Решение по дело №714/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на И. на Изпълнителна агенция по лозата и видното, чрез юрисконсулт М. Б., против Решение №33/28.03.2024г., постановено по АНД №824/2023г. по описа на Районен съд – Несебър. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя изводите на съда, обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на търговеца, предвид констатираното нарушение. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б. и юрисконсулт А., които поддържат жалбата. Сочат,че не са налице посочените в решението на Районен съд – Несебър нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което решението на Районен съд – Несебър следва да бъде отменено, респективно наказателното постановление потвърдено.

Ответникът по касация – „Борика 11“ ЕООД, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв.В., с която оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

А. съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е отменил наказателно постановление № РД-09-12/02.11.2023г., издадено от И. на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на „Борика 11“ ООД на основание чл.202, във вр. с чл.83, ал.3 от ЗВСН е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че от изложеното в наказателното постановление не става ясно за кое/кои нарушения е съставено същото, респективно е наложена санкция. Съгласно разпоредбата на чл.202 от ЗВСН, санкция се налага за три изпълнителни деяния превозва, продава или предлага за консумация. В случая в наказателното постановление изпълнителното деяние е описано като „предлагане на лозаро-винарски продукти“. Изложени са мотиви, че предлагането се наказва съобразно сочената норма единствено ако е с цел консумация, каквато цел не се твърди от санкциониращия орган. Съобразно вида на обекта - склад, и имайки предвид приложените снимки, на които е видно, че на всяка бутилка е поставен етикет с цена, РС е посочил, че е по- вероятно дружеството да се занимава с продажба на продукти, но не и с консумация. Т. твърдение обаче в наказателното постановление няма посочено, поради което не става ясно за какви точно действия е санкционирано дружеството.

Н. следващо място въззиният съд е посочил, че при описание на нарушението веднъж се сочи, че изпробвания продукт е вино, втори път се сочи, че е лозаро- винарски продукт, като съобразно §1, т.8 и т.49 от ПЗР на ЗВСН, вино и лозаро- винарски продукт са две различни неща.

Н. следващо място РС е посочил, че в наказателното постановление са визирани две нарушения - наличие на изкуствени органични багрила, което било нарушение на т.26 от Регламент №1333/2008 и различие между действителното и посоченото на етикета алкохолно съдържание над допустимото, което било нарушение на чл.86, ал.3 от ЗВСН, като същевременно е наложена само една санкция на основание чл.202, вр. чл. 83, ал.3 от ЗВСН. Въззивната инстанция е изложила мотиви, че не става ясно за кое от двете нарушения е санкционирано дружеството, респективно поради какви причини за другото нарушение няма наказание, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до липса на яснота относно основни параметри и оттам нарушаване правото на защита на санкционираното лице да узнае за какво точно е наказано и срещу какви факти да се защитава.

Районен съд – Несебър е изложил и мотиви, че независимо от горното, от извършеното повторно изследване на контролната проба, находяща се в наказващия орган, се установява, че в същата не се доказва наличие на изкуствени органични багрила, поради което в тази му част констатациите на ИАЛВ са и материално незаконосъобразни.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно отмяната на издаденото наказателно постановление се споделят и от настоящия съдебен състав.

С наказателно постановление е ангажирана отговорността на „Борика 11“ ООД, затова, че при извършена проверка на 18.07.2023 г. в обект - склад за вино „Мерлин“, находящ се в [населено място], КК „Слънчев бряг“, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано предлагане на продукти в стъклени бутилки с вместимост 0.500 л. и 0.700 л., една от които с етикет „Червено вино Нар - Natural sweet wine“. Н. бутилката с вместимост 0.500 л. е взета проба, като след извършване на физико-химичен анализ от Изпитвателна лаборатория - София се установило наличие на изкуствени органични багрила, което е в противоречие с Регламент /ЕО/ № 1333/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните, таблица 2, т.26. Съгласно протокола за изпитване било констатирано, че пробата е с действително алкохолно съдържание от 12.73% vol +/-0.07 /с изваден допуск 12.66% vol/, при обозначен на етикета „alc. 11% vol“, което се различавало с повече от 0.5% vol, съставляващо нарушение на чл.86, ал.3 от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/. Във връзка с констатирано и на основание чл.202, във вр. с чл.83, ал.3 от ЗВСН на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., който размер административнонаказващия орган е приел за съответен на чл.12 от ЗАНН.

Правилно районен съд – Несебър е приел, че от съдържанието на оспореното наказателно постановление не става ясно за кое/кои нарушения е наложена имуществена санкция. В АУАН и в НП са описани две нарушения, а е наложена една имуществена санкция, наложена на основание чл.53 от ЗАНН и чл.202, вр. чл.83, ал.3 от ЗВСН, без да е индивидуализирано за което от двете нарушения се налага.

Безспорно е, че по силата на чл.86, ал.3 от ЗВСН указаното върху етикета действително алкохолно съдържание не може да се различава с повече от 0,5 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание, като неспазването на това изискване при превозването, продаването или предлагането за консумация на вина и/или лозаро-винарски продукти и такива продукти от внос, реализира административнонаказателната отговорност по реда на 202 от същия закон. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от касационният състав, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Безспорно административнонаказателното производство е строго формално, като констатираните от Районен съд – Несебър процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство са съществени, защото се отнася до нарушаване правото на защита на нарушителя и опорочава производството по налагане на административното наказание.

Настоящият касационен състав не споделя единствено мотивите на въззивната инстанция във връзка с повторното изследване на контролната проба с оглед възраженията на касатора, че единствените акредитирани лаборатории са лабораториите в София и Пловдив, в каквато връзка с касационната жалба е приложена извадка от електронната страница на Европейската комисия, от която в т.“С“ е посочено, че изпитателна лаборатория по лозата и виното–София и Изпитателна лаборатория по лозата и виното – Пловдив, са лабораториите, определени от държавите –членки за извършване на официални анализи в лозаро-винарския сектор, като сред тези лаборатории не фигурира националната лаборатория за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла при „Национален институт за изследване и сертификация“ ЕООД, изготвила протокола за изпитване пред РС-Несебър.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл.143, във връзка с чл.228 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В случая от дружеството е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде присъдено. В случая няма възражение за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение, като така посочения размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, А. съд - Бургас, ХV-ти състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 33/28.03.2024г., постановено по АНД №824/2023г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното да заплати на „Борика 11“ ООД, ЕИК: *********, с управител М. Р., направените по делото в размер на 800,00 лева (осемстотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.