РЕШЕНИЕ № 99

гр. Сливен, 22.06.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на първи юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря               Ваня Костова                                                   и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                съдията           административно  дело № 408      по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.196 ал.4 във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.И.Л. против Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г., на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е одобрен Протокол от 30.04.2019 г. на Постоянната комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. и на основание чл. 195, ал. 5  от ЗУТ, е наредено в срок от три месеца А.И.Л. да засипе съществуваща септична яма, разположена на регулационната граница с имот идентификатор 66738.701.463 и изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собствения му  имот, отговарящо на нормативните изискания, както и в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите. В жалбата се твърди, че жалбоподателката узнала случайно за оспорената заповед, тъй като с. й имал з. п. Твърди, че е в брак с А.Л. от *** г. Горното място било лична негова собственост, жилищната сграда била изградена в режим на СИО, за което било съставен нотариален акт от 2001 г. Твърди, че не била уведомена за издадената заповед, но били нарушени нейните права, тъй като била съсобственик на жилищната сграда, това било единственото жилище, засипването на септичната яма щяло да з. здравето, хигиената, чистотата и спокойствието й. За същото имало издадена заповед през 2012 г. и последната била отменена. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло оспорената заповед.

В съдебно заседание, оспорващата лично и чрез пълномощника си адв.М. поддържа подадената жалба. Твърди, че процесната септична яма, представлява търпим строеж, съгласно нормата на ЗУТ, построена между 1981-1982 г. Тогава същата не била на границата между двата имота, която граница била на 2,5 м на запад от сегашната граница. През годините била местена границата и е стигнато до положението когато ямата става на границата. Моли съда да отмени обжалвания административен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира за разноските, направени по делото.

Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен, чрез пълномощника си юриск. М. С. счита жалбата недопустима, тъй като оспорващата не била легитимирано лице, което да може да оспорва издадения акт, който касае нейния с. А.Л. и моли съда да прекрати производството по делото. Ако съда приеме жалбата за допустима, счита, че същата е неоснователна. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна А.И.Л. счита жалбата за основателна.

Заинтересованата страна И.К.Г., лично и чрез пълномощника си адв. Ц.Б. счита подадената жалба за недопустима. По същество счита същата за неоснователна. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата С.И.Л. считано от 10.09.1967 г. е с. на А.И.Л., който е собственик на имот, съставляващ УПИ VІ - 207 в кв. 37 по плана на кв. „Р.”, гр. Сливен, с идентификатор 67338.701.207, видно от Нотариален акт № 113 том ІІ дело 674/1977 г. по описа на Сливенски районен съд (л.11) и справка в Кадастрално-административна информационна система ( л.20). С нот.акт № 26 т.I дело № 215/2001 г. на СВ при СлРС (л.12) А.И.Л. е признат за собственик на жилищна сграда и гараж, построени  в УПИ  VІ - 404 в кв. 37 по плана на кв. „Р.”, гр. Сливен.

С разрешение за Строеж № 323 от 01.11.2018 г. на А.И.Л. е разрешено да изгради склад от две помещения и навес – барбекю в УПИ VІ - 207 в кв. 37 по плана на кв. „Р.”, гр. Сливен. Във връзка с разрешаване на този строеж е представена ситуационна скица за същия УПИ изготвена от п. инж.Д., на която е отразена съществуваща изкопна септична яма с обем 6 м3 в югоизточната част на имота. (л.131)

Във връзка с писмо с вх.№ 2400-253/31.01.2019г. на РО на НСК- Сливен по повод жалба на И.К.Г., живущ ***, собственик на имот с идентификатор 67338.701.463 срещу А.И.Л.,***, собственик на имот с идентификатор 67338.701.464, относно септична яма, разположена на границата между двата имота, на 24.04.2019 г. е извършена проверка и оглед на място от Постоянна комисия, назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. на Кмета на Община Сливен. Комисията е  съставила Протокол от 30.04.2019 г., в който е посочено, че Септичната яма е със стени от суха каменна зидария, и капак - стоманобетонова плоча с отвор за ревизия. По данни на собствениците, септичната яма е построена през 1982 г. При огледа на място е установено, че стоманобетоновата плоча на ямата навлиза в имот с ид. 67338.701.463- собственост на И.К.Г., съответно с 0,40 см. в южния и 0,30 см в северния край. Към момента на огледа септичната яма е разположена на вътрешнорегулацонната линия между имоти с ид. 67338.701.463- собственост на И.К.Г. и имот с ид. 67338.701.464- собственост на А.И.Л.. При изслушването на страните И.К.Г. и А.И.Л., комисията установила, че съществува м. спор за границата между двата имота. Засегнатите имоти се намират в кв."Р." на гр.Сливен, където към настоящият момент няма изградена канализация.  Настоящото местоположение на септичната яма било неподходящо (чл.47 ал.2 от ЗУТ), предвид, че същата се намира на регулационната граница и не отговаря на санитарно- хигиенните и технически норми за водоплътна изгребна яма  (чл. 87 ал.1 от ЗУТ).  Въз основа на тези констатации и на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, комисията направила предложение: В срок от 3 месеца, А.И.Л.,***, собственик на имот с идентификатор 67338.701.464 да засипе съществуващата септичната яма, разположена на регулационната граница с имот с идентификатор 67338.701.463 и да изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собственият му имот, отговарящо на нормативните изисквания.

Със Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г., на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е одобрен Протокол от 30.04.2019 г. на Постоянната комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. и на основание чл. 195, ал. 5  от ЗУТ, е наредено в срок от три месеца А.И.Л. да засипе съществуваща септична яма, разположена на регулационната граница с имот идентификатор 66738.701.463 и изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собствения му  имот, отговарящо на нормативните изискания, както и в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите.

Оспорената заповед е съобщена на с. на жалбоподателката и неин адресат - А.И.Л. на 04.06.2019 г. с известие за доставяне, което същия е получил лично.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че към 1981-1982 г. са в действие Закон за териториално и селищно устройство; Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, в които разпоредби за санитарните съоръжения - „попивни септични ями", изискване за отстояние от регулационните или имотни граници към съседите няма. Изискване за разстояние и технически изисквания не се съдържали и в „Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, утвърдени със заповед № РД-02- 14-35 от 25.VI.1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство". В „Ръководство по водоснабдяване и канализация на сгради от 1968 г." е посочено, че септичните ями се изграждат с две свързани отделения - утаител и попивен - филтриращ кладенец и на разстояние най-малко 10 м от сгради. Утаителят се изгражда с непропускливи стени, а филтриращия кладенец е със стени от суха каменна зидария, два капака и се запълва до 0.30 м. под нивото на вливната тръба с филтриращи материали - чакъл и отгоре едър пясък. Филтриращ материал - чакъл се полага и около кладенеца с дебелина най- малко 0.30 м.

При тези констатации вещото лице е приело, че процесната септична яма като ситуиране и начин на изпълнение не е отговаряла на съответните технически и санитарно- хигиенни изисквания към момента на изграждане 1981 - 1982 г. и не може да бъде определена като „допустим строеж".

Първия Кадастрално Регулационен План за кв. „Р." бил одобрен със заповед № 700/22.12.1972 г. По този план територията на процесиите имоти с идентификатори № 67338.701.206 (464), № 67338.701.207 (463), № 67338.701.429 и № 67338.701.430 е представлявала имот пл. № 229 и западната част от имот пл. № 228, кв. 86. За имот пл. № 228 е отреден парцел VII-228, а за имот пл. № 229 е отреден парцел VIII-229. При последвало изменение на КРП, касаещо дворищната регулация за имоти пл. № 228 и 229, за което в Община Сливен няма запазена регулационна преписка е направено преотреждане за тези имоти както следва : Имот пл. № 228 - отредени са два самостоятелни парцела VII-228 и XXIV-228. Имот пл. № 229 - отреден е един самостоятелен парцел VIII-229. Отреден е и един съсобствен парцел XXII-228, 229, образуван от западните части на имоти пл. № 228 и 229, който е идентичен с ПИ № 67338.701.206 по действащата към настоящия момент кадастрална карта одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г.

