Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8984/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.Г.П., с която е предявен срещу З. „А.Б.“ АД
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 08.07.2013 г., вследствие на което е
починалА.Г.Н. – брат на ищеца. Претендира законната лихва и направените по
делото разноски.
Ищецът
твърди, че при произшествието, осъществило се на 08.07.2013 г. по вина на лице,
гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта наА.Г.Н. – негов
брат. От загубата е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че между ищеца и пострадалия не е
съществувала силна емоционална връзка, която да установява по безспорен начин,
че в резултат на настъпилата смърт ищецът търпи сериозни морални болки и
страдания – ищецът и починалия не са биологични братя, тъй като ищецът е бил
осиновено дете, освен това трайно живее в чужбина и не е поддържал връзка със
семейството си. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязла в
сила присъда от 05.12.2014 г. по НОХД № 251/2014 г. на Окръжен съд - Ловеч, Я.И.Я.е
признат за виновен в това, че на 08.07.2013 г., като водачът на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********, е нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта наА.Г.П..
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, поради което за настъпване на увреждането по механизма, по който се е
осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици,
настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.
Безспорно е,
че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. С оглед задължителната сила на присъдата, се установи деянието на водача
на автомобила; неговата противоправност – нарушение на чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, вината на
водача и причинната връзка между произшествието и смъртта на брата на ищеца.
Спорен по
делото е и въпросът явява ли се ищецът материално легитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат си.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите право на обезщетение се включва по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е
прието, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение“ за действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно
чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на
увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се определя
съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена и приета.
Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както обезщетението на
увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото
лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или
отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ (ал.3), така и
размера на обезщетението на друго лице, извън лицата по ал.3, „когато по изключение“ е претърпяло
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (ал.4).
От анализа
на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и
приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи:
увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца,
съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са
във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с
пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно –
отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица
законодателят презюмира наличието на вреди, а тълкувателната практика на
Върховния съд извежда, че обезщетение се присъжда при наличие на трайно влошени
отношения. Новият момент е, че се признава по
изключение право на обезщетение и за лица извън така очертания кръг, с
които пострадалото лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка, и чиито
продължителни болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Основният въпрос е кои са тези изключителни
обстоятелства, при които лица извън най-близкия семеен кръг, придобиват „по
изключение“ правото да бъдат обезщетени. Братята и сестрите са най-близките
родственици по съребрена линия (от втора степен). Обичайно за българското
общество е дори и след напускане на общото семейство (формално включващо родители
и деца до 18-годишна възраст) и създаване на собствени семейства, братята и
сестрите да продължават да поддържат близки отношения помежду си и семействата
им да са емоционално свързани. Ако това обичайно за обществото ни положение се
приемаше от законодателя, съответно – ВКС (като постановяващ задължителна
тълкувателна практика), за достатъчно, за да обоснове понесени вреди от такова
естество, които е справедливо да бъдат обезщетени, то братята и сестрите щяха
да бъдат включени в кръга лица, за които изначално се приема, че им право на
обезщетение (съпруг, деца, родители и лицата, чиито фактически отношения ги
поставят в идентично положение). След като това не е направено, то следва да се
установят такива отношения между братя, сестри, брат и сестра, които са
изключение от обичайното, което изключение обосновава правото на обезщетение. Следва да се отбележи, че смисълът на
ограничаване на кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт, не е за целите
на предпазване на имуществото на делинкванта, а е в закрила именно на
най-близките на починалия, понесли вреди от смъртта му. Това е така, защото
ако кръгът не беше ограничен, обезщетения могат да се присъдят на много
лица, страдащи от загубата – по-близки и по-далечни родственици, приятели,
съученици, съседи, които са имали някаква емоционална връзка с починалия и
изпитват страдание от загубата му. В този случай кредиторите на делинквента
биха били неограничен брой лица, а поради идентичността на вземанията,
най-близките (деца, съпруг, родители) не биха се ползвали с привилегия и биха
били поставени пред опасността да не получат обезщетение или в много ниска
степен да удовлетворят вземанията си. Именно изхождайки от принципа, че селектирането
на кръга от правоимащи да получат обезщетение при смърт е в защита на
най-близките, които нормите на справедливостта изискват да бъдат обезвредени,
съдът следва да извърши внимателен анализ на фактическите твърдения и
представените доказателства, за да обоснове извод налице ли е онова изключение,
което дава право на трети лица да получат обезщетение за неимуществени вреди. Такова
изключение би било налице между братя, когато са единствените живи роднини и
наследници един на друг, нямат собствени семейства и живеят заедно в общо
домакинство, между баба и дядо и внуци, когато поради ранна смърт или отсъствие
на родителите дядото и бабата са отгледали внуците си, живеят с тях в общо
домакинство и осигуряват възпитанието и образованието им, или между приятели,
които поради отчуждение от биологичните си семейства, са в най-тясна връзка помежду
си - споделят общ живот в едно домакинство и са си единствено семейство един за друг и т.н. Примерите не могат да бъдат
изчерпателно изброени, но общият критерий за изключителност според настоящия
състав е, че тези други лица, които по изключение е справедливо да бъдат
обезщетени, в някаква степен са заместили обичайния най-близък кръг (деца,
съпруг, родители) и са били в най-близка емоционална връзка приживе с починалия
– в този случай, макар да не са дете, съпруг или родител, изключителността на
тази най-близка връзка обуславя правото им да получат обезщетение. Този извод
на съда се опира на обстоятелството, че съгласно постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, а с ТР
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тази постановка не е отменена, а е разяснено, че е
възможно лица, които не са сред посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е
справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право
на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г.
и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка“ т.е. когато
„най-близките на починалия“ са други
лица, извън съпруг, деца, родители.
По въпроса
налице ли е в настоящия случай по изключение такава трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, съдът намира следното:
От показанията
на свидетеля Й.Й., приятел на ищеца, се установява, че починалият и ищецът са
имали близки отношения през годините, а след смъртта на баща им и когато
починалият е бил студент, ищецът му е помагал финансово, заедно са били на семейни празници, често са прекарвали
почивните дни заедно и са посещавали фамилната къща със семействата си, чували
са се по телефона по няколко пъти през седмицата. В същото време от показанията
се установява още, че ищецът и починалият не са живеели заедно – всеки от тях е
имал собствено семейство – съпруга и деца и са живеели в отделни домакинства.
От показанията на свидетеля става ясно, че ищецът е понесъл тежко загубата, имал
е здравословни проблеми.
От така
установените факти съдът приема, че ищецът и починалия като братя са имали
близки отношения на взаимна обич и уважение, семействата на единия и другия са
споделяли заедно празници, прекарвали са почивните дни заедно. Това обаче е
обичайно за традициите в българското общество и не може да се приеме за изключителен
случай. Установи се по делото, че ищецът и
починалия са имали собствени семейства, живели са в отделни домакинства, а
починалият има жив родител, съпруга и деца.
След като ищецът не е единствен роднина на брат си, не е живеел с него в едно
домакинство, не е единственият му семеен кръг, не може да се приеме, че
отношенията им сочат на изключителност, годна да мотивира извод за възникване в
неговия патрумониум на право на обезщетение. Съдът признава, че между ищецът и брат му е имало привързаност, обич и уважение, но те са
обичайни за такава близка степен на родство. Т.е. не се установява конкретна
житейска ситуация или обстоятелства, които да са станали причина между
починалия и ищеца да се е породила особена близост, надхвърляща обичайната
между братя, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Този извод на съда не означава, че ищецът не е понесъл
страдания, а единствено цели да установи дали в неговия патримониум възниква
вземане за обезщетение съгласно критерия, описан по-горе.
Ето защо
съдът приема, че по делото не се установяват такива житейски обстоятелства,
сочещи на изключително силна привързаност, при която смъртта на единия от
родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Това води до извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за
претендираното вземане за застрахователно обезщетение и предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
На ответника следва да се присъдят направените
разноските в размер на 600 лв.
По изложени
мотиви, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.П., ЕГН:**********,
срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК:********, иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на
08.07.2013 г., вследствие на което е починалА.Г.П. – брат на ищеца.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН:**********, да заплати на З.А.Б.
АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: