Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. Варна, ………… 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Светла
Василева и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Пеловски КАНД № 1419 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Е.Г.Т.,
чрез адв. М.К. - М., против Решение № 618/06.05.2022 г., постановено по
АХД № 20223110200373/2022 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с
което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба Серия К № 5218793 за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
касатора, на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С решението касаторът е осъден да заплати
на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата касаторът поддържа, че
решението на ВРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, необосновано – в противоречие и при несъобразяване със
събраните в хода на делото доказателства. Твърди се, че в решението на ВРС не е
описана относимата по делото фактическа обстановка, тъй като е объркан
името на нарушителя и размера на административното наказание „глоба“. Сочи се, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не са
спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Релевират се доводи, че към момента на съставяне на ЕФ, наказаното лице
не е законен представител на дружеството, собственик на процесното МПС, тъй
като дружеството е било заличено в Търговския регистър.
Ответникът по касационната жалба не
изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В
депозирани писмени бележки от процесуалния представител на ОДМВР – Варна, се
счита, че решението на ВРС е постановено при пълно и всестранно установяване на
относимите по делото факти, детайлно обсъдени доказателства, както и че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
представляващия дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на Е.Г.Т., чрез адв. М.К. - М., срещу ЕФ за налагане на
глоба Серия К № 5218793 за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на касатора, на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за това, че:
на 30.10.2020 г. в 10:18 часа в област Варна, на път I-9, с посока на движение
към к.к. „Златни пясъци“ до резиденция „Евсиновград“, с автоматизирано
техническо средство № ATCC (CORDON-M2), била засечена скорост на движение на
моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда – 3“ с рег. № СА 7216
РА от 91 км/час (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %), при
разрешена такава – 60 км./ч., т. е. превишение на скоростта в размер на 31 км./ч.
При извършена проверка се установило, че лекият автомобил е собственост на
„ВАНДОМ“ ООД, със законен представител Е.Г.Т. – постоянен синдик. Въз основа на
тези данни от ОД на МВР-Варна бил издаден ЕФ Серия К № 5218793, с който на касаторката,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, била наложена „глоба“
в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
При постановяване на решението си ВРС е
приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Не
е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като нарушителя изцяло се
защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно. ВРС е обсъдил и въпроса
за собствеността на МПС-то, и приема, че когато собственик на същото е
юридическо лице (ЮЛ), се наказва неговият представител, но само тогава, когато
не е установено кой е ползва автомобила. В конкретния случай в ЕФ фигурира
както собственик, така и законен представител на същия, името на жалбоподателя
е посочено именно след този надпис, което безспорно се установява и от
предоставените писмени доказателства. Въззивният съд е направил извод, че
доколкото от Т. не са наведени възражения и не е посочено конкретно лице, което
е управлявало автомобила, то правилно е установено кой следва да бъде
санкциониран. От представените доказателства, въззивният съд е установил, че
техническото средство е от одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Направен е извод, че за установеното административно
нарушение, административнонаказващия орган правилно е определил размера на
наложената глоба. Приел е за неоснователни възраженията в жалбата, като след
анализ на доказателствата е направил извод, че е осъществен фактическия състав
на установеното нарушение. За неоснователно е прието възражението, че не Т. е
управлявала автомобила. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 188,
ал. 2, вр. ал. 4 ЗДвП, поради което е приел, че правилно и законосъобразно е
прието, че следва да санкционира Е.Г.Т..
Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС
за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на
всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно
фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл
към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за
липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за
правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на Т., както и
за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер.
По
своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно –
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения
от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.
Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът, респ. ползвателят се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Електронният фиш в случая е издаден на Е.Г.Т. –
/постоянен синдик/ законен представител на „ВАНДОМ“ ООД, тъй като не е посочил
лице на което да е предоставено МПС-то.
Настоящият
съдебен състав не споделя предложеното в касационната жалба тълкуване на чл. 34 ЗАНН, доколкото няма законодателно приравняване между ЕФ и НП. Съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП
и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на НП, въведени в ЗАНН и по отношение на
ЕФ. Предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове касаят образуване на
административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН, както и
последващото издаване на НП. От своя страна производство по чл. 189, ал. 4 –
чл. 11 ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на
НП. В случая следва да бъде съобразен единствено общия срок за
административнонаказателно преследване, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, който очевидно в процесния случай не е изтекъл.
Приложимите давностни срокове чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл. 81, ал. 3 са във
връзка с чл. 11 ЗАНН, съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
постановено по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на
ВАС, а именно три години от извършване на нарушението, респективно четири
години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на
давностния срок.
Съгласно
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години. В случая нарушението е
извършено на 30.10.2020 г., срокът на обикновената давност е с продължителност
от 3 години, а на абсолютната - 4 години и 6 месеца, с изтичането на който се
погасява и административнонаказателната отговорност, като компетентният
държавен орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията
си по административнонаказателното правоотношение. В разглеждания казус
електронният фиш е издаден на 08.09.2021 г., като давността е била прекъсвана -
при издаването и при връчването на предходен ЕФ на Димо Гочев Димов – който към
момента на извършване на нарушението не е притежавал представителна власт по
отношение на дружеството „ВАНДОМ“ ООД – собственик на МПС-то. Атакуваният ЕФ е
връчен на 06.01.2022 г.
Следователно
към датата на издаване и на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок,
надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Поради
това в разглеждания случай не е изтекла погасителната давност. Следователно не
се е погасила административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Неоснователен е доводът на касатора, че
към момента на съставяне на ЕФ, наказаното лице не е законен представител на
дружеството, собственик на процесното МПС, тъй като последното е било заличено
в Търговския регистър. Нарушението е установено на 30.10.2020 г., а Решение №
260081 по описа на Окръжен съд – Варна, с което е заличено
дружеството „ВАНДОМ“ ООД е постановено на 07.04.2021, т. е. към момента на
извършване на нарушението дружеството е съществувало в прания мир и правилно
административно наказващия орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на Е.Г.Т. – постоянен синдик и законен представител на юридическото
лице.
Размерът на глобата е фиксиран от ЗДвП
в точно определен размер, поради което неоснователни са възраженията на
касатора в тази насока.
С оглед горното и във връзка със
служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени
в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством
събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на
приложимия към процесния случай закон.
От изложеното става ясно, че Районен
съд – Варна е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни
основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При този изход на
спора и предвид изрично направеното искане от ответника, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на РД Областна дирекция на МВР – Варна, на основание
чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение в минимално
предвидения размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административният съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 618/06.05.2022
г., постановено по АХД № 20223110200373/2022 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Е.Г.Т., ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.