 г. по описа на ВАС, Пето
отделение, съдът остави в сила решението на Административен съд-Търговище.
Като
доказателства са приети: удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0
№309455, акт за раждане серия УС-0 0593125 и ТЩР №**********, от които се
удостоверява, че ищецът е семеен и баща на две деца, които не са навършили
пълнолетие.
Ответната
страна е представила документи приети като доказателства по делото. Акт за встъпване в
длъжност от 03.07.2021 г.;. Акт за сдаване на длъжност от 25.03.2022 г.;
Удостоверение „А“ № 4066р-6126/28.04.2022 г. по описа на РДГП Русе; Фиш за заплата за август 2021 г. на С.Т.Г.; Вещева книжка на С.Т.Г. и служебна бележка;
Справка рег. № 4066р-10787/23.07.2021 г. за изплащане на обезщетение при
преместване на работа в друго населено място, съгласно чл. 236 от ЗМВР; Писмо
вх. №4066р-4354/25.03.2022 г.
Спорното в
процеса е необходимостта от извършване на съответния разход и обосноваността
му.
Претенцията
е по няколко пункта: еднократно обслужване на МПС, заплащане на наем, закупено
гориво, сума за облекло, към които се претендира прилагането на инфлационен
индекс.
Видно от
касов бон еднократно е ползвана услуга,
свързана с регулярното обслужване на автомобила, на стойност 204 лв. Липсва представена фактура
за извършените дейност и за кой автомобил е възникнала тази необходимост.
Представен
е договор за наем на квартира в с.Сомовит съгласно договор от 07.07.2021 г.,
която ползвал през целия период. Заплатени са общо 1120 лв. видно от шест
разписки като в едната сумата е 220 лв., в една за м. ноември-декември-100 лв.,
а останалите са на стойност 200 лв.
За
доказване разходите направени за гориво са представени 31 бр. Касови бонове.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.
4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността
не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие
или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или
бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ.
тази на ответника.
Според чл. 4 ЗОДОВ субективното
право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи
са непосредствена последица от акта, действието/бездействието на
административен орган. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и/или
пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото
състояние на увреденото лице, а пропусната полза се свързва с лишаването на
увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при
обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си
съгласно договора.
Видно от
назначената по делото експептиза, която съдът приема за обективна и изготвена
по компетентнос е дадено следното заключение: За делото ищеца С.Г. е представил 31 фискални бона
за закупени горива - дизел, бензин и газ пропан-бутан с
обща стойност 1 710.64 лв. Горивата са закупени на различни дати през периода от 06.07.2021
г. до 25.03.2022 г. Информацията по дати на за акупуване и вида на горивото във всеки
фискален бон е обобщена от експертизата в таблица 1 на констативно-съобразителната част.
Разстоянието от настоящия адрес на ищеца до
местоработата му в с. Сомовит е 195 км.
Г-н Г. е заявил, че пътуванията са извършенис два
автомобила, които са:- Лек автомобил марка ...с рег. № ....
Разходната норма за автомобила е 7.2 л.комбиниран разход бензин на 100 км. и
8.28 л. комбиниран разход на газ на 100 км.
- Лек автомобил марка Фиат, модел Стило с рег. № ....
Разходната норма за автомобила е 5.4 л.
комбиниран разход на дизелово гориво на 100 км.
След като е
взето предвид разстоянието от дома до
местоработата на г-н Г., разходната норма на двата автомобила, вида,
цената и датата на зареждане на горивото и справката за дните в отпуск експерта е изчислила, че общите разходи за
пътуване в двете посоки - в началото на работната седмицаи в нейният край са 1256.88
лв. Съдът приема ,че иска е основателен до този
размер, като до пълния му от 1717,59 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът
всяка седмица е пътувал от гр.Търговище до с.Сомовит, в началото
на работната седмица и обратно в нейния край, за да се прибере при семейството
си. Ежеседмичното му пътуване съдът приема, че е било наложително, тъй като е
семеен човек с две учащи ненавършили пълнолетие деца, които се нуждаят от
отглеждане и възпитание в семейна среда и постоянна морална и материална подкрепа и от
двамата родители. Законът за
Министерството на вътрешните работи е специален по отношение на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, поради което имуществената отговорност на
ответника не е пълна, а е ограничена до шест брутни месечни заплати. Това е по
отношение прекратяването на сл. правоотношение – чл.237, ал.1 ЗМВР. В чл.236 ЗМВР е намерила уредба хипотезата за преместване на работа в други населени
места и еднократното заплащане на обезщетение в размер на 50 на сто от брутното
месечно възнаграждение. В случая независимо от тази уредба съдът приема, че при
преместване, което в случая е незаконосъобразно, предвид отменения акт по
съдебен ред няма пречка да се търсят вреди по ЗОДОВ. Те са в пряка-причинна
връзка, защото не би се сторил подобен разход, ако не беше издаден
незаконосъобразен акт. Отделно текста не
урежда хипотезите на незаконно преместване, така както го прави разпоредбата на
чл.237 ЗМВР, но по отношение на прекратяването на служебното правоотношение.
Претенцията
за наем за квартира 1120 лв.съдът приема за доказана. Този разход не би се
направил, ако не е била издадена незаконосъобразна заповед, която е отменена по
съдебен ред в влязло в сила решение. Налице е пряка-причинна връзка.
По
отношение претенцията за еднокатно обслужване на автомобил в размер 204 лв. Видно от касов бон еднократно
е ползвана услуга, свързана с
регулярното обслужване на автомобила, на
стойност 204 лв. Липсва представена фактура за извършените дейност и за кой
автомобил е възникнала тази необходимост. Отделно в хода на процеса не е
доказано, че това възникнало еднократно обслужване е във връзка с отменената като
незаконосъобразна заповед. Т.е. ищецът е полагал грижата на добър стопанин по
отношение на веща, доколкото поддръжката на едно МПС, изисква непрекъсната
поддръжка по отношение на общото техническо състояние в изправност и е свързана с безопасността както на
ползващите автомобила, то и на останалите участници в движението. В тази връзка
съдът приема иска за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
По
отношение на претендирания инфлационен индекс, съдът приема за неоснователна и
недоказана претенцията в тази част. Трайно съдебната практика е приела, че
върху сумите претендирани като непозволено увреждане могат да се начисляват
мораторна и/ли законна лихва. Именно лихвата е един вид компенсиране на вредата
в пълна степен претендирана като главница.
По отношение претенцията за униформа в размер на 194,17 лв. Същата по
своя характер е целеви разход. Принципно не се допуска
заменянето на работното и/или униформеното облекло с пари. Същото е осигурено,
с оглед изпълнение на длъжността. Какво би могъл да си купи ищецът, ако му биха
били предоставени парични средства, а не в натура, както е в случая не може да
се приеме за пряка-причинна връзка от отменения административен акт.
Въз основа на изложеното ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати сумата
в размер на 1256.88 лв. представляваща закупено гориво през периода от 06.07.2021 г. до 25.03.2022 г. ведно със законната лихва считано от 28.04.2022 г. като следва да се
отхвърли искът до пълния му размер от 1717,59 лв.като
неоснователен. Следва да се заплати и сумата в размер на 1200 лв. представляваща заплатен наем за квартира през периода от 06.07.2021 г. до 25.03.2022
г. ведно със законната лихва считано от 28.04.2022 г.
Ответната страна следва да
заплати и на ищеца сумата в размер на 375, 50 лв. представляваща разноски за адвокатска защита съобразно
уважената част на иска и 10 лв. – държавна такса. Адвокатския хонорар е
изчислен в процентно отношение съответно уважената част на претендираните
главници.
Иска против
МВР за заплащане на сума в размер на 204
лв. представляваща еднокатно обслужване на автомобил 204 лв., сумата в размер на194,17 лв.
представляваща разход за закупено униформено облекло ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска
и инфлационен индекс в размер на
349,46 лв. върху
–
общата
сума от 3235,76 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ответната страна следва да
бъде осъдена на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ да заплати на Административен съд – Търговище
сумата в размер на 350
лв. разноски за ескпертиза.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА МВР - София да
заплати на С.Т.Г.,
ЕГН: ********** *** сумата в размер на 1256.88 лв., представляваща закупено гориво през периода от 06.07.2021 г. до 25.03.2022 г. ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г. като отхвърля иска
до пълния му размер от 1717,59 лв.като
неоснователен.
ОСЪЖДА
МВР - София да заплати на С.Т.Г.,
ЕГН: ********** *** сумата в размер на 1200 лв., представляваща заплатен наем за квартира през периода от 06.07.2021 г. до 25.03.2022
г. ведно със законната лихва считано от 28.04.2022 г.
ОСЪЖДА МВР - София да заплати на С.Т.Г., ЕГН: **********
*** сумата в размер на 375, 50 лв.,
представляваща разноски
за адвокатска защита, съобразно уважената част на иска и 10 лв. – държавна
такса.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Т.Г., ЕГН: ********** *** против МВР - София за заплащане на сума в размер на 204 лв. представляваща еднокатно
обслужване на автомобил, сумата в размер на194,17 лв. представляваща разход за закупено
униформено облекло ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска и инфлационен индекс в размер на 349,46 лв. върху –
общата
сума от 3235,76 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА МВР - София да
заплати на Административен съд – Търговище сумата в размер на 350 лв. разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховен административен съд на Република България.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: