Разпореждане по дело №2/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на Е.В. З. с ЕГН..... с адрес: гр. С. , ул. „Д. М.”, бл.вх. , ет.ап. и М. Е. Д., с ЕГН..., с адрес: гр.С. ул. „О. П.” №27, срещу Решение №7299/11.12.2009 г. по гр.д. №1372/2008 г. на РС - гр. Б., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с предмет постановяване на съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо да бъде признато за установено по отношение на М. С. К. и В. С. К., че З. и Д. притежават по наследство от общия им наследодател Е. П., бивш жител на Б., роден на 18.01.1890 г. и починал на 30.10.1944 г., както и на основание придобивно давностно владение, упражнено в периода 1924-1949 г., правото на собственост върху поземлен имот в застроената градска част на Б., до Ч. мост, а именно - застроената от къщата на ул.А. І № 3 (стар № 1) реална част от парцел ІІІ, пл.№ 1107, квартал 73 по плана на Б. към 1944 г., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 04279.613.200 по действащата кадастрална карта на Б., с площ от 48 кв.м., при съседни поземлени имоти с идентификатори 04279.613.201, 04279.613.199 и 04279.613.192, и жалбоподателите са осъдени да заплатят на М. С. К. разноските й по делото в размер на 200 лв.

В жалбатa се посочва, че решението на първоинстанционния съд е порочно и същият неправилно е отхвърлил предявеният от жалбоподателите иск, с оглед на което са изложени подробни съображения във въззивната жалба и писмени бележки. От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови ново, с което да уважи предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като основателен. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателят Е..З. конкретизира, че периода, за който претендира давностно владение е от 1924г. до 1949г. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. П. П. от АК-Б., в качеството му на процесуален представител на М. С. К.- ответник по първоинстанционното дело, с който са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. В съдебно заседание М.К. поддържа представения писмен отговор, като моли съда да остави без уважение подадената жалба. Претендира направените по делото разноски.

Във въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства.

Б. о. съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно удостоверение за наследници №002758/13.08.2008г. на общ. Б., ищците са наследници на Е. П., бивш жител на гр. Б., роден на 18.01.1890г. и починал на 30.10.1944г., като ищцът Е. В. З. е внук на наследодателя, а ищцата М. Е. Д. е дъщеря на последния /стр.100/. Е.П. е оставил още наследници С. П. З.- съпруга, починала на 18.02.1973г. и В. Е. З.- син, починал на 29.11.2005г., като последния е баща на ищеца.

Съгласно Протокол №156/11.10.1923г. на Околийската комисия за настаняване на бежанците, решение първо, се отчуждават безстопанствени къщи, дюкяни и празни места, които по плана на града образуват парцели, в т.ч. в пункт 81 „парцела 1-ва, пл. №1359, кв. 41, бивша собственост на Ф. Х.” /стр. 17/.

С Протокол №175/11.03.1924г., решение първо, в който се сочи, че цитираният по-горе Протокол №156 е утвърден от Министерството на земерделието и държавните имоти и „Комисията може да раздаде къщи и парцели на неполучилите такива бежанци” под №20 е записано „На бежанеца Е. п.З., дава му се парцела 13, пл.№1329, кв. 41, бивша собственост на Ф. Х.”, отчужден с Протокол №156, пункт 81 от 11.10.1923г./стр. 21/

В разписна книга към плана, имот пл. №1107 е записан на М. И. ¼ от парцела, М. Д. ¼ от парцела и Е. П.З. ½ от парцела. Посочено е основание У№771/11.04.1924г. / стр. 56/.

Съгласно удостоверение №1005/20.09.2006г. на АВ, СП- гр. Б., за периода от 1917г. до 1960г. по персоналната партида на Е. п.З. има регистрирано едно вписване на нот. Акт №104, част VII, вх.рег. №1703, д. №204/1925г. /стр. 55/.

Съгласно Протокол от 20.06.1927г. за даване на строителна линия на E. З. „за нова постройка, съгласно утвърдения проекть за регулация..” в парцел III-1107, кв. 73, по плана на Г. Д. /стр. 33/. Съгласно заверено от Държавен архив копие от скицата към протокола – стр. 27, върху което е записана „Забел. Парцель III-1107 е дадень от комисията по наст. на бежанците на Г. Д., М. И. и Е.З., оть които по споразумение между тримата, последния застроява частта оть пар. III, която ималице къмь улица с ос.кр. 147-148..” Съгласно скица изх. №1680/2008г. към този момент е действащ КРП на Г.Д., одобрен със Заповед №671/08.13.1922г. /стр.108/.

В данъчния регистър за периода 1928г. – 1938г., в партида №124 на името на Е. З. в отдел II – покрити имоти е записана „Къща в 6-ти участък, с площ 45 кв.м., масивна 2 ½ етажа /стр. 35/.

Съгласно писмо рег. №27378/27.07.1994г. на МВР Е. п.З. е убит след 09.09.1944г., поради фашистка дейност /стр. 39/, а съгласно Протокол от 06.10.1994г. /стр.44/ и Решение на регионалната комисия за поличтическа и гражданска реабилитация- гр. Б. /стр.43/, същия е бил репресиран по политически причини, през периода след 09.09.1944г.- 30.10.1944г., като репресията се изразява в безследно изчезване.

Съгласно писмо рег. №27349/17.10.2006г. на МВР, С. Е. З. е изселена от гр.Г.Д. в с.С., С. за времето от 14.10.1949г. до 17.07.1953г./стр. 41/.

Съгласно Протокол №47/11.09.1951г. на управата на ГНС-Б., по т.5, пункт 12 е взела ртешение покритите имоти на изселените жители на района на съвета, да останат тяхна собственост, като си посочат пълномощници за стопанисването им /стр.143/.

Съгласно докалдна записка във вр. с Указ №77/06.03.1954г. по е направено предложение до председателя на ИК на ГНСДТ да се освободят покритите недвижими имоти на изброените изселени семейства в бързи случай, като по т.16 е записано името на С. Е. п.З./стр.131/.

Съгласно нотариален акт №58, т.I, д. №128/14.03.1958г. С. П.З., М. Е.. З. и В. Е.. З., са признати за собственици по давностно владение и наследство върху двуетажна къща с мазе и таванско помещение, застроена върху 48 кв.м. в гр. Б., върху поземлен имот на ул. А. I №1 /стр.46/. Съгласно скица изх. №1656/2008г. /стр.106/ към този момент е действащ КРП, одобрен със Заповед №4244/30.07.1955г., като имота се намира в кв.277 и е с пл. №1249, който имот с пл. №1249 е част от парцел III-1107, кв. 73 по плана на Г. Д., одобрен със Заповед №671/08.13.1922г./стр.108/. Видно от разписната книга към плана от 1955г. срещу имот №1249 е записано отчуждено за „Жилфонд”/стр.107/.

Съгласно нотариален акт №121, т.I, д. №260/17.07.1959г. Сл. П.З., М. Е.. З. и В. Е.. З., са продали на данаил А..Ю. и С. П.Ю. двуетажна къща с мазе и таванско помещение, застроена върху 48 кв.м. в гр. Б., върху поземлен имот на ул. А. I №1 /стр.47/.

Видно от протокол №33/15.12.1959г. на ИК при ОбНС- Б., е взето решение №114, п.36, да се отреди самостоятелен парцел пл. №1249, собственост на Д. Ат.Ю. и С. Ат. Ю. /стр.133/.

С Протокол от от 05.04.1974г. по гр.д. №141/1974г. по описа на БРС е постигната съдебна спогодба, с която е ликвидирана съсобствеността върху застроена върху 48 кв.м. сграда в гр. Б., ул. А. I №3, като в дял на С. Ат. Ю. и М. В.Ю. се дават първи и втори етаж от жил. сграда, отбелязана в нот. Акт акт №121, т.I, д. №260/17.07.1959г. и ½ ид. част от мястото, на което е застроена къщата, а в дял на Д. Ат.Ю.и и Е. Т.Ю. се дават трети и четвърти етаж от жил сграда и ½ ид. част от мястото, на което е застроена къщата. /стр.141/.

Съгласно удостоверение от 10.11.2008г. В. Ст.К. и М. Ст.Ю. са сключили граждански брак на 31.08.1975г., като съпругата е приела фамилно име К..

Съгласно нотариален акт №118, т.II, д. №512/26.11.1980г. С. Ат. Ю. и М. В.Ю. даряват на дъщеря си М. Ст.К. втори жил. етаж от жил. сграда построена върху имот пл.№4456, кв.20 по плана на в гр. Б. /стр.92/.

Съгласно нотариален акт №150, т.III, д. №824/07.08.1991г. С. Ат. Ю. и М. В.Ю. даряват на дъщеря си С. Ст.С. първи етаж от двуетажна жил. сграда построена в имот пл.№1737, кв. 20, по плана на в гр. Б., ведно с ¼ ид. части от мазе, като дарителите си запазват пожизнено право на ползване /стр.93/.

Съгласно нотариален акт №142, т.IV, д. №1561/19.10.1992г. М. Ст.К. дарява на баща си- С. Ат. Ю. и на майка си- М. В.Ю. при равни дялове втори жил. етаж от жил. сграда, построена върху имот пл. №4456, кв. 20, по плана на гр. Б., ул. А. I №3 /стр.94/.

Съгласно нотариален акт №144, т.IV, д. №1563/19.10.1992г. С. Ат. Ю. и М. В.Ю. продават на дъщеря си М. Ст.К. втори жил. етаж от жил. сграда построена в гр. Б., ул. А. I №3, със застроена площ от 48 кв.м., ведно с ½ ид. части от тавана и прилежащото мазе, ведно с ½ ид.ч. от мястото, на което е застроена къщата. /стр.95/.

Съгласно удостоверение №712/14.09,1999г. имота описан в нотариален акт от 1959г. е идентичен на имота, предмет на нотариалните актове от 1992г., като имот пл. №4456, кв. 20 по плана на ЦГЧ- Б., одобрен със Заповед 356/18.09.1980, който представлява част от имот пл. №1737, кв. 20, описан в нотариален акт от 1991г./стр.220/.

Съгласно скица №16640/22.10.2008г. на СГКК-Б., поземлен имот с идентификатор №04279.613.200, стар идентификатор: кв.227 №9333, 1737, находящ се на ул. А. I №3, е с площ от 48 кв.м., като за собственици на същия са записани Е. Т.Ю.– ½ ид.ч., М. Ст.К.- ½ ид.ч. и Д. Ат. Ю.- ¼ ид.ч., като и за тримата е отразено съдебно решение, констатиращо съществуването на договор за делба №810/30.01.2002г. на ВС, дело 8456./стр.104/.

По делото пред първоинстанционния съд в съдебно заседание проведено на 06.10.2009 г., е допусната и разпитана свидетелката Е. Ю.- стринка на ответника М.К., която посочва, че от петдесет години си владеят къщата, като с бащата на ответницата К. са я разделили доброволно, като той е взел първи и втори етаж, а свидетелката и съпруга й- трети и четвърти. Разделили били и също и парцела по равно.

От заключението на СТЕ, без да е оспорена от страните, се установява, че поземлен имот с идентификатор №04279.613.200 не е идентичен с целия парцел III, а е идентичен само с южната застроена част от парцел III, в кв. 73 по плана на гр.Г. Д. от 1923г. В КРП, одобрен със заповед №671/1922г. процесният имот е с пл. №1107, за който е отреден парцел III, кв.73, като в следващия КРП, одобрен със заповед №4244/1955г. имота е отразен с пл. №1249, кв. 227, като това е южната половина от п.III, кв. 73, а в плана от 1976 имота е с пл. №1737, като е отразен допълнително със заповед №356/1980г., като отделен имот с пл. №4456, кв. 20- част от имот пл. №1737. Следващият КЗРП, одобрен със заповед №323/1994г. процесният имот е допълнен със заповед №1106/2002г. и е с пл. №9333, а със заповед №РД-18-32/2006г. имота е отразен с идентификатор №04270.613.200.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като ищците претендират, че са собственици на имота на основание наследство и давностно владение продължило за период от от 1924г. до 1949г. Неоснователно е оплакването на ответниците, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсвал правен интерес, защото ищците не владеят имота и защото целият претендиран имот е застроен. Предявяването на установителен иск за собственост се предпоставя от наличието на правен интерес, който е налице, винаги когато се оспорва дадено право. Правният интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, а в настоящата се твърди именно, че ищците са собственици на поземления имот на основание давност и наследтво, като ответниците оспорват правото на собственост на ищците.Ищците сочат, че са собственици на имота на основание наследство и давностно владение продължило за период от от 1924г. до 1949г., като именно тези посочени обстоятелства обуславят наличието на правен интерес за ищците.

По съществото на спора събраните доказателства не мотивират извод за основателност на иска. За да бъде уважен този иск е необходимо ищците, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест – чл. 127 ал. 1 ГПК, да докажат своето или на своя наследодател право на собственост върху процесния недвижим имот. С приложения по делото Протокол №156/11.10.1923г., Околийската комисия за настаняване на бежанците, под председателството на Околийския началник е взела решение за отчуждаване на посочените в протокола недвижими имоти. В протокола е отбелязоно, че същият се съставя в три еднообразни екземпляра, от които единия екземпляр е бил предназначен за Министъра на земеделието и държ. имоти за утвърждаване, а втория за чиновник по държавните имоти за изпълнение. Съгласно действащата към този момент нормативна уредба на чл.3, т.4 от Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи /утвърден с указ № 54 от 19.07.1921 г., обн., ДВ, бр. 92 от 27.07.1921 г., изм. и доп., ДВ, бр. 10 от 13.04.1922 г./, „държавна собственост са имотите, които се падатъ на държавата, съгласно чл. 7, алинея 2” от посочения закон, съгласно която разпоредба държавата става собственик на изоставените безстопанствени недвижими имоти, за които техните законни притежатели не се завърнат в тригодишен срок от влизане на закона в сила и не установят правото си на собственотс върху тях по предвидения за това ред. Съгласно чл.6, ал.1 от същия закон държавата взима във владение всички безстопанствени недвижими имоти, чиито собственици през време на войната 1912-1913г. са забегнали от родните си места и още не са се завърнали. Видно от посочения Протокол №156/11.10.1923г., Околийската комисия за настаняване на бежанците, е взела решение за отчуждаване в полза на държавата на посочените в протокола безстопанствени недвижими имоти, с оглед на което същите са станали държавна собственост. В протокола е посочено също, че комисията е взела решение за отчуждаване на имотите, като е взела предвид че в гр. Г.Д. са настанени до този момент 520 бежански семейства и че с издаването на Закона за бежанците и осигуряване поминъка им, на същите им се осигуряват „жилищни помещения, поминъчни сгради и празни дворни места за такива (чл.3, п.2 от закона)”. С оглед на това следва да бъде направен извод, че посочените в протокола празни дворни места са били отчуждени с цел предоставянето им за застрояване с жилищни помещения и поминъчни сгради за нуждите на бежанците. С Протокол №175/11.03.1924г., в който е посочено, че цитираният по-горе Протокол №156 е утвърден от Министерството на земеделието и държ. имоти, Околийската комисията по заселване на бежанците и обезпечавяане на поминъка им е взела решение, съобразно което на някои бежанци са дадени къщи, а на други парцели. От изброените подточки по решение първо от този протокол, съобразно които е посочено на кой бежанец какъв имот се дава е видно, че на тези бежанци, на които се дават къщи, в решението не е посочено да им се дава и парцела върху който къщите са построени. От тук следва да бъде направен извод, че с оглед целите на действащия тогава закон за бежанците и осигуряване поминъка им, както и с цел осигуряване на жилищните нужди на тези бежанци, на последните са предоставяни готови жилищни сгради, в които да живеят или съответно на осъществяват занаятчийската си дейност. И доколкото такива построени и съществуващи сгради, собственост на държавата към този момент не е имало за всички бежанци, на тези бежанци, за които не е имало свободни и вече изградени къщи, са им били давани парцели, върху които същите да си построят жилищни сгради, като упражнят право на строеж върху тези парцели. Целта на даването на тези незастроени парцели на бежанците не е била с цел оземляване на същите, а с оглед осигуряване на жилищните им нужди, като им се даде право да си построят жилища в тези празни незастроени парцели. Наследодателят на ищците е упражнил това право на строеж, като е построил жилищна сграда върху процесния парцел, съобразно издадения Протокол от 20.06.1927г. за даване на строителна линия за нова постройка, съгласно утвърдения проект за регулация. Същия е осъществил това право на строеж, с оглед дадения му за това парцел с цел осигуряване на жилищните нужди на неговото семейство. Процесният парцел е бил държавна собсвеност и същия е даден на Е..п.З. с цел реализиране право на строеж и изграждане на жилищна сграда.

Неоснователно е твърдението на ищците, че техния наследодател е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот, въз основа на давностно владение за периода от 1924г. до 1949г. Съгласно Закона за давността /отм./, за да бъде налице придобиване по давност, е необходимо наследодателят на ищците да е упражнявал в продължение на 20 години трайна фактическа власт върху имота с намерение да го владее за себе си спокойно, явно и необезпокоявано. Предвид факта обаче, че жилищната сграда е построена върху имот, който е бил отчужден в полза на държавата и е бил изцяло държавна собственост, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 15 от Закона за държавните имоти от 1941г. /обн., ДВ, бр. 66 от 25.03.1941 г./, съгласно която се въвежда забрана за придобиване по давност на имоти, които са държавна собственост. С оглед на това за периода от 1924г. до 1941г. не е изтекла изискуемата от закона 20г. давност, а са изминали 16г. Отделно от това, съгласно представения по делото Протокол от 20.06.1927г. за даване на строителна линия за нова постройка, може да бъде направен извод, че от този момент – средата на 1927г., наследодателят на ищците е започнал да упражнява фактическа власт върху имота, доколкото с предприемането на тези действия по задвижване на процедурата за реализиране на строителството, може да бъде индиция за предприемане на действия за осъществяване на строителството и упражняване на фактическа власт върху поземления имот. За периода от 1924г. до 1927г. по делото не са ангажирани доказателства за упражнявана фактическа власт от Е.. П.З..

С оглед на гореизложеното не се доказва, че наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което предявеният иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците притежават по наследство от общия им наследодател Е. П., на основание придобивно давностно владение, упражнено в периода 1924-1949 г., правото на собственост върху процесния поземлен имот, остава недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора и направеното от от процесуалния представител на ответниците искане за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците дължат на ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за процесуално представителство. Доколкото пред въззиваната инстанция съдът констатира, че за извършени такива по делото няма приложени доказателства, както и списък съобразно чл. 80 ГПК, то настоящия съдебен състав намира, че разноски за настоящото призводство не следва да бъдат присъждани.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В обжалваното решение районният съд е достигнал до същия краен правен извод, но при различни мотиви. О. съд провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение с оглед указанията за неговата порочност и намери, че при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед съвпадането на крайния извод на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 124 ГПК, с този в обжалваното решение на районния съд, налага първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7299/11.12.2009г. постановено по гр. д. №1372/2008г. по описа на РС-гр. Б.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: