№ 12
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.344, ал.1 ГПК.
Предмет на подадената от Т. Д. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощика му
адв. С.М. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 247/18.06.2021г. по гр.д. №
1932/2020г. по описа на РС- ГО, с което първоинстанционният съд на
основание чл.344, ал.1 ГПК, е допуснал съдебна делба между съделителите
К. СТ. Т. с ЕГН**********, АН. СТ. Й. с ЕГН**********, СВ. СТ. Д. с ЕГН
********** и Т. Д. Т. с ЕГН **********, на недвижим имот, находящ се в
гр***, представляващ поземлен имот с идентификатор №16359.507.1052 по
КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на
Изп.директор на АГКК, при граници и съседи: имот с
идентификатор№16359.507.1056, идентификатор№16359.507.1057,
идентификатор№16359.507.17, идентификатор № 16359.507.146,
идентификатор № 16359.507.1053, представляващ дворно място от 532.00
кв.м., находящо се в кв. Г. Г.О., заедно с апартамент №1 на първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две
спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор с обща
квадратура 109.04 кв.м. с придаващите се изба №1 и 1/2ид.част от склад №2 с
обща квадратура от 9.66 кв.м. при 49.41% идеално участие, и Г.ж, построен в
това дворно място, по предходен план от 1990г. –имот с планоснимачен
№1052 парцел III - 320 в квартал 3, при следните квоти: за К. СТ. Т. – 1/6
ид.част; за АН. СТ. Й. – 1/6 ид.част; за СВ. СТ. Д. – 1/6 ид.част; за Т. Д. Т. –
1/2 ид.част, като е отхвърлил предявеният от последния насрещен спрямо
всеки един от останалите съделители, положителен установителен иск за
признаване правото му на собственост на основание наследяване по закон и
давностно владение върху целия недвижим имот, подробно описан по- горе.
1
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени
съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при
постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа се, че
предявената в рамките на делбеното производство, установителна искова
претенция е основателна, тъй като процесният недвижим имот, предмет на
делбата, е придобит в изключителна собственост от съделителя Т. Д. Т., като
са налице всички предпоставки на фактическия състав, установен с
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС.
Претендира на основание чл. 78 ГПК, присъждане в полза на въззивната
страна, на сторените разноски при разглеждане на делото в двете съдебни
инстанции.
С въззивната жалба се не се отправят нови доказателствени искания и не се
представят нови доказателства по см. на чл. 260, т.5 и т.6 ГПК.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 15.07.2021г., която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез своя
пълномощник и процесуален представител - адв. Е.Н. - СЗАК, е подала
писмен отговор.
Въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на подадената
въззивна жалба, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде изцяло потвърден като правилен. Тези изводи на въззиваемите са
подкрепени с доводи, касаещи доказателствен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства, като по
съществото си, същите възпроизвеждат фактическите и правни изводи, до
които е достигнал и първоинстанционният съд.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно
заседание - страните, чрез своите процесуални представители, поддържат
изцяло доводите си, изложени във въззивната жалба, съответно в отговора на
въззивната жалба. В определения от съда на основание чл.149, ал.3 ГПК,
едноседмичен срок, въззиваемата страна представя писмена защита, списък с
разноските по см. на чл.80 ГПК, както и доказателства за извършването им.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата на страните, заявени в хода на
проведеното открито съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй
като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни,
както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По отношение на твърденията за наличие на допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по
2
първоинстанционното производство, както и наличието на два различни
протокола от проведеното на 31.05.2021г., открито съдебно заседание, при
които има разминаване в датите, за които е било насрочено следващото
съдебно заседание по делото, настоящата съдебна инстанция намира същите
за изцяло неоснователни. На първо място е видно, че в хода на
първоинстанционното производство е изготвен доклад по см. на чл.146 ГПК,
който доклад е обективиран в Определение от 06.04.2021г., с което
първоинстанционният съд още преди разглеждането на делото в първото
открито съдебно заседание е изложил подробно твърденията на страните,
посочил е конкретните факти, които следва да се установят при условията на
главно и пълно доказване по предявения насрещен установителен иск, указал
е на страните последиците от приложението на доказателствената тежест,
произнесъл се е по направените от тях към този момент, доказателствени
искания. Последните не са изложили допълнителни факти и обстоятелства по
см. на чл.343 ГПК, които да обуславят изготвянето на нов доклад или
допълването на процесния. По отношение на твърденията за успоредно
наличие на два съдебни протокола, с посочени различни дати за
последващото съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция приема, че е
налице валидно изготвен съдебен протокол, с оглед изискванията на чл. 150,
ал.1 и ал.5 ГПК, който съдебен протокол е подписан от председателя на
съдебния състав и от съдебния секретар, и е приложен по делото, като с оглед
на горните обстоятелства, е налице неговото обвързващо доказателствено
значение по см. на чл.152 ГПК, в т.ч. и досежно конкретно посочената дата за
провеждане на последващото съдебно заседание.
По оплакванията относно наличието на нарушения на материалноправните
норми, при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, както и по
отношение твърденията за неговата неправилност, настоящата съдебна
инстанция намира същите за неоснователни и като такива, по същество не
следва да бъдат споделени.
Страните по настоящото производство притежават материалноправното
положение на сънаследници по закон на лицата Д.И. и съпругата му А.С.И..
Наследодателят Д.И. е придобил процесния недвижим имот /дворното място/,
находящ се в гр. ГО, ул. ***, на възмездно правно основание, като по- късно
в имота били построени подробно описаните по - горе самостоятелни обекти
/сгради/. След смъртта на наследодателя Д.И., в имота останала съпругата му
А.С., като известно време след смъртта на наследодателя Д.И., в имота
живеел синът му - въззивникът Т.Т., който полагал грижи за майка си, както и
за имота. Докато наследодателката А.С. била все още жива, имотът се
посещавал и от другия син на наследодателите - С. Д.. След смъртта на
последния, достъпът до имота на неговите наследници - съпругата му К.Т.,
дъщеря му - А.Й. и синът му - С.Д., бил ограничен, като последните не
разполагали с ключ от същия и не го посещавали. Към момента на подаване
на исковата молба, макар и адресно регистриран по местонахождението на
процесния имот, въззивникът Т.Т. пребивава в друго населено място, като в
имота не живее никой от сънаследниците.
От гореизложената фактическа обстановка, както и от представените по
3
делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба № 88,
том 1 от 13.02.1958г. /досежно продобиването на дворното място/, вписан
титул за собственост върху самостоятелния обект, находящ се в дворното
място - нотариален акт № 90, том 10 от 14.11.1975г., удостоверения за
наследници на наследодателите Д.И. и съпругата му А.С.И., както и на
наследодателя С. Д., се извежда наличието на имуществена съобщност
измежду наследниците на починалите лица. Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е определил, че имуществената маса, предмет на
производството по допускане на делбата, обхваща както възмездно
придобитото дворно място, така и по- късно построеното жилище и
прилежащи постройки. Логически и правно обосновано,
първоинстанционният съд е определил реда на наследяване при отделните
наследодатели и на това основание правилно е изчислил квотите на всеки
един от сънаследниците в процесната имуществена общност /делбена маса/.
По отношение на предявения от въззивника спрямо останалите
сънаследници положителен установителен иск за правото на собственост по
наследство и давностно владение върху целия имот, настоящия съдебен
състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд го е
отхвърлил.
На първо място следва да се отчете особеността на делбеното имущество,
а именно, че същото се явява съсобственост, възникнала от юридическия
факт на наследяването. За да е налице владение от страна на един от
сънаследниците върху целия сънаследствен имот, трябва да са налице
безспорни доказателства, че лицето упражнява фактическа власт върху имота
с намерението на свои идеалните части на останалите, като това
обстоятелство следва им да бъде несъмнено известно. От събраните в хода на
първоинстанционното производство , гласни доказателства, не се установява
по безспорен начин, че въззивникът Т.Т. е упражнявал фактическата власт за
себе си върху целия недвижим имот, като е своил идеалните части на
останалите, т.е. с действията си не е манифестирал по несъмен начин, че счита
себе си за единствен собственик на сънаследствения имот. Действително от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от изисканата и
приложена прокурорска преписка е видно, че фактическото ограничение на
достъпа на останалите сънаследници е настъпило едва след смъртта на
наследодателя С. Д., починал през 2017г. За периода, предхождащ смъртта
му, свидетелските показания не обосновават с достатъчна категоричност и
несъмненост обективираното намерение на въззивника да свои целия
недвижим имот и да осъществява фактическата власт върху него, единствено
за себе си. Напротив, макар и да са налице обосновани твърдения, че
въззивникът е живял в имота, където е полагал грижи за своята майка,
извършвал е подобрения в жилищно-битовите условия, те не са достатъчни, за
да породят правната последица на придобивната давност. За да възникне
правото на собственост, като правна последица от осъществяваната
фактическа власт е необходимо от една страна, както вече беше отбелязано с
оглед особеностите на делбената маса и че същата произтича от юридическия
факт на наследяването, да е налице обективирано спрямо останалите
4
сънаследници, намерение тази фактическа власт да се упражнява за себе си
върху целия имот, както и изтичането на определен от закона, времеви
период, през който владението да се осъществява. В настоящата хипотеза,
следва да се приеме, че действително осъществяваната фактическа власт
върху целия имот, с намерение за своене на идеалните части на останалите
сънаследници, е настъпила едва след смъртта на наследодателя С. Д., след
която достъпът до недвижимия имот на неговите наследници - съпругата му
К.Т., дъщеря му - А.Й. и синът му - С.Д., бил ограничен. Въпреки това не
може да се обуслови приложението на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като не е изтекъл
предвидения в същата разпоредба, давностен срок.
Всички тези обстоятелства обуславят неоснователността на предявената от
въззивника положителна установителна искова претенция и допускането на
делбата между сънаследниците на наследодателите Д.И. и съпругата му
А.С.И., както и на наследодателя С. Д., за недвижимия имот, ведно с
постройките в него, подробно описани по-горе, при определените с
първоинстанционния съдебен акт, наследствени квоти.
Предвид изхода от настоящото производство, за въззиваемите възниква
правото на разноски, но с оглед липсата на изрично искане в този смисъл,
настоящата съдебна инстанция намира, че не дължи произнасяне по
тях.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
247/18.06.2021г. по гр.д. № 1932/2020г. по описа на РС- ГО, с което
първоинстанционният съд на основание чл.344, ал.1 ГПК, е допуснал
съдебна делба между съделителите К. СТ. Т. с ЕГН**********, АН. СТ. Й. с
ЕГН**********, СВ. СТ. Д. с ЕГН ********** и Т. Д. Т. с ЕГН **********,
на недвижим имот, находящ се в гр***, представляващ поземлен имот с
идентификатор №16359.507.1052 по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед
№ РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, при граници и съседи:
имот с идентификатор№16359.507.1056, идентификатор№16359.507.1057,
идентификатор№16359.507.17, идентификатор № 16359.507.146,
идентификатор № 16359.507.1053, представляващ дворно място от 532.00
кв.м., находящо се в кв. Г. Г.О., заедно с апартамент №1 на първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две
спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор с обща
квадратура 109.04 кв.м. с придаващите се изба №1 и 1/2ид.част от склад №2 с
обща квадратура от 9.66 кв.м. при 49.41% идеално участие, и Г.ж, построен в
това дворно място, по предходен план от 1990г. –имот с планоснимачен
№1052 парцел III - 320 в квартал 3, при следните квоти: за К. СТ. Т. – 1/6
ид.част; за АН. СТ. Й. – 1/6 ид.част; за СВ. СТ. Д. – 1/6 ид.част; за Т. Д. Т. –
1/2 ид.част, като е отхвърлил предявеният от последния насрещен спрямо
всеки един от останалите съделители, положителен установителен иск за
5
признаване правото му на собственост на основание наследяване по закон и
давностно владение върху целия недвижим имот, подробно описан по- горе.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и на касационните
основания по чл.281 ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок от връчването му на страната, имаща правен
интерес да обжалва. Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6