Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 20.08.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.  №4597/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от Л.В.А.,, с която са предявени срещу срещу З. „Л.И.“ АД, както следва:

иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ за сумата от 27108 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” за събитие, настъпило на 19.01.2018 г. и

иск с правно основание чл.409 КЗ за сумата от 460,25 лв., представляваща лихва за забава за периода 03.02.2018 г. – 04.04.2018 г.

Претендира законната лихва от исковата молба и направените разноски.

           

Ищецът твърди, че на 19.01.2018 г.  в следствие на пожар е унищожен собственият му автомобил. По силата на договора за застраховка „Автокаско” ответникът му дължи обезщетение в размер на вредата и обезщетение за забавено изпълнение.

Ответникът оспорва иска: оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“, тъй като след промяна на собствеността новият собственик не е представил автомобила за оглед и заснемане, което е изискване съгласно Общите условия. Оспорва да се е осъществило твърдяното застрахователно събитие.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

            По иска по чл.405, ал.1 КЗ:

От писмените доказателства – Застрахователна полица „Каско“ на МПС от 04.10.2017 г. валидна от 13.10.2017 г. до 12.10.2018 г., се установява, че е възникнало застрахователно правоотношение между Ф.Д.АД от една страна и ответника от друга, по силата на което е застрахован лек автомобил – „Фолксваген”, модел „Голф“ с рег. № *******при Клауза 1 – Всички рискове. В горния десен ъгъл на полицата е отбелязано извършване на оглед на 09.10.2017 г.

С договор за покупко-продажба от 17.10.2017 г. Ф.Д.АД  е прехвърлил на Т.Ц.П.собствеността върху процесния лек автомобил. С Анекс №1 от 19.10.2017 г., сключен между новия собственик Т.Ц.П.и ответника страните са установили в отношенията си, че правата по застрахователния договор преминават към новия собственик.

С Договор за дарение от 08.11.2017 г. Т.Ц.П.е прехвърлил собствеността върху процесния автомобил на ищцата Л.В.А.. С Анекс №3 от 22.12.2017 г., сключен между новия собственик Л.В.А. и ответника страните са установили в отношенията си, че правата по застрахователния договор преминават към новия собственик, както и новия рег. № на автомобила – *******. В Анекса е посочен срок на действие от 0:00 ч. на 23.12.2017 г. до 24:00 ч. на 12.10.2018 г.В Анекса липсва изявление на приобретателя, че са му предоставени и приема Общите условия, както и указание, че има изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане.

Установява се от Удостоверение от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ рег.№764001-166, че на 19.01.2018 г. в 21:47 ч. е получено съобщение за пожар на лек автомобил с рег. № ******* на адрес: гр. София, бул. *******, който е бил ликвидиран от СДПБЗН. Като предполагаема причина е посочено: „възпламеняване на горими елементи на автомобила при неизяснени обстоятелства“.

От изложеното съдът намира, че по време на действие на процесния застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие – пожар, което представлява покрит риск (т.1.1 от Общите условия).

Неоснователни са възраженията на ответника, че е налице неизпълнение на новия собственик А. на чл.13.2 от ОУ да попълни предложение –декларация и да представи МПС за оглед и заснемане, за да влезе в сила договора по отношение на новия му собственик, което е основание съгласно т.15, вр. т.13 и т.13.2 от ОУ за отказ за изплащане на обезщетение. На първо място следва да се отбележи, че клаузите от общите условия, предвиждащи поставяне на условия (нов оглед и заснемане на автомобила), за се осъществи встъпване на новия собственик в правата по сключения договор, противоречат на императивна норма в закона – чл.413 и чл.414 КЗ. Цитираните разпоредби предвиждат, че с прехвърляне на застрахованото имущество, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор, а в полза на застрахователя възниква правото да прекрати застрахователното правоотношение с едномесечно предизвестие. Двете разпоредби са императивни и не могат да се дерогират по съгласие на страните. От тук следва, че предвиденото изискване за нов оглед и заснемане на автомобила при промяна на собствеността не може да се разглежда като условие за възникване на облигационна връзка по застрахователния договор между новия собственик и застрахователя – последваната е възникнала по силата на придобиване на застрахованото имущество. Не се твърди ответникът да е упражнил правото си по чл.414 КЗ да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие. Поради това съдът приема, че между ищеца и ответника към датата на настъпване на застрахователното събитие валидно е възникнало и е съществувало правоотношение по договор за имуществена застраховка.

Неоснователни са възраженията на ответника, че неизпълнението на задължението за нов оглед и заснемане на автомобила му предоставя правото да откаже заплащане на застрахователно обезщетение. По силата на чл.408 КЗ Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Съдът приема, че неизпълнението на задължението за нов оглед и заснемане на автомобила не е значително с оглед интереса на застрахователя, нито е довело до възникване на застрахователното събитие. В практиката си по чл.290 ГПК ВКС приема, че „значително с оглед интереса на застрахователя“ е онова задължение, при изпълнение на което застрахователното събитие не би настъпило (решение №2 от 20.05.2013 г. на ВКС, по т.д. №1031/2011 г., I ТО, ТК; решение №49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т.д. №840/2012 г., I ТО, ТК и др.). В случая, както се установи по делото, автомобилът е бил огледан и заснет при сключване на полицата, което е удостоверено в нея. При промяната на собствеността нов оглед не е правен, но по делото не са изложени съображения как този нов оглед би предотвратил настъпване на застрахователното събитие „пожар“ или повишава риска за настъпване на събитието. Ето защо съдът приема, че твърдяното неизпълнение не е от категорията „значително с оглед интереса на застрахователя“ и не обосновава право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, представляващо покрит риск - „пожар” на цяло МПС.

Установява се от приетата авто-техническа експертиза, че стойността на автомобила по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие възлиза на 29873 лв., а стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от тази стойност. Ето защо съдът приемна, че в случая е налице тотална щета. От експертизата се установява още, че стойността на запазените части на автомобила не надхвърля 3100 лв. Ето защо съдът приема, че дължимото обезщетение е в размер на 26773 лв. Искът е основателен за тази сума и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер.

           

            По иска по чл 409 КЗ:

Установява се от представените с исковата молба писмени доказателства, че при застрахователя е заведена щета за процесното застрахователно събитие на 19.01.2018 г. По силата на чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни. По силата на чл.409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 КЗ. ЕТо защо съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава на 10.02.2018 г. (първия ден след изтичане на 15-те работни дни след уведомяване на работодателя). Законната лихва върху главница от 26773 лв. за периода 10.02.2018 г. – 04.04.2018 г. е в размер на 401.63 лв. Искът е основателен за тази сума и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер и срок.

 

            По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 3138,85 лв.

На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 4,28 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК:*******, адрес: ***, да заплати на Л.В.А., ЕГН: **********, както следва:

на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 26773 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” за събитие, настъпило на 19.01.2018 г.,

на основание чл.409 КЗ за сумата от 401.63 лв., представляваща лихва за забава за периода 10.02.2018 г. – 04.04.2018 г.,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3138,85 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 27108 лв. по иска по чл.405 КЗ и за разликата до размера от 460,25 лв. и за периода 03.02.2018 г. – 09.02.2018 г. по иска по чл.409 КЗ.

ОСЪЖДА Л.В.А., ЕГН: **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК:*******, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 КЗ, сумата от 4,28 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: