Р Е Ш Е Н И Е
№176
гр. Русе, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично
заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА като разгледа докладваното
от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело № 180 по описа за 2018 год. за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 430 ТЗ и сл. във вр. с чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД гр. София, ЕИК *** /предишно
наименование „Б. п. б.“ АД/, представлявана от изпълнителните директори и
членове на Управителния съвет П. Д. и Д. Ш. чрез пълномощника адв. С.З. ***, с
която в обективно и субективно кумулативно съединение са предявени искове
против И.Т.С. и А.А.С.,***, произтичащи от
неизпълнение на задължения по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL26559
от 04.10.2007 г. и 2 бр. допълнителни споразумения от 29.07.2010 г. и
15.08.2011 г. към него, кредитополучатели по който договор са двамата
ответници, представлявани от упълномощено лице
Е. А. Ф.. Искът е с правно основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 89 782,53 евро и 423,39 лв, от които: главница в размер на 81 425,25 евро, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; вземане за просрочена договорна лихва за периода 03.10.2016 г. до
03.10.2017 г. в размер на 7 132,40
евро; неиздължени такси по договор за
кредит в размер на 816,88 евро; неиздължено обезщетение за заплатени
застрахователни премии в размер на 408,39 лв, сумата от 423,39 лв
нотариални такси. Претендира присъждане на направените в производството
разноски. За усвояването на сумата по кредита в размер на 70 000 евро
представя като доказателство банково бордеро № 945354/17.10.2007 г., с което
същата е преведена по откритата за целта заемна сметка. Поради сериозно
забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски, б. е обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което на 04.09.2017 г. кредитополучателите са уведомени
надлежно чрез връчени им нотариални
покани. Прави доказателствено искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение по поставени в
исковата молба въпроси.
Постановено е връчване на препис
от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на двамата ответници, с указание да подадат писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му. Тъй като ответниците не са могли да бъдат намерени на
посочените по делото в Регистъра на
населението – Национална база данни „Население“ постоянен и настоящ адреси и не
се е намерило лице, което да се съгласи да получи съответното съобщение, с
намерение да го предаде на адресата му, на 08.08.2018
г. връчителят е залепил уведомление на входната врата
на адреса на ответника И.Т.С. ***, за
което е изготвена разписка, а на 22.08.2018 г. такова уведомление е залепено и
на адреса на втория ответник А.А.С. ***. Във всяко от
уведомленията е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда, както и че те могат да бъдат получени там в
двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Този срок е изтекъл и за
двамата ответници
и не се е явило лице, което да получи призовките.
На основание чл. 47, ал.6 ГПК съдът е назначил особен представител
на всеки един от ответниците на разноски на ищеца.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК назначените особени представители са
депозирали отговори на исковата молба, в които са развити доводи за
неоснователност на ищцовата претенция. Особеният
представител на отв. И.Т.С. прави възражение за ненастъпила предсрочна
изискуемост, възражение за погасяване по давност на исковата претенция и
възражение за нищожност на всички клаузи в сключените допълнителни споразумения
към първоначалния договор за банков кредит, с които се уговарят прибавяне на
изтекли лихви, такси и разноски към остатъка от главницата и олихвяване на така
преоформената главница с възнаградителна
лихва поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.Твърди, че от
приложените доказателства не става ясно кога ответниците – солидарни длъжници
са спрели плащанията по кредита, както и какъв е размера на кредита към датата
на обявяване на предсрочна изискуемост.
Особеният представител на отв. А.А.С. също счита така заявените претенции за неоснователни.
Акцентира върху обстоятелството, че към договора за кредит не е приложен
погасителен план, което е в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 143, т.18 от
ЗЗП. Счита, че липсата на погасителен план води до неравноправие на
потребителя, като не му позволява да прецени икономическите последици от
сключения договор и дава възможност на банката произволно да направи
разпределение на вноската – по главници и лихви, имайки предвид, че и за
базовия лихвен процент никъде в процесния договор не са посочени правила за
определянето му. Съгласно сключения договор, за ответниците е възникнало
задължение, при условията на солидарност да върнат на банката сумата от
70 000 евро в предвидения в чл. 5, ал.1 срок от 360 месеца, като
погасяването става на равни вноски от 611,72 евро, като не е ясно как се
формира тази вноски, и каква част от нея е главница и лихва, което го поставя в
неравноправно положение. Счита, че неоснователно и некоректно е преоформена главницата по кредита въз основана сключените
две допълнителни споразумения към договора за кредит и е извършено
капитализиране на изтекли лихви, което прави тези разпоредби нищожни поради
противоречие със закона – чл. 10 ЗЗД и не пораждащи действие предвид разпоредбата на чл. 26 ЗЗД. Намира за
неравноправна клаузата в договора за кредит, произволно определяща годишната
лихва и даваща възможност на банката едностранно да определя съдържанието на
договора. Позовава се на това, че никъде в договора не са посочени правилата за
определяне на базов лихвен процент, а това създава възможност б. да определи
абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли БЛП и така едностранно определи
съдържанието на договора. А съгласно чл.
143, т.10 от ЗЗП такава клауза е неравноправна, тя е във вреда на потребителя,
не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие. На основание чл. 111 ЗЗД прави
възражение за настъпила погасителна давност на вземанията на кредитора за главница, лихви и такси предвид изтеклия
повече от три години срок, като алтернативно се позовава на общата погасителна
давност от пет години. Позовава се на това, че при договорите за банков кредит
са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и приложение
намира кратката тригодишна давност с оглед предварително договорените вноски.
Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца изцяло като неоснователна и
недоказана. Прави доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно посочени задачи.
Депозирана е допълнителна искова
молба, в която във връзка с изявленията на ответника в отговора на исковата
молба се правят конкретни уточнения и възражения. Твърди се, че за банките е създаден специален режим за капитализиране на лихви при определени
условия, от което те са се възползвали и това капитализиране по своята природа
не е анатоцизъм, тъй като е налице разграничаване на
двете понятия. Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ответниците
за нищожност на съдържащите се в договор и споразумението клаузи като
противоречащи на чл. 143 ЗЗП. Оспорва твърдението за изтекла погасителна
давност. Счита, че вземанията за суми, предоставени по договор за банков кредит
за главница се погасява с общата 5 годишна давност, а вземането е неделимо,
независимо, че страните са се съгласили погасяването на задължението да се
извършва на вноски. Това съглашение между страните според него не променя
характера на вземането по начин, който да обоснове извод, че същото е
периодично, в подкрепа на което твърдение сочи съдебна практика. Моли да бъдат
отхвърлени като недопустими и неотносими посочените
от ответниците доказателствени искания.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответниците
поддържат изложеното от тях и направените възражения. Акцентира се върху обстоятелството, че
понастоящем няма издаден от БНБ наредба, която да урежда олихвяването на
изтекли лихви в гражданските отношения.
Поддържа се изложеното за нищожност на основание чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 10, ал.3 ЗЗД
на споразуменията за преоформяне на дълга от кредитора чрез натрупване на
просрочената лихва към редовната и непогасена главница.
С оглед на редовно разменените
книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл
с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка
на събраните
по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Съдът определя правната квалификация на
предявените искове като такива – чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Вземането е
основано на Договор за банков
кредит, който е абсолютна търговска
сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на
иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е
особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения
по Договор за покупка на недвижим имот HL26559 от 04.07.2007 г., изменен и допълнен с два броя
анекси към него, кредитополучатели по който са двамата ответници
– И.Т.С. и А. Н. М., б. им е предоставила кредит в размер на 70 000 евро,
който е следвало да бъде издължен на равни /анюитетни/
месечни вноски в размер на 611,72
евро всяка. В чл. 3 страните са договорили главницата по кредита да се олихвява
с годишна лихва в размер на сбора на БЛП на б. за жилищни кредити в евро,
действащ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 3,6 пункта като към момента на сключване на
договора БЛП за жилищни кредити в евро е в размер на 6,35 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница,
договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс
наказателна надбавка от десет пункта.
При непогасяване на която и да е вноска
по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора на
основание чл.18, ал.1 от договора б. има
право и може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем, а по силата на договореното в чл. 18, ал.2
при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска.
Договорът е изменен с два броя допълнителни
споразумения от 29.07.2010 г. и 15.08.2011 г. По силата на чл.3, ал.1 от
Допълнително споразумение № 1 от 29.07.2010 г. и чл. 3, ал.1 от Допълнително
споразумение от 15.08.2011 г. главницата по кредита е преоформена
от 70 000 евро на сума в размер на 82 715,02 евро.
Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателите и сериозно забавяне заплащането
на падежиралите вноски, на основание чл. 18, ал.1 от
договора във връзка с чл. 432 ТЗ, банката е
упражнила правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, за
което в изпълнение на изискването на чл. 60, ал.2 ЗКИ до кредитополучателите са
изпратени уведомления за предсрочна изискуемост чрез нотариално връчване,
осъществено на 04.09.2017 г.
За
изясняване на спорните въпроси по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза, по която в срок е депозирано заключение, от което се установяват всички погашения по кредита,
направени от ответниците, както и размера на задължението им към момента на
сключване на всяко от споразуменията. В табличен вид е представен, как се
отразяват вноските, направени от ответниците на погашението на всяка една
погасителна вноска, съобразно първоначално договореното, както и структурата на
анюитетната вноска след сключване на договора за
кредит и допълнителните споразумения към него.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Доколкото страните не спорят
относно неплащането на падежиралите вноски, довели до настъпването на предсрочна
изискуемост на цялото вземане, както и самото настъпване на предсрочната
изискуемост и нейното съобщаване, то същественият материално правен въпрос, от
отговора на който зависи правилното решение на делото, се свежда до това налице
ли са неравноправни клаузи в договора за кредит и какъв е действителният размер
на задължението за главница, лихви, такси, застраховки и други договорени
плащания, в частност коректно ли е преоформена
главницата по кредита въз основана сключените две допълнителни споразумения към
договора за кредит и законосъобразно ли е извършеното капитализиране на изтекли
лихви въз основа на тях.
За бъде основателна
исковата претенция, ищецът следва да докаже наличието на изискуемо и ликвидно
задължение по порцесния Договор за кредит и
Споразуменията към него в заявените от него размери, както и надлежно
съобщаване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и
увеличението на месечната вноска.
Тъй като ищецът черпи
правата си от представените по делото допълнителни споразумения от 29.07.2010
г. и 15.08.2011 г., с които са направени изменения в първоначалния договор и е
изготвен нов погасителен план, за просрочието на
чиито погасителни вноски същият е упражнил правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуемост, съдът следва да постави на самостоятелно обсъждане тези
споразумения. От съдържанието на Споразумение № 1 от 29.07.2010 г. се
установява, че страните се уговорили да се сформира нова главница в размер на
73 918,86 евро, като вещото лице в заключението си посочва, че тази
главница се получава след капитализирането на просрочена възнаградителна
лихва в размер на 3 887,99 евро, прибавена към дължимата главница от
70 030,87 евро, начислена за периода от 20.07.2009 г. до 28.07.2010 г.
Аналогично е положението и при Споразумение № 2 от 15.08.2011 г., където при сформаране на главницата от 77 431,90 евро е включена
договорна лихва в размер на 3 513,04 евро, начислена за периода от
29.07.2010 г. до 14.08.2011 г. Така уговореното капитализиране на възнаградителна лихва към главницата противоречи на
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради което същото е нищожно на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В резултат на капитализирането на
договорните лихви практически са прибавени изтекли лихви към главницата и
повторното им олихвяване с уговорената договорна и наказателна лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на БНБ – когато законът изрично го допуска и по реда и условията на
нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци (чл. 294, ал. 2 ТЗ), в хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл.
507 ТЗ. Действащата нормативна база
не е предвидила възможността в гражданските отношения да бъде
уговаряно начисляването на лихва върху лихва. В този смисъл са Решение № 275 от
15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. К.; Решение № 108 от
28.10.2015 г. на БАС по в. т. д. № 224/2015 г.; Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г., II т.
о. Поради това уговорките в
споразуменията, в резултат на което има капитализация, са нищожни и не могат да
намерят приложение в отношенията на страните, съответно не следва да се взимат
предвид при определяне на размера на дължимия остатък. Тъй като прибавянето на
изтеклите лихви към главницата променя размера на същата, която е послужила и
за изготвянето на новия погасителен план, то същият поради констатираната
нищожност на клаузата, не би могъл да послужи при установяване размера на
задължението на ответника. Цитираната клауза е толкова съществена, че без нея
споразумението не би могло да съществува и да породи желаните от страните
правни последици, поради което нищожността й влече нищожност на цялото
споразумение. Тук е моментът да се отбележи, че за нищожността на отделни
клаузи и/или цели договори, доколкото порокът би могъл да се изведе от
съдържанието на самия договор, съдът следи служебно и без да е релевирано възражение от заинтересованата страна по делото.
При тези изводи на
съда, за установяване съществуването на вземането на ищеца съдът следва да
изходи от договореното в първоначалния договор за кредит от 04.10.2010 г. По
отношение на този договор, ответниците са инвокирали възражение за непротивопоставимост
на едностранното изменение на лихвата от страна ищеца, тъй като същите не са
били уведомени за това, не са получили нов погасителен план, съответно не са спазени
договорените условия. Доколкото съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договорите с потребители, настоящият състав следва да
подложи на самостоятелен анализ разпоредбите, предоставящи възможност банката
едностранно да променя лихвата по кредитите, както и условията за изменението.
В чл.3, ал.5 от договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да
променя базовия лихвен процент, който не подлежи на договаряне и промените в
него да стават незабавно задължителни за страните. Липсва разяснение относно
неговото формиране.
При определяне на
основанията за изменението на лихвата,
банката следва да се съобрази с императивните повели на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП, съгласно която основанията
за изменение на „цената” на банковата услуга - възнаградителната лихва, следва
да бъдат уговорени ясно и разбираемо за средния потребител. В задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално
запитване по дело C-472/10 е прието, че националната юрисдикция следва да
прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния
характер на клауза, съдържаща се в договора с потребители, с която продавач или
доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да
посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка
посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид всички
съдържащи се в договори с потребители клаузи, сред които е и спорната, както и
предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които
биха могли да допълват предвидените в разглежданите общи условия, съображенията
или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са
уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право
да прекратят договора. „Основателно съображение” по смисъла на това
решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на
страните по договора, което е било уговорено или установено преди или при
сключване на потребителския договор и което обективно води до увеличаване на
цената на стоката или услугата. В случая изобщо липсват посочени основания за
изменение на възнаградителната лихва, още повече такива от обективно естество,
представляващи основателно съображение за едностранна промяна на
възнаградителната лихва, тъй като не е установен нито размерът на промяната на базовия
лихвен процент при изменение на съответния обективен показател, нито правната
възможност да бъде намаляван той при снижаване на нефиксирания индекс, формиращ
възнаградителната лихва. Следователно, банката е обезпечила за себе си правото
произволно, по самостоятелна преценка да изменя базовия лихвен процент, като го
увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна. По този начин се
накърнява принципът на добросъвестност, който е основополагащ в частноправните
отношения при упражняване на породените от договора субективни права. В
противоречие с принципа на добросъвестността е уговореното право на банката
едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва без да е установено
конкретно обективно обстоятелство, стоящо извън волята на страните, при
настъпване на което да се изменя нефиксирания индекс, формиращ
възнаградителната лихва - с посочване конкретната стойност на изменението, като
тази възможност да е в полза както на банката при увеличаването, така и на
потребителя при намаляването. С уговореното в чл. 3, ал.5 и чл. 6, ал.3 от договора, банката като икономически
по-силния субект в търговското правоотношение е установила за себе си
изключителното право да изменя базовия лихвен процент, по своя автономна
преценка, без да е уговорен конкретният размер, с който да се увеличи
възнаградителната лихва, респективно не е уговорен конкретен размер, при който
може съответно базовият лихвен процент да бъде намален.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че обезпечаването на възможността банката едностранно да измени
възнаградителната лихва, при неустановени в договора конкретни показатели,
поставя кредитополучателя в неравноправно положение по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП. Клаузите на чл.
3, ал.5 и чл. 6, ал.3 от договора за
кредит са уговорени във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което са нищожни
по см. на чл.146, ал.1 ЗЗП.
Дори да се приеме обратното
становище по отношение на цитираните по-горе клаузи, същите не биха породили
действие спрямо ответниците, тъй като не е установено по делото, че ищецът е
уведомил кредитополучателите за увеличението на базовия лихвен процент, а от
там и на окончателната лихва по кредита, нито пък, че им е предоставила нов
погасителен план, след което последните да могат да извършат преценка дали да
останат обвързани в това правоотношение с новите му условия, или да се откажат
от него.
Ето защо, приложим в отношенията
между страните остава първоначално договорения начин на погасяване на поетите
задължения – чрез месечна анюитетна вноска в размер
от 611,72 евро от преди изменението на лихвата и същият ще бъде отправна точка
при преценката на съществуването и размера на вземането на ищеца срещу ответниците.
Видно от заключението на вещото лице,
което съдът кредитира изцяло, общият размер на непогасените задължения на длъжниците по процесния договор
за банков кредит от 04.10.2007 г. към момента на настъпване на предсрочната
изискуемост – 04.09.2017 г. съгласно първоначално сключения договор за кредит е
в общ размер от 69 210,41 евро,
от които просрочена главница в размер на 5 437,87 евро, дължима в периода
от 17.10.2009 г. до 17.08.2017 г. вкл. и непадежирала
главница в размер на 63 772,54
евро. Общият дълг за договорната лихва върху редовна
главница без да се взимат предвид разгледаните по-горе клаузи на договора за
кредит и спорзуменията към него за периода от
17.07.2013 г. до 16.08.2017 г. вещото лице изчислява на 26 787,00 евро. В
исковата молба се заявява претенция за заплащане на част от нея - договорна
лихва само за периода от 10.03.2016 г. до 10.03.2017 г., която видно от
приетото заключение е в размер на 6 437,03
евро, и именно този размер следва да бъде зачетен.
Вещото лице установява размера на таксите по чл.4, ал.2 от процесния
договор за кредит /такса за годишно управление/ в общ размер на 719,73 евро, начислени за 2014 г., 2015
г. и 2016 г., а дължимото застрахователно обезщетение в размер на 408,00 евро. Дължимите нотариални такси за извършени
справки, заверка на подписи, връчване на нотариални покани, подновяване на
ипотека и др. са сторени в общ размер на 423,39
лв.
В така установените в съдебно заседание след обстоен анализ на
доказателствата по делото сочени по-горе размери, задължението не се оспорва от
процесуалните представители на двамата ответници.
Процесуалният представител на ответника А.С.
оттегля направеното възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на главница и лихви.
С
оглед изхода на спора, в тежест на
ответната страна са направените разноски в настоящото производство по
разгледаните осъдителни искове съобразно представената справка по чл. 80 ГПК и съобразно уважената част от претенциите.
Мотивиран така и
на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Т.С., ЕГН:********** и А.А.С., ЕГН: ********** *** да ЗАПЛАТЯТ НА „Ю.Б.“ АД гр. С., ЕИК *** /предишно наименование „Б. п.
б.“ АД/, представлявана от изпълнителните директори и членове на Управителния
съвет П. Д. и Д. Ш., дължимите от тях суми по Договор за кредит да покупка на
недвижим имот № HL26559 от
04.010.2007 г., както следва: сумата от 69 210,41
евро, представляваща неиздължена главница по договора, от която просрочена
главница в размер на 5 437,87 евро, дължима в периода от 17.10.2009 г. до
17.08.2017 г. вкл. и непадежирала главница в размер на 63 772,54 евро; ведно със
законната лихва върху неиздължената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.0-6.2018 г. до окончателното й изплащане; договорна
лихва в размер на 6 437,03 евро, начислена за периода от 10.03.2016 г. до
10.03.2017 г., ; такси по чл.4, ал.2 от процесния договор за кредит /такса за
годишно управление/ в общ размер на 719,73
евро, начислени за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; застрахователно обезщетение
в размер на 408,00 евро.; нотариални
такси за извършени справки, заверка на подписи, връчване на нотариални покани,
подновяване на ипотека и др. в общ размер на 423,39 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за заплащане на главница и договорна лихва в
останалата им част до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Т.С., ЕГН:********** и А.А.С.,
ЕГН: ********** *** да
заплати на „Ю.Б.“ АД гр. С., ЕИК *** /предишно
наименование „Б. п. б.“ АД/, представлявана от изпълнителните директори и членове
на Управителния съвет П. Д. и Д. Ш. сумата от 17 551,58
лв – разноски по делото за заплатено възнаграждение за
адвокат, особени представители, вещо
лице и държавна такса.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: