Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публичното
заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.д. № 2 907 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба,
предявена от П.Н.И. се твърди, че ответницата Д.М.С. е издала в негова полза
запис на заповед на стойност 42 000 лева, която се задължила безусловно да заплати
на 17.06.2016 г. Твърди се, че на падежа не е налице реализирано изпълнение,
поради което било заведено производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата депозирала
възражение. Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и от
съда се иска да признае за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи сумата от 42 000 лв. – платима по запис на заповед. Претендират се законна
лихва и разноски.
Ответницата Д.М.С., редовно уведомена, оспорва искът в депозиран писмен отговор. В същия е заявено възражение, че
записът на заповед е следвало да бъде предявен за плащане. Твърди, че записът
на заповед обезпечавал каузално правоотношение, а именно предварителен договор
за заем като кредиторът – ищец не изпълнил задължението си да предаде заемната
сума. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. 75213/2017 г. на СРС, 70 състав
на 23.10.2017 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК с вх. № 3081605 със заявител П.Н.И. и длъжник Д.М.С. за сумата
от 42 000 лева въз основа на запис на заповед, издаден на 18.05.2016 г. и
падеж 17.06.2016 г.
Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден на 18.05.2016
г., в оригинал, с издател Д.М.С. за сумата от 42 000
лв., платима на 17.06.2016 г. на П.Н.И. със задължение „безусловно, неотменяемо
и без протест”.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за горната сума на 15.11.2017 г., ведно с
изпълнителен лист, получен от заявителя посредством упълномощен представител на
01.12.2017 г., видно от стореното отбелязване върху заповедта.
На 07.08.2018 г./по пощата/ е депозирано възражение срещу
заповедта за изпълнение от Д.М.С..
На 07.12.2018 г. са ангажирани доказателства за предявен
иск по чл. 422 от ГПК.
Указания до заявителя по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК не
са налични по делото.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля И.Й.И..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото
доказателства искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК
преклузивен срок, доколкото указания по смисъла на чл. 415 ал.1 от ГПК въпреки,
че са се следвали от заповедния съд не са давани. Предметът на исковата
претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в
заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК в релевантната му
редакция, предвид което съдът намира, че заявеният иск в настоящото
производство е процесуално допустим.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл. 422 ал.1 от ГПК при наличие на издадена заповед за изпълнение по т. 9 на
чл. 417 от ГПК е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед.
С оглед правилата за разпределение на доказателствена тежест, установени в
нормата на чл. 154 от ГПК ищецът следва да
доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно да докаже
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право -
за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на
заповед / в този смисъл са и решение № 66 ОТ 28.07.2015 г.
по т. д. № 378/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение 38/07.04.2015 г. по
дело 1008/2014 г. на Първо ТО на ВКС/.
Следва
да се има предвид, че при пряк менителничен иск, когато възражението на
издателя се основава на каузално отношение между страните по спора, ищецът не е
длъжен нито да сочи кауза, нито да доказва наличие на свое вземане по каузално
отношение, обезпечено от записа на заповед, още по-малко – да установява
съществуване на наведено от противната страна каузално отношение, на което
последната основава възраженията си срещу дълга по ценната книга. Фактите,
съставляващи съдържание на релативното възражение на ответника подлежат на
доказване от него с оглед нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК / в този смисъл
цитираното по-горе решение 38/07.04.2015
г. по дело 1008/2014 г. на Първо ТО на ВКС, както и решение 248/23.01.2015 г.
по т.д. 3437/2013 г. на Първо ТО на ВКС, решение 24/20.05.2015 г. по т.д.
2328/2013 г. на Първо ТО на ВКС/.
Ищецът претендира да бъде
признато за установено фактът, че процесната по делото сума, предмет на запис
на заповед от 18.05.2016 г. е дължима от ответницата. Представеният по делото
запис на заповед съдържа всички лимитативно изброени реквизити в нормата на чл.
535 от ТЗ т.е. същият е формално редовен от външна страна. Ответницата е
заявила няколко възражения – че записът на заповед следвало да бъде предявен за
плащане и че обезпечавал каузално правоотношение по предварителен договор за
заем т.е. обещание за заем по смисъла на чл. 241 от ЗЗД.
Страните
не са формирали спор относно обстоятелството, че ответницата
по делото е издала в полза на ищеца
запис на заповед за сумата от 42 000 лв.,
платима на 17.06.2016
г. Следва да се има предвид, че относно запис на заповед с определен падеж, каквато е настоящата хипотеза, предявяването му за
плащане не е необходимо с оглед определения в ефекта падеж на менителничното
задължение. Предявяването за плащане по смисъла на чл. 491 от ТЗ, на който се
позовава ответницата, има значение само на съдействие за надлежното му извършване
респ. удостоверяване
на плащането по арг. на чл. 492 ал.1 от ТЗ.
Поради това не е необходимо кредиторът да предявява
записа на заповед за плащане съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 на ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС и същото не се отразява на действителността на записа на
заповед.
Предвид което първото възражение на
ответницата, настоящият съдебен състав възприема като неоснователно.
Второто възражение касае наличие на каузално
правоотношение, обосновано от обещание за заем по смисъла на чл. 241 от ЗЗД. В тази хипотеза ответникът не би дължал сумата по
записа на заповед, ако докаже постигане на съгласие за сключване на заема и
връзка между обещанието за заем и издаването на ценната книга в полза на
поемателя - ищец, установяването на която може да стане включително и с гласни
доказателства, поради липсата на законова забрана за това / в този смисъл е и цитираното вече решение 38/07.04.2015 г. по търг. дело 1008/2014 г. на
Първо ТО на ВКС/. С оглед събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетеляИ.И. в рамките на настоящото производство тези обстоятелства при
доказателствена тежест на ответника не се установяват. Показанията на свидетеля
предават изявления на ответницата, а не
са плод на негови лични впечатления и възприятия, за да се кредитират като такива
на очевидец /“Д. ми каза, че очаква да вземе заем от един човек“, „Така ми каза
Д., че са се уговорили“, „това, което казвам го знам от нея лично“ , „това го
знам пак от нея“/. Дори, изцяло хипотетично да се пренебрегне обстоятелството,
че показанията на свидетеля представляват преразказ на изявленията на
ответницата, същите не могат да се свържат и с личността на ищеца, обозначен от
свидетеля като „един човек“.
При липсата на други релевантни към предмета на доказване
доказателства настоящият съдебен състав намира, че искът като основателен и
доказан следва да се уважи.
С оглед задължителната съдебна практика съдът дължи произнасяне и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед основателността
на заявената претенция същите са дължими на общо основание.
При този изход
на спора и предвид на изричната претенция на ищеца за
присъждане на разноски ответницата следва да бъде осъдена на основание чл.78 ,
ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 2 840 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно депозирания
списък по чл. 80 от ГПК. Заявеното от ответницата възражение по смисъла на чл.
78 ал.5 от ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените по
него процесуални действия респ. цената на заявения иск, настощият съдебен
състав възприема за неоснователно.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от П.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Н. Д.- Д.
с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК иск срещу Д.М.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.М., че Д.М.С. дължи на П.Н.И.
сумата от сумата от 42 000 лв. /четиридесет
и две хиляди лева/ – главница по запис на заповед от 18.05.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2017 г. /датата на
заявлението по гр.д. 75 213/17 г. на СРС, 70 състав/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.М. да
заплати на П.Н.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Н. Д.- Д. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 630 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 2 840 лв. –
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 75
213/17 г. на СРС, 70 състав.
Съдия: