Р Е Ш
Е Н И Е
№546 30.09.2019 г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На десети септември 2019
година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен секретар: Павлина Георгиева,
като разгледа докладваното от
съдията докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 146 по описа за 2018 година, за да
постанови решението, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано
по искова молба от адв. М.З. като пълномощник на Д.Г.М., действащ като законен
представител на Г.Д.М. против П.К.С., с която моли съда да постанови решение с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
претърпяно ПТП на 15.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането, до окончателно изплащане на сумата. В ИМ ищецът твърди, че на 15.08.2016 г., около 17:45 часа в гр. С.З.,
на кръстовището на ***, Г.Д.М., който към този момент бил на 9-годишна възраст,
като велосипедист, управлявайки велосипед „Драг Скаут“, пресичайки пътното
платно на *** по маркирано продължение на велоалея, претърпял ПТП, причинено от
виновния водач на т.а. „Форд Транзит“, с per. № СТ 2571 СМ - П.К.С.. Вследствие на инцидента Г.М.
получил контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки и кръвонасядане зад лявата ушна мида. Съгласно съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд, водач на процесния т.а. „Форд Транзит“ е ответникът. За
посоченото по-горе МПС към датата на ПТП била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност” в „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ. От
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че взетата от
водача на т.а. „Форд Транзит“ алкохолна проба е отрицателна. С Решение № 451 от
25.06.2018 г., постановено по АНД №1596/2018 г. по описа на PC - С.З., виновният водач П.К.С., е признат за виновен в
това, че на 15.08.201бг. в гр. С.З., при управление на МПС - т.а. „Форд
Транзит“ с per. № СТ 2571 СМ, нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Д.М., на 9
години, от гр. С.З., изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане зад лявата ушна мида,
които са причинили разстройство па здравето, временно опасно за живота -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. „второ“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Предвид изискванията на чл.432,във вр. с
чл. 380 от КЗ, ищецът отправил до застрахователя на виновния водач молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която била образувана
застрахователна претенция. „Застрахователна компания Олимпик - клон България”
КЧТ не се е произнесъл до момента на депозиране на исковата молба в съда, като
от получаването на писмото с приложени всички изискани документи на 09.07.2018 г.
до настоящия момент изминал срок, по-дълъг от предвидения в закона за
произнасяне с решение за изплащане на обезщетение, или за отказ от изплащането
на такова. Предвид което бил налице правен интерес от завеждане на настоящия
иск за репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди, вследствие
на непозволено увреждане. Твърди, че докато
карал велосипед, ищецът бил блъснат от автомобил. Пострадалият бил приет без
спомен за инцидента, с оплаквания от главоболие и главозамайване. При извършен
преглед били установени хематом в областта на главата вляво регроаринуларно с
размер 4 на 4 см и травма в областта на долния крайник. От хода на заболяването
е видно, че до 24 часа детето е развило менингиален синдром - вратна ригидност,
долен Брудзински, гадене и повръщане. След проведена медикаментозна терапия
оплакванията намалели и отзвучали. На 19.08.2016 г. ищецът бил изписан с
окончателна диагноза: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки. При изписването на Г.М. била назначена и препоръчана
медикаментозна терапия за дома. Като се имат предвид ниската възраст на
пострадалия към момента на инцидента (на 9г.) и фактът, че произшествието е
настъпило напълно внезапно, без пострадалият изобщо да забележи автомобилът,
който го блъснал, счита че процесният инцидент несъмнено се е отразил
изключително негативно и на психиката на детето Г.М.. След произшествието
ищецът изпитвал силен страх за живота си и силен стрес. Твърди, че пострадалият
все още изпитва страх от това при пресичане на пътното платно да не се повтори
този инцидент.С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди П.К.С., да заплати на Г.Д.М., действащ чрез своя баща и законен представител Д.Г.М., сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на
мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане зад лявата ушна
мида, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес и страх, в
резултат на претърпяното от него ПТП на 15.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането, както и
направените по делото разноски.
Ответникът П.К.С. Оспорв всички твърдения в исковата молба, по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията изложени в
исковата молба за механизъма на пътнотранспортното произшествие, възникнало на 15.08.2016 г. в
гр. С.З., фактическата
обстановка при която се е осъществил механизъма на ПТП, както и причините за настъпването му. Твърди,
че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП е изцяло по вина на пострадалият Г.М., респективно и на неговите родител
и/родител Д.М.. Същият се движил управлявайки велосипед без да е бил оборудван
съгласно изискванията на чл.79 от ЗДвП и
чл.14 от Правилника за Прилагане на ЗДвП, както и водачът не бил с поставена светлоотразителна
жилетка. Велосипедиста с оглед
възрастта, която била към дата на ПТП-9 години нарушил забраната визирана в чл. 164. (1) Пътно превозно
средство, което не е моторно, може да се управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малка от 12 години. Водач под 12 години на пътно
превозно средство, което не е моторно, може да се движи по платното за движение на пътищата,
отворени за обществено ползване, с придружител
на възраст не по-малка от 16 години от ЗДвП. Респективно неговият/те родител/ли са нарушили и Чл. 8, ал.(8) от Закон за Закрила на Детето съгласно които Родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да не оставят без надзор и грижа
децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. С поведението си
велосипедиста нарушил и Чл. 114, т.1.и т.2 от ЗДвП, а именно да не навлиза внезапно на платното за движение; да пресичат
платното за движение при ограничена видимост. Велосипедиста не спазил и чл. 165, т.2 от Правилника за Прилагане на ЗДвП, а именно преди да навлезе на
платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите
се пътни превозни средства и с тяхната скоростна движение. Поради изложените по-горе данни относно
обстоятелствата при настъпване на ПТП, твърди, че произшествието от 15.08.2016 г.
настъпило в условията на изключителен принос
от страна на велосипедиста Г.М. и респективно на неговият/те родител/ли, за осъществяване на механизъма на
произшествието, тъй като същият управлявал
велосипеда в нарушение на ЗДвП,ППЗДвП, както и при грубо нарушение от страна на
родителят/ите на велосипедиста. Оспорва причинно-следствената връзка между описаните
в исковата молба събитие и описаните
в същата искова молба неблагоприятни последици за ищеца. В исковата молба и в писмените доказателства не било
посочено къде точно е настъпил ударът в коя част на автомобила, като
твърди, че ударът бил в предна дясна страничната
част, тоест велосипедиста се е ударил в автомобила, а не автомобила велосипедиста, в какво се е ударил след падането
в коя област на тялото са/е настъпили увреждания
и как точно са получени. Оспорва, че
ищеца получил контузия на главата изразяваща се в мозъчно сътресение, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
и кръвонясядане зад лявата ушна
мида, което е довело до развитие на вратна ригидност, долен Брозински. Оспорва, че имало опасност за живота на
пострадалият. Оспорва предявената
искова претенция за неимуществени вреди и по размер, като счита, че
претендираното обезщетение, предявено в настоящето производство е недължимо.
Сочи, че на самостоятелно основание,
претендираното обезщетение е изключително завишено по размер и като такова несъответстващо на
обективните критерии, включващи се в понятието "справедливост",
принципно указани от Върховният съд. На
самостоятелно основание твърди, че претендираното обезщетение е и прекомерно, поради изключителният принос,
както на пострадалият така и на неговите
родители за настъпване на вредоносният резултат. Поддържа, че поради
наличие на съпричиняване следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и обезщетението, което трябва да бъде
съразмерно намалено с оглед на приноса на пострадалият и неговият/те родител/ли
за настъпване на вредоносният
резултат. В случай, че исковата
претенция бъде уважена като основателна, моли същата да бъде приета за изключително завишена и неотговаряща на
принципите на справедливостта и на
практиката, относима при определяне на обезщетение при сходни случаи. По
отношение на акцесорният иска по чл.86 от ЗЗД за лихва, оспорва дължимостта на
претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като недължими. Претендира за направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника П.К.С.
дружеството ЗК "Олимпик-клон България" КЧТ, гр.София
взема становище, че ищецът не е доказал своето право за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП. Твърди, че вина за настъпването му има и пострадалия,
поради което е налице съпричиняване в размер над 50 %. Относно размера на
претендираното обезщетение, намира, че е прекомерно завишено. Предявения иск
намира за неоснователен, поради което моли да се отхвърли изцяло, както и претенцията
за законна лихва.
Заинтересованата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. С.З., редовно и
своевременно призовани, не изпраща представител. Представят “Социален доклад”
по делото.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно установено между страните по делото е,
че Решение №451 от 25.06.2018г., постановено по АНД
№1596/2018г. по описа на PC - С.З., виновният водач П.К.С., е
признат за виновен в това, че на 15.08.201бг. в гр. С.З., при управление на МПС
- т.а. „Форд Транзит“ с per. № СТ 2571 СМ, нарушил правилата
за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората...“, но
не сторил това; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са водачите на двуколесни пътни превози средства“, но не сторил това; чл.20,
ал.2, изр. второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - пресичащ
пътното платно велосипедист и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Г.Д.М., на 9 години, от гр. С.З., изразяваща се в контузия на
главата, сътресение на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
кръвонасядане зад лявата ушна мида, които са причинили разстройство за здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл.
„второ“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 1 000 лв..
От заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният т.а. „Форд Транзит“, с per. № СТ 2571 СМ, се е движил по ***
в посока от север на юг със скорост 50.64 км/ч. Г.Д.М. *** в посока от запад на
изток, движейки се с велосипеда си със скорост 6 км/ч по велоалеята, която се
намира южно от кръстовището на ул. „И. ***. Тъй като на кръстовището на ул. ***
е имало спрени два автомобила - единият, престроен за завой наляво, а другият -
за завИ.е надясно, същите автомобили се явяват преграда за видимостта на детето
по отношение на товарния автомобил, тъй като височината на погледа на
пострадалия от седалката на велосипеда е по-ниска от височината на
автомобилите. Детето-велосипедист, преди да предприеме пресичане на пътното
платно, не е могло да възприеме товарния автомобил. Водачът на т.а. „Форд
Транзит“ П.К.С. е възприел опасността - движещия се по велоалеята велосипедист,
към момента на достигане на велоалеята или непосредствено преди самия удар.
Същият е съобразил движението на другите препречващи движението му автомобили и
е отклонил автомобила вляво, като се е движил близо до осевата линия, разделяща
двете пътни платна. Водачът на товарния автомобил е реагирал на опасността,
когато е бил на отстояние 21.09 м от мястото на удара (на 4.65 м източно от
западния бордюр), като към този момент, управляващ своя велосипед, е бил на
2.10 м източно от западния бордюр, или върху пътното платно, на
велосипедната/пешеходната пътека. При процесното ПТП е настъпило
съприкосновение между товарния автомобил и велосипедиста, като ударът е в
областта на предните десни състави (предна броня) на товарния автомобил, в
областта на преден десен фар и дясното закръгление на предната броня. При
сблъсъка ищецът е бил върху велосипеда си, пресичащ *** под ъгъл спрямо оста на
улицата. Така, положението на тялото на пострадалия към момента на удара е било
странично - косо спрямо надлъжната ос на *** и спрямо надлъжната ос на МПС. От
техническа гледна точка процесното ПТП е можело да бъде избегнато, ако при
навлизане в кръстовището водачът на т.а. „Форд Транзит“ се е движел със скорост
32.73 км/ч или по-ниска от нея, за да може да спре в рамките на видимостта,
която е имал към момента на произшествието. За процесния велосипед няма данни
за наличие или отсъствие на светлоотразители, като се уточнява, че тъй като ПТП
е настъпило в светлата част на денонощието, наличието или липсата на
светлоотразители не е оказало влияние на видимостта на водача на товарния
автомобил. В съдебно заседание, вещото лице заключи, че водачът на товарния
микробус е имал много добра видимост, тъй като височината на погледа му е
по-висока от височината на едно МПС, спряло на кръстовището на знак „Стоп“ и няма
техническа причина за ПТП, а причината е отклоняване вниманието на водача на
т.а. „Форд Транзит“ и е от чисто субективен характер.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при ПТП от 15.08.2016 г. на Г.Д.М. са причинени
следните травматични увреждания: контузия на главата с кръвонасядане по меките
тъкани над черепа, като тази травма причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; мозъчно сътресение (без доказано продължително коматозно
състояние), като тази травма причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; субарахноиден кръвоизлив (кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки), като тази травма е от характер да причини разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Описаните травматични увреждания са от действието на
твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и начин, описани в
документите по делото. Налице причинно-следствена връзка между получените
увреждания и процесното ПТП. В експертизата се сочи, че контузията на главата с
кръвонасядане по меките тъкани над черепа при правилно лечение е с оздравяване
до 7 дни, като лечението е било постелен режим в стационара и в дома с аналгетична
терапия. Мозъчното сътресение (без доказано продължително коматозно състояние)
при правилно лечение е оздравяло до края на третата седмица, като лечението
също е основно постелен режим в стационарни и в домашни условия, но и със
специални изисквания относно дневните занимания и натоварвания; отново е
провеждана и аналгетична терапия. Субарахноидният кръвоизлив (кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки) при правилно лечение има оздравителен период до 2
месеца, като има задължителен стационарен период до отзвучаване на
симптоматиката и раздвижване с вертикализация. След това се спазва строг
домашно-постелен и щадящ режим. Прилагана е и медикаментозна терапия. След
процесното ПТП при пострадалия не са настъпили усложнения, благодарение на
своевременното диагностициране и правилно проведената терапия и изпълненият
предписан режим, като възстановяването на здравето е трайно и без усложнения. Не
се установява непосредствено след ПТП у пострадалия да е било налице коматозно
състояние, отговарящо на критериите за безсъзнание. Допълва, че са били налице
степенни промени в съзнанието - сомнолентност при инцидента и обнубилация при
хоспитализацията. Вещото лице заявява, че в резултат на инцидента главата на
пострадалия е имала кръвонасядане (подкожно) с размери 4/4 см зад лявото ухо,
без външно кървене, което се е визуализирало с променена окраска на кожата,
придружена с подкожен оток. Детето е било на инцидента сомнолентно, а в
Спешното отделение - обнубилирало, като това са степенни промени в съзнанието,
налагащи задължителна хоспитализация, диагностика и лечение. При анамнеза,
описваща неадекватност, обърканост и главоболие, а след 24 часа - гадене и
повръщане, налага спешно скениране и хоспитализиране с цел лечение и активно
наблюдение за вероятност от развитие на вид мозъчен кръвоизлив (както и се е
случило), мозъчна контузия, мозъчен оток и евентуални епилептични еквиваленти. Пострадалото
дете се е оплаквало от главоболие при прегледа на произшествието, на дежурните
екипи в Спешното отделение, на родителите си, на дежурните екипи в Клиниката по
неврохирургия и пред визитиращите лекари и медицинския персонал, като
главоболието е било с нарастване и пик до четвъртият ден, след което постепенно
е овладяно и затихващо. При ежедневното проследяване на състоянието на
пострадалия при извършваните визитации са констатирани поява на менингиално
дразнене с нарастващи субективни оплаквания и общомозъчна симптоматика, както и
левкоцитоза. Наличието на хематом (подкожен) зад лявото ухо говори за директна
травма. Характеристиката
на травмата
показва, че е от
твърд тъп предмет, но липсата на рана с
охлузване изключва съприкосновение на главата с асфалта. Височината съответства на огледалото на
микробуса.
От изготвения по делото социален доклад се установява,
че детето Г.М. е отглеждано от своите родители, които задоволяват по адекватен
начин неговите основни нужди, свързани с осигуряването на сигурност, подслон,
храна, облекло, условия за поддържане на лична хигиена и тоалет, образование,
здравни грижи и др. Родителите проявяват отговорно отношение за образованието
на децата си, като поддържат активна връзка с училищното ръководство и живо се
интересуват за успеха и развитието на децата. От осъществена среща е ищеца се
установява, че детето Г. е усмихнато и общително дете, е видимо нормално
физическо, интелектуално и социално развитие за възрастта си. Сочи се, че в
хода на извършена проверка по регистриран на 15.03.2019г. сигнал за детето,
риск за неговото развитие по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗакрД не се
установява.
От заключението на назначената съдебно – психиатрична експертиза се
установява, че Описаното
по-горе и претърпяно ПТП на 15.08.2016 г. се е отразило върху психичното
състояние на ищеца Г.Д.М., на 12 г., като е предизвикало характерни са общите
реакции на деца след излагане тревожност; повишена зависимост от растните
/регресивно поведение/; нарушения на съня; страх от
припомнящи травмата неща. Тези симптоми са нарушили нормалното психологично
функциониране на детето като са били по-силно изразени в продължение на един
месец и постепенно са отшумели. Към момента на освидетелстването не е налице
посттравматично стресово на психотравма /стресогенно събитие/ симптоми -
умерено изразена разстройство или
друг вид стрес у ищеца след инцидента Негативните изживявания и стрес са
отшумели. В съдебно заседание вещите лица сочат, че самото постъпване в болница може да се сравни по сила от първоначално
събитие, би могло да предизвика стресогенен фактор. В конкретния случай ПТП е
събитие със силен стресогенен ефект върху психиката на детето и всяко друго
притеснение или повод за тревожност ще бъде много по-малко. В конкретната
ситуация няма данни да се предизвика от отношението на родителите към детето.
От показанията на свидетелката Г.П.П., майка на ищеца
се установява, че процесното ПТП е станало на 15.08.2016г., преди три години.
Било през светлата част на денонощието, около 18:00 часа. Твърди, че след ПТП
за първи път видяла детето в спешния кабинет. Било контактно донякъде,
разпознало родителите си, било много уплашено и плачело. Имало рана на главата
отзад в дясната част зад ухото. Оплаквало се през цялото време, че много го
боли главата и затова и плачело. Било настанено в Неврохирургия в Окръжна
болница. Сочи, че била със сина си през целия 5-дневен престой в болницата.
Лекуването било с обезболяващи, венозни вливания със системи и отделно имало
медикаменти, които пострадалият пиел през устатата. През този период детето
постоянно се оплаквало от болки в главата. Имал кръв и охлузвания по крака и
ръката, но болките идвали най- вече от главата. Лечението му продължило вкъщи,
предимно на легло. Лекарите казали пострадалият да става много малко, за да
може да почива, като продължили с лекарства обезболяващи вкъщи около месец след
това. Сочи, че гледане на телевизия и четене на книги били абсолютно забранени,
телефонът също бил ограничен. Над месец-два бил периодът, след който синът й
спрял да се оплаква от силните болки. Имал страх близо цяла година, не искал да
погледне изобщо колелото, с което бил блъснат. Имал страх да излиза сам,
излизал с родителите си, трябвало да има възрастен с него. Не можел да спи, в
болницата почти не спял, постоянно се стряскал, което след това продължило и в
къщи почти месец. След това имал проблем със съня, трудно заспивал, събуждал се
вечер, понякога и с плач. Споменът на ищеца за инцидента не бил много ясен, не
можел да отговори дали е тикал колелото, или го е карал. Спомнял си за буса и
някаква кола, която му дала път да пресече. Ищецът казал категорично, че карал
по велоалеята. Твърди, че синът й бил много отговорен и внимателен, поради
което и като родители по принцип пускали сина си да излиза сам с колелото. Знаел
идеално къде да кара, на кои места, и винаги имал телефон с него, за да звънне,
ако има нещо.
От показанията на свидетеля В.Г.Н.установява, че към
датата на инцидента през 2016 г. имал сключен трудов договор е ответника, но
сега нямал. Към момента на инцидента бил пътник в буса, управляван от водача П.С..
Били на командировка в гр. Т.. На връщане, след 17:00 часа, когато били до ***на
път с предимство, един автомобил „Ауди“ им препречил пътя, за да направи ляв
завой за К.. Там станал и инцидентът. Шофьорът на „Ауди“ се бил изнесъл малко
по-напред. На пешеходната пътека имало хора, които чакали. Момчето карало
колелото, тръгнало и то се закачило встрани в буса до вратата. Бусът бил малко
по-висок до вратата. Сочи, че пътуващите в т.а. „Форд Транзит“ чули чукане от
удар, странично. След това слезли, шефът му преместил буса настрани, за да не
пречи на движението, и с колегата му били наблизо. Паралелно по това време
минала линейка на Бърза помощ, която се връщала от К.. Екипът слязъл, прегледал
детето, докато свидетелят и колегата му били наблизо, на около 2 м разстояние. Лекарят
задавал въпроси на пострадалото дете на колко години е, къде живее и как се
казва, а детето отговаряло адекватно. Не плачело. Лекарят казал, че ще го
вземат е колата да му направят снимка, да не би да има нещо и това било всичко.
Твърди, че те се движили направо с т.а. „Форд Транзит“, а автомобила „Ауди“ им
бил от дясната страна, като лекият автомобил бил излязъл вече на осевата линия.
Други леки автомобили към момента на удара нямало. Детето също било от дясната
страна. Бусът бил висок и не бил с прозорци, бил закрит, имало прозорец само на
вратата. Като пътували им направило впечатление, че детето чакало, но „стояло
на педали“. Свидетелят твърди, че преди удара видял детето на пешеходната
пътека, като то било на колелото. Сочи, че ищецът се ударил някъде назад, най
-вероятно на вратата на буса. Детето не е било в безсъзнание. Нещата се развили
много бързо. Твърди, че нямало кръв по главата на детето. Сочи, че към датата
на инцидента нямало знаци и нямало велоалея, но той не е шофьор и няма книжка.
С оглед така установените факти
се налагат следните правни изводи:
Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства – установява се настъпването на пътнотранспортното
произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на процесния
автомобил, настъпването на вреди на ищеца, както и причинно-
следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат.
Съгласно чл. 45 от ЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно причинил другиму. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, а
съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и
виновността на дееца. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест не се нуждае от доказване факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като за тези обстоятелства с влязла
в сила присъда, ответникът е признат за виновен
в това, че на 15.08.2016 г. в гр. С.З., при управление на МПС - т.а. „Форд
Транзит“ с per. № СТ 2571 СМ, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Д.М., на 9 години, от гр. С.З.,
изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръвонасядане зад лявата ушна мида, които са причинили
разстройство за здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343,
ал.1, б. „б“, предл. „второ“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Механизмът на пътнотранспортното
произшествие е установен от съдебно техническата експертиза - процесният т.а. „Форд Транзит“, с per. № СТ 2571 СМ, се е движил по *** в посока от север на юг със скорост 50.64
км/ч. Г.Д.М. *** в посока от запад на изток, движейки се с велосипеда си със
скорост 6 км/ч по велоалеята, която се намира южно от кръстовището на ***. Детето-велосипедист,
преди да предприеме пресичане на пътното платно, не е могло да възприеме
товарния автомобил. Водачът на т.а. „Форд Транзит“ П.К.С. е възприел опасността
- движещия се по велоалеята велосипедист, към момента на достигане на
велоалеята или непосредствено преди самия удар. Същият е съобразил движението
на другите препречващи движението му автомобили и е отклонил автомобила вляво,
като се е движил близо до осевата линия, разделяща двете пътни платна. При
процесното ПТП е настъпило съприкосновение между товарния автомобил и
велосипедиста, като ударът е в областта на предните десни състави (предна
броня) на товарния автомобил, в областта на преден десен фар и дясното
закръгление на предната броня.
Установява се настъпването на вреди
за ищеца,
както и причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и
вредоносния резултат. Вещото лице по назначената СМЕ заключава,
че е налице причинно-следствена връзка между получените
увреждания и процесното ПТП. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968
г.).
От приетото по делото заключение
на съдебно медицинска и съдебно
психиатрична експертиза и
от показанията на свидетеля – майка
на ищеца се установява, че в резултат
от инцидента детето е претърпели болки,
страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като
неимуществени вреди. Въпреки родствените и
фактически отношения, съдът прецени показанията на свидетеля Г.П.П., майка на ищеца, съобразно нормата на чл. 172 от ГПК и счете, че
същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, последователни,
непосредствени и кореспондират на другите събрани доказателства. Хората от
най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо
състояние на човека, за когото полагат грижи. Макар възприятията им да са плод
и на емоционална привързаност, възпроизведените данни се приемат от съда,
предвид личното им възприемане, естеството на травмите и житейски обяснимите
психически последици от подобен инцидент. Показанията
на свидетеля Въльо Николов, съдът не кредитира, тъй като не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
При ПТП от 15.08.2016 г. на детето Г.Д.М. са причинени травматични
увреждания състоящи се в контузия на главата с кръвонасядане по меките тъкани
над черепа, като тази травма причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; мозъчно сътресение без доказано продължително коматозно
състояние, като тази травма причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; субарахноиден кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, като
тази травма е от характер да причини разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Описаното по-горе и претърпяно ПТП се е
отразило върху психичното състояние на Г.Д.М., като е предизвикало тревожност,
повишена зависимост от растните /регресивно поведение/; нарушения
на съня; страх от припомнящи травмата неща. Над месец бил периодът, след който синът й спрял да се оплаква от силните
болки. Имал страх близо цяла година, не искал да погледне изобщо колелото, с
което бил блъснат. Гледане на телевизия и четене на книги били абсолютно забранени. Тези симптоми са нарушили
нормалното психологично функциониране на детето като са били по-силно изразени
в продължение на един месец и постепенно са отшумели. След процесното ПТП при пострадалия не са настъпили усложнения,
благодарение на своевременното диагностициране и правилно проведената терапия и
изпълненият предписан режим.
Принос за настъпване на увреждането ще е налице
във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на
увреждането. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. В случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата
на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо
от това, че такова лице не може да действа виновно. В случая не се установява
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. По направеното възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, от страна на ищеца и неговите родители, които не
са изпълнили задълженията си по чл.8, ал.8 от Закрила на детето да
не оставят без надзор и грижа детето си под 12 годишна възраст, като по
този начин са създали опасност за неговия живот и здраве, съдът намира
следното:
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 8 от Закрила на
детето родителите не трябва да оставят
децата си, ненавършили 12 годишна възраст, без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.
Това обаче не означава, че родителите следва да участват
непосредствено в детските игри, особено
когато се касае за каране на колело, какъвто е настоящият случай. Поради това съдът намира, че опасността
за живота на пострадалото дете е
създадена от ответника П.С., който съгласно задължителната за гражданския съд
присъда, е нарушил правилата за движението по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“, но
не сторил това; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са водачите на двуколесни пътни превози средства“, но не сторил това; чл.20,
ал.2, изр. второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - пресичащ
пътното платно велосипедист, а не
от неговите родители. Ето защо съдът намира възражението за
съпричиняване за неоснователно. От друга страна детето се е
движило по обозначена велоалея, като в конкретния случай присъствието на
родител не би довело до по-различен краен резултат и не е налице причинно следствена връзка
между причините за настъпване на вредоностният резултат и тяхното поведение.
По отношение на другото възражение, че
процесното ПТП е настъпило в условията на изключителен принос
от страна на велосипедиста Г.М. и респективно на неговият/те родител/ли,
за осъществяване на механизъма на произшествието, тъй като същият е управлявал
велосипеда в нарушение на ЗДвП,ППЗДвП, съдът намира това възражение също за
неоснователно, тъй като вещото лице по назначената съдебно техническа
експертиза установи, че няма техническа причина за ПТП, а причината е
отклоняване вниманието на водача на т.а. „Форд Транзит“, която е от чисто
субективен характер. Процесното ПТП е можело да бъде избегнато, ако при
навлизане в кръстовището водачът на т.а. „Форд Транзит“ се е движел със скорост
32.73 км/ч или по-ниска от нея, за да може да спре в рамките на видимостта,
която е имал към момента на произшествието. Установи се и, че инцидентът е
настъпил в светлата част на денонощието и наличието или липсата на
светлоотразители по влосипеда и колоездача е било без значение за видимостта на
водача на т.а. „Форд Транзит“. Съдът споделя и становище на проц. представител
на ищеца, че ЗДвП предвижда и засилена защита по отношение на определена
категория пешеходци - децата в това число. Закрилата на тази категория
пешеходци е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане
по пешеходна пътека, валидна за останалите пешеходци.
С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на
цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото
съдът счита, че предявения иск за неимуществените вреди за претърпените от ищеца
болки и страдания от нанесените му травми следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 26 000 лева.
С оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо
обезщетение от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради
изложеното, следва да бъде осъден ответника по делото да заплати на ищеца
сумата от 26 000 лв. за претърпени неимуществени вреди ведно със законната
лихва върху тях от деня на увреждането – 15.08.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд - гр. С.З. дължимата държавната такса по
делото в размер на 1 040 лева и сумата 787 лв. – възнаграждение за вещи лица, а
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 1350 лева, адвокатско възнаграждение.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.К.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Г.Д.М., с ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен
представител Д.Г.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, сумата от
26 000 лв.
(двадесет и шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, - преживени душевни болки и страдания -
силен стрес и страх, в резултат на претърпяното от него ПТП на 15.08.2016 г., изразяващи
се в контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, кръвонасядане зад лявата ушна мида, както и ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от датата на увреждането - 15.08.2016 г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.К.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд гр. С.З. сумата от 1 040 лева /хиляда и
четиридесет лева/, представляваща дължимата държавна такса и сумата 787 лв. /седемстотин
осемдесет и седем лева/ – възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА П.К.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Г.Д.М., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител Д.Г.М.,
с ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес:***, сумата от 1350 лева /хиляда триста и петдесет лева/, адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото
лице помагач на страната на ответника П.К.С. - дружеството ЗК
"Олимпик-клон България" КЧТ, гр.София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд С.З.
пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : …………………………