№ 111
гр. Сливен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500109 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1781/04.02.2022 г. на „Арда Тур“ ЕООД,
ответник по делото, с ЕИК *********, чрез управител С.И.И., с ЕГН **********, срещу
Решение № 50/27.01.2022 г., по гр. д. 114/2021 г. по описа на РС Сливен, с което е признато
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Й. Ж. М., ЕГН **********, извършено
със заповед № 66/14.10.2021 г. на „Арда ТУР“ ЕООД, ЕИК: *********, с която на основание
чл. 190, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, вр. чл. 195, ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение поради тежко нарушение на трудовата дисциплина, за незаконосъобразно и
е отменено. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноски в размер на 650 лв., и държавна такса в размер на 50 лв.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Въззивникът посочва, че е налице противоречие в мотивите, тъй като
веднъж е прието, че са изисквани писмени обяснения от ищцата, а след това е прието, че
такива обяснения не са представени. Въз основа на тези фактически изводи неправилно е
стигнато до заключението, че в представеното искане за писмени обяснения не били
описани конкретните нарушения, а същите били описани едва в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Въззивникът счита още, че от събраните гласни
доказателствени средства, в т. ч. показанията на свид. Н. се установява начина по който
1
служителите се запознават с месечния график, поради което неправилно
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че датата на издаване на работния график за
билетна каса в гр. Сливен, не се установява.
Първоинстанционният съд допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като
разпитал свид. Е. за обстоятелства различни от посочените в отговора на исковата молба. Не
е допуснато и доказателственото му искане да представи график за работа и да зададе
допълнителни въпроси на свидетелите. Неправилно е установено, че ищцата работела на 8
часа работно време и неправилно е установено, че работното време е от 06.00 ч. до 18.00 ч.,
тъй като такива доказателства по делото липсвали. Необоснован бил и изводът за това, че
ищцата работи два дни и почива два дни, факт който съдът приел за установен въз основа на
показанията на свид. Н., макар тя да е заявила, че лицата в билетните каси работели на
сумарно работно време. В нарушение на правилата за разпределение на доказателствена
тежест съдът приел, че работодателят е следвало да установи, че ищцата е запозната с
правилника за вътрешния трудов ред, тъй като с отговора на исковата молба(ОИМ) такъв
правилник е представен, а ищцата не е оспорила получаването на този правилник и
следователно тя трябвало да установи, че същият не е получен. Счита, че съдът не е събрал
достатъчно доказателства за установява не обективната истина.
Иска от съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, тъй като страните на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК не били
приканени към спогодба, което счита за недопустимо. В случай, че въззивният съд приеме
делото за изяснено от фактическа страна, иска обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата по
делото – Й. Ж. М., ЕГН **********, подаден чрез процесуален представител адв. С.И. Р. –
АК-Сливен, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „ *************. Счита въззивната жалба за
неоснователна и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, както и да и
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.
В с. з. въззивникът редовно призован, не се явява. Със заявление от 21.03.2022 г. сочи,
че поддържа въззивната си жалба, няма доказателствени искания и иска от съда да отмени
обжалваното решение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В с. з. въззиваемият чрез адв. Р. оспорва въззивната жалба, няма доказателствени
искания и иска от съда да потвърди обжалваното решение като правилно, респ. въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата за настоящата инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
2
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват
на обжалването – и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция и след преценка на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от представения трудов договор се установи, че на 25.03.2019 г.
страните са постигнали съгласие да сключат процесния трудов договор по силата на който
ищцата е работила на длъжност „билетопродавач“ в офис в гр. Сливен с основно месечно
възнаграждение 560 лв., при продължителност на работния ден – 8 часа и сумирано
изчисляване на работно време. Сключеният трудов договор е безсрочен.
С допълнително споразумение от № 35/02.01.2020 г. към трудовия договор от
25.03.2019 г. страните уговорили изменение на трудовото правоотношение в частта относно
месечното възнаграждение, като същото да бъде увеличено на 610 лв. Отново за място на
работа е посочен офис в гр. Сливен, на същата длъжност, при 8 часов работен ден, като за
работно време е посочено с продължителност на работния ден 8 часа и сумирано изчисление
на работното време.
По делото е представен и правилник за вътрешния трудов ред в „Арда Тур“ ЕООД,
който е издаден на 10.01.2015 г. С чл. 15, ал. 1 от същият е предвидено, е че работното време
на билетните каси е с начален час съгласно работното време на обекта, в който се
помещават билетните каси. Работното време в гр. Кърджали е посочено, но не и това в гр.
