№ 50856
гр. София, 14.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110108679 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на О. С. С. с ЕГН **********
(ищец), срещу СРС (ответник предвид уточнението на исковата молба). Ищецът
твърди, че ответникът нарушил правото на ищеца на разглеждане на негово дело в
разумен срок чрез преднамерен забавяне на съдопроизводствените действия по гр.
дело № *** по описа на 123-ти състав за 2015 г., недопустима тенденциозност и
длъжностно престъпление на съдията, с което му причинил неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева. Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 1 250 лева, част от общо 5 000 лева.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, когато се предявява иск за обезщетяване на вреди,
произтекли от нарушаването на правата на гражданите и юридическите лица делото
им да бъде разгледано в подходящ срок само при условие, че е „изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“
от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“. Става
въпрос за специална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от
категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Ако административната
процедура по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт не е изчерпана, то е налице
пречка да се предяви иск за обезщетяването на вреди вследствие на нарушаване на
правото на разглеждане на делото в подходящ срок, която прави исковия процес
недопустим и обуславя прекратяването му. В този смисъл е и съдебната практика
(определение № 2329 от 26.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2615/2023 г., IV г. о.;
определение № 2939 от 10.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4012/2023 г., IV г. о.).
Във връзка с установяването дали е налице така установената процесуална
пречка съдът изиска съответни данни от Инспектората към Висшия съдебен съвет,
като от постъпилата справка се установява, че ищецът всъщност не е подал заявление
за образуване на административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ във връзка с
конкретното дело, за което е подал исковата молба. При това положение
производството следва да бъде прекратено.
От съображения за пълнота тук следва да бъде отбелязано, че съдиите не носят
наказателна и гражданска отговорност във връзка с осъществяването на
правораздавателните си функции, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията. Фактическите твърдения на
1
ищеца не сочат на умишлено престъпление от общ характер, а са за нарушаване на
правото делото да бъде разгледано и решено в подходящ („разумен“) срок, съответно
за допуснати нарушения на процесуалните правила. При тези фактически твърдения
имунитетът по чл. 132, ал. 1 от Конституцията е налице и предявеният иск е
процесуално недопустим и на това основание, независимо от обстоятелството, че
ищецът сам квалифицира поведението на съдията като умишлено престъпление от общ
характер.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 130 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № **********8679 по описа на СРС,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г.
Определението подлежи на обжалване от О. С. С. с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен преписи от определението да се връчи на О. С. С..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2