РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Силистра , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
Секретар:Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200708 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. К. И. от с.А, обл.С, ЕГН ********** обжалва наказателно
постановление № 20-1099-001626/ 09.10.2020г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-
С, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 100 / сто / лева
за извършено нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОД на МВР- гр. С, надлежно уведомен, не се явява представител, не
депозира писмено становище по жалбата.
Жалбоподателят И., редовно призован, не се явява, като вместо него се явява
съпругата му- С.И., която заявява, че съпругът и не може да се яви, тъй като е с три инсулта,
трудноподвижен, но се намира в автомобил около сградата на съда. Заявява от името на
съпруга си- жалбоподателя И., че не е налице нарушение по чл.102 от ЗДвП, тъй като много
преди датата на извършването на нарушението са продали мотоциклета на друго лице. Моли
съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- С. Т. К. и свидетелите по акта- Е. Н. М. и С.
И. С.. Същите дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като
1
доказателствени средства към делото.
Районна прокуратура-С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя, и като взе предвид
изложеното от неговата съпруга- св.С.И., съда счете, че следва да даде ход на делото, тъй
като съобразно хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗАНН дава ход на делото при редовно
призоваване и неявяване на жалбоподателя. Отделно от това според неговата съпруга-
св.С.И., жалбоподателя И. е трудно подвижен и не може да се яви в съдебно заседание, но
същата би могла да даде необходимите данни за изясняване на фактическата обстановка по
делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 26.08.2020г. св.Кънчев в качеството му на мл.автоконтрольор в ПП при ОДМВР-
С. посетил ПТП с пострадал водач на мотоциклет, който бил самокатастрофирал. При
запознаване с документацията на водача, св.К. установил, че същия бил неправоспособен
водач, а мотоциклета се водел на името на жалбоподателя Н.И. На база установеното от
страна на органите на ПП при ОДМВР-С бил съставен АУАН № Д588684/ 21.09.2020г.
спрямо жалбоподателя И. за извършено от него нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
последствие органите на ОДМВР-С. посетили дома на жалбоподателя И., за да му връчат
препис от акта, но същия отказал да го подпише и да му бъде връчен препис от него, на
който отказ свидетел станал св.С.С. Въпреки отказа си да подпише акта и да му бъде връчен
препис от него, жалбоподателя чрез съпругата си- св.И. записал, че „не сме продали мотора
на това лице, а на друго. Имаме протокол, който е даден в данъчното е и е спаднат от
регистрация“.
Независимо от направеното възражение в АУАН-ът от страна на жалбоподателя И.q
в законно установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 20-1099-001626/ 09.10.2020г.
срещу жалб.И. за извършено от него нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като според
АНО в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били постъпили писмени възражения срещу АУАН-
ът и лицето е било осъществило от обективна и субективна страна нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна
по следните съображения:
АУАН № Д588684/ 21.09.2020г. и обжалваното НП № 20-1099-001626/ 09.10.2020г. са
издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя И. е било
квалифицирано по чл.102, ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че на 26.08.2020г. в 13,50ч. в община
2
С., на общински път SLS1021, в качеството си на собственик на мотоциклет с рег.№
СС0087В е предоставил/ допуска МПС да бъде управлявано от Г.И.О. с ЕГН *********,
който не притежавал СУМПС- неправоспособен, видно от АУАН № GA49694/ 26.08.2020г.
Според АНО деянието не попадало в нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не представлява
маловажен случай.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя Иванов, но същият счита, че е
нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и
обжалваното от него НП.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното
НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима. АУАН и
обжалваното НП са издадени от органи в кръга на правомощията им, видно от приложените
писмени доказателства. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със
съставяне на АУАН в рамките на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в присъствие на свидетели, които са присъствали при
установяване на нарушението. Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН за неговата редовност, съдържайки дата и място на нарушението и описание на
обстоятелствата по неговото извършване. На следващо място спазени са формата и реда за
издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обаче обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, не се
установяват по категоричен начин. Действащата към момента на извършване на
нарушението разпоредба на чл. 102 от ЗДвП гласи, че на водача, собственика или
упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не
е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Текстът на чл. 177, ал. 1,
т. 3, б "а" от ЗДвП санкционира собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, собственик, длъжностно
лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство
на лице, което: не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
3
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено с
наказание "глоба" в размер от 100 до 300 лв. Следователно, разпоредбата предвижда като
възможни субекти на нарушението само тези три категории лица - собственикът на МПС-то;
лицето, което го управлява в качеството си на длъжностно лице и всяко друго лице, което
упражнява фактическа власт върху МПС-то, като водач на същото, без да държи МПС-то,
като длъжностно лице или като собственик на същото. С процесните АУАН и НП е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. за извършено
нарушение в качеството му на собственик, който виновно е предоставил за управление МПС
на лице, което е неправоспособно да управлява моторно превозно средство, с което виновно
е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Следователно контролните органи приемат, че
същият е бил собственик на МПС, без да сочат допълнителни факти в тази насока. Но по
делото се събраха писмени доказателства, удостоверяващи качеството на "собственик" на
процесното МПС не физическото лице Н. К. И., а лицето Б.З.Ш. от с.Б., обл.С., ЕГН
********. До този извод се достига изследвайки приложените към делото писмени
доказателства, а именно и най-вече приложеното копие от Договор за покупко-продажба на
МПС, заверено от св. И. като вярно с оригинала. От него е видно, че между жалбоподателя
И. и лицето Б.З.Ш. е подписан процесния договор на 05.03.2017г. чрез който жалбоподателя
И. продава на Б.Ш. мотоциклет „Априлия РС125“ с рег.№ ******, рама № ********* и
двигател № ******* за сумата от 500 / петстотин / лева. Съобразно нормата на чл.144, ал.2
от ЗДвП собствеността на подобен тип МПС, а именно- мотоциклет с работен обем на
двигателя до 350 куб.см, може да бъде прехвърлена без да е необходимо за същото да бъдат
заверени подписите на страните нотариално. В случая работния обем на продадения от
страна на жалбоподателя И. мотоциклет е бил 125 куб.см., поради което и не е била
необходима нотариална заверка на подписите на страните, като е било достатъчно
прехвърлянето на собствеността да стане с писмен договор между страните, която форма е
спазена. По този начин се установява по категоричен начин, че жалбоподателя Н. И. към
момента на извършването на нарушението не е бил собственик на процесното МПС с което
е било допуснато ПТП, управлявано от неправоспособен водач, който пък е трето, различно
лице, поради което и жалбоподателя И. в настоящия случай не може да бъде субект на
вмененото му административно нарушение.
От друга страна жалбоподателят очевидно не е длъжностно лице, което да е предоставило
управлението на автомобила, поради което и не може да носи отговорност в това качество.
На следващо място не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, дали
същият е предоставил управлението на мотоциклета на Г. О. в другото допустимо качество -
като водач - т. е. преди това той да е управлявал мотоциклета и да е преотстъпил
управлението на неправоспособното да управлява МПС лице. Разпитаните полицейски
служители не заявяват за такива възприятия, а само за това, че водач на превозното средство
е бил Г. О. Безспорно е, че предоставянето на управление на едно моторно превозно
4
средство на неправоспособен водач или такъв, който е лишен от право да управлява по
административен ред, би следвало да предхожда самото извършване на нарушението от
самия неправоспособен водач. От приетия по делото АУАН, съставен на Н. И. се
установява, че нарушението е извършено в 13:50 часа на 26.08.2020г. и няма как
жалбоподателя И. да е извършил вмененото му нарушение "предоставяне/допускане на
управление на моторно превозно средство", тъй като мотоциклета преди повече от 3 / три /
години вече не е бил нито негова собственост, нито в негово владение, нито е бил ползван
от него, особено и имайки предвид влошеното му здравословно състояние, след прекарани
три инсулта и трудно подвижност. В този смисъл с основание следва да се приеме, че не е
доказан елемент от обективната страна на деянието, касаещ възможния субект на
нарушението. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до извода, че
не са налице всички признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 102, ал.1, т.
1 от ЗДвП, като същото е недоказано, поради което НП следва да се отмени.
При тези установени факти е следвало АНО спазвайки принципа на нормата на чл.54 от
ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката да установи, че нарушението не
може да се вмени във вина на жалбоподателя И. и с мотивирана резолюция да прекрати
преписката, но АНО е предпочел в нарушение на този принцип да състави едно
незаконосъобразно НП, касаещо описаното нарушение. Задължение на административно-
наказващия орган е да докаже вината на лицето, което наказва и тежестта за това е изцяло
върху него, а в предвид на обстоятелството, че той не представя никакви доказателства в
тази насока съда следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1099-001626/ 09.10.2020г. на
Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., издадено въз основа на АУАН № Д588684/
21.09.2020г. с което на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП на Н. К. И. от с. А., ЕГН
********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 100 / сто / лева
за извършено нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5