№ 20903
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110113008 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „В.Т.“ ООД, ЕИК ***
срещу „П.И.Б.“ АД, ЕИКД ***, с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 495 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 5 100,00 лева, представляваща сбор от 100,00 лева – частичен иск от вземане в общ
размер на 12 000 – задатък, и 5 000 лева – частичен иск от вземане в общ размер на 5 636,82
лева – разноски по изпълнението, ведно със законната лихва считано от 02.01.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 22.05.2017 г., издаден по ч.
гр.д. 1488/2017 г. по описа на Районен съд гр. В.Т., „В.Т.“ ООД и поръчителите П.С.С.,
С.С.В., Ц. С. В. и С.С.С., са осъдени да заплатят: 181 530,78 евро главница, 47 422,39 евро
договорна лихва, 27 806,52 евро наказателна лихва, 11 824,18 евро разсрочена лихва, 3
630,62 евро такса управление за 2015 г. и 2016 г., 1063,48 евро оценка, 248,49 евро
нотариални такси и законна лихва от 19.05.2017 г., както и присъдени разноски - държавна
такса 10 703,65 лв. и 150,00 лв. адвокатски хонорар. Сочи, че в хода на образувано
изпълнително дело № 714/2017 г. по описа на ЧСИ С.К., с рег. № *, с РД ОС В.Т., е била
проведена публична продан за периода от 04.08.2017 г. – 04.09.2017 г. на дворно място с
площ 650 кв.м. и урегулиран поземлен имот XXII – 439 в квартал 48 по плана на с.Д., общ.
Л., заедно с построената в него търговска сграда – хранителен магазин, супермаркет, с площ
353 кв.м. без самостоятелно обособено помещение със застроена площ 37кв.м., находящо се
в северната част на сградата: при начална цена на публичната продан 120 000 лв. Сочи, че с
протокол от 05.09.2017 г. публичната продан била обявена за станала, като за купувач бил
обявен взискателят „П.И.Б.“ АД, а предложената от него цена била 132 100 лева, като
другите наддавачи не направили наддавателни предложения. Твърди, че взискателят с молба
се отказал от най-високото предложение, след като била извършена публичната продан. На
07.09.2017 г. имотът бил възложен на ЕТ „Д.Д. 80“ за сумата от 120 100 лева. Твърди, че по
изпълнителното дело е изготвено разпределение, влязло в сила на 14.08.2019 г. Сочи, че по
публичната продан са извършени разноски в размер на 5 636,82 лева. Излага, че е претърпял
вреди от ответника в размер на един задатък 12 000 лв. и разноски - 5 636,82 лева. Сочи, че
на 19.12.2019 г. е сключен договор за цесия между ответника и „С.Г.Г.“ АД. При тези
1
твърдения моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска като недопустим и сочи, че не е пасивно легитимиран с оглед сключения
договор за цесия. Твърди, че е сключен Договор за кредит от 02.12.2010 г. и Анекс № 1 от
27.12.2011 г. към него, във връзка с които излага, че е сключен и Договор за ипотека върху
573/650 идеални части от дворно място с площ от 650 кв.м., представляващо УПИ ХХН-439,
в кв. 48 по плана на с. Д., общ. Л., заедно с построената в него търговска сграда – хранителен
магазин – супермаркет, с площ от 353 кв.м., при граници на имота: на север УПИ - ХХ1-439,
УПИ ХХ-439, на изток - улица, на юг - улица, на запад - УПИ 1-439. С оглед неизпълнение
на поетите от страна на ищеца договорни задължения аргументира, че е издаден цитираният
по-горе изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД 2017*0400714 по описа
на ЧСИ С.К.. Излага, че в хода на изпълнителното производство е реализирана публична
продан, като ищецът обжалвал както Постановлението за възлагане на недвижим имот от
20.09.2017 г., така и Постановлението за разпределение на суми по изп. дело №
2017*0400714 по описа на ЧСИ С.К.. Твърди, че и двете жалби са оставени без уважение.
Сочи, че с Договор за прехвърляне на вземане (Цесия) от 19.12.2019г. е прехвърлил на
„С.Г.Г.“ АД вземанията, произтичащи от цитирания по-горе договор за кредит. Твърди, че
искът по чл. 495, изр. 2 ГПК е предвиден само за другите кредитори, но не и за длъжника,
като развива и подробни съображения в тази насока. Досежно претенцията за вреди –
сторените разноски, аргументира, че същите са били предмет на постановление за
разпределение, по отношение на което вече бил осъществен съдебен контрол. Подробно
аргументира, че към дата на приключване на проданта законодателят не е предвиждал
санкция за взискател-купувач, ако не заплати предложената от него цена. Твърди, че ищецът
не е легитимиран по процесния иск. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
С молба с вх. № 223802/09.07.2024 г. ищецът е посочил, че поддържа иска предявен
срещу ответника, т.к. цесията била частична, т.е. не обхващала целия дълг и всички
обезпечения.
Ответникът е взел становище по молбата на ищеца и е изложил твърдения в насока,
че вземането произтичащо от процесния договор за кредит е прехвърлено изцяло.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу ищеца и П.С.С., С.С.В., Ц. С. В. и
С.С.С. е издаден изпълнителен лист от 22.05.2017 г. по ч. гр.д. 1488/2017 г. по описа на
Районен съд гр. В.Т., „В.Т.“ ООД, въз основа на който е образувано ИД № 714/2017 г. по
описа на ЧСИ С.К., с рег. № *, с РД ОС В.Т.; че в хода на изпълнителното дело е била
проведена публична продан на дворно място с площ 650 кв.м. и урегулиран поземлен имот
XXII – 439 в квартал 48 по плана на с.Д., общ. Л., заедно с построената в него търговска
сграда – хранителен магазин, супермаркет, с площ 353 кв.м. без самостоятелно обособено
помещение със застроена площ 37кв.м., находящо се в северната част на сградата, при
начална цена на публичната продан 120 000 лв.; че с протокол от 05.09.2017 г. публичната
продан е обявена за станала с купувач взискателя по ИД - „П.И.Б.“ АД и предложена цена в
размер на 132 100 лева; че взискателят е оттеглил наддавателното предложение.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 15918/23.06.2017
г. до „В.Т.“ ООД, изходяща от ЧСИ С.К., с която длъжникът е поканен да изпълни
доброволно задълженията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 1488/2017 г. по
описа на РС В.Т., като наред с това, длъжникът е уведомен и за наложени възбрани върху
ипотекирани в полза на взискателя имоти, сред които е и дворно място с площ 650 кв.м. и
урегулиран поземлен имот XXII – 439 в квартал 48 по плана на с.Д., общ. Л., заедно с
построената в него търговска сграда – хранителен магазин, супермаркет, с площ 353 кв.м.
без самостоятелно обособено помещение със застроена площ 37кв.м., находящо се в
северната част на сградата, собственост на „В.Т.“ ООД, както и за насрочен опис на имота за
2
17.07.2017 г.
По делото са представени изпълнителният лист и заповедта за изпълнение по чл. 417
ГПК, от които произтичат вземанията на „П.И.Б.“ АД спрямо настоящия ищец и други
длъжници.
Видно от обявление с изх. № 19131/26.07.2017 г. е обявена публична продан за
периода от 04.08.2017 г. до 04.09.2017 г. по отношение на описания по-горе имот.
От представения предавателен протокол от 05.09.2017 г., се установява, че са
предадени 3 бр. наддавателни предложения по публичната продан.
Видно от протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на
купувач от 05.09.2017 г., за купувач е обявен „П.И.Б.“ АД.
От представената молба с вх. № 20848/05.09.2017 г., депозирана по изпълнителното
дело 2017*0400714, се установява, че „П.И.Б.“ АД, се е отказала от направеното най-високо
устно наддавателно предложение, както и че не желае имотът да бъде възлаган за сумата от
132 100 лв.
С постановление от 07.09.2017 г., на основание чл. 493, ал. 2 ГПК за купувач на имота
е обявен ЕТ „Д.Д.-80“, ЕИК ***, като с постановление за възлагане от 20.09.2017 г. имотът е
възложен в собственост на ЕТ „Д.Д.-80“, ЕИК *** за сумата от 120 100 лв. Посоченото
постановление е обжалвано от длъжника „В.Т.“ ООД, като с решение на ОС В.Т. от
27.11.2017 г., постановено по гр.д. 20174100500858, жалбата е оставена без уважение и
постановлението за възлагане е потвърдено.
Ответникът е представил удостоверение от ЧСИ С.К. с изх. № 15762/21.05.2024 г., от
което се установява, че ИД 2017*0400714 е било образувано по молба на „П.И.Б.“ АД, като с
постановление от 06.07.2020 г. като взискател по делото е посочено, че е конституирано
дружеството „С.Г.Г.“ ЕАД, който придобил вземанията по силата на Договор за цесия от
19.12.2019 г., с разпореждане от 11.01.2023 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК П.С.С., била
конститурана на мястото на взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД до размера на платените от нея суми.
Посочено е, че към дата на издаване на удостоверението, ИД е действащо.
По делото е представен и договор за цесия от 19.12.2019 г. към Рамков договор за
цесия от 19.12.2019 г., сключени между „С.Г.Г.“ ЕАД, в качеството му на цесионер, и
„П.И.Б.“ АД, в качеството на цедент, ведно с приложение № 31, в което е
индивидуализирано подробно прехвърленото вземане.
По делото е представено постановление за разпределение на суми по ИД
2017*0400714, от 02.01.2019 г., от което се установява, че вследствие проведената ПП на
описания по-горе имот, са постъпили суми, които са разпределени както следва: 3 348,60 лв.
на ЧСИ С.К.; 598,24 лв. на Община Л. и 116 153,16 лв. на „П.И.Б.“ АД. Разпределението е
обжалвано от П.С.С. (също длъжник към онзи момент по ИД), като жалбата е оставена без
уважение с решение на ОС В.Т. от 08.03.2019 г. постановено по в.ч.гр.д. 144/2019 г.,
потвърдено с решение на АС В.Т. от 14.08.2019 г., постановено по в.гр.д. 164/2019 г.
Ответникът е представил и Договора за кредит, анексите към него, нотариален акт за
договорна ипотека и договор за залог върху стоки в оборот.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
противоправно действие (незаконосъобразно оттегляне на наддавателно предложение в
рамките на публична продан по ИД № 2017*0400714 по описа на ЧСИ С.К.) на служител на
ответника, претърпените от ищеца вреди, в това число и техния размер, наличието на
причинна връзка между деянието и вредите.
На първо място следва да се разгледа въпросът дали оттеглянето на наддавателното
предложение е правомерно или представлява противоправен акт, който влече санкция под
формата на отговорност за вреди. За да се отговори на спорния правен въпрос на първо
място следва да се анализира как е уредено участието на взискателя в публичната продан, в
3
сравнение с участието на лицата, които не са страни в изпълнителното производство и имат
право да наддават. Първото установено от закона различие е при задатъка: докато за всички
лица, участващи в наддаването има изискване за внасяне на задатък в размер на 10 на сто
върху началната цена, взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия
размер (чл. 489, ал.1 ГПК). Съгласно разпоредбите, действали към момента на извършване
на процесната продан, след обявяване за купувач на наддавача, предложил най-висока цена,
той е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от
него цена, като приспадне внесения задатък (чл. 492). Ако цената не бъде внесена, внесеният
от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите (чл. 492). Когато взискателят
е наддавал и е обявен за купувач, съдебният изпълнител извършва разпределение и
взискателят е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима
за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с
която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази
сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта. (чл.495 в редакцията от ДВ, бр.
100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При тази уредба, включително предвидените от
законодателя последици от невнасянето на цената съобразно направеното наддавателно
предложение (задържане на задатъка за наддавач, отговорност за вреди и разноски за
взискателя), следва да се приеме, че подаването на наддавателно предложение създава за
наддавача задължение да плати цената при обявяването му за купувач, включително когато
наддавач е взискателят. Невнасянето на цена (под формата на отказ, оттегляне на
предложението или бездействие в срока за внасяне на цената) представлява неизпълнение
на вменено от закона задължение и последица е понасяне на имуществена отговорност.
Видно от формулировката на чл. 495 и чл. 492, ал.3, законодателят е използвал термина
„длъжен“ („Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от
разпределението да внесе сумата…“, „Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от
приключване на проданта да внесе предложената от него цена“), което е производна
форма от съществителното „задължение“ и което се използва за императивно установяване
на правило за поведение. Когато законодателят иска диспозитивно да уреди правна
възможност, от която страните могат да се отклонят, използва други термини (напр.
„може“, „има право“ и т.н.). Ето защо следва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за вреди, произтекли от оттегляне на наддавателното предложение от
ответника. Към датата на процесната продан, законодателят е установил размера на
отговорността на наддавача и това е стойността на задатъка, който не се връща, а се задържа
и служи за удовлетворение на взискателите, т.е. по същество постъпва в патримониума на
длъжника и от него се удовлетворяват кредиторите му. Отговорността на взискателя, подал
наддавателно предложение, не е дефинирана по размер – разпоредбата на чл. 495 ГПК в
редакция й към момента на процесната публична продан, сочи, че взискателят отговаря за
вредите и за разноските по проданта. Вредите за длъжника при невнасяне от взискателя на
цената по наддавателното предложение са идентични с вредите му, когато наддавач, който не
е взискател и не е внесъл предложената цена, поради това отговорността на взискателя не би
могла да надвишава тази на наддавача съгласно чл. 493 ГПК. Ето защо съдът счита, че
отговорността на взискателя следва да е аналогична с отговорността на наддавача – в размер
на задатъка. Такова е и виждането на законодателя, тъй като в по-късен момент – с ДВ, бр.
86 от 2017 г. е прието изменение в чл. 493, т.1 ГПК, с което е предвидено намаляване на
вземането на взискателя с размера на един задатък, ако цената не бъде внесена в срок. И
макар цитираната разпоредба на чл.493, т.1 в редакцията съгласно ДВ, бр. 86 от 2017 г., да не
е действала към момента на процесната публична продан, съдът по тълкувателен път
извежда, че вредите за длъжника при неизпълнение на задължението на взискателя по чл.
495 ГПК са в размера при неизпълнение на задължението на обявения купувач по чл. 493, т.1
– в размер на задатъка. В този смисъл Решение от 13.06.2019 г. по гр.д. №5007/2018 г. по
описа на СГС; решение по в.гр.д. 2306/2020 по описа на СГС. Между страните не е спорно, а
и от представените доказателства се установява, че размерът на задатъка е 12 000 лв., като
доколкото искът е предявен за част от сумата, а именно за 100,00 лв., то същият следва да се
уважи до предявения размер.
4
Досежно възражението на ответника, че не е процесуално легитимиран по
предявения иск с оглед извършеното прехвърляне на вземания, съдът намира за необходимо
да посочи, че в случая вредите са причинени на ищеца поради неизпълнение на
задължението от страна на взискателя, който към онзи момент е бил настоящият ответник.
Настоящият съдебен състав счита, че именно неговото поведение е станало причина за
настъпване на вредите, поради което и следва да бъде ангажирана неговата отговорност, а не
тази на цесионера.
По отношение на претенцията за разноски по изпълнението, съдът намира следното:
съгласно действалата към момента на процесната публична продан, нормативна уредба,
отказът на взискателя, обявен за купувач на имот да встъпи в правата си на взискател, на
който имотът е възложен, поражда отговорността му за виновно причинените на длъжника и
другите участници в търга вреди, настъпили във връзка с този отказ. Освен за вредите,
същият носи отговорност и за заплащане на разноските по проданта, като в чл. 495, изр.
последно ГПК, законодателят изрично разграничава отговорността на спечелилия търга
наддавач на такава за вреди и такава за разноски. Така отговорността за последните се явява
обективна и безвиновна, като същите се дължат независимо от наличието на причинените с
него вреди. Тези разноски са дължими от отказалия се наддавач заради отказа му да плати
имота, който е можел да доведе до затрудняване провеждането на публичната продан, а
евентуално при липса на желание у останалите наддавачи за възлагане на имота и до
пълното осуетяване на публичната продан. Дължимите от отказалия се наддавач суми обаче,
следва да се ограничат само до разноските, пряко свързани с публичната продан, а не до
всички разноски, дължими в изпълнителното производство, тъй като пряката причинна
връзка между поведението на субекта и настъпилия вредоносен резултат е необходим
елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, приложима в случая. От
представените доказателства се установява, че след отказа от страна на „П.И.Б.“ АД,
депозиран по ИД на 05.09.2017 г., на 07.09.2017 г. с постановление за купувач е обявен ЕТ
„Д.Д.-80“, ЕИК ***, като на 20.09.2017 г. имотът му е възложен. В случая не се установява в
резултат на поведението на ответника да е проведена нова публична продан, а е преминато
към следващия наддавач, на когото е и възложен имотът. Ищецът не е доказал с
категоричност размера на сторените разноски, които да са в пряка-причинна връзка с
поведението на ответника. Единственото относимо в този смисъл доказателство по делото е
представеното постановление за разпределение от 02.01.2019 г., от което обаче също не може
да се направи категоричен извод кои от разноските са сторени именно в резултат на
поведението на ответника. Ето защо, съдът намира, че в тази част претенцията следва да се
отхвърли като недоказана.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че основателна е претенцията от 100,00
лева – частичен иск от вземане в общ размер на 12 000 – задатък, поради което следва да
бъде разгледано своевременно релевираното от страна на ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Съдът намира, че приложимата такава в случая е 5-годишната, като
същата е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо или това е денят,
в който ответникът е депозирал молба, с която се е отказал от направено предложение –
05.09.2017 г. Искът е предявен на 07.03.2024 г., поради което претенцията се явява погасена
по давност и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният претендира
такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
5
управление *** срещу „П.И.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл. 495 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 5 100,00 лева, представляваща сбор от 100,00 лева – частичен иск от
вземане в общ размер на 12 000 – задатък, и 5 000 лева – частичен иск от вземане в общ
размер на 5 636,82 лева – разноски по изпълнението, ведно със законната лихва считано от
02.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „В.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100,00 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6