Следващия и последен, действащ към настоящия момент ПУП на кв. „Р.", е одобрен със заповед № РД-15-162/20.03.2000 г. По този план територията на ПИ № 67338.701.206 (464), № 67338.701.207 (463), № 67338.701.429 и № 67338.701.430 представлява : Имот пл. № 403 кв. 37 - за него е отреден парцел V-403, регулационните линии на който съвпадат с имотните граници. Имот пл. № 404 кв. 37 - за него са отредени парцели VI-404 и VII-404, регулационните линии на които съвпадат с имотните граници.

При налагане на скиците представляващи извадки - ксерокопия от двата плана е видно, че дворищно регулационната линия, източна за парцел XXII-228, 229, и западна за парцел XXIV-228 кв. 86 по КРП от 1972 г. съвпада с имотната граница - източна за имот пл. № 403 и западна за имот пл. № 404 по плана от 2000 г., което означава, че регулационните предвиждания по КРП от 1972 г., касаещи процесната дворищно регулационна линия - граница между имотите са осъществени.

Поради вида на съоръжението „септична яма" - подземна и скрита за наблюдение вещото лице не е установило механизма на използване и разположението на заустващите канализационни тръби. Не е установил в имота на жалбоподателката № 67338.701.464 съществуването на друга септична яма за отпадните битови води от жилищната сграда.

Ориентировъчното разположение на ямата е на разстояние по-малко от 1,00 м от жилищната сграда в имота на жалбоподателката № 67338.701.464 и на около 4.00 м от жилищната сграда в имота на заинтересованата страна № 67338.701.463 и навлизаща в същия около 0.40 м. Разположението на ямата е недопустимо както към момента на изграждане 1981 - 1982 г., така и към настоящия момент – чл.47 ал.2 и чл.87 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза, която като обоснована и компетентно изготвена, съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл.195 ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно чл.115 ал.2 от ЗУТ данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър. От тези данни е видно, че като собственик на имот с идентификатор 67338.701.464 по КККР на гр.Сливен е записан А.И.Л. и именно той се явява собственик по смисъла на чл.195 ал.5 от ЗУТ, който може да бъде адресат на задължение по този текст от закона. От данните по делото е видно, че жилищната сграда в процесния УПИ, респективно процесната септична яма, е построена по време на б. на жалбоподателката с А.И.Л..

С определение № 4751 от 22.04.2020 г. по адм.дело № 2736/2020 на второ отделение на ВАС е прието, че за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване на заповедта за премахване, тъй като се касае за вещни права придобити от двамата съпрузи по време на брака им. Предвид режима на общност за жалбоподателката са налице самостоятелни права за обжалване на акта, тъй като право да обжалват заповедите по чл. 195, ал. 5 ЗУТ имат лицето, адресат на задължението за премахване и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той.

По делото липсват данни оспорената заповед да е съобщена на жалбоподателката, поради което съдът следва да приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.195 ал.4 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Съгласно чл.196 ал.1 ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. (чл.196 ал.2 ЗУТ).

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Кмет на Община Сливен, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта (чл. 195, ал. 5 от ЗУТ), така и конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.

При постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката. Нейният с. А.И.Л. е уведомен надлежно с Писмо изх.№ 9400-6175 от 01.04.2019 г. за започване на процедура по чл.195-197 от ЗУТ. В този смисъл е спазено изискването на чл.26 ал.1 от АПК. Доколкото участието в административно производство е действие по управление на СИО, то съгласно чл.24 ал.2 от СК може да се извършва от всеки от съпрузите. (В този смисъл Решение № 4519 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2014 г., 5-членен с-в; Решение № 4053 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2014 г., 5-членен с-в)

В случая са спазени и специалните изискванията на закона: Постоянна комисия, назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. на Кмета на Община Сливен е събрала необходимите данни за вида и състоянието на строежа и е изслушала заинтересованите лица И.К.Г. и А.И.Л.. Комисията е  съставила Протокол от 30.04.2019 г., в който е приела, че настоящото местоположение на септичната яма е неподходящо (чл.47 ал.2 от ЗУТ), предвид, че същата се намира на регулационната граница и не отговаря на санитарно- хигиенните и технически норми за водоплътна изгребна яма  (чл. 87 ал.1 от ЗУТ). На основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, комисията направила предложение: В срок от 3 месеца, А.И.Л., да засипе съществуващата септичната яма, разположена на регулационната граница с имот с идентификатор 67338.701.463 и да изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собственият му имот, отговарящо на нормативните изисквания.

С оспорената заповед това предложение е възприето от административния орган.

Строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.

В случая, описания в заповедта и протокола обект отговарят на критериите за строежи по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. С характеристиките посочени в процесната заповед, протокола на комисията и заключението на в.л. по СТЕ, прието без възражения от страните и съобразно предназначението си, заварения строеж носи белезите на септична яма. Разпореденото и премахване е в обществен интерес, съобразно целта на закона, визирана в чл. 195, ал.5 от ЗУТ.

Съществуването на обекта за продължителен период от време и използването му от жалбоподателката в нарушение на интересите на нейните с., заради неспазените отстояния на септичната яма, прави посочения строеж не само незаконосъобразен, но и нетърпими, като му отрежда място сред заварените такива, по смисъла на чл. 195, ал.5 ЗУТ. Несъответствието му със съществените изисквания за изграждане обуславя предприемане на мерки по чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Доколкото по отношение на септичната яма, самото и местоположение е незаконосъобразно, обективно е невъзможно същата да бъде преобразувана или ремонтирана, затова единствената правна възможност по отношение на нея е да бъде премахната.

Ирелевантни за конкретния спор са възраженията и на оспорващата, касаещи точната граница помежду съседните имоти. Този спор е от гражданскоправен характер и не може въздейства нито на правните изводи на съдебния състав, нито на крайния изход на спора до разрешаването му по съдебен път, като е недопустимо и посредством изпълнението на настоящата заповед да бъде променяна констатираната на място граница между двата имота. Промяната на собствеността вследствие на евентуален съдебен спор би променило титуляра на презумпцията за собственост на приращенията, но не и недопустимият характер на процесната септична яма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че при засипване на съществуващата септична яма, ще бъде поставена в състояние на з. относно здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието и. От данните по делото става ясно, че в имота на оспорващата съществува и друга септична яма, различна от процесната. Обстоятелството, че не е установена от вещото лице е обяснимо с факта, че същата представлява подземно съоръжение и експерта не би могъл да разбере за съществуването му, ако не му е показано. В този смисъл оспорената заповед се явява и съразмерна.

По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен за премахване на собствения на жалбоподателката строеж е правилна и законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателката са направените от община Сливен разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Съгласно чл. 143 ал.3 от АПК при отхвърляне на жалбата право на разноски има и страната, за която административния акт е благоприятен. В конкретния случай искането за присъждане на разноски на заинтересованата страна И.К.Г. е основателно, като съда следва да осъди оспорващата да му заплати направените по делото разноски в размер на 200 лв..

 Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Л., ЕГН **********,*** против Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г., на Кмета на Община Сливен.

ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН **********,***, да заплати на Община Сливен, направени по делото разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).

ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН **********,***, да заплати на И. ***-Б направени по делото разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :