Решение по дело №2071/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл.95 ЗЗП.

Образувано е по жалба на „Екстрийм скутерс“ЕООД, ЕИК *****, [населено място], [улица], вх.*, ап.**, чрез управителя Н. З. Б., против заповед № 2531 от 03.09.2024 г. на Председателя на КЗП.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че при проверката са предоставени документи за произход на батериите, от които е видно, че същите са закупени от фирми, опериращи на територията на ЕС. Сочи се също, че в заповедта няма изложени каквито и да е опасения за опасност на продуктите.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Претендират се разноски.

Представя се подробна писмена защита.

За ответната страна, председателят на КЗП, се взема становище за неоснователност на жалбата и се претендира възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намери жалбата за основателна по следните съображения:

Предмет на процесното оспорване е заповед № 2531 от 03.09.2024 г. на Председателя на КЗП, с която, на основание чл.88, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1, т.3 ЗЗП е наредено на жалбоподателя да спре временно доставянето на пазара на модели (подробно изброени в заповедта) клетки за литиево – йонни батерии, в това число и при предоставяне на услуги – тунинг, ъпгрейди и ремонт на електрически тротинетки, замяна на целите батерии, така и на отделни клетки на батерии за електрически тротинетки и за изграждане на батерии, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоките съгласно БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 /“Акумулаторни клетки и батерии, съдържащи алкални и други некиселинни електролити. Изисквания за безопасност на преносими затворени акумулатирни клетки и на батерии, направени от тях, за използване в преносими съоръжения. Част 2:Литиеви системи“.

Оспорената заповед е издадена в резултат на извършени проверки от длъжностни лица на РД – Пловдив както на фейсбук-страницата на дружеството, така и в магазин със сервиз за електрически тротинетки, находящ се в [населено място], [улица]. Последната е обективирана в КП № К-2759588 от 05.07.2024 г. При проверката не е установено производство на литиево-йонни батерии в обекта, нито предлагане в продажба на такива. Извършват се цялостна диагностика и ремонт на дефектирали тротинетки, свързани със замяна както на целите им батерии, така и на отделни клетки като резервните части се закупуват от фирми на територията на ЕС – Унгария и Нидерландия.

На 15.08.2024 г. с КП № К-2760067 е извършена повторна проверка в сервиза за електрически тротинетки, установено е наличие на четири видове и модели литиево-йонни батерии, описани подробно в заповедта, като за тези модели литиево-йонни батерии и клетки за литиево-йонни батерии не са представени протоколи за изпитване, удостоверяващи безопасността им съгласно стандарт БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 /“Акумулаторни клетки и батерии, съдържащи алкални и други некиселинни електролити. Изисквания за безопасност на преносими затворени акумулатирни клетки и на батерии, направени от тях, за използване в преносими съоръжения. Част 2:Литиеви системи“.

В резултат на тази констатация се е стигнало до прилагането на настоящата ПАМ.

Жалбата срещу нея е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице, адресат на заповедта, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваният пред съда индивидуален административен акт е издаден на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП по съображения, че жалбоподателят не е представил документ - протоколи за изпитване на моделите литиево-йонни батерии, подробно описани в заповедта и клетки за литиево-йонни батерии, удостоверяващи безопасността им съгласно стандарт БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 /“Акумулаторни клетки и батерии, съдържащи алкални и други некиселинни електролити. Изисквания за безопасност на преносими затворени акумулатирни клетки и на батерии, направени от тях, за използване в преносими съоръжения. Част 2:Литиеви системи“.

Нормата на чл. 88, ал. 1 ЗЗП задължава контролния орган когато установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, вземайки предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме някоя от посочените в ал. 1, т. 1 – т. 3 с. з. мерки. Имплементираната в т. 1 и послужила като основание за постановяването на процесния акт ПАМ се състои във временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й, като в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара. Тази мярка има превантивен характер - тя има за цел да осигури безопасността на потребителите за срока на извършване на необходимия контрол, когато органът счита, че стоката може да не е безопасна. Посоченото национално правило е в изпълнение на разпоредбата на чл. 8, § 1, б. "г)" от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95/ЕО/Директивата/Директивата за общата безопасност на продуктите), според чието предписание компетентните органи на държавите членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква а) и букви от б) до е) по-долу, включително, когато е необходимо, временно да забранят доставката, предложенията за доставка или излагането на пазара на всеки продукт, който би могъл да бъде опасен, за периода, необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждаща легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 2, б. "б)" Директива 2001/95/ЕО, безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид: 1) характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; 2) характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата; 3) въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; 4) представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; 5) рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени. Според предписанието на ал. 2 от същата разпоредба наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна.

По аргумент от чл. 70, ал. 3 ЗЗП опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и ал. 2.

За улеснение както на производителите, които са задължени да пускат на пазара само безопасни продукти, така и на органите, които от своя страна отговарят за контрола по отношение на съответствието с приложимите изисквания към тези продукти, европейският законодател е предвидил две оборими презумпции за безопасност. Според чл. 3, § 2 Директивата, транспониран в чл. 71, ал. 1 ЗЗП, един продукт е безопасен, ако отговаря на предвидените на национално ниво специални изисквания, предпоставящи пускането му на пазара, а съгласно второто изречение на посочената разпоредба (възпроизведено в чл. 71, ал. 2 ЗЗП) продуктът се счита за безопасен, що се касае до рисковете и категориите от рискове, които са регламентирани от приложимите национални стандарти, и когато е в съответствие с доброволните национални стандарти, транспониращи европейските стандарти, позовавания на които са били публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейските общности (ОВЕО) в съответствие с чл. 4. При обстоятелства, различни от посочените в § 2, съответствието с общото изискване за безопасност се оценява, като се вземат предвид следните елементи, когато са налице: а) доброволните национални стандарти, които транспонират съответните европейски стандарти, различни от посочените в параграф 2; б) стандартите, които са създадени в държавата-членка, където продуктът е пуснат на пазара; в) препоръките на Комисията, които предвиждат указания за оценка на безопасността на продуктите; г) правилата на добрата практика за безопасността на продуктите, които важат в съответния сектор; д) последните постижения на науката и технологиите; е) разумните очаквания на потребителите относно безопасността.

Описаната нормативна регламентация налага извод, че съответствието със специалните изисквания, наложени от съответната държава членка по смисъла на чл. 3, § 2 Директивата за общата безопасност на продуктите, и това със стандартите, приети въз основа на същата разпоредба и публикувани в ОСЕС, презумират безопасност на стоката. Когато не са налице подобни нормативи, приложение намира чл. 3, § 3 Директивата, според чието предписание оценката се извършва съобразно конкретно посочените източници.

В случая, АО, наложил процесната ПАМ се позовава на обстоятелство, че жалбоподателят не е представил документ - протоколи за изпитване на моделите литиево-йонни батерии, подробни описани в заповедта и клетки за литиево-йонни батерии, удостоверяващи безопасността им съгласно стандарт БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 /“Акумулаторни клетки и батерии, съдържащи алкални и други некиселинни електролити. Изисквания за безопасност на преносими затворени акумулатирни клетки и на батерии, направени от тях, за използване в преносими съоръжения. Част 2:Литиеви системи“.

В доказателствена тежест на наложилия процесната ПАМ АО е да докаже наличието на основанията за налагането ѝ вкл. с ангажиране в самата административна преписка и представяне по делото на въпросния стандарт, на който се позовава, за да наложи процесната ПАМ. Този стандарт е изискан от съда и представен, но на английски език. Страната е задължена да го представи в точен превод на български, заверен от страната – чл.185 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл.14, ал.3 АПК. Задължителни указания от страна на съда са дадени в този смисъл, дадена е и възможност на страната да го стори с отлагане на делото. Това не е направено, което препятства съда от възможността да изследва всестранно спорния по делото въпрос - в горния смисъл Решение № 3836 от 10.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 79/2023 г., VII о., докладчик председателят В. А.. В тази връзка, съдът не споделя мотивите на АО за налагане на процесната ПАМ, тъй като е налице нарушение на чл.185 ГПК, съответно съдът приема за недоказано наличието на предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

Следва да се посочи, че въпросният стандарт е трябвало да бъде надлежно приобщен още към административната преписка в хода на развиващото се производство по налагането на ПАМ, включително, за да може жалбоподателят да се запознае с него. Неприобщаването му представлява и нарушение на чл.35 и чл.36 АПК, което също налага отмяната на оспорената заповед и на това самостоятелно основание като постановена при допуснати СПН.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира подадената пред него жалба за основателна като оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които се констатираха в размер на 1350 лева. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар предвид фактическата и правна сложност на предмета на спора и проведените 4 открити съдебни заседания, на които се е явявал представляващ жалбоподателя адвокат.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2531 от 03.09.2024 г. на Председателя на КЗП.

ОСЪЖДА КЗП да заплати на „Екстрийм скутерс“ЕООД, ЕИК *****, [населено място], [улица], вх.*, ап.**, представлявано от управителя Н. З. Б., разноски по делото в размер на 1 350 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.