Р Е Ш Е Н И Е
№ ….............../30.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5252 по описа на съда за
2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Н.Е.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й представител – адв. З.П., срещу „Д.2." ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***1, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението, извършено със заповед № 3/21.02.2020 г., издадена от управителя
на ответното дружество,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда на
чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер от 3660 лв., считано от датата на прекратяване
на трудовия договор – 24.02.2020 г., но не повече от 6 месеца, а именно до 23.08.2020
г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата Н.Е.Д.
излага, че на 11.09.2019 г. между нея и ответника „Д.2.“ ООД бил сключен трудов
договор, по силата на който била назначена на длъжност „продавач-консултант“, с
работно време – 4 часа. Считано от 01.10.2019 г. била преназначена на осем
часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. От 01.01.2020 г. с оглед повишаването на минималната работна
заплата за страната било повишено и трудовото й възнаграждение – 610 лв.
Посочва, че в последната седмица на м. февруари 2020 г. управителката Елисавета
Георгиева й съобщила, че затваря пекарната, в която
работи и я закрива, без да й даде предизвестие. Била извикана няколко дни
по-късно при нея и счетоводителката, за да й заплатят дължимите суми за отпуска
и обезщетение. Карали я да подпише документи, съгласно които няма претенции към
фирмата. Тя отказала, при което не й били платени каквито и да е суми. Месец
след това, след пуснат от нея сигнал в „Инспекция по труда“ и след тяхна
препоръка получила трудовата си книжка по пощата. Твърди, че до този момент не
е подписвала документи за прекратяване на трудовите правоотношения. Поради
забавянето на документите, не е имала възможност да се запише на трудовата
борса, нито да си потърси друга работа. Поддържа, че единствено от вписаното в
трудовата й книжка установила, че трудовият й договор е прекратен, считано от
24.02.2020 г., на основание чл. 325, ал. 1 КТ. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът „Д.2.” ООД, е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че
между страните е сключен трудов договор на 11.09.2019 г., изменен на 01.10.2019
г. по посочения от ищцата начин. Оспорва твърдението, че през м. февруари
управителят на дружеството е съобщил на ищцата, че затваря обект „Пекарна“. Поддържа, че е взето решение за прекратяване на
трудовото правоотношение с Н.Е.Д. и това й е заявено. На 21.02.2020 г. на
същата е връчена заповед № 3/21.02.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1 КТ, с
която двете страни по трудовото правоотношение по взаимно съгласие, изразено
писмено в цитираната заповед, прекратяват трудовия договор именно по взаимно
съгласие, без да си дължат предизвестие една на друга. Твърди, че работникът не
е изразил никакви възражения и собственоръчно е положил подписа си под
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва твърдението, че
трудовата книжка й е изпратена след препоръка по подаден сигнал, напротив –
ищцата отказала да получи трудовата си книжка и да разпише дневника за това,
което наложило изпращането й по пощата. Излага, че е заплатил дължимото
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2019 и 2020 г., като сумата е
преведена по наложен запор от ЧСИ Румяна Тодорова. Оспорва твърдението, че
ищцата е узнала от получената трудова книжка на кое правно основание е
прекратено трудовото й правоотношение. По
изложените в отговора подробни съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 16.10.2020 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. З.П., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В дадения от съда срок представя писмена защита по съществото на спора.
Ответното дружество се представлява от адв. Райна Друмева, която поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ.
В производството е прието
за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че на
11.09.2019 г. между Н.Е.Д. и ответника „Д.2.“ ООД е сключен трудов договор № 2,
по силата на който била назначена на длъжност „продавач консултант“, с работно
време – 4 часа, както и че считано от 01.10.2019 г. ищцата била преназначена на
осем часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв.
По делото е представена заповед № 3/21.02.2020 г. за
прекратяване на трудовия договор, считано от 24.02.2020 г., издадена от
управителя на ответното дружество на основание чл. 325, ал. 1 КТ. В заповедта
като причина за прекратяване на правоотношението е посочено следното: „чл. 325 КТ по взаимно съгласие“. Отбелязано е, че заповедта за прекратяване е връчена
на лицето Н.Е.Д. на 21.02.2020 г., за което същата е положила подписа си.
От страна на ищцата бе направено оспорване, че този подпис
всъщност не е положен от нея. В тази връзка бе открито производство по реда на
чл. 193 ГПК относно автентичността на подписа, положен под заповед №
3/21.02.2020г.
Съгласно заключението на вещото лице Е.А. по изслушаната и
приета по делото съдебно-графологична експертиза,
което съдът цени като компетентно и обективно дадено, подписът, положен срещу
„Подпис на лицето“ в заповед за прекратяване на трудов договор № 3/21.02.2020
г., е изпълнен от Н.Е.Д..
В този смисъл съдът приема, че направеното оспорване е
неуспешно и че именно на 21.02.2020 г. заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е редовно връчен лично на ищцата срещу подпис от нейна страна.
От този момент тече и двумесечният срок съгласно чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иск за оспорване прекратяването на трудовия
договор. Исковата молба е подадена в съда на 28.05.2020 г. /изпратена е по
пощата, като датата на пощенското клеймо е 27.05.2020 г./. Отчитайки обаче
разпоредбата на чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и спирането на сроковете до неговата отмяна, съдът приема, че предявеният
иск е подаден в срок, процесуално допустим е и следва да бъде разгледан по
същество.
Основният спорен момент в производството
е дали е налице действително изразена воля от страните за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, на което основание същият е прекратен.
Взаимното съгласие означава, че и
двете страни желаят сключения между тях трудов договор да престане да
съществува. Предложението за постигане на взаимно съгласие може да бъде
направено от всяка една от страните по трудовия договор, като не е необходимо неговото
мотивиране. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е
форма за действителност. Не може да има устно прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие.
В настоящия случай остана недоказано наличието на предпоставките за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните. В нито един
момент ответното дружество не представи доказателства ищцата писмено да е
изразила волята си трудовият й договор да бъде прекратен. Такива твърдения
изобщо не са наведени от ответника. Вместо това той счита, че обстоятелството,
че ищцата е подписала заповедта за прекратяване, е достатъчно да се приеме, че
се е съгласила с посоченото в нея основание за прекратяване на
правоотношението.
Както е
прието в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 383/29.11.2012 г. по
гр. д. № 141/2012 г. по описа на ВКС, III гр.
о., наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст,
че е връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете страни за
прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, т. 1 КТ. На
първо място тази заповед не представлява предложение на работодателя, тъй като
е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. На второ място
положеният подпис на работника или служителя под отбелязването в заповедта, че
е получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия договор. Това
негово заявление може да се тълкува единствено и само като удостоверяване на
получаването на препис от заповедта. Следователно липсва както предложение на
работодателя, така и насрещно писмено волеизявление на работника или служителя
по чл. 325, т. 1 КТ, представляващо съгласие за прекратяване на договора. По
въпроса дали подписът на работника или служителя под заповедта представлява
писмено съгласие с прекратяването на трудовото правоотношение е налице
задължителна съдебна практика, отразена в решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр.
д. № 1109 от 2009 г. на ГК, ІV ГО на ВКС, според която подписът под датата на
връчването на заповедта удостоверява само връчването, но не представлява
писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор. В същия смисъл са и
решения № 395 от 7.3.2006 г. по гр. д. № 1288/2005 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 326
от 19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ГК, ІV ГО на ВКС и 923 от
22.02.1995 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на ВС.
Ето защо съдът не може да
сподели изложеното по-горе становище на ответника, предвид и строго формалното
изискване за наличието на писмено изразено съгласие за прекратяване на
правоотношението, което е различно от полагането на подпис под заповедта за
прекратяване. Този подпис удостоверява единствено факта на връчване на процесната заповед, но не може да се приеме, че има
характер на изразено писмено съгласие за прекратяване. Още повече – на
предложение от ищцата за прекратяване на трудовия договор, в който смисъл са
твърденията на ответника. В хода на цялото производство той поддържа становище,
че предложението за прекратяване е изходило именно от ищцата, за установяването
на което обстоятелство бе допуснат и един свидетел в негова полза.
Съгласно показанията на
свидетеля Павлина Иванова, именно ищцата Н. е пожелала договорът й да бъде
прекратен по повод на получено от работодателя запорно
съобщение, поради което и най-бързият начин това да станело било със заповед по
чл. 325, ал. 1 КТ.
Съдът, въпреки че допусна
разпита на посочения свидетел, намира, че не следва да ползва показанията на
същия, доколкото чрез тях страната цели да проведе доказване на факта на
отправено предложение от работника за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, което и с оглед на задължителната писмена форма за неговата
действителност е недопустимо да се установява чрез свидетелски показания, съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК. В този смисъл
именно са и разрешенията, дадени в цитираното вече решение № 383/29.11.2012 г. по гр.д. № 141/2012 г. по описа
на ВКС, III гр. о.
По изложените
съображения съдът приема, че извършеното уволнение /прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие на страните при липса на предпоставките за това/ е
незаконно и подлежи на отмяна.
От извършената от съда справка от НАП относно
регистрираните трудови договори на ищцата Н.Е.Д. и представеното от
процесуалния й представител удостоверение от НАП за декларирани данни се
установява, че в периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
– 24.02.2020 г. до датата на приключване на устните състезания в настоящата
инстанция – 16.10.2020 г. ищцата не е работила по трудово правоотношение и няма
сключени трудови договори.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание на 23.07.2020г. е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата Н.Е.Д. преди уволнението е в размер на 610 лв. и това е възнаграждението, за което тя е полагала труд през м. януари 2020 г.
По изложените съображения и след направените изчисления съдът намира, че за периода от 24.02.2020 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 23.08.2020 г. вкл. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата 3660 лв. Ето защо и с оглед основателността на главния иск за отмяна на уволнението съдът приема за основателен и предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като същият следва да бъде уважен изцяло /исковата претенция е именно в размер на 3660 лв./.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, сумата в общ размер от 346.40 лв., както следва: сумата 196.40 лв. - дължима държавна такса върху уважените искове /50 лв. за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 146.40 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ/ и сумата 150 лв. - депозит вещо лице за изготвяне на допуснатата съдебно-графологична експертиза.
Предвид изхода на спора, право на разноски в
производството има ищцата. По
делото същата е представлявана от адв. З.П.. С
исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020
г., в който е посочено, че е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – осъществена е
безплатна адвокатска защита в полза на материално затруднено лице. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид посоченото и отчитайки
размера на минимално дължимото адвокатско възнаграждение, а именно 610 лв., определено
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че в полза на адв. П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 610
лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 3/21.02.2020 г., издадена от управителя на ответното дружество „Д.2." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***1, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Д.2." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***1, да заплати на Н.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3660 лв. /три хиляди шестстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 24.02.2020 г. – 23.08.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Д.2." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***1, да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 346.40 лв. /триста четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължимите държавни такси и разноски в производството /50 лв. – държавна такса за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 146.40 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и 150 лв. - депозит вещо лице за изготвяне на допуснатата съдебно-графологична експертиза/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА
„Д.2." ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***1, да
заплати на адв. З.П.,***, сумата 610 лв. /шестстотин и
десет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна
защита и съдействие на ищцата Н.Е.Д., ЕГН **********, в настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на обявяването му – 30.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: