Р Е Ш Е Н И Е № 168
Гр.
Сливен, 29.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети юли през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ и при секретаря Галя Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 161 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1009
по описа на Сливенски Районен съд за 2021 година и се движи по реда на чл. 208 от АПК.
С Решение № 137/21.03.2022 г. постановено по АНД №
1009/2021 г. на Районен съд Сливен е отменено НП № НП-10 от 13.07.2021 г.
издадено от гл. директор на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на
културното наследство" в Министерство на културата, с което на Регионален
исторически музей Сливен за нарушение на чл. 30 ал.1 т.1 от Наредба № Н-6/11.12.2009г. за формиране и управление на
музейните фондове и на основание чл. 228в
от ЗКН е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева и за нарушение на чл. 30 ал.1 т.3 от Наредба № Н-6/11.12.2009г. за формиране и управление на
музейните фондове и на основание чл. 228в
от ЗКН е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева, като е осъдена ГД “Инспекторат за опазване на културното
наследство“ да заплати на РИМ Сливен сумата от 730 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Касаторът - Министерство на културата обжалва в срок горепосоченото решение
на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Счита, за неправилен
извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
НП. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на двете нарушения. Прави
искане съдът да отмени решението на районния съд и да потвърди НП. Претендира
разноски.
В с. з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се
представлява.
В с. з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно
призован се представлява от адв. Г. Н. ***, която оспорва касационната жалба и
намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и прави искане
съдът да го остави в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата и
анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната
жалба доводи.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, в периода 30.11 -
04.12.2020 г. в РИМ Сливен била извършена проверка от служители на ГД ИОКН в
Министерство на културата, резултатите от която били отразени в Констативен
протокол № 94-00- 1594/2021 год. При проверката било установено, че последната
пълна инвентаризация на фонда на музея е извършена в периода 2008-2009 г.
Проверяващите констатирали, че в периода 2009-2020 г. пълна инвентаризация на
фондовете на РИМ-Сливен не е извършвана. През 2014 г. директорът на РИМ-Сливен
издал Заповед № 52/29.10.2014 г. за извършване на приемане на музейни фондове
от уредници на отдел „Фондове", считано от 03.11.2014 г. и извършване на
цялостна инвентаризация на музейните фондове от комисия. В заповедта не бил
определен срок за приключване на инвентаризацията. Със Заповед № 33/09.07.2015
г. директорът на РИМ-Сливен наредил извършване на цялостна инвентаризация на
фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане от уредници на отдел „Фондове",
считано от 10.07.2015 г., без срок за приключване на инвентаризацията. Със
Заповед № 57/16.11.2015 г. директорът на РИМ-Сливен наредил също извършване на
цялостна инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане от
уредници на отдел „Фондове" без определен срок за приключване на
инвентаризацията. Със Заповед № 01-РД-12-85/06.12.2016 г. на директора на
РИМ-Сливен, бил определен срок за изпълнението на Заповед № 57/16.11.2015 г.,
срок до 01.09.2017 г. На 09.10.2017 год. със Заповед № 01-ИФД-04-73 отново
Директорът на РИМ-Сливен разпоредил извършване на цялостна инвентаризация на
фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане от уредници на отдел „Фондове",
като променил Заповед № 33/09.07.2015 г в поименния състав на комисията, поради
освобождаване на част от членовете и назначаване на нови такива, без определен
срок за приключване на инвентаризацията. Със Заповед №01- ИФД-04-10/12.02.2020
г. на директора на РИМ-Сливен била назначена комисия, която да извърши цялостна
инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане от трима уредници
от отдел „Фондове". Със Заповед № 01-ИФД-04-34/03.08.2020 г. на директора
на РИМ-Сливен била назначена комисия, която да извърши цялостна инвентаризация
на фондовете на РИМ-Сливен и тяхното приемане от уредник, от отдел
„Фондове" и промяна на Заповед № 33/09.07.2015 г., в поименния състав на
комисията, поради освобождаване на част от членовете й. Със Заповед №
05-ИФД-04-45/23.09.2020 г. на директора на РИМ-Сливен била назначена комисия,
която да приключи цялостната инвентаризация на фондовете на РИМ-Сливен и
тяхното приемане от трима уредници от отдел „Фондове". Проверяващите
констатирали, че към датата на проверката пълната инвентаризация на фондовете
на РИМ-Сливен и приемането на фондовете от уредниците на отдел „Фондове"
не било приключило, въпреки серията от заповеди на директора на РИМ-Сливен в
периода 2014-2020 г. В изпълнение на цитираните заповеди били представени протоколи
от инвентаризации на целия фонд „Археология" и инвентаризация на оръжието,
вписано във фондовете на отдел „История на България XV- XIX в." и „Нова и
най-нова история на България", както следва: инвентаризация на отдел
„Археология", съгласно Констативен протокол № (липсва) от 03.10.2018 г.;
инвентаризация оръжието в отдел „История на България XV-XIX в.", съгласно Констативен протокол от
23.09.2020 г.; инвентаризация на оръжието на отдел „Нова и най-нова история на
България", съгласно Констативен протокол от 30.11.2018 г. Според
проверяващите инвентаризацията съгласно цитираните три констативни протоколи
била проведена в нарушение на реда за извършване на инвентаризация, установен в
чл. 30, ал. 1 от Наредба № Н-6 за формиране и управление на музейните фондове (чл.
29, ал. 5 и ал. 6, т. 2 след изм. от ДВ, бр. 87 от 2020 г., в сила от
09.10.2020 г.), поради отсъствие на счетоводител в състава на комисията, както
и участие на приемащите лица в състава на комисията, която извършва
инвентаризацията. При проверката не били представени заповеди на директора на
музея или протоколи от инвентаризация на движими културни ценности по
репрезентативния метод съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-6 за
формиране и управление на музейните фондове (чл. 29, ал. 1, т. 3 от същата
наредба в сила до 08.10.2020 г.). Проверяващите констатирали, че инвентаризация
по репрезентативния метод не била извършвана за целия период от последната
пълна инвентаризация през 2009 г. до датата на извършване на проверката. В
резултат на извършената проверка и констатациите направени въз основа на нея на
04.03.2021 год. на РИМ Сливен бил съставен АУАН, в който актосъставителя
посочил, че в периода от края на 2009 г. до началото на декември 2020 г. в
гр.Сливен, Регионален исторически музей - Сливен не е извършил цялостна
инвентаризация по реда на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-6 за формиране и
управление на музейните фондове, както и
че през 2020 г. РИМ Сливен не е извършил инвентаризации по репрезентативния
метод по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-6 за формиране и управление
на музейните фондове. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за всяко едно от цитираните нарушения РИМ
Сливен бил санкциониран на основание чл. 228в от Закона за културното
наследство с „имуществена санкция“ в размер на от по 2 500 лева.
За да отмени процесното НП, районен съд Сливен е приел, че относно първото
описано в НП нарушение е налице противоречие в
изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на издадените АУАН и
НП, доколкото в НП е посочено, че за периода 2009 год. -2020 год. е следвало да
се извършат две пълни инвентаризации на движимите културни ценности в РИМ
Сливен, а като извод е констатирано, че в цитирания период не е извършена инвентаризация
по реда на чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба № Н-6 за формиране и управление на
музейните фондове. РС Сливен приел, че по този начин административнонаказващият
орган е препятствал правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е поставил
в невъзможност да разбере за какво и колко всъщност нарушения е санкциониран —
за това, че в единадесет годишен период не е извършил две пълни инвентаризации
или че не е извършил само една такава и съответно не е посочил кога е следвало
да започне и приключи съответната инвентаризация. Съдът приел, че това е нарушение на
императивните правила на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, което от своя страна
води винаги до незаконосъобразност на обжалвания акт.
По отношение второто описано в НП нарушение съдът приел, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП и относно това нарушение е налице
противоречие, тъй като от една страна се твърди в АУАН и НП, че този вид
инвентаризация не е извършена за 2020 год., а от друга страна в диспозитива на АУАН,
а и в НП като едногодишен период е посочен период една година назад от крайната
дата на извършване на проверката - от 04.12.2019 год. до 04.12.2020 год. Счел,
че отново е нарушено правото на защита
на жалбоподателя, тъй като същият е поставен в невъзможност да разбере за
бездействие за кой период е сакциониран.
Решението на РС Сливен е валидно и допустимо, но постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Изводите на първоинстанционния съд, че по отношение двете нарушения е
налице противоречие в изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част
на издадените АУАН и НП, съответно нарушение на императивните
правила на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН са неправилни.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение и на двете нарушения
при издаване на НП са спазени императивните процесуални правила – тяхната форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП
са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание. Липсва противоречие в изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на издадените АУАН и НП, доколкото в НП е формиран краен
извод, че в периода 2009г. – 2020г. в РИМ Сливен не е извършена цялостна
инвентаризация по реда на чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба № Н-6/11.12.2009г. за
формиране и управление на музейните фондове, както е формиран и извод, че през
2020г. не е извършена ежегодната инвентаризация по репрезентативния метод по
реда на чл.30 ал.1 т.3 от Наредба № Н-6/11.12.2009г. В случая правото на защита
на наказаното лице не е било нарушено, тъй като всички релевантни факти са му
били предявени и то е могло да организира защита си спрямо тях.
На следващо място съдът приема, че ответникът по касацията е осъществил от
обективна и субективна страна нарушенията съответно на чл. 30, ал. 1, т. 1 и т.3 от Наредба №
Н-6/11.12.2009г. за формиране и управление на музейните фондове, за които
е ангажирана отговорността му. Нарушенията са установени на 04.12.2020 г. Видно
от посоченото в АУАН и НП към момента на установяване на нарушенията е
действала редакцията на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-6/11.12.2009 г. на Министъра на културата / предишна ред. чл. 29, ал. 1 т.1 от
Наредба № Н-6/11.12.2009 г. в сила до 08.10.2020г./ и редакцията на чл.30
ал.1 т.3 от Наредба № Н-6/11.12.2009 г. на Министъра на
културата / предишна ред. чл. 29, ал. 1 т.3 от
Наредба № Н-6/11.12.2009 г. в сила до 08.10.2020г./ съгласно които музеите
следва да извършват, както следва: цялостна инвентаризация на музейните фондове
– един път на пет години, а когато инвентираните в тях движими културни
ценности не са повече от 400 – ежегодно и инвентаризация по репрезентативен
метод – ежегодно. По делото, от наличните по делото писмени и гласни
доказателства, по категоричен начин е установено, че последната пълна инвентаризация
е извършена в музея през м.12.2009г. и макар да е бил задължен да го прави на
всеки пет години РИМ Сливен не завършил, въпреки многобройните заповеди пълна
инвентаризация на фонда на музея. Не е била извършена и ежегодна инвентаризация
на културни ценности по репрезентативен метод през 2020г. Настоящата съдебна
инстанция счита, че с бездействието си РИМ Сливен е осъществил нарушение на
разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 1 и на т.3 от Наредба №
Н-6/11.12.2009 г.
Доколкото деянията са осъществени от юридическо лице, то въпросът за вината
не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Правилно е издирена, съответстващата на нарушението санкционната разпоредба
на чл. 228в от ЗКН, предвиждаща касателно
юридическите лица-нарушители административно наказание имуществена санкция в
размер от 300 до 5000 лева. В случая наказващият орган е приел, че за нарушението
на чл.30, ал. 1, т. 1 и и за нарушението на чл.30 ал.1 т. 3 от Наредбата на ответникът
по касацията следва да се наложи имуществена санкция, ориентирана до средния
размер, а именно 2 500 лева, доколкото извършените нарушения се и отнасят пряко
до опазването и съхранението на фонда на РИМ. Съдът не споделя гореизложеното,
доколкото по делото са налице смекчаващи вината обстоятелства – предприетите
действия по извършване на инвентаризация през 2014г., 2015г., 2016г. и 2020г. липсата
на констатирани нарушения, свързани със съхранението на музейните предмети, както
и фактът, че до настоящия момент ответникът по касацията не е бил санкциониран
за нарушения на ЗКН и Наредба № Н6/11.12.2009 г. В тази насока съдът счита, че
е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което налагане на
наказание, ориентирано около средния размер, се явява необосновано. Същото
следва да бъде определено в минималния размер на 300 лева за всяко едно от нарушенията
по чл. 30, ал. 1, т. 1 и т.3 от Наредбата.
С оглед на гореизложено, съдът приема, че наказателното постановление е издадено
при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и изискването за
форма и в него правилно е прието, че са извършени от наказаното лице вменените
му нарушения. В частта относно размера на наложеното наказание, обаче, същото
следва да бъде изменено, като се намали размерът на наложените наказания както
следва: от 2 500 лева за нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-6/11.12.2009 г. на 300 лева и от 2 500 лева за нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 3 от
Наредба № Н-6/11.12.2009 г. на 300 лева.
При този изход на
делото и своевременно направените искания, на страните по делото се дължат
направените от тях разноски.
РИМ Сливен
претендира разноски и за двете инстанции по 730 лева или общо в размер на 1460
лева. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в
размер на 1285 лева за двете инстанции.
На касационния
жалбоподател следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно отхвърлената
част от жалбата в размер на 20 лева за двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 предл.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 137/21.03.2022 г. постановено по АНД №
1009/2021 г. на Районен съд Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НП № НП-10 от 13.07.2021 г.
издадено от гл. директор на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на
културното наследство" в Министерство на културата, с което на Регионален
исторически музей Сливен за нарушение на чл. 30 ал.1 т.1 от Наредба № Н-6/11.12.2009г. за формиране и управление на
музейните фондове и на основание чл. 228в
от ЗКН е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева и за нарушение на чл. 30 ал.1 т.3 от Наредба № Н-6/11.12.2009г. за формиране и управление на
музейните фондове и на основание чл. 228в
от ЗКН е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на така наложените две наказания на
300 лева, за всяко едно от тях.
ОСЪЖДА Регионален исторически музей гр. Сливен Булстат ********* да заплати на Министерство на
културата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на Регионален исторически музей
гр. Сливен съдебни разноски в размер на
1 285 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: