РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Радомир, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./24.09.2024 г., на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- П., на жалбоподателя „Ш.” ЕООД, ЕИК ., от град К., ж.к.”Б.”, блок .,
ет.., ап.. представлявано от управителя С. К. В., в качеството му на работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв., за нарушение по чл.414, ал.3 КТ.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.А. Т., от АК - К., обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област”- С., чрез своя процесуален представител- ст.ю.к.Н. М., е изразил становище, че
жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде
потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
От фактическа страна.
1
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Ш.” ЕООД, е
ангажирана след извършена проверка на 26.07.2024 г по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол: горско сечище за добив на дървесина, находящ се в с. Г.
В. общ. З.. Проверката била извършена от служители на дирекция „Инспекция по труда“ –
П. В. П. и Е. Т.. Според констатациите в съставения протокол за извършена проверка №
ПР./29.08.2024 г., на място било заварено лицето И. Е. С., ЕГН: **********, което полагало
труд, като „прехвърляч". На място лицето собственоръчно попълнило декларация, в която
посочило, че работи като „прехвърляч" в горепосочения обект за "Ш." ЕООД, ЕИК ., в
качеството на работодател, с определено работно време от 08.00 часа до 14.00 часа, с
почивни дни през седмицата - събота и неделя, трудово възнаграждение - 40 лв. на ден. До
приключване на проверката в Д „ИТ" П. не бил представен трудов договор в писмена форма
между работодателя „Ш." ЕООД и И. Е. С., ЕГН: **********. В тази връзка проверяващите
констатирали, че работодателят „Ш." ЕООД не е уредил като трудови, отношенията при
предоставяне на работната сила от И. Е. С., ЕГН: **********, като не е сключил трудов
договор в писмена форма, в нарушение на чл. 62, ал.1, във връзка чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда.
По делото са разпитани като свидетели проверяващите В. П. и Е. Т.. Според
показанията на първата свидетелка, която работи като „главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.П., при извършената по сигнал съвместна проверка със служители
на РДГ – К. в обект на контрол горско сечище за добив на дървесина, което се намира в с.Г.
В. ,общ.З., било заварено лицето И. Е. С., който собственоръчно писмено попълнил
декларация във връзка с трудовите правоотношения. В самата декларация той твърдял, че
работи на длъжност „прехвърляч“ в горепосочения обект, за работодателя фирма „ Ш.“
ЕООД, с определено работно време, от 8.00 ч., до 14.00 ч., с почивни дни събота и неделя, с
определено трудово възнаграждение с 40 лв. на ден. Декларацията била попълнена
собственоръчно. До приключване проверката по документи, в офиса на Д “ИТ“ не бил
представен, сключен договор в писмена форма с лицето И. Е. Славчев и работодателя
фирма „Ш.„ ЕООД. След направена справка в Информационната система в Главна
инспекция по труда, по ЕГН на лицето до регистъра на трудовите договори, се установило,
че няма сключен трудов договор между „Ш.„ ЕООД и лицето И. С. Е.. Актът бил съставен
място в офиса на Дирекция „ИТ“- П. в присъствието на управителя г-н С. А. В. за това, че
няма трудов договор сключен между И. Е. и фирма „Ш.“ ЕООД. Било отбелязано от
управителя на дружеството - жалбоподател, че не е съгласен.
На място имало и други лица, около десет души. Успели да съставят три акта, за
които се водят други дела. Останалите избягали. Лицето И. А. П. било на място на сечището
за добив на дървесина, което се намирало в с.Г. В.. Лицето можело да си прочете
декларацията. Писал е, че работи за фирмата около една седмица. По принцип, давали
декларации и обяснявали на работниците във връзка с какво е тази декларация. Лицето,
което попълнило декларацията сам заявил, че работи за „Ш. ЕООД- гр.К.. Имал договор за
извършване на услуги, представен по преписката.
2
Според свидетелката Е. А. Т., на длъжност „главен инспектор“ в Д „ИТ“-П., която
е свидетел по акта, по искане от РДГ- К. за осигуряване на екип от Д „ИТ“- П., по повод
постъпил при тях сигнал от г-жа Л. за сеч в неин наследствен имот в района на с.Г.В., общ.З.,
тя и колежката й - главен инспектор В. П., придружавани от главен горски инспектор Г. Г.,
пристигнали в с.Г. В., където ги чакала жалбоподателката, заедно с други горски
инспектори, които ги отвели в горското сечище, където установили работа, дейност на
десетина работници за добив и експедиция на дървесина. На място било установено и видно
от попълнената декларация от работника И. С. от К. че същият работи за „Ш.„ ЕООД от
една седмица на сечището за 40 лв., без сключен писмен трудов договор. На място не бил
съставен акт поради факта, че от работодателя се изискат документи, удостоверяващи
трудовото правоотношение с работниците, за което на работодателя е оставена призовка, за
да представи документи в Д „ИТ“. Призовката е връчена на лесовъда И. П., който също
попълнил декларация, в която декларирал, че е работник на „Ш.“ ЕООД. Приел призовката
за работодател. Работодателят С. В. - управител на „Ш.“ ЕООД се явил и не представил
никакви документи, удостоверяващи трудово правоотношение с лицето И. С.. В тази връзка
му бил съставен и връчен акт по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В акта посочвал, че не е
съгласен, но няма писмени възражения по акта. Имало предоставени документи по
преписката от РДГ - К. Имало документи, че лицето Светослав Венев е, както пише,
„Изпълнител„ по договор за извършване на услуга в сферата на горите, лично заедно с И. П.
- изпълнител по сечта. Работили са по декларация, от лицата, които са заварени на обекта,
които са извършвали работа на обекта.
По делото е разпитан като свидетел Г. Г., на длъжност „гл.горски инспектор“ в
РДГ – К.. За този случай имало подадено възражение до РДГ във връзка за сеч, в имот,
собственост на физическо лице, в землището на с.Г. В., общ.З.. Във възражението се
твърдяло, че се води сеч, за която наследниците не са уведомени. Също така се извършвала
дейност от лица, за които не е ясно дали имат трудов договор. В тази връзка те изпратили
писмо на Д „ИТ“ гр.Перник за съвместна проверка. Била извършена такава проверка на
място в посочения във възражението имот в с. Г. В., където се установило, че шест лица
извършват дърводобивни дейности в имота и документи за самоличност, поради което
поискали съдействие от органите на МВР за изясняване на тяхната самоличност. Установило
се, че същите лица не са качени с достъп до системата на ИАГ. Към издаденото
позволително за сеч за въпросния имот, с позволителното за сеч, което е издадено от инж. И.
С., на името на И. П., лесовъд на частна практика, който също присъствал на проверката се
установило, че лицата извършващи сеч, нямали правоспособност да работят с
бензиномоторен верижен трион, като на един от тях е съставен и акт за това. По време на
проверката с констативен протокол била спряна сечта и извоза и в последствие И. П. и И. С.
били поканени в РДГ да представят досие на въпросното сечище и трудови договори, с които
им се разрешава да се избере позволително и да се избере сечта в имота. След което
представили досието и договорите, се установило, че един от наследниците с договор
разрешава на И. . да избере позволително за сеч и да се извърши сеч в имота от И. П. и С. В.
По време на самата проверка на място, пред колегите от Дирекция “Инспекция по труда“- В.
3
П., тези 6 лица потвърдили, че работят за фирма „Ш.“, но не знае дали е така. Още един акт
се съставил на И. П., за това, че не са направени просеки, което не отговаря на Закона за
горите. И. П. ръководел дейността на работниците. Това му се възлага по Закон за горите,
като получил позволителното, до приключване на сечта отговарял той. Не може да каже кой
е осигурил верижните триони.
В качеството на свидетел е разпитан И. П., който е лицензиран лесовъд и е в
трудово правоотношение с дружеството - жалбоподател. Същият работи на 2 часа. Когато
има държавни обекти позволителните се издавали на негово име. Спомня си проверката в с.
В. 2024 г. Тогава не бил на работа, тъй като се отнасяло за частна гора. Позволителното и
договорът били на негово име. Когато е с държавна гора договорът трябвало да бъде със
самата фирма „Ш.“ ЕООД, а когато е с частна - с него, като физическо лице. С. В. се явявал
като трето лице - свидетел, че той прави договор със собственика. Договорът за дървесината
бил на негово име. Той купил дървесината, след това я добивал и я продавал на когото
намери. Рязал я сприятели - И., С. и Д.. На въпросния ден откарал хората да товарят дърва, а
той се върнал да вземе камиона от селото. През това време от Д„ИТ“ - П. били дошли.
Работниците били там, когато са ги разпитвали. След това питали и него и той казал
фирмата, в която работи - „Ш.“ ЕООД. Фирмата нямала нищо общо с рязането в този имот.
Имало една жена, която я попитал какво общо има фирмата при положение, че договорът е с
частно лице, тя заявила, че трябва да си свършат работата.
Договорите за тези гори се правели между три лица собственика и още двама
души. Договорът се правел между собственика, лицензирания лесовъд и третия се явява,
като свидетел. В договора С. В., не знае защото е отбелязано, че има права и задължения. С.
В., не е присъствал на сечището. Той не знае къде са намира това сечище. А.Г. го познава от
доста време. Той работел в един склад. И. С. преди него бил попълнил декларацията. Нещо
не са го питали, когато свидетелят отишъл, декларациите били попълнени. Пред това били
отишли полицаи и те написали тези декларации. Не е видял кой е писал декларациите. И. е
попълнил в декларацията, че работи в „Ш.“ ЕООД. Декларациите били написани, като
свидетелят отишъл. Те нямали лични карти. Резачките, с които работниците режели били
негови. Заплащане за рязането на дървесина няма, било на приятелски начала.
По делото е разпитан като свидетел И. Е. С.. Същият твърди, че не работи никъде
по трудов договор, включително и през миналата година. Проверяващите дошли с полиция.
Те събирали дървата на кубчета. Приятел, който се казва И. ги помолил да му помагат.
Проверяващите им дали нещо да пишат, но те не знаели, дошли с полиция и започнали да
им викат. проверяващите написали, а те само ги подписали. Свидетелят заявява, че е
неграмотен и не може да пише. На показаната му декларация не е писал нищо, само е
сложил подписа. Не е чул за фирма „Шести“ и не е ангажиран от управителя на фирмата. И.
не им плащал за помощта. Един от полицаите казал, че ще ги задържат ако не подпишат.
По делото е приложен договор за извършване на услуги в сферата на горите от
20.07.2025 г., според който А. Д.Г., ЕГН: **********, Л.К. № ., издадена на: 06.07.2020 г. от
МВР гр. П., с адрес: гр.Р., ул. „Л.“, № ., вх. ., ет. ., ад. ., който в качеството си на собственик /
4
съсобственик на долуцитираният горски имот, наричан в договора възложител и И. А. П. —
лицензиран лесовъд с Удостоверение за упражняване лесовъдска практика № . от 12.03.2014
год. по регистъра на Изпълнителна агенция по горите с адрес: гр. К., община К., област К.,
наричан в договора за краткост изпълнител, са се договорили относно Извършване добив и
експедиция на маркирана на горен дървесина в горски имоти ./239-ц и ./57-6.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление № ./24.09.2024 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- П., с
което на жалбоподателя „Ш.” ЕООД, ЕИК . от град К., ж.к.”Б.”, блок ., ет.., ап..,
представлявано от управителя С. К. В., в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР на КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1
500 лв., за нарушение по чл.415в, ал.1 КТ.
От правна страна.
В АУАН описанието на нарушението се припокрива с това, отразено в протокола
от извършената проверка от 29.08.2024 г., като на основание чл.42, т.5 ЗАНН, като законна
разпоредба, която е нарушена, е посочен текстът на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ. Според
които текстове, трудовият договор се сключва в писмена форма и отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Същите
текстове са посочени като нарушени и в обжалваното наказателно постановление, съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Наказанието на жалбоподателя е наложено на
основание чл.414, ал.3 КТ. Съгласно разпоредбата на този текст, работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В обжалваното наказателно постановление са посочени нарушените законови
разпоредби, като е направено пълно и ясно описание на нарушението. Спазени са
предвидените в ЗАНН процесуални срокове. Същевременно в описанието на нарушението
не е направено пълно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението, тъй като
не е идентифициран горският имот, в който е било извършвано сечището. В този смисъл
същото се явява незаконосъобразно, тъй като липсата на конкретно място, в което се е
извършвало полагането на труд, е лишило жалбоподателя от правото да организира защитата
си срещу определени факти и обстоятелства.
Наказателното постановление се явява и неправилно. От събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, се установи по безспорен и
категоричен начин, че дружеството – жалбоподател „Ш.“ ЕООД не е имала общо с
извършваната сеч в посоченото в наказателното постановление сечище, находящо се в с.Г.В.,
общ.З. В наказателното постановление, както бе отбелязано, липсва конкретно посочване на
горския имот, в който е било извършвано сечището. В този смисъл съдът приема, че се
отнася до горски имоти ./.и ./. за които е приложен договор за извършване на услуги в
сферата на горите от 20.07.2025 г., със страни А.Д. Г. и И. А. П. — лицензиран лесовъд. От
разпита на свидетелите и най – вече на И. С. е видно, че същият е помагал на приятелски
5
начала на И. П. и не е работил за „Ш.“ ЕООД.
Всичкото това води до извода, че наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от АПК, Дирекция „Инспекция по труда“ следва да заплати на жалбоподателя
направените разноски по делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 400 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие и същото следва да бъде присъдено в този размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./24.09.2024 г., на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- П. с което на жалбоподателя „Ш.” ЕООД, ЕИК ., от град
К., ж.к.”Б.”, блок ., ет.., ап.., представлявано от управителя С. К. В. в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение по чл.414, ал.3 КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” да заплати на „Ш.” ЕООД, ЕИК . от
град К., ж.к.”Б.”, блок ., ет.., ап.., представлявано от управителя С. К. В., сумата от 400 лв.
(четиристотин лЕ.) – направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6