Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при участието на
секретар Ц.Д. като разгледа докладваното от младши съдия Кунчев гр.д. № 8952 по
описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 03.04.2015 г. по гр.д. 1943/2014
г., СРС, 28 с-в е осъдена С.О. да заплати на М.М.М. на осн. основание чл. 50, вр. чл. 51 и чл. 52,
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.04.2013 г. до
окончателното и заплащане като отхвърля иска до пълния размер от 8000 лв., като
се отхвърля предявения от М.М. *** община, иск с
правно осн. чл. чл. 50, вр. чл. 51, вр. чл. 45 ЗЗД., за заплащане на сумата от
1 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи а лекарства, а
така също се отхвърля и предявения от М.М. *** с правно осн. чл. чл. 50, вр.
чл. 51, вр. чл. 45 ЗЗД. за заплащане на сумата от 3 500 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от бъдещи възнаграждения по
граждански договор като неоснователен.
Против решението в частта му, с която
исковете са отхвърлени постъпва въззивна жалба от ищцата. В останалата си част
решението не е обжалвано не е предмет на въззивното производство.
В
жалбата се сочи, че РС неправилно е
приел, че не е доказан пълния размер на причинените неимуществени вреди. Сочи
се, че съдът не е мотивирал преценката си съобразно конкретните обстоятелства и
не отчел, болките и страданията на ищцата. По отношение на имуществените вреди
се твърди, че същите са доказани.
По изложените съображения се иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените
искове до пълните им размер.
В частта му, с която са уважени предявените искове решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила, поради което не е предмет на въззивното производство.
Въззиваемият- ответник С.О., оспорва
жалбата и моли съд да потвърди обжалваното решение.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след
съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.При извършената служебна проверка съдът приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.В случая при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира
следното: От събраните доказателства по делото се установява, че ищцата на
14.4.2013 г.е паднала на тротоара до
западното платно на ул. „Р.О.“ между бул. “Б.Ш.” до улица “Л.”. Причина за падането й и настъпилата във връзка
с него фрактура била липсата на тротоар на ъгъла на ул. “Р.” обител с улица
“Кн. Черкаски”. Вместо тротоар е имало насип с наклон. На 16.04.2013 г., ищцата
постъпила в болница където била приета за лечение. Било установено че си
счупила таза. В резултат на счупването стигнало до увеличаване на признатия
процент намалена работоспособност от 76 на 82 %. Ищцата била на постелъчен
режим около месец, тоест напълно обездвижена, а в следващите 6 месеца
продължавала да изпитва затруднения при предвижването и използвала бастун. По предявения иск за претъпени неимуществени
вреди. Първият спорен въпрос е относно правилното
приложението на чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т.
3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на
отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата
на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно
поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при
ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато
вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при
ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува
техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
В противоречие с така дадените задължителни
указания въззивният РС не е отчел, че причинените
вреди се дължат на това, че улицата не е била ремонтирана, което се дължи на
виновно бездействие на служители на ответника. Настоящата инстанция намира, че
обстоятелството, с което е обоснован искът за вреди, и за което са събрани
доказателства – неремонтирана улица, не е дефект поради свойството на вещта, а
поради неизпълнение на задължението на С.О. да подържа улицата в безопасен вид.
Виновното поведение на определеното за поддържане на улицата лице обосновава
отговорност по чл. 49, във вр. 45 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, както неправилно го
е квалифицирал РС. Въпреки това обаче РС правилно е приложил критериите за
справедливо определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Пострадалото
лице е претърпяла значително увреждане на своето здраве и е била обездвижена за
близо месец. В следствие на травмата са били настъпили влошаване на общото и
здравословно състояние и в продължителен период от време е изпъвала трудности
при предвижването си. Въззивният съд счита, че 3000 лв. е обезщетение, което съответства
на претъпените болки и страдание и е справедливо.
По тези съображения решението на РС в
частта, с която е отхвърлен искът за претърпените неимуществени вреди за сумата
над 3000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди.
По предявения иск по чл. 49 ЗЗД за
причинени имуществени вреди, които се изразяват в разноските за лекарства. Спорният въпрос по делото е длъжен
ли е РС да присъди обезщетение при положение, че по делото е доказано, че ищцата
е провела лечение с предписаните медикаменти, но не е доказано в какъв размер
са направените разноски за закупуването
на съответните медикаменти. РС е отхвърли изцяло този иск, като е приел, че
искът е недоказан по размер, с което е постановил едно неправилно решение в
нарушение на закона. По този въпрос в
решение№ 175 от 06.06.2011 г. по гр.д.№ 1242 от 2010 г. на ВКС, III г.о., както и в други решения на
ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / решение № 454 от 11.06.2010 г. по
гр.д.№ 342 от 2009 г. на ВКС, III
г.о.,
решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д.№ 5247 от 2013 г. на ВКС, III г.о. / се приема, че при наличие
на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по
съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер, а в този случай е
длъжен да определи размера по своя преценка или като вземе заключение на вещо
лице съгласно чл.162 ГПК. След падането
се било наложително лечение на ищцата, което е продължило дълго време с
лекарства предписани от личния лекар на ищцата. Претенцията за имуществените вреди
във връзка с това, че са закупени лекарства следва да уважи, тъй като са
предоставени рецепти, а така също и свидетелски показания на личния лекар на
ищцата, който потвърждава, че е проведено предписаното лечение. Установен е и дългия период на лечението,
поради което посканата сума от 1000 лв. за разходи за лекарства отговарят на
нуждите на пострадалото лице и на продължителността на възстановителния процес,
през който е проведен самото лечение, предвид причинените увреждания и
възрастта на пострадалото лице, както и предвид стойността на предписаните
медикаменти. Самото лечение е свързано пряко и непосредствено с претърпяната
травма и в следствие на деликта. По изложените съображения решението в частта
му с която е отхвърлен този иск следва да се отмени и вместо него искът следва
да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от дата на исковата молба до
окончателно заплащане на сумата.
По предявения иск за пропуснати ползи пропуснати ползи за периода 14.05.2013 до 11.11.2013 г.,
изразяващи се неполучени възнаграждения хонорари по договори за услуги.
Въззивният съд намира, че решението на РС в тази му част е частично неправилно.
Според решение № 67 от 22.04.2013 г. по т.
дело № 28/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 102 от 23.04.2014 г. по гр. дело
№ 6423/2013 г. на ВКС, I г. о. съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и
пропуснатите ползи. Пропуснатата полза се определя като неосъществено
увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било
осуетено от поведението на друго лице. За да бъде присъдено обезщетение за
пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението
за причиняването и трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане
за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване
на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при
обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай,
може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца
действително е могла да настъпи положителна промяна. В конкретния случай следва да се съобрази
следното ищцата участва в организирането и заснемането на телевизионни
предавания по БНТ от 5 години. В този продължителен период тя е ангажирана на
всяко тримесечие с граждански договори. Задълженията на ищцата по договорите с
БНТ са свързани с нейно участие като статист в предаването „Студени следи“ и
като организатор в предаването „Неделя х 3“. Става ясно, че ищцата е получила
възнаграждение за сключените догори за първото тримесечие на 2013 г., но за
второто не е успяла да сключи договори и да получи доход от тях, тъй като след
падането е била обездвижена и не могла да изпълнява своите задължения. Това се
потвърждава от разпита на свидетеля Г., който потвърждава, че след
травматичното увреждане ищцата не успяла да участва в предаванията, за които
обичайно участва и се е наложило да се ангажират други хора за тази дейност.
Същата свидетелка потвърждава, че ищцата се е върнала едва за началото на новия
телевизионен сезон през октомври 2013 г., като ходела с бастун.
Следователно за периода от 14.04.2013 г.
до 31.06.2013 г. вследствие за уврежданията, които е получила, ищцата е
пропуснала да участва в заснемането на двете предавания. При нормално стечение
на обстоятелствата би участвала в заснемането на тези предавания в процесния
период и би взела възнаграждение съответно. Видно от договора за предходното
тримесечие за 13 предавания се предвижда 70 лв. за всяко предаване или общо
ищцата е получила 910 лв. за участие като организатор на предаването „Неделя х
3“. Видно от договора за предходното тримесечие за 13 предавания се предвижда 20
лв. за всяко предаване или общо ищцата е получила 260 лв. за участие като статист
в предаването „Студени следи“. Следователно за периода от 14.04.2013 до
31.06.2013 г. е пропуснала доход от 1170 лв., който би получила ако не беше
обездвижена вследствие на нараняванията получени от процесния деликт. За
периода 01.07.2013 г. до 01.10.2013 г. не се дължи обезщетение, тъй като нотрно
е известно на съда, че в този период не се заснемат нови телевизионни предавания. Следователно за този период не е имало
сигурност, че ищцата е щяла да придобие доходи, поради което не се установяват
пропуснати ползи, подлежащи на обезщетяване. По изложените съображения се
налага изводът, че оплакването в жалбата е основателно, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, в която е
отхвърлен искът до сумата 1170 лв. и вместо него да се постанови ново решение по съществото
на спора, с което предявения иск следва да уважен за сумата от 1170 лв., а в
останалата си отхърлителна част решението следва да се потвърди. С оглед изхода на спора въззивникът
на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на сумата 420 лв. – разноски за двете инстанции, а въззиваемия има
право на 742 лв. общо за двете инстанции.
По изложените съображения, Софийският
градски съд, ІV-А с
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 03.04.2015 г. по гр.д. 1943/2014 г., СРС, 28 в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.М. ***, иск по чл.
50 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени
вреди, както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 50 ЗЗД, за заплащане
на сумата до 1170 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, както и
в частта за разноските, с която се осъжда С.О. да заплати на М.М.М. сумата от
72 лв., както и частта, с която се осъжда М.М. *** община сумата от 630 лв.,
както и частта, с която се осъжда С.О. да заплати на Софийски районен съд
сумата от 120 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С.О. гр. **********, на основание
чл. 49 ЗЗД да заплати на М.М.М. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1 000 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лекарства извършени за периода от 14.04.2013 г. до 31.06.2013 г., претърпени в
следствие на травматични увреждания при падане на 14.4.2013 г., което е
причинено поради липсата на тротоар на ъгъла на улицата, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 14.04.2013 г. до окончателното й заплащане, както
и на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 1170 лв., представляваща за пропуснати
ползи от
възнаграждения по граждански договори в периода от 14.04.2013 г. до 31.06.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
14.04.2013 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖАДВА решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск по чл. 49 ЗЗД за сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД за сумата
над 1170 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи.
ОСЪЖДА С.О.,
гр. **********, да заплати на М.М.М. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 135 лв., разноски за първа
инстанция, както и 285 лв. за разноски на втора инстанция.
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на С.О., гр. ********** сумата от 371 лв., разноски за
първата инстанция, както и сумата от 371 лв., разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА
С.О., гр. **********, да заплати на
Софийски районен съд сумата от 209 лв., държавна такса.
Решението
подлежи на касационно обжалване само в частта, с която е потвърдено обжалваното
решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД за сумата над 3000 лв. до пълния
предявен размер от 8000 лв., в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС, а в останалата си част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.