МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 3894/2018 г. на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия В.С.Н. за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 15.08.2017
г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил другиму – на С.К.К. *** лека
телесна повреда, изразяваща се в седем сляпо завършващи прободно-порезни
наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява мишница; вторично развита
инфекция на едната прободно-порезна рана в областта на бедрото, протекла като
ограничен възпалителен процес, без нарушаване в общото състояние на пострадалия
и развитие на септично състояние; лезия на срединния /медиалния/ нерв и липсата
на дистална проводимост на н.радиалис вляво, изразяващи се в мускулна слабост,
изтръпване на ръката, ограничение в движението на лява ръка до повдигането и в
раменната става до хоризонтално ниво, което не нарушава основните функции на
ръката, по отделно и по съвкупност довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК; както и за престъпление по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК за това, че на 15.08.2017 г. в гр. Пловдив се е заканил на другиго –
С.К.К. ***, с престъпление против неговата личност – с убийство, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
По делото е предявен от пострадалото
лице С.К.К. и приет за съвместно разглеждане граждански иск спрямо подсъдимия В.С.Н.
за сума в размер на 20000 лв., представляващи размер на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, резултат от деянието, за което е предаден на
съд подсъдимия – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, ведно
с претендираната законна лихва върху тази сума, считано от деня на увредата – 15.08.2017
г., до окончателното й изплащане.
По делото е предявен от пострадалото
лице С.К.К. и приет за съвместно разглеждане и граждански иск спрямо подсъдимия
В.С.Н. за сума в размер на 3000 лв., представляващи размер на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, резултат от деянието, за което е предаден на
съд подсъдимия – престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно с
претендираната законна лихва върху тази сума, считано от деня на увредата – 15.08.2017
г., до окончателното й изплащане.
С.К.К. е конституиран за участие по
делото освен в качеството на граждански ищец и на частен обвинител. Процесуалното
представителство на гражданския ищец и частен обвинител по делото се
осъществява от упълномощен процесуален представител – адв. Б.М..
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимия по посочените в обвинителния акт правни квалификации на всяко едно
от инкриминираните деяния, като счита същото за доказано от събраните по делото
доказателства. Прави се искане пред съда да се признае подсъдимото лице за
виновен и да му се наложи наказание за всяко от престъпленията в размер към
средния предвиден за съответното престъпление, с определяне съответно на едно
общо наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66 от НК с подходящ, неконкретизиран в пренията, изпитателен срок.
Изразява се и становище относно веществените доказателства - част от тях да се унищожат като вещи без
стойност, друго да остане към материалите по делото и друго да се отнеме в
полза на Държавата на основание чл.53А от НК, както и относно разноските по
делото – за възлагането им в тежест на подсъдимия. Заявява се доказаност на
гражданските искове по основание, а за размерите им се предоставя на съда.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител също счита обвинението спрямо подсъдимия Н. и за причиняване
на телесната повреда на клиента му, и за заканата с убийство за доказано както
от обективна, така и от субективната им страна. Анализират се доказателствата
по делото по начин, подкрепящ заеманата позиция като страна в производството.
Отправя се искане до съда за признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, не се ангажира становище относно конкретно искано за
налагане на подсъдимия наказание. Приема се гражданския иска за доказан по
основание и размер и се иска уважаването му изцяло. Претендират се и
присъждането в тежест на подсъдимия на разноските, направени от страна на
гражданския ищец и частен обвинител за ангажиране на процесуален представител
адвокат.
Гражданският ищец и частен обвинител С.К.К.
не се явява в последното съдебно заседание при приключване на съдебното
следствие и съответно няма лично изразяване по съществото на делото.
Защитникът на подсъдимия В.С.Н. адв. С.Л.
заема и аргументира позиция за недоказаност на обвинението спрямо клиента му по
повдигнатото му обвинение по пункт втори от обвинителния акт – за
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК – закана с убийство. Заявява се
липса на достатъчно и категорични доказателства за осъществено изпълнително
деяние на това престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. Относно обвинението
по пункт първи на обвинителния акт – за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК заявява позиция на подзащитния му и неговите родители, че Н.
следва да понесе своята отговорност, като ако бъде признат за виновен да следва
да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в подходящ размер на основание чл.78А от НК. Застъпват се и
доводи за афект, за превишаване пределите на неизбежната отбрана, за евентуална
липса на хулигански подбуди при осъществяване на телесните увреждания спрямо
пострадалото според обвинението лице. Относно предявените граждански искове – заявява
се становище за уважаване на граждански иск, но в размер по справедливост, да е
по – малък от претендираната сума от 20000 лв.
Подсъдимият В.С.Н. се явява в съдебно
заседание, не се признава за виновен, дава обяснения като не отрича, че е
нанесъл прободни удари с нож спрямо пострадалия К.. Изразява съжаление за това,
което е направил. Иска се от съда да отсъди справедлива присъда.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият В.С.Н. е роден на ***
***, …, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
С Решение
по НАХД № 2325/2010 г. по описа на РС Пазарджик, влязло в сила на 05.01.2011
г., подсъдимият В.Н. е бил признат за виновен за извършено на 07.11.2010 г.
престъпление по чл.345 от НК и на основание чл.78А ал.1 от НК е бил освободен
от наказателна отговорност като му е било наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Вечерта на
15.08.2017 г. около 21.00 ч. свидетелят граждански ищец и частен обвинител С.К.
*** отишъл със свои познати и приятели – свидетелите А.Н.М., П.С.П., Х.Д.Н., Г.И.И.,
посетили заведение в гр. Пловдив – „Планет клуб“, намиращо се на бул. „Дунав“ в
гр. Пловдив. Заведението било с маси, разположени във външна градина и вътрешна
част, в която имало сепарета и високи единични столове –тип „Щъркел“. Управител
на „Планет клуб“ към онзи момент бил свидетелят Е.Б.М.. Мъжката компания се
настанила във вътрешната закрита част, в дъното на залата, като се настанили
около сепаре, което било разположено малко по – високо от подовата част в
залата. Същата вечер в „Планет клуб“ имало музикална програма с диджей,
музиката била малко по – висока – за говор и разбиране трябвало посетителите да
говорят по – високо, светлината била приглушена. Към компанията се присъединил
и свидетелят А.Р.М. – приятел на св. Г.И.. Една част от тази група свидетели
след настаняването си поръчали алкохол, като свидетелят К. не бил в тази група
– той активно се занимавал със спорт – фитнес, и не консумирал алкохол.
Около 22.00
ч. в същото заведение „Планет клуб“ дошъл и подсъдимия В.С.Н. – приятел на
свидетеля Г.И. и познаващ по – голямата част от компанията му, вкл. и гражданския
ищец С.К.. Малко след като се поздравили с подсъдимия свидетелят К. му поискал
обяснения защо бил говорил за него преди, че бил путка, което пък било отречено
от Н.. С.Н. при този им разговор бил седнал в края на сепарето до по – ниско
разположената подова част от залата, като В.Н. стоял прав на по – ниския под.
Подсъдимият приканил свидетеля да излиза навън и се обърнал да излиза от
залата, а К. се изправил от сепарето също да излиза. Както вече бил с гръб към
св. К. подсъдимия Н. извадил носен от него на кръста нож – сгъваем черен нож с надпис
„Wolf paw“, се обърнал към свидетеля и започнал да му нанася удари с ножа.
Ударите, заради разположението на двата – Н. на по – ниско от К., попадали в
областта на лявата част на С.К. като на последния били нанесени общо 7
сляпо завършващи прободно-порезни наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на
лява мишница – по кожата на предна повърхност на ляво
бедро в на границата между долна и средна трета – входна рана с гладки ръбове и
остри ъгли и дължина 2,5 см. с раневи канал отпред назад; по външната
повърхност, в горна трета – 3 рани с гладки ръбове и остри ъгли, косо
разположени на 6 см. една от друга, а третата на нивото на горната на 6 см.
назад, с дължина входна 2,4 см., входна 2,6 см. и входна 1,4 см. с раневи
канали с посока отпред назад, по предно – външна повърхност, в горна трета и
към предна срединна линия, на 7 см. пред втората рана – вертикално разположена,
с дължина 2,8 см. с раневи канал с посока отпред назад и отляво надясно, нараняван
с входна-хоризонтално разположена рана с дължина 2,0 см., установена в средна
трета по задно-вътрешната повърхност на лява мишница, с раневи канал отзад
напред и отляво надясно и рана входна, хоризонтално разположена с дължина 5.0
см., с раневи канал отзад напред и отляво надясно. С.К. се опитвал да се пази
от нанасяните му удари като също започнал да нанася удари в областта главата и
тялото на подсъдимия. От многото прободно-порезни рани по лява ръка и ляв крак
на свидетеля К. започнало да тече кръв, същият получил и удари с
ръка в областта на главата и торса, причинили му и кръвонасядане по главата и
по гръдния кош. На Н. пък от ударите на св. К. било причинено разкъсно-контузна
рана на главата – в тилно-теменната област, кръвонасядане по лицето, тялото и
крайниците. Докато нанасял ударите с нож към К., подсъдимият го псувал и му се
заканил, че ще го убие, която закана освен възприето от адресата си била чута и
от свидетеля М..
Двамата
мъже били разтървани, след което подсъдимият Н. взел един от столовете тип
щъркел и го захвърлил към св. К., но столът не ударил свидетеля. След това В.Н.
се отправил до санитарния възел в заведението, където се измил, измил от кръвта
и ножа си и излезнал от заведението.
След излизането си от „Планет клуб“ подсъдимият
минал покрай задната част на сградата, като придвижвайки се по улицата,
изхвърлил ножа, с който нанесъл травматичните увреждания на св. К. зад оградата
в съседния имот – на автобусно депо на „Градски транспорт“, находящо се в гр. Пловдив
ул. „Д. Стамболов“ № 5. Тези действия на Н., били записани от камери на комплекс
„Роял сити“. След като се освободил от използвания при посегателството нож,
обвиняемият се отдалечил, свързал се с приятеля си св. Т.Т. *** и последният
дошъл и го взел с автомобила си и го закарал в обитаването от него жилище.
Действията по възникналия физически
бой между Н. и К., счупени чаши, пепелник, хвърлен стол, станали достояние и на
други посетители в заведението – от св. С.К. и неговата компания, от св. К.,
които изпитали уплах, а и възмущение.
Свидетелят С.К. губел много кръв от
прободно-порезните му рани, изведен бил пред заведението, чрез колан бил
пристегнат кракът му да не кърви толкова много и с автомобил бил откаран до
болнично заведение – до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, за оказване на болнична помощ.
Раните по св. К. били хирургически обработени – зашити с хирургични конци, с
поставени дренове, и след около два часа лицето напуснало болницата.
За случая и чрез управителя на
заведението „Планет клуб“ била уведомена полицията, като на място се отзовали
полицейски служители на Трето РУ Пловдив.
При извършения на 16.08.2017 г. за
времето от 0.05 ч. до 0.40 ч. оглед на местопроизшествие /протокол за оглед на
местопроизшествие – л.6-8 от досъдебното производство/ - заведението „Планет
клуб“ и площта пред него, били иззети и по този начин приобщени като веществени
доказателства памучен тампон проба от пръски с червеникаво-кафяв цвят и
салфетки с червеникаво-кафяви петна, запечатани в 2 бр. бели хартиени пликове.
Тези веществени доказателства се намират на съхранение при домакина на Трето РУ
при ОД на МВР гр.Пловдив.
Сутринта на 16.08.2017 г. за времето
от 9.30 ч. до 0.40 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие /протокол за
оглед на местопроизшествие – л.15-16 от досъдебното производство/ - депо на
„Градски транспорт“, находящо се в гр. Пловдив ул. „Д. Стамболов“ № 5, при
който бил намерен и иззет и по този начин приобщен като веществено
доказателство 1 бр. сгъваем черен нож с надпис „Wolf paw“. Това веществено
доказателство се намира на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на МВР
гр.Пловдив.
В ранния следобед на 16.08.2017 г.
след явяване на подсъдимия В.Н. *** той бил задържан със заповед по ЗМВР, като
задържането на лицето било удължено с постановление на прокурор при РП Пловдив
до 20.08.2017 г., когато бил освободен.
Няколко дни след случая една от раните
по бедрото на св. С.К. се възпалила и той отново постъпил в болнично заведение
– в МБАЛ „Пазарджик“ АД, за лечение. Установени били освен вторична
инфекция на рана и лезия на срединния нерв на лява
ръка, липса на проводимост на н.радиалис вляво, доколкото чрез едно от
нараняванията били засегнати нерви по лявата ръка на пострадалия, ограничили го
и в нейното движение.
В резултат
на тези му наранявания гражданския ищец К. променил начина си на живот –
престанал с активния спорт, ограничил излизанията си и контактите си с други
хора.
Според
заключението на вещото лице по изготвената дактилоскопна експертиза /л.5 том 2
от досъдебното производство/ при извършеното дактилоскопно изследване по
веществено доказателство 1 бр. нож,
иззет на 16.08.2017 г. при оглед на местопроизшествие, няма наличие на
дактилоскопни следи.
Според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства /л.10-13 том 2 от досъдебното производство/ кръвната
група по системата АВ0 на предоставената като сравнителен материал течна кръв
от С.К.К. е АВ/0/. По
острието на сгъваемия нож /обект № 1 – сгъваем метален нож с черен цвят, надпис
върху едната страна на острието „Wolf paw“
има кръв. Кръвта по обект № 1 е с минимално и недостатъчно количество и не може
да бъде изследвана за видова и групова принадлежност с използваните в лабораторията
серологични методи.
Според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза
/л.22-29 том 2 от досъдебното производство/ при станалия инцидент на 15.08.2017
г. на С.К.К. е било причинено седем сляпо завършващи прободно-порезни
наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява мишница. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и
добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в
предварителните сведения. Всички описани сляпо завършващи прободно-порезни
наранявания са причинени с предмет с остър връх и режещ /режещи – един или два/
ръб, какъвто е всеки нож, включително и иззетия като веществено доказателство / сгъваем
метален нож с черен цвят, надпис върху едната страна на острието „Wolf paw“/. Възможно е според експерта
нараняванията да са причинени и с представения като ВД нож. Не може да се
определят с категоричност посоките на раневите канали на всички наранявания,
като може да се каже според вещото лице, че: нараняването с входна рана № 1 /по
кожата на предна повърхност на ляво бедро в на границата между долна и средна
трета – входна рана с гладки ръбове и остри ъгли и дължина 2,5 см., зашита с 2
конеца/ е с раневи канал отпред назад; нараняванията с входни рани № 2, 3 и 4 /по
външната повърхност, в горна трета – 3 рани с гладки ръбове и остри ъгли, косо
разположени на 6 см. една от друга, а третата на нивото на горната на 6 см.
назад, с дължина рана № 2 – входна 2,4 см., рана № 3 – входна – 2,6 см., и рана
№ 4 – входна – 1,4 см./ са с раневи канали с посока отпред назад; нараняването
с входна рана № 5 /по предно –външна повърхност, в горна трета и към предна
срединна линия, на 7 см. пред втората рана – входна рана, вертикално
разположена, с дължина 2,8 см./ е с раневи канал с посока отпред назад и отляво
надясно; нараняването с входна рана № 6 /входна-хоризонтално разположена,
зашита с 2 конеца и дължина 2,0 см., установена в средна трета по
задно-вътрешната повърхност на лява мишница/ е с раневи канал отзад напред и
отляво надясно; и нараняването с входна рана № 7 /входна, хоризонтално
разположена с дължина 5.0 см., зашита с хирургични конци, установена над рана №
6, на 4 см. над нея/ е с раневи канал отзад напред и отляво надясно. Всички рани
по лявото бедро са зашити с хирургични конци, а в най – долната и в най –
горната са поставени дренове. Всички описани рани по лява мишница са с гладки
ръбове, добре адаптирани един към друг и остри ъгли. Силата на ударите,
причинила тези наранявания е слаба към умерена, но достатъчна да ги причини.
Всички описани наранявания са причинени едномоментно и са с еднакви
морфологични характеристики и структури, поради което не може да се направи
извод за поредността на причиняването им. Всяка от седемте прободно-порезни
рани по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. При обичаен ход на болестта и оздравителните
процеси тези травматични увреждания оздравяват напълно за 15-20 дни. Възможно е
пострадалият да чувства болки и след тези периоди, но това не засяга основната
функция на долните и горни крайници.
Според заключението
на вещото лице по изготвената допълнителна съдебно-медицинска експертиза
/л.35-49 том 2 от досъдебното производство/ при станалия инцидент на 15.08.2017
г. на С.К.К. е било причинено седем сляпо завършващи прободно-порезни
наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява мишница, лезия на срединния
нерв на лява ръка, липса на проводимост на н.радиалис вляво, вторична инфекция
на рана, кръвонасядане по главата, кръвонасядане по гръдния кош. Описаните прободно-порезни
наранявания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб
/режещи – един или два/ ръб, какъвто е и всеки нож, включително и този вещественото
доказателство. възможно е те да са причинени и с представения като ВД,
онагледен с фотоснимки и описан в огледния протокол нож. Не може да се
определят с категоричност посоките на раневите канали на всички наранявания,
като може да се каже според вещото лице, че: нараняването с входна рана № 1 е с
раневи канал отпред назад; нараняванията с входни рани № 2, 3 и 4 са с раневи
канали с посока отпред назад; нараняването с входна рана № 5 е с раневи канал с
посока отпред назад и отляво надясно; нараняването с входна рана № 6 е с раневи
канал отзад напред и отляво надясно; и нараняването с входна рана № 7 е с
раневи канал отзад напред и отляво надясно. Всички описани наранявания са
причинени за кратък период от време и са с еднакви морфологични характеристики
и структури, поради което не може да се направи извод за поредността на
причиняването им. Описаните прободно-порезни наранявания се намират в
анатомични области на тялото, в които не се разполагат жизненоважни органи,
които могат да застрашат живота на пострадалия и/или да доведат до летален
изход. При обичаен ход на болестта и оздравителните процеси тези травматични
увреждания оздравяват напълно за 15-20 дни. Възможно е пострадалият да чувства
болки и след тези периоди, но това не засяга основната функция на долните и
горни крайници. Всяка от седемте прободно-порезни рани по отделно и по
съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Вторично развитата инфекция на едната прободно-порезна рана в
областта на бедрото, протекла като ограничен възпалителен процес, без
нарушаване в общото състояние на пострадалия и развитие на септично състояние,
се преценя като довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Лезията на медиалния нерв и липсата на дистална проводимост на н.
радиалис вляво, изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката,
ограничение в движението на лява ръка до повдигането и в раменната става до
хоризонтално ниво, което не нарушава основните функции на ръката, се приема
като довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Кръвонасяданията по главата и гръдния кош са причинили болка и страдания,
без разстройство на здравето.
Според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза
/л.51-60 том 2 от досъдебното производство/ при станалия инцидент на 15.08.2017
г. на В.С.Н. е било причинено: разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане
по лицето, тялото и крайниците. Описаните травматични увреждания са причинени от
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да са възникнали така, както е съобщено в свидетелските показания
– при нанесени удари. Някои от травматичните увреждания се намират в анатомични
области, недостъпни за ръцете на пострадалия, поради което е малко вероятно да
се касае за самонараняване. Разкъсно-контузната рана на главата е довела до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на
съзнанието.
Чрез
доброволно предаване с изготвени протоколи за доброволно предаване от
16.08.2017 г. /л.94 том 1 от досъдебното производство/ и от 18.08.2017 г. /л.96
от досъдебното производство/ са приобщени като веществени доказателства
съответно 1 бр.
флаш памет с надпис „ADATA 8GB“, бяла на цвят, намираща се на лист 95, том 1 от досъдебното
производство, и 1 бр. компактдиск марка „TDK CD-R 700MB“ с номер …, намиращ се на лист 97,
том 1 от досъдебното производство, съдържащи записи – видеофайлове – от
вътрешността на заведението „Планет“ и от пространството около сградата, където
се помещава.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: частично от обясненията на подсъдимия Н., дадени в хода на съдебното
следствие в разпит при условията на усност и непосредственост пред настоящия
съдебен състав, частично от показанията на свидетеля С.К., дадени в хода на
съдебното следствие в разпит пред настоящия съд, и от приобщените му чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 от НПК частични показания, дадени в хода на досъдебното производство в
разпит пред разследващ орган, частично от показанията на свидетеля Г.И., дадени
при разпита му в хода на съдебното следствие, и приобщените му на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК чрез прочитането им частични показания, дадени
в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, частично от показанията
на свидетеля А.М., дадени при разпита му в хода на съдебното следствие, и
приобщените му на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК чрез прочитането им
частични показания, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, частично от показанията на свидетеля А.М., дадени в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съд, и от приобщените му чрез прочитането им
на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК
частични показания, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган, от показанията на свидетеля С.К. – както дадените в разпита
му в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав при условията на
усност и непосредственост, така и от приобщените му изцяло на основание чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство в
разпит пред разследващ орган, частично от показанията на свидетеля Х.Н., дадени
в хода на съдебното следствие в разпит пред настоящия съд, и от приобщените му
чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 от НПК частични показания, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, от показанията на свидетеля П.П. –
както дадените в разпита пред съдебния състав, така приобщените частично чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, дадени в
хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, от показанията
на свидетеля В.К. – както дадените в разпита пред съдебния състав, така
приобщените изцяло чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган, от показанията на свидетелката Ц.К. – частично от дадените в
разпита пред съдебния състав, а и от приобщените частично чрез прочитането им
на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания, дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, от показанията на
свидетелите Й.Р. и Е.М. – дадени в хода на съдебното следствие в разпит пред
съда при условията на усност и непосредственост, частично от показанията на
свидетеля Т.Т., дадени при разпита му в хода на съдебното следствие, от
заключенията на вещите лице по дактилоскопна експертиза /л.5 том 2 от
досъдебното производство/, съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства /л.10-13 том 2 от досъдебното производство/, съдебно-медицинска
експертиза /л.22-29 том 2 от досъдебното производство/, допълнителна
съдебно-медицинска експертиза /л.35-49 том 2 от досъдебното производство/ и по
съдебно-медицинска експертиза /л.51-60 том 2 от досъдебното производство/, от
множеството писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие,
фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени доказателства, справки за лице от
АИС „Български документи за самоличност“, справки за лице – установен
извършител на престъпление, справки за регистрация в Централния полицейски
регистър, заповед за полицейско задържане, протокол за полицейски обиск на
лице, листове за
преглед на пациент, резултати от изследвания по клинична лаборатория,
съдебномедицински удостоверения, амбулаторен лист, епикриза, протокол от ЕМГ
изследване, справки, трудов договор, характеристична справка, справки за
съдимост, копие на извлечение от регистър за водене на отчет на документи,
копия на извлечения от медицински журнал, от веществените доказателства – 1 бр.
флаш памет с надпис „ADATA 8GB“, бяла на цвят, намираща се на лист 95, том 1 от досъдебното
производство, и 1 бр. компактдиск марка „TDK CD-R 700MB“ с номер …, намиращ се на лист 97,
том 1 от досъдебното производство, 1 бр. бял хартиен плик с памучен тампон
/проба от пръски с червеникаво-кафяв цвят/, 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ
салфетки с червеникаво-кафяви петна, 1 бр. сгъваем черен нож с надпис „Wolf
paw“ и 1 бр. плик, съдържащ тампон с обтривка от острието на сгъваем нож с
надпис „Wolf paw“, намиращи се на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на
МВР гр.Пловдив.
При дължимия се обстоен анализ на
цялата доказателствена съвкупност от годни доказателства по делото следва на
първо място да се посочи от настоящия съдебен състав, че за голяма част от
фактите и обстоятелствата по делото, релевантни с оглед на разследваните
престъпления, за които е предаден на съд подсъдимия Н., за които факти и
обстоятелства чрез ползваните съответни доказателствени способи събраните доказателства
са категорични, несъмнени, не се и оспорват от страните по делото, включително
и от заемащите противоположни позиции с оглед интереса от изхода на
производството. За такива неоспорени и категорично установени факти се приеха
отиването по – рано вечерта в заведението „Планет клуб“ на св. С.К. с познатите
му А.М., П.П., Х.Н., Г.И., нанасянето им на сепаре на повдигнат
подиум в закритата зала, приглушената
светлина и по – високата музика в залата, идването по – късно на подсъдимия Н.
и познанството му и със св. К., отиването на подсъдимия до същия свидетел и
възникването на физическо съприкосновение помежду им, съпроводено и с нанесени
удари, в това число от намиращия се по – ниско ниво на пода подсъдим към
стоящия на сепарето и изправил се св. К., хвърлянето на стол тип щъркел,
получените наранявания с кръвотечение от крайниците у св. К. и закарването му
до болница за оказване на медицинска помощ.
Събраните
за тези неоспорими факти доказателства, в това число казаното и възпроизведено
за тях и в обясненията на подсъдимия и в показанията на разпитаните свидетели,
се ползват от съда като достоверни, правдиво излагащи случилото се в
обективната действителност, допълващи се взаимно.
Разгледани
хронологично откъм поредността на събиране на гласните доказателства по делото
при доказателствената си оценка съдът, започвайки от показанията на св. С.К.,
прие, че неговите показания, дадени в хода на съдебното следствие в разпит пред
настоящия съд, следва да се ценят, заради последователността си, логичността си
и най – вече заради подкрепата им от другите приети за обективни гласни, а и от
писмени и веществени доказателства, като годни и правдиви почти изцяло, вкл. и
относно съществените с оглед на повдигнатите спрямо подсъдимия Н. обвинения –
за отправени му закани с убийство словесно чрез думите „ще те убия“, за
обръщането с гръб спрямо него от страна на Н. и причинените му множество
наръгвания с нож, пет пъти от които в левия крак, и относно хвърлянето спрямо
него на стол тип щъркел все от страна на подсъдимия. Специално за казаното за
отправената му чрез думи закана с убийство от страна на подсъдимия Н. за съда е
важно да подчертае, че показанията в тази им част намират потвърждение в
показанията на св. А.М. – цитиращ дословно същите думи, като възпроизведените
от св. К., за отправени закани свидетелства и св. П.. Относно времето на
случилия се инцидент се ползваха показанията на К., приобщени в тази им част на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК – при липса на пълен спомен, дадени в
хода на досъдебното производство при разпит пред разследващ орган, закрепени в
протокол за разпит на свидетел от 17.08.2017 г., приложен на л.62-63 том 1 от
ДП. Съдът прие да ползва като достоверни показанията на този свидетел, пак от
досъдебното производство от разпита на свидетеля по протокола от 17.08.2017 г.,
приложен на л.62-63 том 1 от ДП, приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 от НПК в частта им относно това дали е бил ставал от сепарето при
нападението спрямо него от страна на подс. Н., а именно, че е бил станал от
сепарето, като не кредитира обратното твърдение при разпита му в хода на
съдебното следствие пред този състав, доколкото приобщените чрез четенето им
показания в тази им част са били дадени в момент много по – близък до времето
на конкретно случилото се, когато възприятията са били по – пълни и
възможността за правдивото възпроизвеждане по – голяма.
Съдът не
ползва като достоверни показанията на този свидетел К. и в частта относно
заявеното, че само блъснал в гърдите подсъдимия, за да се отбранява от
нападението над него – доколкото в тази част противоречи с казано от няколкото
разпитани свидетели очевидци, че са възприели бой с размяна на удари – няма как
да възприемат бой между двама ако едното лице само е осъществило едно
изблъскване, а и това е в противоречие със заключението на вещото лице по СМЕ,
касаеща подекспертен В.Н. – с установени няколко наранявания в различни анатомични
области на тялото, които биха могли да се причинят от удари, а не от едно
изблъскване в гърдите – разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане по
лицето, тялото и крайниците.
Все с оглед
на казаното за възможност за обективно и по – пълно възпроизвеждане на
възприетите факти и обстоятелства от обективната действителност, които се
считат за релевантни с оглед на повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия В.Н.
по конкретното наказателно производство, и с оглед и на времето на даването на
показанията откъм близост до времето на обсъждания процесен инцидент, съдът
прие да цени всички показания, дадени в хода на провежданото досъдебно
производство в разпит пред разследващ орган, на разпитани по делото лица,
придобили качеството на свидетели, които са били приобщени частично или изцяло
чрез прочитането им на съответното приложимо за всеки един основание по НПК – в
това число следва да се посочат кредитираните от съдебния състав: частично
приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на св. Г.И. –
от протокол за разпит на свидетел от 16.08.2017 г., приложен на л.76 том 1 от
ДП – относно това, че не е видял нищо от действия било то на подсъдимия, било
то на св. К. за бой между тях /за разлика от казаното пред съда, но неползвано
като неверно - че и двамата са се удряли, че е възприел да се нанасят удари/,
частично приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на
св. А.М. – от протокол за разпит на свидетел от 16.08.2017 г., приложен на
л.79-80 том 1 от ДП – относно това, че столът тип щъркел е бил хвърлен от
подсъдимия Н. /за разлика от казаното пред съда, но неползвано като неверно –
че не е видял кой го е хвърлил/, частично приобщени на основание чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.1 от НПК показания на св. А.М. – от протокол за разпит на свидетел
от 16.08.2017 г., приложен на л.75 том 1 от ДП – относно това, че двамата – и
подсъдимият Н., и пострадалият св. К. са се сбили /за разлика от казаното пред
съда, но неползвано като неверно – че С. само се опитвал да избута нападателя Н./,
както и от частично приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК
показания на същия свидетел от същия протокол от ДП в частта за това какво е
чул да си разменят като реплики двамата биещи се – че чул В. да предизвиква С.
да излезели от заведението да се разберели като мъже /за разлика от казаното
пред съда, но неползвано като неверно – че не знаел дали са си разменяли
реплики/, частично приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК
показания на св. Х.Н. – от протокол за разпит на свидетел от 18.08.2017 г.,
приложен на л.82 том 1 от ДП – относно това, че подсъдимият Н. постоянно ходи с
този нож – който е видял в ръката му при нападението над К. /за разлика от
казаното пред съда, но неползвано като неверно – че не бил забелязал В. да ходи
с нож/, както и от частично приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1
от НПК показания на същия свидетел от същия протокол от ДП в частта за това, че
не е чул някой да вика нещо при сборичкването, частично приобщени на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на св. Ц.К. – от протокол за разпит
на свидетел от 25.09.2017 г., приложен на л.85 том 1 от ДП – относно това, че е
видяла и хвърлен стол /за разлика от казаното пред съда, но неползвано като
неверно – че видяла само летене на чаши/. По отношение на показанията в
останалата им част на цитираните свидетели И., М., М., Н. и К. – които лицата
изложиха при разпита си пред съдебния състав, настоящата инстанция прие да ги
ползва като непротиворечащи на останалите доказателства в тяхната им
съвкупност, допълващи се, обстоятелствени, доколкото и лицата са в състоянието
да възприемат и възпроизведат съществени за тях факти отпреди повече от две
години.
Съдът прие
да кредитира изцяло показанията на свидетелите С.К. – както дадените в разпита
му в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав при условията на
усност и непосредственост, така и от приобщените му изцяло на основание чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство в
разпит пред разследващ орган, също показанията на свидетеля П.П. – както
дадените в разпита пред съдебния състав, така приобщените частично чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, дадени в
хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, а и
показанията на свидетеля В.К. – както дадените в разпита пред съдебния състав,
така приобщените изцяло чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган. Тези трима свидетели излагат според съда правдиво и
обстоятелствено това, което са възприели вечерта на 15.08.2017 г., без да
влагат емоция или пристрастност при възпроизвеждането на случилото се, не дават
показания за различни или противно на установените чрез другите доказателства
по делото факти от обективната действителност. Особено са ценни за съда като
обективни показанията на свидетелите К. и К. – и дадени при разпита им пред
съда, и четените им показания от досъдебното производство, доколкото това са
лица, които са непознати за двамата – подсъдим и граждански ищец, не са налични
за тях каквито и да било съмнения в безпристрастието им, а и тяхната оценка на
поведението на подсъдимия, а и на пострадалия, е определяща и за обществената
негативна оценка, която се дава на възприетото поведение.
По
отношение на обясненията на подсъдимия Н. съдът отчита желанието на лицето да
се ползва от обясненията си не само към възпроизвеждане на случилото се, но и
като средство за защита – за излагане на факти и обстоятелства от значение за
позицията, която се възприема и следва в хода на наказателното производство. Не
се кредитира от съда казаното в обясненията на лицето за това, че първо бил
ударен 3-4 пъти от К., че видял ножа на земята, че го взел оттам и че го бил
боцнал два-три пъти – в тези им части обясненията му противоречат и на
показанията на разпитани свидетели, кредитирани от съда – по причини посочени
по – горе, и на писмени доказателства – медицинските документи касаещи
здравословното състояние на С.К., и на заключението на вещото лице по СМЕ и
допълнителна СМЕ – относно броя и мястото на прободно-порезните наранявания по
тялото на К.. От съществено значение за правните доводи на съда относно
елементи от субективната страна на приетите за извършени от подсъдимия
престъпления – относно умисъла, са обясненията в частта им за това, че Н. е
отишъл до тоалетната, измил се е, измил е и ножа от кръвта, минал отзад,
избягал и хвърлил ножа зад заведението. В останалата им част – за това при кого
бил отишъл, колко време бил изкарал, кога и с кого бил отишъл до Трето РУ
Пловдив, обясненията макар и хаотични и непоследователни, се приеха от съда да
се ползват като годно гласно доказателство, доколкото не противоречат на други
доказателства в тази им част, а и не внасят нови различни факти за релевантните
с оглед на повдигнатото му обвинение.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Й.Р. и Е.М. – дадени в хода на
съдебното следствие в разпит пред съда при условията на усност и
непосредственост – като последователни, логични, обстоятелствени относно
личните възприятия на тези двама свидетели, съобразно длъжността и службата,
която са заемали към момента на случилото се към 15.08.2017 г. и 16.08.2017 г.,
казаното от тях се допълва чрез останалите гласни и писмени доказателства, като
чрез показанията им не се излагат нови с оглед на останалите доказателства
различни факти и обстоятелства от обективната действителност. Следва да се
посочи, че тези две разпитани лица не са възприели пряко нито действията на подсъдимия
Н., нито тези на св. К. към продължилия помежду им кратък физически
сблъсък.
Показанията
на свидетеля Т.Т. – приятел на подсъдимия Н., съдът прие да ползва като
правдиви почти изцяло – и относно познанството му и приятелските му отношения с
Н., и за това, че подсъдимият е потърсил помощ и е отишъл при него в нощта на
15/16.08.2017 г., и относно вземането на автомобила на Н., предаването на
ключовете на бащата на последния, за това какво му е казвал, че се е случило
неговия приятел – в тези им части показанията му не се опровергават от други
доказателства, намират опора и в обясненията на подсъдимото лице. Единственото,
което съдът не прие да цени като достоверно в показанията на този свидетел, е
казаното за определени наранявания по Н. – че му е текла кръв от устата, че
ребрата го болели – казаното за това не се потвърждава от никои други
доказателства, като дори са налични гласни такива, които го опровергават –
доколкото свидетелски показания сочат, че нараняването е било по челото на Н.,
- а и според вписаното в СМУ, а и отразено и в кредитираното експертно
заключение по СМЕ, касаеща подекспертен В. Н., разкъсно-контузна рана е налична
по горната част на главата на подсъдимия – в теменно тилната, но не и в
областта на устата, няма и установени наранявания по подсъдимия и в областта на
гръдния кош – в областта на ребрата. Показанията на този свидетел Т. в тази им
некредитирана част според съдебния състав са опит да се засили внушението за
причинени повече наранявания и болки у приятеля му, да се създаде впечатление
на жертва на лицето, а не на нападател и инициатор на физическото сбиване.
Настоящият
съдебен състав прие да не цени като годни гласни доказателства по делото
показанията на разпитаното в качеството на свидетел лице Б.Х.П., доколкото се
констатира, че в производството пред настоящата съдебна инстанция липсва
нарочно определение за допускането на лицето П. да участие в това му качество
на свидетел по делото.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица по изготвените и приети по надлежния процесуален
ред експертизи – дактилоскопна експертиза /л.5 том 2 от досъдебното
производство/, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства
/л.10-13 том 2 от досъдебното производство/, съдебно-медицинска експертиза
/л.22-29 том 2 от досъдебното производство/, допълнителна съдебно-медицинска
експертиза /л.35-49 том 2 от досъдебното производство/ и по съдебно-медицинска
експертиза /л.51-60 том 2 от досъдебното производство/ - като компетентни,
изготвени от експерти с нужните им знания в съответните им области, поддържани
и защитени от вещите лица, а първите четири и неоспорвани от страните по
делото. Следва да се допълни само от съдебния състав, че се прие да се ползва и
заключението по СМЕ с подекспертен по нея подсъдимия В.С.Н., въпреки противното
на това становище от страна на процесуалния представител на гражданския ищец и
частен обвинител. Действително се създаде в хода на съдебното дирене съмнение у
съдебния състав дали наистина подсъдимият Н. преди обед – в 10.00 ч. на
16.08.2017 г., е посетил ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД гр. Пазарджик за
освидетелстване, което наложи да се провежда и допълнителен разпит на
подсъдимия за изясняване на това обстоятелство – доколкото и подс. Н. при
първоначалното си изложение в обясненията си изобщо не заяви да е ходил в гр.
Пазарджик на 16.08.2017 г., доколкото се констатира разминаване в поредността
на номерата и часовете на освидетелстване на отделни пациенти посетили ОКПСМ
при МБАЛ „Пазарджик“ АД гр. Пазарджик същия ден 16.08.2017 г., но експертното
заключение по тази СМЕ не почива само на съдебномедицинското удостоверение –
под № 159-І/2017 г., а и на показания на свидетели по делото, като в хода на
съдебното следствие за съда са налични категорични доказателства чрез
кредитирани показания на свидетели преки очевидци на действията на физическия
сблъсък между К. и Н., че удари в тяло, глава са били нанесени и на подсъдимия
от противника му св. К.. Съмнението за това дали СМУ е издадено при личното
явяване на В.Н., както и всяко съмнение по принцип не може да се тълкува във
вреда на подсъдимото лице.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдебният състав прие, че подсъдимият В.С.Н. с действията
си е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като на
15.08.2017 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил другиму –
на С.К.К. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в седем сляпо завършващи
прободно-порезни наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява мишница;
вторично развита инфекция на едната прободно-порезна рана в областта на
бедрото, протекла като ограничен възпалителен процес, без нарушаване в общото
състояние на пострадалия и развитие на септично състояние; лезия на срединния
/медиалния/ нерв и липсата на дистална проводимост на н.радиалис вляво,
изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката, ограничение в
движението на лява ръка до повдигането и в раменната става до хоризонтално
ниво, което не нарушава основните функции на ръката, по отделно и по съвкупност
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От обективна страна с действията си на
15.08.2017 г., насочени към телесния интегритет на свидетеля С.К.К. подсъдимият
Н. е причинил, нанасяйки чрез държан в ръка сгъваем нож удари в областта на
лява ръка и лявото бедро, и причинявайки седем сляпо завършващи
прободно-порезни наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява мишница. При
нараняванията в областта на ръката е бил засегнат нерв - лезия на срединния
/медиалния/ нерв и липсата на дистална проводимост на н.радиалис вляво,
изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката, ограничение в
движението на лява ръка до повдигането и в раменната става до хоризонтално
ниво, което не нарушава основните функции на ръката, а при една от раните по
бедрото е настъпило усложнение в хода на оздравителния процес – с вторично
развита инфекция на едната прободно-порезна рана в областта на бедрото,
протекла като ограничен възпалителен процес, без нарушаване в общото състояние
на пострадалия и развитие на септично състояние. Всяко едно от тези наранявания
по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Причиняването на разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представлява лека телесна повреда по
см. на чл.130 ал.1 от НК.
Налице е
по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед на начина и мястото на
извършването на престъплението, а именно – телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди по см. на чл.131 ал.1 т.12 от НК. Предприемането на
действия, насочени към здравето на лице, което е станало на обществено място – в
заведение – в „Планет клуб“, в работно време на заведението, пред погледа на
множество познати и непознати лица, с използването на общоопасно средство – нож
и то носен предварително, и без наличие на личен към пострадалия мотив –
доколкото доказателствата по делото сочат, че подсъдимият е предприел
нападението неочаквано за пострадалия, след като вече е дал вид, че тръгва към
изхода на заведението, където навън е следвало да се разберат по искано му
обяснение за заявено твърдение за св. К., съдът преценя като проявено поведение
на незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване
добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това
агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от
страна на подсъдимия, заради което е и налице този по – тежко наказуем състав
на деянието.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при пряк умисъл – със
съзнавани, целени и настъпили обществено – опасни последици. За прекия умисъл,
за съзнанието на стореното и неговите последици у подсъдимия съдът се позовава
освен на многократно повтарящите се действия по нанасяне интензивно на
прободно-порезни рани – на седем такива, а и на доказателствата за
целенасоченото и последователно поведение на В.Н. след настъпването на
причинения от него вредоносен резултат и прекратяване на физическия контакт с
пострадалото лице – по отправянето му до санитарния възел, измиването си и
измиването на ножа от кръвта на жертвата, бягството от местопрестъплението и
захвърлянето на ножа като.
Пак при все
така възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка съдебният състав
прие, че подсъдимият В.С.Н. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава и на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 15.08.2017 г. в гр. Пловдив се е
заканил на другиго – С.К.К. ***, с престъпление против неговата личност – с
убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От обективна страна на 15.98.2017 г. в
гр. Пловдив в заведение „Планет клуб“, намиращо се на бул. „Дунав“ № 3,
подсъдимият В.Н. е отправил към познатия му С.К. *** словесно, а според
настоящата инстанция и с действия, закана с убийство, изразяваща се в изричане
на думите „ще те убия“, и с нанасяне на удари с общоопасно средство – нож,
попадащи в тялото на заплашения, като тези закани по естеството си и начина на
отправянето им – с изключителен интензитет на ударите, без съобразяване с
публичността на мястото, с оглед на използвания нож и на това, че словесната
закана е била отправена в момент на нанасяне на прободни удари с носения нож,
са могли да възбудят основателен страх у св. К. за тяхното осъществяване. Както
се посочи и по – горе за отправени словесно изрази за закана с убийство от
страна на подсъдимия Н. към св. К. са налични показанията на самия пострадал,
но и подкрепени с показанията на св. М., потвърдени донякъде и чрез показанията
на св. П., даващ показания за закани, макар и неконкретизирани откъм ползвани
слова, което е достатъчно за съда, предвид и неопровергаването им чрез други
убедителни други доказателства /извън дадените в насока към отричане
отправянето на такава закана от страна на самия подсъдим/ да приеме, че такава
словесна закана с убийство е била отправена. Ако срещу обясненията на
подсъдимия Н. бяха само показанията на пострадалото лице св. К. съдът би приел
недостатъчност при доказаността за отправена словесно закана с убийство, но
подкрепата на твърденията на св. К. в тази им част и от други свидетелски
показания, макар и не много на брой, дадоха основание да се приеме обвинението
в тази насока за доказано. Не може да се сподели доводът на защитника на
подсъдимия за градация в изложението на пострадалия К. при разпитите му в хода
на досъдебното производство, как по – късно е започнал да твърди за такава му
закана, доколкото чрез процесуалните способи на НПК не са приобщени в хода на
съдебното следствие по настоящото дело и пред настоящия съдебен състав
показания на същия свидетел в тази им част, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган или пред съдия по реда на чл.223 от НПК.
Дори и само приемането на отправянето
на закана с убийство словесно е достатъчно за съдебния състав да признае подс. Н.
за виновен в извършването на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, но
както се изтъкна по – горе настоящата
инстанция счете, че закана с убийство от страна на подсъдимия Н. спрямо
пострадалия св. К. има отправена и чрез действия – чрез нанасяне на множество
удари с общоопасно средство – нож, попадащи в тялото на заплашения – причинили
7 прободно-порезни рани. Макар и никоя от страните да не направи доводи в тази
насока няма според съда пречка да се приеме за осъществено и чрез този начин на
съставът на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК от страна на подс. В.Н.,
доколкото и тези факти по нанасянето на удари с нож в крайниците – лява ръка и
ляв крак, по пострадалия са изложени и във фактологичната, описателна част на
обвинителния акт – подсъдимият се е защитавал по тях и не би се ограничил в
правото му на защита при съобразяване на присъдата с доказателствата по делото
по факти, изложени в обвинителния акт.
От субективна страна и това
престъпление е извършено при форма на вина – пряк умисъл – със съзнавани,
целени и настъпили обществено-опасни последици.
Не е налице според съдебния състав
причиняване на телесните увреждания от страна на подсъдимия евентуално при
условията на чл.132 от НК – в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия – така както изложи като вероятност в пледоарията си защитникът на
подсъдимия. За този извод на съдебния състав се стигна, доколкото няма по
делото доказателства за такова поведение у пострадалия С.К. спрямо подсъдимия В.Н.
– чрез думи или действия, доколкото за да бъде квалифицирано деянието по този
привилегирован за дееца състав, следва действията на пострадалия да са били
такива, че да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или неговите ближни. Търсенето на сметка – изискване на обяснения,
защо го бил нарекъл путка, за съда не е от такова естество, че да е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или неговите ближни. От
съществено значение за изводът за липса на евентуални основния за прилагане на
чл.132 от НК са и доказателствата, че след като подсъдимият Н. е дал вид да
излиза от заведението – дал е гръб на пострадалия, се е обърнал и започнал да
нанася удари с носения от него нож – налице е осмисляне на конкретно агресивно
нападателно поведение спрямо св. К..
Настоящият съдебен състав не прие за
основателни и доводите на защитата за наличие на друго основание за
евентуалното отпадане на наказателната отговорност спрямо подсъдимия Н. – да е
сторил деянието си спрямо К. по причиняването на телесните му увреди при
неизбежна отбрана по см. на чл.12 ал.1 от НК или за превишаване пределите на
неизбежната отбрана, дължащи се на уплах или смущение – по см. на чл.12 ал.4 от НК. Инициативата да се стигне до физически контакт вътре в заведението, до
възникване най –напред на физически наранявания и то чрез нанасяне на седем
прободно-порезни рани с общоопасно средство, е у подсъдимия Н., а поведението
му че е предложил на пострадалия да излезнат да се разберат навън и да даде
гръб, а след това да се обърне към жертвата си не насочват извършителят да е
изпитвал уплах или смущение.
С оглед
на така посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия В.С.Н. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, като
се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и със смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че наказанието на същия
следва да се определи при условията на чл.54 от НК при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи се приеха чистото съдебно минало,
липса на други регистрирани противообществени прояви, трудова ангажираност на
лицето – като добри характеристични данни, изразено съжаление за постъпката му
по нараняването с нож на пострадалото лице. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се приеха интензитета на сторените спрямо гражданския ищец и
частен обвинител К. наранявания – седем прободно-порезни рани, нанесени за
много кратко време, мястото на причиняване на нараняванията – обществено такова
– заведение, в момент на присъствие на множество лица, начина на причиняване на
травмите – общоопасно средство – нож, носен от подсъдимия, също така –
непосредствените действия след като са били разтървани – да отиде до тоалетната
за измиване по себе си, но и по ножа следите от кръвта, захвърлянето на ножа –
като опит за прикриване на следи и избягване на следващата му се отговорност,
както и това че е било осъществено от извършителя спрямо К. и друго
престъпление – закана с убийство по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. Съдът прие, че
най – справедливо и съответстващо на обществената опасност на дееца и на
деянието е да определи и наложи наказание лишаване от свобода в размер на две
години – над средния за предвидения от законодателя размер за престъпление с
такава правна квалификация по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
С оглед пък на посочената и приета по
– горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В.С.Н. престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36
от НК, както и със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства –
отчетени в голямата си част по - горе при обсъждане определяне на наказанието
за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, съдът счете, че
наказанието на подсъдимия и за това второ престъпление следва да се определи
при условията на чл.54 от НК, като справедливо и съответстващо на обществената
опасност на дееца и на деянието е да определи и наложи наказание лишаване от
свобода в размер на две години – под средния предвиден от законодателя за
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Налице са основанията за приложение на
чл.23 ал.1 от НК с оглед усложнението на престъпната деятелност на В.Н. откъм
реализирани престъпления – две, и при липса на постановен преди това осъдителен
съдебен акт за което и да е от тях, като съдът прие да определи и наложи на
подсъдимия Н. едно общо най – тежко наказание измежду наложените му наказания
лишаване от свобода, а именно наказание лишаване от свобода в размер на две
години.
Така определеното и наложено едно общо
най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години настоящият
съдебен състав прецени, че не следва да се привежда за ефективно изтърпяване от
подсъдимия В.Н., поради което и отложи изпълнението му с изпитателен срок от
пет години на основание чл.66 ал.1 от НК. Причинената от подсъдимия травма на
пострадалия основно с деянието по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК ще
влече неблагоприятни последици за С.К. непрекъснато /основно, заради засягане
проводимостта на нерви на лява ръка, ограничаващи движението й/, но съдът в
преценката си за целесъобразност на наказанието не следва да се води само от
вида и характера на увреждането, от степенното засягане здравето на
пострадалото лице. Последиците за пострадалия от престъплението, причината за
физическите действия по засягане здравето на лицето се вземат предвид от
съдебния състав, като изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК се определи във
възможния му максимален размер от пет години, но не само това се оцени при
индивидуализацията на следващото се за подсъдимия Н. наказание. За конкретния
подсъдим – при налични доказателства за добри характеристики – трудово
ангажиран, млад, неосъждан, баща на малки деца, съдът счете, че индивидуалната
превенция на наказанието за извършителя му, а и генералната превенция биха се
постигнали при наказание лишаване от свобода, но условно – с отложено
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК.
Това наказание по вид – лишаване от
свобода, и размер – две години, при отложено изпълнение на основание чл.66 ал.1
от НК с изпитателен срок от пет години, настоящата инстанция счете, че би
постигнало най ефикасно посочените в чл.36 от НК цели и като законосъобразно бе
наложено на подсъдимия В.С.Н. с настоящата присъда.
От това така определено и наложено
едно общо най – тежко наказание на подсъдимия В.Н. лишаване от свобода в размер
на две години съдът с присъдата си приспадна на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и
НПК, а именно за времето от 16.08.2017 г. до 20.08.2017 г. включително, като
един ден задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.
Относно приетия за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 20000
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от
причинените травматични увреждания на гражданския ищец и частен обвинител С.К.К.
– седем сляпо завършващи прободно-порезни наранявания, от които
5 на ляво бедро и 2 на лява мишница, лезия на срединния нерв на лява ръка,
липса на проводимост на н.радиалис вляво, вторична инфекция на рана,
кръвонасядане по главата, кръвонасядане по гръдния кош, всяко от които седем
прободно-порезни рани по отделно и по съвкупност е довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, лезията на медиалния нерв и
липсата на дистална проводимост на н. радиалис вляво също е довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
представляващи причинена лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК, настоящият
състав счита, че той е доказан по основание, тъй като увреждането на
пострадалия С.К. се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на подсъдимия. Увреждането и неговите последствия се установяват въз
основа на заключенията на вещото лице по съдебно-медицинската и допълнителната
съдебно-медицинска експертизи, листове за преглед на пациент, резултати от
изследвания по клинична лаборатория, съдебномедицински удостоверения,
амбулаторен лист, епикриза, протокол от ЕМГ изследване, от показанията на самия
пострадал свидетеля С.К., от показанията на свидетеля А.М.. Като се взеха
предвид преживените от пострадалото лице болки и страдания от множеството
нанесени за много кратко време на 15.08.2017 г. прободно-порезни наранявания,
съсредоточени все в областта на ляво бедро и лява мишница, загубата на много
кръв, до засягане при прободно-порезните рани на нервите на ръката с лезия на
медиалния нерв и липсата на дистална проводимост на н. радиалис вляво,
изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката, ограничение в
движението на лява ръка до повдигането и в раменната става до хоризонтално ниво,
при престой на два пъти в болница – единият път за обработване на получените
рани и втори път след вторично инфектиране на една от раните на бедрото, протекла
като ограничен възпалителен процес, без нарушаване в общото състояние на
пострадалия и развитие на септично състояние и също като довело до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като се отчетоха и
доказателствата за последвало рязко отслабване на пострадалия, с намалена от
него двигателна и физическа активност, настоящият състав е на мнение, че
претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер от 5000 /пет хиляди/
лева, както и за законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК – 15.08.2017
г., до окончателното й изплащане. За разликата обаче, от тази сума до пълния
предявен размер от 20000 лева, искът според съда е завишен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен в тази му част. Така уважения граждански иск в
размер на 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, се явява напълно
справедлив и съответства на преживените болки и страдания от пострадалия С.К.К.
от това му нараняване от страна на дееца В.Н..
Относно пък приетия за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 3000
лева, представляващи обезщетение за причинени на гражданския ищец и частен
обвинител С.К.К. неимуществени вреди, резултат от причинената му заплаха с
престъпление против личността – чрез отправена словесно от подсъдимия Н. закана
с убийство, съдебната инстанция също счита, че и той е доказан по основание,
тъй като уплахът у пострадалия С.К. от отправената му закана се явява пряка и
непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия Н.. Това
душевно терзание у пострадалото лице, изпитало вечерта на 15.08.2017 г. при
нападението върху него с нож от страна на подсъдимия се установяват въз основа на показанията на
свидетелите К., М., П.. Като се отчетоха обстоятелствата по отправяне спрямо
пострадалия и възприемане на заканите с убийство – при нападение с нож и при
нанасяне на множество прободно-порезни рани, без съблюдаване на присъствието на
други лица, на обществено място, това, че уплахът е създал усещане за реална
опасност от загуба на живот, съдът е на становище, че претендираното
обезщетение следва да бъде уважено в размер от 1000 /хиляда/ лева, както и за
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК – 15.08.2017 г., до окончателното
й изплащане. За разликата обаче, от тази сума до пълния предявен размер от 3000
лева, искът според съда е завишен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен в тази му част. Така уважения граждански иск в размер на 1000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, се явява справедлив и съответства на
преживените неприятни усещания от пострадалия С.К.К. от това му заплашване от
страна на дееца В.Н..
Присъждането в тежест но
подсъдимия В.С.Н. за заплащане в полза на пострадалия С.К.К. на граждански иск
в размер на 5000 лв. и на граждански иск в размер на 1000 лв. води като
последица за подсъдимия и осъждането му с настоящата присъда да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 240 лв., представляващи
държавна такса върху уважения общ размер на гражданските искове.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът с настоящия си акт присъди в тежест
на подсъдимия В.С.Н. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител по делото С.К.К. сумата от 1500 лв.,
представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото /според приложените на л.56 том 1 от
досъдебното производство и на л.142 от съдебното следствие договори за правна
защита и съдействие съответно от 29.08.2017 г. и от 29.06.2018 г./.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият В.С.Н. следва да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Пловдив сумата от 531.98 лв., представляваща направени
по делото в неговата досъдебна фаза разноски за вещи лица по изготвените дактилоскопна,
съдебно – медицинска на веществени доказателства, две съдебно – медицински
експертизи на лица и една допълнителна съдебно – медицинска експертиза.
На същото основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият В.С.Н. следва да заплати по сметка на по сметка на Районен съд Пловдив в полза на Висш Съдебен Съвет
сумата в размер на 227.00, представляваща направени по делото в неговата съдебна фаза
разноски за възнаграждения на вещи лица по изготвените и приети експертизи, и
за пътни разноски за явяване на свидетел.
По отношение на веществените
доказателства 1 бр. бял хартиен плик с памучен тампон /проба от пръски с
червеникаво-кафяв цвят/, 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ салфетки с
червеникаво-кафяви петна, 1 бр. сгъваем черен нож с надпис „Wolf paw“ и 1 бр.
плик, съдържащ тампон с обтривка от острието на сгъваем нож с надпис „Wolf paw“,
намиращи се на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, съдебният
състав прие, че следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на
присъдата в сила.
Веществените пък доказателства 1 бр.
флаш памет с надпис „ADATA 8GB“, бяла на цвят, намираща се на л.95 том 1 от досъдебното
производство, и 1 бр. компактдиск марка „TDK CD-R 700MB“ с номер …, намиращ се на л.97 том 1
от досъдебното производство, се прие, че следва да останат към материалите по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови
Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.