Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025 / 19.10.2020г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска
Христова
като
разгледа докладваното от съдията Станчева
гр.дело № 126
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е искова молба на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
пълномощник юрисконсулт Р.И.И. против Н.И.С., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: ***, с предявен иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 506,80 лева /–
главница; 540,45 лева – възнаграждение
за избран и закупен пакет от допълнителни услуги и 90,80 лева – договорно
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, от дата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението. Ищецът твърди, че задължението на ответника е възникнало въз основа на договор за
потребителски кредит, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като
заемодател, и Н.И.С., като
заемател, който не изпълнявал задълженията си по договора.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от адв.В. –
упълномощен представител на ответника, с който исковите претенции се оспорват с
излагане на подробни съображения.
В съдебно заседание дружеството –ищец редовно призовано не изпраща
представител. Депозира молба, с която поддържа претенциите си и оспорва
отговора на ответника.
Ответникът, чрез упълномощения си представител поддържа отговора на
исковата молба.
По делото беше допусната ССчЕ.
Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените
в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от
27.03.2018 г. страните са постигнали съгласие за
предоставяне на кредит в размер на 600 лв., за срок от 11 месеца, с месечна
погасителна вноска от 66,40 лв., при годишен процент на разходите от 49,88 % и
годишен лихвен процент от 41,17 %. Съгласно така постигнатите уговорки
дължимата сума по кредита е в размер на 730,40 лв., от която 130,40 лева е
възнаградителната лихва, която кредитополучателят дължи като възнаграждение на
ищеца. При подписването му е избран от ответника пакет от допълнителни услуги, за
който е договорено допълнително заплащането в размер на 660,55 лв. платимо на 11
вноски от по 60,05 лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 1390,95 лв.,
а общата погасителна вноска е в размер
на 126,45 лв., платима на двадесето число на месеца.
Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора
за кредит, ответникът се е запознал с ОУ към договора, които са неразделна част
от ДПК – раздел А от декларацията. Страните са подписали и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е
задължението на кредитора да предостави на заемателя по негово искане и при
определени, лимитативно изброени условия в ОУ една или няколко от посочените в
точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
От представената банкова референция се установява, че в изпълнение на ДПК,
кредитодателят е превел сума от 600 лева по сметката на ответника на 28.03.2018
година.
От представеното извлечение по сметка към
договора за потребителски кредит/лист 24 от делото/ се установява, че длъжникът е направил
две вноски по кредита на 20.05.2018г. и на 20.06.2018г. в размер на 126,45 лева
всяка, общо 291,90 лева. Ответникът е спрял плащането по кредита и след 20.07.2018г.
е бил в забава. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2019г. към която
дата ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1312/2019г.
по описа на КбРС, с която съдът е
разпоредил ответникът Н.И.С., да заплати на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД сумата от 506,80 лв. –главница, дължима по договор
за потребителски кредит № ********** от
28.03.2018г., сумата от 90,80 лв. лихва за забава от 20.07.2018г. до 20.03.2019г.-
датата пълното погасяване на кредита, 540,45 лева – неплатено възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, 20,00 лева – такси по тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 21.05.2018 до
21.08.2019г., 15,03 лева –лихви за забава за периода от 21.05.2018г. до
21.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.11.2019г. до окончателното
ѝ изплащане, както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер на 75 лв.
В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответника за
недължимост на сумите по заповедта. В изпълнение на разпореждане от 31.12.2019г.,
дадено на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК в заповедното производство по ч. гр. д. № 1312/2019 г. по описа на КбРС,
в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед. В настоящото производство се иска от съда
да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 506,80 лева – главница; 540,45 лева – възнаграждение за избран и
закупен пакет от допълнителни услуги и 90,80 лева – договорно възнаграждение,
ведно със законната лихва върху главницата, от дата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението.
При така установена фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. чл. 240-241 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Сключеният между
страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
ДПК е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
общите условия са неразделна част от ДПК и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че
договорът отговаря на посоченото в ЗПК съдържание.
Към ДПК и представен погасителен план/лист 15/, в който като първа дата
за погасяване на кредита, договорната лихва и пакета допълнителни услуги е
посочена датата 20.05.2018г. Кредитът е следвало да бъде издължен на
20.03.2019г., когато длъжникът е следвало да плати последната погасителна
вноска. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил задължението си, като е
направил само две вноски в общ размер от 291,90 лева. Установи се
безспорно, че сумата в размер на 600 лева е преведена от ищеца по банкова сметка
***.
Необходимо е да
се изследва въпросът за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Относно договорената
възнаградителна лихва и годишния лихвен процент на разходите по кредита.
Съгласно договора сумата по кредита е в размер на 600 лева, със за погасяване
срок - 11 месеца, ГПР 49,88%, ГЛП 41,17 %, лихвен процент на ден: 0,11%, общо
задължение по кредита 730,40 лева, както и допълнителен пакет услуги на
стойност 660,55 лв., по който размерът на вноската е 60,05 лв. или общо
задължение по кредита – 1390,95 лв., с общ размер на вноската – 126,45 лв. В
конкретния казус е приложим Законът за потребителския кредит. В разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от него е предвидено, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Целта на разпоредбата е да се ограничи възлагането
на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна- потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който
може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото
оскъпяване на кредите. С оглед на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при
съобразяване Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения
и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в
рамките на допустимата в закона граница. Затова възражението за нищожност на
договорената възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави се явява
неоснователно и ответникът дължи на кредитора уговорения размер на
възнаградителната лихва. Освен това следва да се има предвид и факта, че
договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора/в случая
небанкова институция/ да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне
заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената
лихва по кредита. Предвид правната природа на лихвата и нейното предназначение,
уговарянето в договора за кредит на лихва в отнапред известен за
кредитополучателя размер, което в случая се установява категорично, не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитодателя и на кредитополучателя и клаузата на
договора, определяща размера на договорната лихва не е неравноправна – така в
Решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II
т. о.
Относно
претенцията за закупен пакет допълнителни услуги:
Уговореното в т. VI от договора заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55
лв. /т.е. в размер надхвърлящ размера на главницата по предоставения
кредит/, противоречи на законовите изисквания и на добрите нрави. Предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Не е
посочена и цена за всяка от услугите поотделно, включително и в споразумението,
каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. На следващо място следва
да се отчете и факта, че заплащането на това възнаграждение е предварително
определено, т.е. същото е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор,
доколкото в уводната част на споразумението е посочено, че възнаграждението за
предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването
му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от
тях. Съгласно приложения погасителен план ответникът е следвало да заплаща в
продължение на 11 месеца по 60,05 лв. за нещо, което не ползва. Процесното
споразумение безспорно е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.
143 Закона за защита на потребителите, приложим в конкретния случай, тъй като води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи
служебно. В случая споразумението не е уговорено индивидуално, доколкото е
изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. Клаузата е нищожна
поради липса на основание и липса на достатъчно определено съгласие на страните
и претенцията в размер на 540,45 лева за закупен пакет
допълнителни услуги следва да се отхвърли.
Съгласно чл.146,
ал. 5 от ЗЗП, нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия
договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило
представлява националната правна норма, определяща изискванията по чл.6, пар.1
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която
неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно,
че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато
може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
Предвид горното, следва да се установи със сумата от 291,90 лева, платена
от ответника, каква част от главницата, договорната лихва и лихвата за забава
са погасени. От назначената по делото ССчЕ и изслушването на в.л. по същата се
установява, че със сумата от 291,90 лева, ответникът е погасил 4 пълни вноски от главницата по кредита, т.е.
сумата от 192,90 лева, при което дължи сумата от 407,10 лева –непогасена
главница/600 лв.- 192,90 лв./. Погасена е договорна лихва от 86,76 лева и лихва
за забава от 9,09 лева. В исковото
производство ищецът претендира главница – 506,80 лв., договорна лихва –
90,80 лева и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
-540,45 лева. Ищецът не претендира лихва за забава и за това със сумата от 9,09
лева следва да се покрие размерът на
дължимата договорна лихва до пълния размер от 90,80 лева /86,76 лева + 4,04
лева/, при което дължимата договорна лихва е погасена напълно, а с остатъка от
5,05 лева да се погаси част от главницата и претенцията за главница да се уважи
до размера от 402,05 лева/407,10лв.-5,05лв./.
По изложените съображения исковите претенции следва да се уважат за
сумите: 402,05 лева–главница ведно с лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата, а претенциите за
договорна лихва и за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги да се
отхвърлят.
Относно претендираните от ищеца разноски:
Присъдените на ищеца разноски в заповедното
производство са в размер на 25 лева за държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като
съдът следва да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 26,50 лева,
съобразно уваженият размер на претенцията в настоящото производство.
Частично основателна се явява и претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по исковото производство разноски и ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 114,81
лева, съобразно уважената част от иска. При определянето на разноските в настоящото
производство, съдът взе предвид платената от ищеца сума от 125 лева – държавна
такса, 100,00 лева за назначената по делото ССчЕ и определи по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, с
оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, по което е
проведено едно съдебно заседания, в което процесуален представител на ищеца не
се е яви.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има
право на разноски, но при условия, че представи доказателства за извършено
плащане. По делото е представено пълномощно, с което ответникът е упълномощил
адвокат В. да го представлява по делото, но не са представени доказателства за
извършено плащане - по банков или в брой, с разписка. Поради липсата на
доказателства за реално плащане на упълномощения от ответника адвокат, разноски
не следва да му се присъждат.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО,
по отношение на ответника Н.И.С., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: *** че дължи на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.
България 49, бл. 53Е, вх.В, сумата от 402,05 лева - главница дължима по договор
за потребителски кредит № ********** от 28.03.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 22.11.2019
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА над уважение до претендирания размер от 506,80 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.
България 49, бл. 53Е, вх.В иск срещу Н.И.С., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***, иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че съществува вземане в полза на
ищеца за сумата в размер на 540,45 лева
– закупен пакет допълнителни услуги и сумата от 90,80 лева – договорна лихва,
дължими по договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2019 г.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49,
бл. 53Е, вх.В, сумата от 26,50 лева лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49,
бл. 53Е, вх.В сумата от 114,81 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: