Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Сливен, против Решение № 72/15.04.2024г. на по АНД № 20232330201205 по описа за 2023г. на Районен съд Ямбол.Със съдебния акт е отменено НП № 20-2300241/22.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място], с което на “Б.” ЕООД, [населено място], ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Ямбол, [улица], с представител Г. В. В. от [населено място], за нарушаване на чл.2 вр. чл.11, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда и чл.53 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/лв.Съобразно изхода на спора съдът е възложил в тежест на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място], разноски за адвокатско възнаграждение в размер 450 лева. Иска се отмяна на решението по съображения за неправилна преценка на съда за допуснати съществени процесуални нарушения от наказващия орган и за неправилно приложение на материалния закон, съотв. и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление.Оспорва се и в частта на присъдените разноски като се счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е завишен.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен се представлява от юрисконсулт А. Г., който поддържа касационната жалба и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в самото решение не е обследвана фактическата обстановка, също и приложените към административнонаказателната преписка доказателства и допускането на външно лице, в конкретния случай на господин С., да извършва дейност на площадката на предприятието. Посочените в административнонаказателната преписка доказателства доказват по несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение.Затова счита, че решението на Районен съд – Ямбол е неправилно и следва да бъде отменено.В случай на отмяната му, моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацията - „Б.“ ЕООД, [населено място], се представлява от адвокат Р. Я., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда наведените в жалбата пороци, постановено е при пълна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства, поради което моли съдът да потвърди оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно, респ. да отхвърли жалбата като неоснователна. Не е заявена претенция за разноски.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на ЯРС за правилно и законосъобразно. Счита, че при допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното НП съдът правилно го е отменил, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Касационната инстанция, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Административно-наказателната отговорност на “Б.” ЕООД, [населено място] е ангажирана за това, че е нарушил чл.2 във връзка с чл.11, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, нарушението е установено на място в обекта на контрол на 24.10.2023г. – Площадка за третиране на отпадъци в област Ямбол, общ.Тунджа, [населено място], местност „До село“ [ПИ]/62.Описано е по следния начин - “Б.” ЕООД в качеството на работодател и при използване на работното оборудване като освен ограждане на територията на предприятието, не е предприемал други мерки за ограничаване на достъпа на външни лица(в конкретния случай г-н С., който е допуснат да извършва дейност на площадката).

Съдебното решение е мотивирано от фактическа и правна страна с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като доводите на съда за това, че в процесния случай няма кореспонденция между фактическото и юридическото формулиране на административното нарушение, се споделят от касационната инстанция, това е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Установено е, че обектът е бил ограден, имало е видеонаблюдение, фактът че работодателят е допуснал външно лице на обекта да събира отпадъци не се свързва с неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд - соченото правило не съдържа забрана за достъп на външни лица на територията на предприятието, поради което не е налице съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение.

Досежно доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение в частта му на присъдените разноски поради прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна по делото, настоящият съдебен състав намира, че възражение за прекомерност е следвало да бъде направено още при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, което в случая не е сторено. На второ място, видно от наличния по делото договор за правна защита и съдействие сумата от 450лв. е реално заплатена и изходът на спора е обусловил присъждането й.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/15.04.2024г. по АНД № 20232330201205 по описа за 2023г. на Районен съд Ямбол.

 

Решението е окончателно.