РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Плевен, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500012 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение от 04.11.2021г. на Плевенски районен съд по гр. дело №
7110/2020г. по описа на същия съд е отхвърлил предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на " ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" АД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ГР.Плевен, ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В. В. против Д. Д. Л. с ЕГН
********** адрес: гр.Плевен, ул.***, че съществуват вземания на
дружеството към Д. Д. Л. за сумата от 616, 32 лв. за периода 01.04.2018г. –
30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018 до
03.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
24.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед-разпореждане по ч. гр. д. № 4637/2020г. по описа на РС
Плевен, като носнователни и недоказани.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от "
ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" АД. В нея се правят оплаквания, че същото е
неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. Навеждат
се доводи, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице
относно дяловото разпрделенеие на топлинна енергия, както и на ремонта и
замяната на средството за търговско измерване – топломер на цялата сградна
инсталация. Счита, че след като безспорно е установено качеството на клиент
/абонат/ на топлинна енергия на ответника, то същият е задължен да заплаща
дължимите суми за сградна инсталация, тъй като имотът му се намира в
топлоснабдена сграда. Отделно от това заявява, че считано от 04.04.2018г.
централния топломер е бил сменен с редовно преминал метрологична
проверка и няма основание неговите показания да бъдат ингорирани. Счита,
че изводът на съда, че монтирания преди това уред за периода 21.03.2018г.,
когато е изтекъл срокът на периодичния контрол на предходния до
04.04.2018г., когато е монтиран новия преминал такава проверка също вярно е
отчитана подадената топлинна енергия, защото това е установено от
заключението на вещото лице. Алтернативно се развиват доводи, че ако за
този период не може да се приеме за безспорно доказано количеството на
подадената енергия предвид изтеклия срок на измервателния уред, то същият
да се изключи от общия исков период и сумите да бъдат намалени. Моли се
решението да бъде отменено изцяло, като се уважи предявения иск в пълен
размер. Алтернативно се иска отмяна на решението и уважаване на иска за
сумата от 682.69лв. – главница за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., 44.78лв.
мораторна лихва за периода 07.01.2019г. – 24.08.2020г. и законната лихва от
датата на заявлението. Моли се присъждането на деловодни разноски,
включително възнаграждение за юрисконсулт.
Постъпил е писмен отговор от особения представител на възизваемия Д.
Д. Л. – адв.Р.Л.. В него се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, в
съответствие с разпределената тежест на доказване. Приема изцяло изводите
на съда, че ищцовото дружество не е доказало по несъмнен начин доставката
на топлинна енергия, формираща размера на задължението, тъй като уредът
за търговско измерване е компрометиран и следователно дискредитира
достоверността на всички останали данни. Счита, че тъй като не са
представени първичните документи въз основа на които са съставени
2
фактурите претенцията същи не е доказана пълно и главно. Навежда доводи и
че въззиваемия ползва безвъзмездно имота, което означава, че не дължи
заплащане и на топлоенергия. Твърди също, че доставката на топлинна
енергия не е поръчвана от собствениците или пълзвателите на имота и поради
това не се дължи насрещна престация за заплащането й. Моли решението да
бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата
цялост.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Окръжният съд прави уточнение, че очевидно е допусната техническа
грешка в изписване сумата в диспозитива на решението. Искът е предявен за
сумата от 797.07лв. главница за периода 01.03.2018г. – 30.04.2020г.., сумата
от 71,33 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2018г. – 07.08.2020г., което е
възприето и от РС-Плевен и описано в мотивната част. Съдът е отхвърлил
искове за сумата от 616,32 лв. за периода 01.04.2018г. – 30.04.2020г., сумата
от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018 до 03.09.2020г., т.е.
3
погрешно са изписани сумите, но изцяло ясно е, че волята е да се отхвърлят
исковете в пълния им размер.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РС-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч. гр. д.
№4121/2020 описа на РС-Плевен, че на 24.08.2020г. въззивното дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против Д.Л., както и че в хода на
производството била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил на длъжника да заплати
на кредитора "Топлофикация Плевен " ЕАД сумата от 797,07 лв. за периода
01.03.2018г. – 30.04.2020г.., сумата от 71,33 лв. – мораторна лихва за периода
03.05.2018г. – 07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно е по делото, че заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е уведомен с
разпореждане на ПРС за правата си по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като е получил
съобщението на 26.11.2020г..
Подадена е настоящата исковата молба, въз основа на която е
образувано в едномесечния срок по чл. 422 ГПК.
Безспорно е и се установява от представеното от ищеца и отговарящо на
изискванията на чл. 183 ГПК заверено копие на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължения на
основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД № 138, том VII, дело № 502 от 2014 г., че на
18.09.2014 г. въззиваемия прехвърлил собствеността върху процесния
недвижим имот съставляващ апартамент, ведно с прилежащите му части:
маза и таван, както и 13/24 идеални части от поземлен имот с
административен адрес: ул.***, като запазил пожизнено и безвъзмездно
правото да ползва имота до 18.02.2023г.
4
Безспорно е и обстоятелството, че на 14.11.2001г. ищецът сключил
договор с " Бруната" ООД, по силата на който последното дружество се
задължавало да извършва разпределение на топлинната енергия между
абонатите от абонатна станция №*** находяща се на ул.***, както и че от
общо дванадесет партиди в сградата само един абонат е отказал топлинния
счетоводител – абонат № ***.
Ноторно известно, че Общите условия на "Топлофикация Плевен " ЕАД
са публикувани в един централен ("Нощен труд" бр. от 13.12.2007 г.) и един
местен ( "Посоки" в бр. 239 от 2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.
Спори се между страните съществувало ли е облигационно
правоотношение между страните през процесния периода и на какво
основание, доставило ли е ищцовото дружество топлинна енергия в
процесното жилище в посочения в исковата молба период от време, какво
количество е доставило, отговаря ли на изискванията в нормативната уредба
общият топломер, като средство за търговско измерване и дължи ли
заплащане на начислената по фактурите сума въззиваемия.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че средството за търговско
измерване – общ топломер не е минало метрологична проверка за определен
период от време, което е повлияло върху окончателните данни, върху които е
начислявано потреблението по отделните партиди, заедно с липсата на
доказателства за извършени отчети на индивидуалните електронни
разпределители в апартамента.
Тези изводи на първата инстанция се споделят частично от настоящия
въззивен състав.
С оглед посоченото по-гое въззиваемият е ползвател на имота, като това
право е запазено за процесния период, което се установява от представения
нотариален акт. Няма данни за исковия период, нито към момента на
разглеждане на делото същият да е починал, поради което и той се явява, по
силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ клиент на ТЕ, длъжен е да монтира средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ - индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплаща цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към
5
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи
плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
От заключението на техническата експертиза по делото несъмнене се
установява, че сградата е топлоснабдена и има изградена сградна инсталация.
Подаваната топлинна енергия се отчита от монтиран в абонатната станция
общ топломер. В апартамента има монтирани индивидуални измервателни
уреди.
Постановките на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая.
За съда е налице задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП
дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2016 г., ОСГК, докладчик съдията Борис Илиев. Независимо кога е
настъпило присъединяването на сградата етажна собственост към централно
топлоснабдяване, дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по
което същият е бил в сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на
плащане на доставена топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен
от ВКС еднозначно и за двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е
задължително, тъй като не е в противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в това решение е посочено, че
„Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са
топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП.
Възприет е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо
количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“
„Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1
ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не
може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“
6
При така даденото задължително тълкуване на правните норми съдът е
длъжен да приеме, че чл.153 от ЗЕ е приложим в случая и по отношение на
ползвателя на имота Д.Л.. Независимо, че същият не живее в него, очевидно
е, че топлоподаването в сградата етажна собственост не е прекратено и той
носи отговорност за заплащането на постъпилата топлинна енергия отдадена
от отоплителните тела и сградната инсталация в неговия индивидуален обект
и в общите части.
Изцяло неоснователни в тази насока са доводите, че ползването било
учредено безвъзмездно. ЗЕ не прави разлика между възмезден и безвъзмезден
ползвател на имот, по отношение на качеството на потребител на топлинна
енергия. Поради това и всеки ползвател може да е потребител и следователно
дължи заплащането на доставената ТЕ. Бъзвъзмездността на ползването касае
отношенията между собственик учредител и ползвател, а не и спрямо трети
лица, които не са страни по този договор.
За потребената топлинна енергия дружеството доставчик и извършвало
отчет, издавало е фактури и подавало информация за забавените плащания.
Самите суми по фактурите не са оспорени. Представените доказателства
може и да изхождат от въззивната страна, но при положение, че не са
оспорени или оспорването не е проведено успешно са годно доказателствено
средство наред с всички други писмени доказателства по делото.
Фактурата, като счетоводен документ отразява сделката по продажба и
доставка на топлинна енергия. Действително по делото не са представени
други документи, които да установяват конкретни данни от измервания и т.н.,
в какъвто смисъл са възраженията в отговора на ИМ, но в отношенията между
доставчика на топлинна енергия и потребителя фактурата е документа, който
създава задължението. За абоната задължението възниква едва когато бъде
издадена фактура, която го конкретизира. Всички останали карнети, записки
и т.н. може да са послужили за съставяне на фактурите, но не са документи
установяващи паричното вземане. Продажбата и доставката на ТЕ се отразява
само във фактура. Затова и ако фактурата не е оспорена и надлежно
опровергано нейното съдържание, то същата е годно писмено доказателства.
В случая записаните във фактурите задължения се потвърждават и от
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза. В
него са установени, незаплатените суми за топлинна енергия в процесния
7
периода от въззиваемия общо на сумата от 797,07 лв., от които сумата от
230,09 лв. топлинна енергия за отопление, сумата от 466,15 лв. сума за
отдадена енергия от сградната инсталация и 100,83 лв. - услуга за дялово
разпределение. Суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
няма начислена по процесните фактури. Размерът на мораторната лихва върху
главница от 797, 07 лв. възлиза на сумата от 93,41 лв. Записите в откритата
аналитична сметка за абонат Д. Л., съответстват на сумите за главница по
издадените фактури. На вещото лице не са предоставени първични
документи.
Същевременно възражението, че за част от процесния период
монтираният общ топломер е бил с изтекъл срок на метрологичен контрол е
основателно. Това е надлежно установено от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза. За периода 01.03.2018г. – 04.04.2018г,
когато е монтиран новия вече притежаващ сертификат за техническа
изправност топломер, съдът счита, че не може да се приеме възвикване на
задължение за заплащане на топлинна енергия от въззиваемия, защото самото
средство за търговско измерване не е отговаряло на изискванията на закона.
Наведените в жалбата доводи, че то си мери точно и през този период не
могат да бъдат споделени, защото противоречат на изискванията на
нормативен акт. Средството за търговско измерване е собственост на
доставчика и съответно грижа за неговата поддръжка и сертифициране има
въззивното дружество. То може по всяко време преди изтичане на срока на
вече проведения контрол да го смени. Не е нужно да чака изтичането му. След
като е допуснало в тази абонатна станция да работи непроверен метрологично
топломер дружеството доставчик само се е поставило в положението да не
може да докаже по несъмнен начин какво количество енергия е подадено в
сградата. От там и за всеки от отделните потребители какво количество ТЕ е
ползвано и съответно разпределено, като сградна инсталация. Този проблем
обаче не съществува от 04.04.2028г. с монтирането на новия топломер,
установено с представените протоколи, сертификат и заключението на
техническата експертиза.
Няма никакво основание да се счита, че след смяната на средството за
търговско измерване на 04.04.2018г. подаваното количество топлина към
сградата не е измервано правилно. За това и за след този отчетен период се
дължи заплащането на ТЕ от всички абонати. За самия месец април 2018г.,
8
когато е извършена смяната, също не може да се приеме за установено
посоченото в извлечението от сметка и фактурите задължение, защото
включва период, в който е действал стария топломер.
Съгласно представената справка сумите, които не следва да бъдат
отчетени /изчислени от съда/, са в размер от 114,38лв. – главница за периода
01.03.2018г. – 30.04.2018г. и 23.14лв. лихва за периода 01.03.2018г. –
07.08.2020г. Това по размер задължение не е надлежно доказано по делото и
искът се явява неоснователен за него.
По отношение на сумата от 682.71лв. главница за периода 01.11.2018г. –
30.04.2020г. и 48.19лв. лихва за периода 01.11.2018г. – 07.08.2020г. е налице
надлежно доказване на съществуващото задължение и в тази си част искът
следва да бъде уважен. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата
на подаване на заявлението.
Предвид посочената по-горе техническа грешка при изписване на
сумите в диспозитива на първоинстанционното решение, то следва решението
да бъде отменено изцяло, като се постанови нова по същество на спора, с
което предявените искове да бъдат уважени в размера на приетите от
настоящата инстанция задължения.
При този изход на процеса въззивният съд следва да се произнесе и по
отношение на разноските. За заповедното производство въззиваемият Д. Л.
следва да бъде осъден да заплати сумата от 25лв. д.т. и 50лв. възнаграждение
за юрисконсулт. За исковото производство, пропорционално на уважената
част от исковете ответника – въззиваем следва да заплати на въззивното
дружество разноски от 1129.61лв. /държавна такса, депозити за вещи лица и
за особен представител/ и 150лв. възнаграждение за юрисконсулт за двете
инстанции.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 04.11.2021г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело № 7110/2020г. по описа на същия съд, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено осн. чл. 422 вр. чл. 415 във вр. с чл. 124 от
9
ГПК, че Д. Д. Л. с ЕГН ********** адрес: гр.Плевен, ул.**** ДЪЛЖИ на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ГР.Плевен, ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В.
В. сумата от 682.71лв., представляваща главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2018г. – 30.04.2020г. и сумата от 48.19лв.
лихва за забава за периода 01.11.2018г. – 07.08.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 24.08.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 4121/2020г. по описа на РС
Плевен, като за разликата от 114.38лв. до предявените 797.07лв. - главница за
периода 01.03.2018г. – 01.11.2018г. и 23.14лв. лихва за периода 01.03.2018г. –
07.08.2020г., отхвърля исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПКД. Д Л. с ЕГН **********
адрес: гр.Плевен, ул.**** ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН"
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ГР.Плевен, ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В. В. деловодни разноски за
заповедното производство от 25лв. д.т. и 50лв. възнаграждение за
юрисконсулт и за исковото производство, пропорционално на уважената част
от исковете разноски от 1129.61лв. /държавна такса, депозити за вещи лица и
за особен представител/ и 150лв. възнаграждение за юрисконсулт за двете
инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10