Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………………2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, VIII въззивен състав в публично заседание на седми юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Мариана Косачева и с участието на прокурор Стоил Томов, като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 3492 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 20.01.2017 г. по НОХД № 8186/
2015 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 9 състав е
признал подсъдимия Г.Д.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 22.06.2012 г. около
21.00 часа в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „*********, е причинил средна телесна
повреда на В.А.Ц. – нанесъл му множество удари с юмруци в областта на лицето, с
което му причинил травма на носа със счупване на носните кости, реализиращо
медико-биологичният признак – постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б“ от НК , вр.
чл.42а, ал.1 и ал. 2, т.1 и т.2 , вр. ал. 3, т. 1 и чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК му е НАЛОЖИЛ
наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ
адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти
седмично за срок от 6 месеца.
Районният
съд е ОСЪДИЛ подсъдимия Г.Г. да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител В.А.Ц., обезщетение за причинените му от
престъплението неимуществени вреди в размер на 1200 /хиляда
и двеста лева/ лева, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част за
разликата от уважения размер от 1200 /хиляда и
двеста/ лева до пълния размер от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът
е ОСЪДИЛ подсъдимия Г. на осн. 189, ал. 3 от
НПК да заплати в полза на частния обвинител и граждански ищец В.Ц. направените
по делото разноски в размер от 350 /триста и
петдесет/ лева за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предходната
инстанция е ОСЪДИЛА подсъдимия Г. да
заплати по сметка на СРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер
на 50 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и държавна
такса в размер от 5 лева за издаване на изпълнителен лист. На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ
подсъдимия да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер
на 120 /сто и двадесет/ лева по
сметка на СДВР в полза на републиканския бюджет, както и да заплати направените
по делото разноски в размер от 509,12 лв. /петстотин и девет лева и дванадесет стотинки/ по сметка на СРС в полза на бюджета на съдебната власт. С депозирана въззивна жалба е
образувано ВНОХД 3492/2020 г. по
описа на СГС-НО, VIII въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда на СРС с
твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. С подадената
жалба се иска от съда постановеният съдебен акт да бъде отменен вместо него да
се постанови нов, с който настоящата инстанция да признае подсъдимия Г. за
невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Съдът
е сезиран и с въззивна жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец В.Ц.,
с която същият изразява недоволството си по отношение на отхвърлянето на
предявения от него граждански иск за претърпени неимуществени вреди до пълния
размер от 15 000 лева и уважаването на иска за 1200 лева. Намира постановената
присъда в обжалваната й част за неправилна, като моли въззивния
съд да я отмени в оспорваната част и да уважи изцяло предявения граждански иск.
С
въззивните жалби не се отправят искания за събиране
на доказателства.
В
проведеното закрито заседание на 19.11.2020 година въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред
настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства. На
07.12.2020 г. въззивната инстанция е сезирана с
допълнително изложение към въззивната жалба на
подсъдимия Г., с което се оспорва направения доказателствен
анализ от страна на първоинстанционния съд като
незадълбочен, некоректен и превратен. Излагат се доводи за липса на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, тъй като същият е действал в
условия на неизбежна отбрана. Защитникът изтъква, че обясненията на подсъдимия,
че е действал в условията на неизбежна отбрана се подкрепят от свидетелските
показания на Т., Д. и Ц.И.. Навеждат се доводи, че неизбежната отбрана се
доказва и от заключението на експертите от комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза. Като се иска от съда да отмени постановената присъда и
този съд да постанови нов съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия Г. по
повдигнатото му обвинение, както и в гражданската й част.
Пред
настоящата инстанция бе назначена и
изготвена тройна съдебно-медицинска експертиза, чието експертно заключение да
послужи за изясняване на делото на спорните въпроси. От това заключение се установява съпричастност
на подс. Г. в престъплението, в което е обвинен и
механизма на деянието, поради
което не са налице основания за цялостно оправдаване на подс. Г.. Ето защо съдът следва да реши въпроса допуснати
ли са съществени нарушения, които да рефлектират върху правото на защита.
В
публично заседание на 07.06.2021 г. защитникът на подсъдимия моли съда да
отмени постановената първоинстанционна присъда.
Изтъква доводи, подобни на описаните във въззивната
жалба, че деянието е извършено от подсъдимия при условия на
неизбежна отбрана. Намира, че не са взети предвид показанията на свидетелите Т.,
Д. иИ.. Излага аргументи, че съдът следва да вземе
предвид експертното заключение на съдебно-психиатричната и психологична
експертиза, според която подсъдимият е доброжелателен, добронамерен и има нисък
праг на агресия, с оглед на което прави извод, че Г.Г.
е бил предизвикан. Отправя твърдение, свързано с механизма на полученото
увреждане, че подсъдимият не е удрял пострадалия Ц., а го е блъснал, след което
пострадалият се е ударил в гардероба. В заключение моли съда да отмени
присъдата и да оправдае подсъдимия, както и да отмени постановеният съдебен акт
в частта за гражданския иск и да присъди разноски за двете съдебни инстанции. Адвокатът
на гражданския ищец и частен обвинител Ц. поддържа депозираната въззивна жалба. Изтъква, че първоинстанционната
присъда в частта относно гражданския иск противоречи на материалния закон и на
справедливостта. Изтъква, че при определянето на размера на обезщетението предходната
инстанция не е отчела, че освен физически болки, пострадалият е бил подложен на
социален и емоционален дискомфорт. Иска от този съд
да потвърди присъдата в останалата и част, като по справедливост да измени
размера на присъденото обезщетение по гражданския иск.
Гражданския
ищец В.Ц. поддържа казаното от неговия повереник.
Представителят
на прокуратурата моли съда да отхвърли въззивната
жалба на подсъдимия и да уважи жалбата на частния обвинител и граждански ищец.
Подсъдимият
моли да бъде оправдан. Излага твърдения, че е нападнат от пострадалия Ц., като
казва, че е бутнал В.Ц., за да излезе от стаята. Изтъква, че не е конфликтна
личност и съжалява за случилото се.
В
последната си дума подсъдимия твърди, че е невинен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, счита, че са налице основания за отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, тъй като СРС е допуснал съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, поради следното:
От приложените към делото
материали се установява, че след приключване на съдебното следствие и съдебните
прения, първоинстанционният
съдебен състав се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъдата, след което е обявил диспозитива на присъдата
си публично на 20.01.2017 г. Диспозитива на присъдата
е подписан от съдията и съдебните заседатели.
Мотивите са изготвени по-късно.
При проверка на приложените към първоинстанционното дело мотиви въззивният
съд констатира, че в кориците по делото
са приложени два броя мотиви – мотиви
към присъда по НОХД № 8186/2015 г. по описа на СРС, НО, 9
състав на л. 107 – 109 от първоинстанционното
дело и мотиви към присъда по НОХД
№ 16053/2013 г. по описа на СРС,
НО, 9 състав на л.110-111 от първоинстанционното
дело, последните касаят подс. Т.Ф. Д..
Като изготвените мотиви към
присъда по НОХД № 8186/2015 г., които засягат настоящето наказателно
производство, не са подписани от съдията, което съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр. 1 от НПК. Подписани са единствено приложените мотиви по дело с подсъдим Т.Ф. Д. по НОХД № 16053/2013 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, които се
отнасят до друго наказателно производство, с други страни, фактическа
обстановка и престъпна деятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от НПК присъдата съставлява безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са логически свързани. С оглед на което
съгласно чл. 310, ал. 2 от НПК подписването на мотивите от съдията - докладчик
по делото, е задължително. Това изискване на процесуалния закон служи като
гаранция за удостоверяване на действителната воля на съда. Именно в мотивите се
съдържа ясен, недвусмислен коментар на взетото от съда крайно решение, както и
неговата обосновка съобразно доказателствената
съвкупност. Предвид това неподписването на мотивите на присъдата от съдията по
същество представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2, пр. 1
от НПК.
Това наред с гореизложеното създава пречки
пред този съд да извърши изискуемата проверка за законосъобразност, правилност
и обоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е пречка за произнасяне по
съществото на делото, респ. да отговори на изложените във въззивните
жалби възражения.
Възможно е неподписването на
мотиви от съдията- председател на
състава да се дължи на технически
пропуск, но това няма как да бъде установено в настоящото производство.
Предвид изложеното
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила представлява
основание за отмяна на контролирания съдебен акт. Същото е отстранимо,
но не на този етап от наказателното производство, поради което делото следва да
се върне на друг състав на първоинстанционния съд за
новото му разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
Така мотивиран и на
основание чл. 335, ал.2 , вр. чл. 334, т.1 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, съдът
ОТМЕНЯ присъда от 20.01.2017 г. постановена
по НОХД № 8186 по описа за 2015 г. на СРС, НО, 9-ти състав.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.