РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Златоград , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20205420100149 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от СТ. АС. Б. срещу М. В. Б..
В исковата молба, ищецът извежда съдебно предявеното субективно
право при твърденията, че е собственик на 1/2 ид.ч. от площ от 132 кв.м.,
представляваща реална част разположена в северната част на УПИ III - 151
кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г., обозначена в жълт и оранжев цвят на
комбинирана скица към заключението на СТЕ по гр. д. № 43/2017 г. по описа
на Районен съд – З. Излагат се съображения, че ответникът по спора - М. В.
Б., която притежавала съседен имот, без правно основание, без наличието на
облигационна връзка или каквато и да е друга връзка, завзела от имота на
ищеца, площ от около 10 кв. м., като изградила дървена конструкция от
ритловици за сушилня и варова яма. С оглед спазването на добрите нрави,
както и за да не остават съмнения относно пространствените предели на
правото му на собственост и избягването на конфликти с ответника, ищецът
извършил трасиране и означаване на имотни граници на 132 кв.м.
представляващи реална част, разположена над северната граница на УПИ III -
151 кв. кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г. Същевременно изпратил покана за
освобождаване на процесната площ, чрез „Б. п.“ АД, като пратката се
върнала като непотърсена. Ищецът счита, че извършените от ответника
действия в имота му, представляват неоснователно действие, което
ограничава правото му на собственост в неговия пълен обем, тъй като не е
длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва
1
без негово съгласие, в това число и направената от ответника дървена
конструкция от ритловици за сушилня, както и варова яма. Сочи се още, че
след като ответникът ползва част от собствения му имот, без правно
основание, то същият му дължи и обезщетение в размер на 50 лв. на месец
считано от 21.01.2020 г. - датата на влизане в сила на Решение №
188/20.12.2019 г. постановено по гр.д. № 43/2017 г. по описа на РС-З.. При
тези твърдения моли за постановяване на съдебен акт, по силата на който,
ответникът да бъде осъдена да преустанови действията си, с които препятства
обективно упражняване правото на собственост на ищеца, като премахне
дървена конструкция от ритловици за сушилня, както и варова яма,
направени от нея в имот с площ от 132 кв.м., представляващ реална част,
разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр. Н.от 1987
г., обозначена в жълт и оранжев цвят на комбинирана скица към
заключението на ВЛ, неразделна част от Решение № 188/20.12.2019 г.
постановено по гр. д. № 43/2017 г. по описа на Районен съд град З. и влязло в
законна сила на 21.01.2020 г., както и да бъде осъдена да му заплати сумата от
300 лв., представляваща обезщетение за ползване на площ от около 10 кв.м.,
върху която са изградени дървена конструкция от ритловици за сушилня и
варова яма, изчислена за периода от 21.01.2020 г. до 21.07.2020 г. на база 50
лв. месечно. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват изцяло, като нередовни, а по същество -
неоснователни. Излагат се съображения, че ответникът, който не е бил страна
по гр.д. № 43/2017 г. по описа на РС-З., не е обвързана от силата на пресъдено
нещо на цитирания съдебен акт, като в тази връзка оспорва правото му на
собственост върху 1/2 ид.ч. от процесната площ от 132 кв.м. разположена в
северната част на УПИ III-151 кв.19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г. В отговора се
сочи, че много преди да бъде реализирана улицата в процесната част
обхващаща площта от 132 кв.м., същата била ползвана необезпокоявано и
безпроблемно от бабата и дядото на ответницата - В. Б.Б., ЕГН . б.ж. на гр. Н.
и М. В.а Б., ЕГН ., б.ж. на гр. Н., както и лично от нея и съпругът Р.В. Б.,
ЕГН . б.ж. на гр. Н.. След като улицата била прокарана, продължили да
ползват спокойно и необезпокоявани повече от 50 години останалата част,
която на етапа и към настоящия момент не била засегната от улицата. Сочи се
още, че преди реализиране на улицата, границата на имота на ищеца на север,
била северната стена на съсобствената му къща, като след пробиване на
улицата той си направил външно стълбище откъм същата северна стена, но
никога не бил заявявал претенции към имот на север от неговата къща, в това
число и към процесната площ заключена между северната стена на къщата му
(после стълбището) и реализираната улица. Излагат се съображения, че
площта от 132 кв.м., разположена в северната част на УПИ III -151, кв.19 по
ПУП на гр. Н. от 1987 г., от 50 години, както и към настоящия момент, реално
била част от уличната мрежа, т.е. отредена за улица, която е изградена с
положено асфалтово покритие. Поради това счита, че ответникът не би могъл
фактически да упражнява правото си на собственик по отношение на неговите
идеални части от тези 132 кв.м., тъй като те попадали в границите на улица,
2
по която ежедневно преминавали хора и автомобили. По тези съображения
ответникът счита, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, което от
своя страна обуславя и неоснователността на иска за присъждане на
обезщетение и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на
евентуалност оспорва размера на претендираната сума, която според
ответника, не отговаря на пазарните условия за наем на недвижими имоти.
В проведеното открито съдебно, ищецът се явява лично и се
представлява от процесуален представител, който поддържа предявените
искове и моли същите да бъдат уважени. С протоколно определение от
02.06.2021 г. съдът е приел изменение на предявения иск за присъждане на
обезщетение за ползване на процесната площ, чрез намаляване на неговия
размер на сумата от 187,20 лв.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който оспорва предявените искове по подробно
изложени съображения.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени: осъдителен иск с правно
основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови действията
си, с които препятства упражняването правото на собственост на ищеца, като
премахне дървена конструкция от ритловици за сушилня, както и варова яма,
направени от нея в имот с площ от 132 кв.м., представляващ реална част,
разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр. Н.от 1987
г., обозначена в жълт и оранжев цвят на комбинирана скица към заключение
на СТЕ, неразделна част от Решение № 188/20.12.2019 г. постановено по гр. д.
№ 43/2017 г. по описа на Районен съд-З.; както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 187,20 лева,
представляваща обезщетение за ползване на площ от 6 кв.м., върху която са
изградени дървена конструкция от ритловици за сушилня и варова яма,
изчислена за периода от 21.01.2020 г. до 21.07.2020 г. при месечен наем от
31,20 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатили за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 10.08.2020 г., до окончателното ѝ плащане.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото пълно и главно, че е собственик на 1/2 ид.ч. от
процесната площ от 132 кв.м. представляваща реална част, разположена в
северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г., както и че
в границите на същата, ответникът е осъществила неоснователно въздействие
– поставила дървена конструкция от ритловици за сушилня и варова яма,
както и че това действие създава за ищеца пречки за използването на
3
процесната площ, по-големи от обикновените.
От представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № . том ., рег. № . дело № .от
2006 г. по описа на нотариус М. Д., рег. № . на НК, с район на действие – РС-
З., се установява, че Р. М. Б. и Н.А. М., са прехвърлили в полза на ищеца СТ.
АС. Б. и Л.С. Б., Ш. М. Б. и В.С. Б., собствеността върху притежаваните от
тях идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ III-151 в кв. 19 по
ПУП на гр. Н. от 1987 г., ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда. Видно от приложения по делото НА за право на собственост върху
недвижим имот по давност № 23 от 17.03.1986 г., том XV, дело № 29/1986 г.
по описа на РС-З., лицата Р.А. Б., Н. А.М., СТ. АС. Б. (ищец в настоящото
производство), С. А. Б. и А.А. Б., са признати за собственици на по 1/5 ид.ч.
от парцел II-142 в кв. 17 по РП на гр. Н. от 1974 г. (представляващ част от
имот с пл. № 142), въз основа на обстоятелствена проверка. Следователно
ищецът притежава в режим на съсобственост правото върху 3/5 ид.ч. от УПИ
III-151 в кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г., от които 1/5 придобита на
оригинерно основание (съобразно НА от 1986 г.) и 2/5 ид.ч. придобити срещу
задължение за издръжка и гледане, съгласно НА от 2006 г.
С Решение № 188 от 20.12.2019 г. по гр.д. № 43/2017 г. по описа на РС-З.
(влязло в законна сила на 21.01.2020 г.) е признато за установено по
отношение на Община Н. че ищецът СТ. АС. Б. е собственик на ½ ид.ч. от
площ от 132 кв.м., представляваща реална част на УПИ III-151 в кв. 19 по
ПУП на гр. Н.от 1987 г., обозначена в жълт и оранжев цвят на комбинирана
скица към заключението на СТЕ (неразделна част от съдебното решение),
съгласно което, при действието на плана на гр. Н. от 1974 г. (първоначална
регулация), цитираната реална част, попада изцяло в границите на имот с пл.
№ 142.
С отговора на исковата молба, ответникът в настоящото производство
въвежда две правоизключващи възражения - 1. Ищецът не би могъл да бъде
собственик на реалната част от 132 кв.м. (в която попада процесната площ от
6 кв.м.), тъй като същата е част от уличната регулация, съгласно РП на гр. Н.
и към момента е налице изградена улица с положено асфалтово покритие, по
която ежедневно минават хора и автомобили и 2. Описаната реална част от
132 кв.м. е ползвана безпроблемно и необезпокоявано от наследодателите на
ответника – В. Б. Б. и М.В.а Б., а след това лично от нея и от съпруга – Р. В.
Б., б.ж. на гр. Н. за период от повече от 50 години, в това число преди
прокарването на улицата, а след това в незасегнатата от нея част (в това число
процесната площ). Т.е. въвежда възражение за придобиване на посочената
площ въз основа на давностно владение.
Възраженията са неоснователни по следните съображения:
Във връзка с първото възражение на ответника следва да се посочи, че
както при действието на ЗТСУ, така и на ЗУТ, плановете на населените места,
предвиждащи улична регулация нямат пряко отчуждително действие –
4
общината придобива собствеността върху част от имота, респ.върху целия
имот, след провеждане на нарочна административна процедура по
принудително отчуждаване и обезщетяване на собствениците. Не е спорно
между страните, че такава административна процедура не е извършвана,
което изрично се уточнява и от процесуалния представител на ответника при
изложението му по същество (л. 125 от делото). На следващо място, видно от
заключението на СТЕ (л. 67-68 от делото), прието без възражения от
страните, се установява, че уличната регулация по план е с ширина 6 метра,
но към момента същата не е изпълнена съобразно предвижданията, а е
положен асфалт с ширина 3,00 м. - 3,10 м., т.е. улицата не е реализирана като
част от общинската улична мрежа. Предвид изложеното отчуждително
действие на предвидената улична регулация не е настъпило и съответно
собствеността върху процесната площ не е преминала към патримониума на
Община Неделино. В тази връзка без правно значение е обстоятелството, че
същата фактически се използва за преминаване от хора и автомобили, в който
смисъл е възражението на ответника.
По отношение второто възражение на ответника за придобиване на
процесната площ по давност, съдът съобрази предвидените законоустановени
ограничения и забрани за придобиване на правото на собственост.
Упражняваната фактическа власт върху процесната площ от 6 кв.м. (а преди
прокарването на улицата и върху площта от 132 кв.м.) не отговаря на
изискванията на самостоятелен имот по чл. 19 ЗУТ, поради което не може да
бъде придобита по давност с оглед забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно
чл. 59 ЗТСУ отм., в който смисъл доктрината и практиката са еднопосочни.
За пълнота, във връзка с доводите на ответника относно
несъответствието в номерацията и площта на имота на ищеца по плана от
1974 г., посочен в НА от 1986 г. и в плана от 1987 г., посочен в НА от 2006 г.,
следва да се посочи, че площта на имота и сигнатурата по плана, ако има
такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или
могат да се променят при изменение на плана (вж. Решение № 672 от
7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о., ГК) или приемане на нов
план, в който е предвидена промяна, какъвто именно е и настоящия случай. В
изложението си по същество, процесуалният представител на ответника сочи
довод, че в двата нотариални акта е посочена улица, като граница на имота,
но следва да се отбележи, че това обстоятелство не води до извод за наличие
на реализирана улица, а единствено за нейното предвиждане в съответния
регулационен план на града, който е намерил отражение в описанието на
имота в нотариалния акт, поради което този довод е несъстоятелен.
Съобразно изложеното, съдът намира за доказан първия елемент от
фактическия състав на предявения иск по чл. 109 ЗС, а именно, че ищецът се
легитимира, като съсобственик на процесната площ от 132 кв.м.,
представляваща реална част, разположена в северната част на УПИ III - 151
кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г.
Не е спорно между страните, а и от приетото по делото заключение на
5
СТЕ и показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че
ответникът е изградила дървена конструкция с размери 3,20 м./5,50 м.,
покрита с найлон, под която има варова яма и която попада частично в имота
на ищеца, а именно с 6 кв.м. Същата е обозначена и повдигната с жълт цвят на
комбинирана скица, към заключението на СТЕ. При това положение съдът
намира, че ищецът е обективно възпрепятстван да упражнява правото си на
собственост (неговия елемент владение), доколкото ответникът фактически
държи процесната площ от 6 кв.м. заета от дървена конструкция и варова
яма.
Предвид горното предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен и следва
да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 59 ЗС.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото пълно и главно, че през исковия период
ответникът е упражнявала фактическа власт върху процесната площ от 6
кв.м., както и размера на ползата, от която е бил лишен.
С протоколно определение от 02.06.2021 г. съдът е приел изменение на
предявения иск по чл. 59 ЗЗД, в посока намаляване на неговият размер, който
се счита предявен за сумата от 187,20 лв. – главница, представляваща месечна
наемна цена за 6 кв.м. от процесния имот за периода от 21.01.2020 г. до
21.07.2020 г.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 – 58 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Не е спорно по делото, че през исковия период 21.01.2020 г. - 21.07.2020
г., ответникът е ползвала 6 кв.м., от площта от 132 кв.м., представляваща
реална част, разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на
гр. Н.от 1987 г., чрез изградената в имота дървена конструкция и варова яма,
и е препятствала ползването от ищеца. По делото не се сочи и не се
установява годно правно основание за това от страна на ответника, респ. че е
погасила задължението си за плащане на обезщетение.
Предвид горното, съдът намира, че по този начин ответникът е лишила
ищеца от възможността да ползва спокойно процесната площ от 6 кв.м., като
се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на ищеца до размера
на наема им, който би получил през исковия период. Съгласно т. 4 от
Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. на ВС, при хипотезата на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи
се връщането на по-малката сума между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника.
6
Видно от заключението на СТЕ (л. 110-111 от делото), прието без
възражения от страните, средният месечен наем за процесната площ от 6 кв.м.
възлиза на сумата от 31,20 лв., или общо за исковия период - 187,20 лв.
Съобразно възложената му задача, вещото лице е изчислило и размера на
обезщетението за забава върху главницата за всеки от месеците за които се
дължи, но доколкото в настоящото производство не е предявен акцесорен иск
за присъждане на мораторна лихва върху главницата (единствено законната
лихва за забава от подаване на исковата молба), то в тази част заключението е
неотносимо към предмета на делото. Предвид изложеното, предявеният иск
по чл. 59 ЗЗД следва да се уважи в посочения размер - 187,20 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.08.2020 г., до окончателното плащане.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено от ищеца. Такива се претендират, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 900 лв., от които 100 лв. –
платена държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за СТЕ, 200 лв. –
възнаграждение за СИЕ и 300 лв. – адв. възнаграждение. Посочените
разноски са реално направени от ищеца, в това число и адв. хонорар,
изплатен изцяло и в брой, видно от представения по делото ДПЗС от
13.04.2021 г.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС М. В. Б., ЕГН .., с адрес: гр. Н., ул.
„Л.“ № . ДА ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ , с
които ПРЕЧИ на ищеца СТ. АС. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.“
№ .да упражнява правото си на собственост върху реална част с площ от 132
кв.м. разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр. Н.
от 1987 г., като ПРЕМАХНЕ изградената дървена конструкция с варова яма,
която навлиза с площ от 6 кв.м. обозначена с жълт цвят на комбинирана скица
към заключението на СТЕ, изготвено по делото от инж. Д.С..
Комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Д.С. /л. 69 от делото/, приподписана от съдията-
докладчик, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД М. В. Б., ЕГН ., с адрес: гр. Н., ул.
„Л.“ №. да заплати на СТ. АС. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.“ №
.сумата от 187,20 лева, представляваща обезщетение за ползване на площ от
6 кв.м., върху която са изградени дървена конструкция и варова яма за
периода от 21.01.2020 г. до 21.07.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Б., ЕГН ., с адрес: гр. Н., ул.
7
„Л.“ № ., да заплати на СТ. АС. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.“
№ . сумата в обща размер от 900 лв. – разноски за производството от които
100 лв. – платена държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за СТЕ, 200 лв. –
възнаграждение за СИЕ и 300 лв. – адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______в.д._________________
8