Сливен. С оглед т.1.4. за начало на работния ден се счита включването на компютъра и
автоматичното влизане в системата за работа на дружеството чрез въвеждане на
потребителско име и парола. Съгласно правилника работника има правото да получи от
работодателя достоверна и своевременна информация; указания относно начина на
изпълнението на трудовите задължения и право на достъп до утвърдени от работодателя
вътрешни актове, правилници и правила. Работника е длъжен да спазва уговореното с текста
на чл. 14 и чл. 15, ал. 1 на правилника работно време
На 12.10.2021 Шамер Е., отговорник на транспорт, връчил на Й.М. молба от „Арда
Тур“ ЕООД, съдържаща искане да представи писмени обяснения и да представи
доказателства за извършеното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в закъснение и
преждевременно напускане на работното място на 05.10, 08.10 и 09.10.2021 г. Определен е и
краен срок за обяснения – 13.10.2021 г. до 17.00ч. Писменото поискване е връчено при отказ
на ищцата.
С исковата молба е представена и молба от 13.10.2021г., която е адресирана до
управителя на ответното дружество. Същата съдържа изявление на ищцата, че след
проведен разговор с г-н Исмаил, се договорили да работи на 8 часов работе ден от
01.10.2021 г. и на минимална заплата, докато си намери работа и подаде молба за напускане.
3
Няма данни същата да е получена от представител на дружеството.
Със Заповед № 66/14.10.2021 г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, „АРДА ТУР“
ЕООД, прекратил трудовото правоотношение с Й. Ж. М., като причина е посочено
закъснението и преждевременното напускане на работното място на 05.10.2021 г.,
08.10.2021 г., 09.10.2021 г. при фиксирано работно време от 07.30ч до 19.30ч. На 05.10.2021
г. се явила на работа от 9.23ч. до 18.00 ч.; на 08.10.2021 г. се явила в 09.10 ч. до 17.30 ч.; а
на 09.10.2021 г. се явила на работа в 9.32ч до 17.21ч. Заповедта е връчена при отказ да бъде
подписана на 14.10.2021 г.
По делото е представен график за месец октомври 2021 г., като графикът на работното
време е разпределен между двама служители, единият от които е Й. Ж. М.. Установява се, че
Й. Ж. М. е следвало да работи на 05.10, 08.10 и 09.10.2021 г. с работно време от 07.30ч до
19.30ч, и почивки от 9.15ч до 9.30 ч., от 13ч до 14 ч., и от 15ч до 15.15 ч От графика е видно
още, че служителите два дни работят и два дни почиват.
От разпечатката на системата за работа в ответното дружество се установява, че на Й.
Ж. М. на 05.10.2021 г. е активирала системата в 9.23ч и я е изключила в 18.00ч; на 08.10 в
9.10 ч и я изключила в 17.33ч, и на 09.10.2021 г. в 9.32ч и я е деактивирала в 17.21ч.
По искане на ответника по делото са събраните гласни доказателствени средства чрез
разпит на свид. Н. и Е., които се намират в трудово правоотношение с ответника.
От показанията на Н. се установява, че касиерките са на сумирано работно време – два
дни работа, два ни почивка, независимо от почивни дни, но не е запозната с трудовия
договор на ищцата. Работното време в билетна каса в гр. Сливен било от 07.30ч до 19.30ч
вечерта. Графикът на работо време се съставял от управителя на дружеството предходния
месец и се изпращал сканиран на имейл и хартиен носител с подпис и печат. Свид. Н. лично
връчила заповедта на Йорданка в офиса в гр. Сливен. Ищцата работила и с други
служителки.
От показанията на свид. Е. се установява, че ищцата работи на сумарно работно време
– два дни почива, два дни работи, като за всеки месец се изготвял график още от
предходния. Графикът се пращал по мейл или на офис. На 12.10.2021 г. лично занесъл
искането за писмени обясняния, което съдържало за кои дни се иска обяснения, както и че се
касае за неспазване на работното време. Ищцата отказала да се подпише. На 14.10.2021 г.
със свид. Н. връчили заповедта за уволнение.
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства.
В хода на разпита свид. Е. първоначално заявил, че графикът се връчва срещу подпис,
но след като съдът му предявил график за работно време, свид. Е. заявил, че се е объркал,
както и че мислил, че се полага подпис. Тези обстоятелства са видни от протокола на
провелото се съдебно заседание на 14.01.2022 г. Неоснователен е доводът на въззивникът, че
не е могъл да предяви графика за работното време и да зададе въпроси на свидетелите, тъй
като точно обратното се установява от протокола от 14.01.2022 г., а именно че съдът е
4
предявил на свидетеля работния график. Съдът намира, показанията на свид. Е. в частта, с
която заявява, че служителите се запознават с графика срещу подпис, не следва да бъдат
кредитирани, тъй като са основани на негови предположения и съждения, а не на лично
възприети факти.
В останалата част съдът дава пълна вяра на събраните по делото показания, тъй като
същите са последователни, вътрешнологични и съответстват на събраните по делото
доказателствени средства. Като напълно достоверни следва да бъдат кредитирани и
събраните допустими, и относими писмени доказателствени средства. Не са налице данни,
които да внасят съмнение в достоверността на събраните доказателствени средства, респ. да
обуславят по-ниска доказателствена стойност на което и да е от тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, като същият
има за предмет отмяна на незаконосъобразно уволнение, извършено със Заповед №
66/14.10.2021 г. В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно
доказване чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства да установи, че ищцата
е извършила посоченото в заповедта за уволнения дисциплинарно нарушение, така както е
описано от фактическа страна, както и че работникът е знаел за работното време през месец
октомври за да бъде преценено дали закъсненията и преждевременните напускания на
работното място съставляват нарушение на трудовата дисциплина. За да е налице
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в закъснение и преждевременно
напускане на работното място за повече от час в три работни дни в рамките на 1 седмица,
следва да е ясно и несъмнено установено, че ищцата е знаела за работното време, / утвърден
от работодателя график, достигнал до нейното знание/ през което е длъжна по силата на
сключения трудов договор да престира работна сила. В тази връзка с исковата молба
изрично е въведено твърдението, че на ищцата не и връчван график с работно време от 7.30
до 19.30 ч. за месец октомври, поради което твърдението на въззивника, че такова оспорване
не е налице в исковата молба, е невярно.
Доводът за нарушение на разпределената доказателствена тежест е също
неоснователен, тъй като установяването на субективния факт на знание за работното време е
също елемент, обуславящ законосъобразността на наложеното дисциплинарно уволнение,
поради което подлежи на доказване от работодателя.
Не е спорно, че между страните съществува валидно трудово правоотношение.
От фактическа страна се твърди, че дисциплинарното нарушение се изразява в
закъснение и преждевременно напускане на работното място на 5.10, 8.10 и 09.10.2021 г.,
при фиксирано работно време от 07.30 до 19.30ч, утвърдено от управителя на дружеството с
график . В конкретния случай се установява, че през месец октомври работното време е от
07.30 до 19.30ч, както и че ищцата работи по график през октомври. Установи се и, че на
05.10.2021 г. ищцата е активирала системата в 9.23ч и я е изключила в 18.00ч; на 08.10 в
5
9.10 ч и я изключила в 17.33ч, и на 09.10.2021 г. в 9.32ч и я е деактивирала в 17.21ч.
Съгласно чл. 9а, ал. 1 изр. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.
2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след
края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените
графици преди започване на работа по тях.
Според настоящия съдебен състав обаче работодателят не е установил при условията
на пълно и главно доказване факта, че ищцата е узнала продължителността на работното
време през месец октомври. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
/показания, график, трудов договор и споразумение/ не се установява несъмнено дали до
знанието на ищцата е достигнал утвърдения график за месец октомври и посоченото в него
работното време. От показанията се установява, че графикът се изпраща по имейл и на
хартиен носител в офиса, но не и начинът на запознаването на служителите с него.
Доводът на въззивника за това, че не е поканен към сключване на споразумение, е
неоснователен, тъй като съдебните производства по трудови спорове се разглеждат по реда
на глава XXV от ГПК, като съгласно чл. 312, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 от ГПК, съдът в закрито
заседание приканва страните към спогодба и връчва препис от разпореждането на страните.
Както е видно от разпореждане № 7945 на л. 26, първоинстанционният съд е приканил
страните към доброволно уреждане на спора чрез спогодба или медиация, а препис от
разпореждането е връчен на въззивника на 16.12.2021 г.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1 от
КТ е основателен, тъй като работодателят не е доказал при условията на пълно и главно
доказване законосъобразността на заповедта за уволнение, т.е. фактическият състав на
дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и следователно не може да се
приеме, че ищцата е осъществила от обективна и субективна страна соченото
дисциплинарно нарушение.
Поради съвпадение на крайните решаващи правни изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 271 от
ГПК, а подадената срещу него въззивна жалба оставена без уважение.
При този изход на спора въззивникът следва да заплати разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер 710 лв. за адвокатско възнаграждение за
настоящата въззивна инстанция на адв. Р.. Възнаграждението е определено на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв вр. с чл. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/20014 за минималните
адвокатски възнаграждения. В случая е представен договор за правна помощ и съдействие
от 06.04.2022 г., по силата на който е оказана безплатна правна помощ, като към момента на
сключване на договора минималната работна заплата за страната е в размер на 710 лв.
съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. Ето защо, възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено по-горе посочения начин и
6
е минималното дължимо по дела за отмяна на уволнение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/27.01.2022 г., по гр. д. 114/2021 г. по описа РС
Сливен.
ОСЪЖДА „Арда Тур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хаскова, бул. „Илинден“ № 86, чрез управител С.И.И., с ЕГН **********, да заплати на
адв. С.И. Р. – АК-Сливен, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „ *************, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата в размер на 710 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред настоящата въззивна инстанция.
Препис от решението да се изпрати на страните с оглед на това, че същото е обявено
в по-ранен момент.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС
при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7