М О Т И В И
към присъда по НОХД N1046 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.
По отношение на подсъдимия Т.Г.Т. –EГН **********, от Варненска районна
прокуратура е внесен обвинителен акт, за извършено от същия деяние по чл.191
ал.1 от НК, за това, че в периода 06.10.2018 г. - 26.03.2019 г. в гр.Белослав, обл.Варна, като
пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол
- ненавършилата 16-годишна възраст М.М.П., родена на ***
г.
Съдът
проведе разпоредително заседание в отсъствието на подс.Т. по следните
съображения:
Съгласно
чл.247в ал.1 т.2 от НПК, разпоредителното заседание следва да се отложи при
неявяване на подсъдимия само, ако явяването му е задължително, освен в случаите
по чл.269 ал.3 от НПК, като в конкретния случай на първо място съдът прецени, че спрямо подс. Т.Т. е предявено обвинение за деяние по чл.191 ал.1 от НК, за
което участието му в съдебното производство не е задължително, по смисъла на
разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК, тъй като не се касае за тежко умишлено
престъпление.
Освен
горното съдът прие, че са налице предпоставките и на чл.269 ал.3 т.1, т.2 и т.4
б.„а“ от НПК, тъй като подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес,
местоживеенето му в страната не е известно, след щателно издирване не е
установен, събрани са достатъчно данни, че се намира извън пределите на
Република България и местоживеенето му не е известно, поради което и няма как
да бъде призован за съдебното производство, като прецени, че провеждането на
разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия не би ограничило
неговите права и съответно не би се попречило в последствие за разкриване на
обективната истина.
След провеждане на разпоредително
заседание на въпросите по чл.247 Б ал.1 и ал.2 от НПК и липсата на възражения
относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП и предвид
отсъствието на подсъдимия, съдът отложи разглеждането на делото за разглеждане
по общия ред и го разгледа в тази процедура.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение като
приема, че фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства, като излага аргументи
в подкрепа на становището си, че деянието е осъществено както от обективна,
така и от субективна страна.Коментира се фактът, че св.П. е прекъснала
образованието си, като се акцентира и върху предстоящото раждане на детето от
съвместното им съжителство.По отношение на наказанието, което следва да се
наложи, прокурорът аргументира адекватността на накацзание
„лишаване от свобода“ за минимален срок, чието изпълнение да бъде отложено,
като визира възможността за групиране на наказанието по настоящото НОХД с
предходно наложено наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на
подсъдимия също счита, че извършеното от
подсъдимия престъпление е доказано както от обективна, така и от субективна
страна, като също коментира наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства,
изразява становище, че са налице предпоставките на чл.78 А от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, като алтернативно моли за
налагане на минимално наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс.Т.Г.Т. живеел в къща, находяща се в гр.***. Същият е
роден на ***г. и на 08.04.2013г. навършил пълнолетие.
През 2018г. свидетелката М.М.П.
живеела заедно с баща си в с.***. Същата е родена на ***г.
Св. П. и подс.Т. се познавали от
2016г. Запознали се в с. Неофит Рилски, обл. Варна, където тя живеела с баща
си, а обв.Т. идвал при негови приятели. През пролетта на 2018г. двамата
започнали връзка.
Подсъдимият знаел, че св. П. е непълнолетна
и ще навърши 16-годишна възраст едва на 26.03.2019г.
През месец октомври 2018г., въпреки,
че знаел, че св.П. все още не е навършила шестнадесет години, подс.Т. й предложил
да заживеят на съпружески начала в дома му, находящ се в гр.***. Св. П. се
съгласила, нейните близки също.
Предвид
горното, на 06.10.2018г. св.П. /която дотогава живеела заедно с баща си в
с.Неофит Рилски, общ.Провадия/ отишла в гр.Белослав, обл.Варна и се настанила в
дома на подс.Т.. Свидетелката направила последното напълно доброволно. От
посочената дата /06.10.2018г./ подс.Т. и св.П. заживели в дома на подсъдимия на
съпружески начала - двамата живеели в общо домакинство, полагали взаимни грижи
един за друг и установявали полови отношения.
Тъй като още преди двамата да заживеят на
съпружески начала, подс.Т. знаел, че св.П. е родена на ***г., през целия период
от 06.10.2018г. до 26.03.2019г., същият бил наясно, че лицето от женски пол, с
което той живее на съпружески начала, не е навършило 16-годишна възраст.
След подаден сигнал било образувано
ДП, като на 01.02.2019г. подсъдимият подписал предупредителен протокол за
отговорността, която носи по чл.191 ал.1 от НК, но съвместното съжителство не
било преустановено.
Подсъдимият и св. П. продължили да
живеят на съпружески начала и след 26.03.2019г.
В заключението на изготвената по
делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, поддържано
изцяло от вещите лица в с.з., се сочи
следното:
“ Към момента на психологичното
изследване Осв.М.П. е в т.нар. юношеска възраст. При
нея нараства самостоятелността и тя се търси активно, и целенасочено. Оформят
се приятелски групи, осъществяват се интимни връзки.
М.
към настоящия момент е взела генерално и съдбовно решение да заживее с момчето,
с което до този момент са били приятели /вероятно интимни/. Въпреки, че дава
информация, че се допитва до родителите си и приятели за решенията, които взема
то на практика нейният локус на контрола е вътрешен,
изхождащ от самата нея, но не достатъчно ефективен и надежден. Факта, че във
външен план момичето показва добро самочувствие и оптимистично настроение, а
във вътрешното психично поле е несигурно, със страхове и опасения, че нещо може
да се случи със семейството й, свидетелства за ненадеждността на локуса на контрола. Неизвестността в която се намира, а
именно, голямото разстояние с партньора й, я плаши, провокира една тревожност и
неувереност, както и ревностови изживявания.
Доминанта в нейното съзнание към
настоящия момент е да сключи граждански брак, да направи сватба, което от своя
страна / според нейните разсъждения / ще й донесе спокойствие и сигурност.
Интересите и целите са дефицитарни. Взетото решение за семеен статус /живеене на
семейни начала / е незряло и е следствие от дефицитарния
социален опит, депривационните условия в които е
живяла и дефицитът от сигурност, опора и любов в родителското семейство, както
и от влеченията, сексуалния инстинкт и по-бурното хормонално развитие в
настоящия период.
Осв. не
страда от психично заболяване. По време на изследването не са налице анамнестични и клинични данни за наличие в минало или на
сегашно психично разстройство, както и зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Това се отнася и за периода месец октомври 2018 год.
Към месец октомври 2018 год. Осв. е била в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Физическото и психическото състояние
на Осв. й позволява да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Тя може да участва
пълноценно в наказателното производство към днешна дата.
В ежедневни ситуации Осв.
е внимателна, толерантна и спокойна. В ситуации на фрустрация,
наред с изброените личностови черти се наблюдава,
т.нар. Импунитивна насоченост / омаловажаване вина /,
както и здравословна себезащита, която в дадени
моменти, когато се засяга честолюбието, може да ревностова
тенденция, произтичаща от
обстоятелствата е които се намира към момента Осв. /
разделена от приятеля си /, както и опита й от раздялата на родителите т.е. депривационните условия в които е живяла.
Локусът на контрола към момента е приоритетно вътрешен,
мака че Осв. заявява, че се допитва до родители и
приятели, но „Всеки си избира как да си направи живота Нейните показания и
действия не се дължат на фантазия, измислица или внушения отвън, от авторитети.
Те са плод на нейните желания, сексуални влечения, както и на потребност от
любов и сигурност, тъй като е живяла в условия на депривация.“
Видно от справката за съдимост,подсъдимият е
осъждан към момента на процесното деяние, но с присъда по НОХД №1416/20г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 22.08.2020г., за деяние по чл.343 В ал.3 от НК,
извършено на 09.01.18г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години,
както и глоба в размер на 200лв.
Съдът напълно кредитира
обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия в хода на друго производство и процетени в с.з., тъй като същите са последователни,
искрени, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите приобщени по
делото писмени и гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите С., П., М., Г. и Г., дадени в с.з. тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи с останалите
писмени и гласни доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира заключението
на изготвената в хода на ДП комплексна СППЕ, като компетентно и безпристрастно,
като кредитира изцяло
всички писмени доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и напълно кореспондират с приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно, от: обясненията на подсъдимия, дадени пред съд в хода
на предходно наказателно производство, показанията на свидетелите С., П., М., Г. и Г.,
дадени в с.з, СППЕ, предупредителен протокол, справка за съдимост, както и от другите
писмени материали, приобщени по делото.
След преценка на всички доказателства по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на чл. 191 ал.1 от НК, тъй като в периода 06.10.2018 г. - 26.03.2019 г. в
гр.Белослав, обл.Варна, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол - ненавършилата 16-годишна възраст М.М.П., родена на *** г.
От
обективна страна налице са всички признаци от състава на престъплението – касае
се за лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, към момента на
заживяването и лице от мъжки пол което е пълнолетно. Подсъдимият е бил навършил
пълнолетие към момента на извършване на деянието и в този смисъл той е годен
субект на престъплението. На следващо място от показанията на свидетелите по
делото, а и от неговите обяснения, безспорно се установи, че подсъдимият е
знаел, че П. не е навършила 16 години и въпреки това не се е поколебал да й
предложи и да живее с нея.Налице е действие заживяване, което е продължило
около пет месеца и половина до датата, на която св.П. е навършила 16 години.
От субективна страна деянието е осъществено с
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Освен, че е бил наясно на каква възраст е П., подсъдимият е
съзнавал, че не е сключил граждански брак с нея. Безспорно е, че разпоредбата на
чл. 191, ал.1 НК защитава важни обществени отношения по защитата на
подрастващите и гарантирането на правата им. Не се спори, че ранното
съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и малолетно или непълнолетно
лице от женски пол, както и между непълнолетно лице от мъжки пол и непълнолетно
или малолетно лице от женски пол, като правило има като последица вреди за
подрастващите, в това число негативни последици за образованието и нормалното
социално развитие на личността и не на последно място ранна бременност. Тези
обстоятелства са преценени от законодателя принципно както при криминализирането на действията на пълнолетно лице, което
без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст или 14-годишна възраст. За да бъде определено като престъпно
конкретното поведение, то следва да
покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието,
което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право
и да ги направи обществено приемливи. Да се приеме, че традициите изключват
съставомерния характер на деянието по чл.191, ал.1 НК на практика означава при
тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този, който е създаден
от компетентния орган. Встъпването в брак на непълнолетни е само по себе си причина
за огромно безпокойство. Не бива да се подценява и обществената опасност на
тези деяния, която се обективира в няколко
направления: преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение,
възпитание, квалификация. Ранните бракове представляват една заплаха за
реализацията на правото на образование, гарантирано от множество международни
актове, сред които са Европейската конвенция за правата на човека,
Международния пакт за икономическите, социални и културни права, Конвенцията за
правата на детето.В конкретния случай безспорно се установи, че и към настоящия
момент няма сключен граждански брак между подсъдимия и св.П., която очаква
раждането на детето им и която очевидно е изпитала затруднение с образованието
си, въпреки подписването на предупредителен протокол от страна на Т. за бъдеща
отговорност.Предвид горното съдът намира, че е налице съставомерно деяние
по чл.191, ал.1 от НК и авторството на същото се установява категорично.
За смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът приема сравнително краткия период до момента,
в който П. е навършила 16 години.
Като отегчаващ наказателната отговорност обстоятелство съдът приема фактът, че очевидно е затруднено образованието
на П..
Причините за извършване на
деянието са незачитане на правовия
ред в РБългария.
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на
подсъдимия Т. следва да се наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК , доколкото по делото не се констатира
наличие както на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, така и на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. По отношение становището на защитата, съдът не
намери предпоставки за приложение на чл.78 А ал.1 от НК , тъй като е налице
ограничителната предпоставка на чл.78 А ал.7 от НК- наличие на множество
престъпления. макар и след деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, подсъдимият е осъден за друго извършено престъпление от общ
характер.В конкретния случай съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимият бъде наложено алтернативно предвиденото наказание ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки:
по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Наказанието, което е в минимално предвидения
размер, е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и с
личността на дееца, с неговата възраст, като съдът счита, че наказание „Лишаване от
свобода“ не би било съответно на
извършеното и би било несъразмерно тежко.Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез обявление в кметство по местоживеене. като
счита, че това наказание, ведно с горепосоченото наказание „Пробация“ би
оказало нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо
подсъдимия.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК
ГРУПИРА наказанията, наложени на подс. Т.Г.Т. по НОХД № 1416/2020 г. на РС –
Варна и по настоящото НОХД № 1046/2020 г. по описа на РС – Варна, тъй като
деянията по тези НОХД са били извършени преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях.По тази група от наказания съдът определи подсъдимият да
изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.2 от НК съдът
присъедини към така определеното най-тежкото наказание наказанието „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез обявление в кметство по местоживеене.
На основание чл.23 ал.3 от НК съдът не
присъедини към най тежкото наказание лишаване от свобода наказанието глоба в
размер на 200лв.
На осн.
чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните
и деловодни разноски на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: